Теодор Славев: Политическата класа не може да достигне коалиционна култура, която да позволи трусовете да бъдат преодолявани

Водещ: Продължаваме по темата на седмицата. Очакваме и развръзката в 17:00 часа или на "Дондуков" 2, когато се очаква президентът да приеме кандидата за премиер, определен от най-голямата парламентарна група в 47-то Народно събрание Асен Василев, на когото според конституционната процедура е връчен първият проучвателен мандат за съставяне на правителство в този парламент. Развръзката може да дойде малко преди това - ако не се съберат необходимите 121 депутати, няма да има кабинет. Националният съвет на БСП одобри управленската програма и ще предложи ключови промени в правителството решения в правителството да се вземат само след гласуване, съобщиха от партията. А друг акцент от срещата е: ако им бъде връчен третия мандат, ще положат всички усилия да съставят кабинет. По темата продължаваме с политолога Теодор Славев от Българския институт за правни инициативи. 

Водещ: Г-н Славев, какви са шансовете да се стигне до трети мандат и да бъде връчен на БСП? Да започнем от там.

Теодор Славев: Първо, шансовете да бъде връчен трети мандат са големи, защото според мен, първият проучвателен мандат ще бъде върнат неизпълнен. А такива са заявките до този момент – малко след 09.00 часа сутринта, когато с вас говорим, до 17.00 часа – когато е насрочена срещата между Радев и Асен Василев, вече ще видим. Конституционната процедура трябва да бъде изпълнена в нейната цялост. Втората политическа група, тази на ГЕРБ, заявиха, че веднага ще върне мандата. Това ще стане скорострелно, още в момента на връчване. Оттам нататък Радев не е ограничен от конституционния срок от една седмица, може и по-рано, може и по-късно от седмица да връчи третия проучвателен мандат на избрана от него политическа сила. Да, най-вероятно
това ще бъде БСП, защото това направи той в предходните 2 издания на парламента – кратките 45-ото и 46-ото Народно събрание. Така че това е най-вероятно, въпреки напрежението, което има между „Позитано“ 20 и „Дондуков“ 2 – то е публично и това се вижда – хвърчат искри. Най-вероятно ще ходим на избори в началото на есента.

Водещ: Разбираме, че „Продължаваме промяната“ се опитва до последно да води разговорите за подкрепа на кабинет, ще се опита да гарантира най-малкото 121 депутати, но последното, което знаем е, че ги няма. Къде бъркат в стратегията си и защо не успяха, поне до този час, да са съберат нужните им гласове?

Теодор Славев: За да отговоря на този въпрос, трябва да се върна една стъпка назад и да си дадем сметка защо вотът на недоверие беше успешен, защо падна кабинетът? И това е защото „Има такъв народ“ бяха активирани – въобще не се притеснявам да го кажа по този начин, и взривиха управляващата коалиция.

Формално причината беше Македония, заявено от лидера им Слави Трифонов, а неформално по други причини. Както видяхте, Македония е тема, която мина през нашето Народно събрание. Имаше сътресения, но топката вече е прехвърлена от границата на запад, в Скопие, където виждаме какво се случва. Виждате, че чисто политически проблемът не е в България, а в Скопие. Това го виждат, между другото, и в Брюксел, и в Париж, и в Берлин. Но това е друга тема.

В този смисъл, за да се търси отново стабилно мнозинство, за да могат да минат някакви законопроекти, за да има законодателна дейност въобще, „Има такъв народ“ трябва да се върнат на масата на преговорите, защото „Продължаваме промяната“, „Демократична България“, БСП вече заявиха, че те ще участват с техните народни представители. За да има в това Народно събрание кабинет означава „Има такъв народ“, отцепниците плюс тези, които останаха в парламентарната група, да участват.

Водещ: Какво би било тогава по-различно в опита на БСП, ако им бъде връчен трети мандат на тях?

Теодор Славев: Сега, БСП има опитни политици. И самата Корнелия Нинова – лидер на опозицията в 44-ото Народно събрание, когато имаше две големи партии, подкрепени и двете близо от милион граждани. Тя може да води политически преговори. Напрежението между „Има такъв народ“ и „Продължаваме промяната“ за мен тръгна от кадрови въпроси. Тази тема с кадрите в България е препъни камък или обратното, като някакъв ключ за постигане на решения. Главното е кой къде ще назначи, а не какво ще прави. Дори в момента работя по едно изследване, което да види как се назначават хората в държавните комисии и изпълнителните агенции към изпълнителната власт – няма никакви правила и т.н., но за мен бяха кадрови въпроси, БНБ казуса. И оттам нататък тръгна.

Водещ: Позволете ми само в тази връзка – точно в началото на 47-ото Народно събрание, когато бе открита пролетната сесия, се заговори за над 70 апетитни позиции, около 10 от които за шефове на комисии. Но въпреки това през цялото време чуваме, че никой не иска постове. Така че ще е любопитно и вашето изследване и се надяваме първо във „Фокус“ да съобщите резултатите.

Теодор Славев: С удоволствие. С промените на Вътрешния правилник на Народното събрание в началото на всяка сесия, както казахте и вие, председателят докладва за изтеклите мандати на тези независими регулатори, които трябва да са независими по закон, макар че те не са. Ето, в управленската програма също е заложено, четем тук: избор на Висш съдебен съвет, Комисията за защита на конкуренцията, Комисия за финансов надзор и другите да бъдат попълнени, променени, преструктурирани. Оттам тръгна за мен напрежението. Това беше с БНБ. Не можа да се утвърди механизъм в коалицията за вземането на тези решения. Осъзнавам, че това е сложно, защото са в 4-странен формат, но в крайна сметка нашето общество е фрагментирано.

Оттук нататък ние ще имаме само коалиционни правителства. Това трябва да е ясно на всички. Няма такъв политически субект, който да има доверието на значителна част от обществото.

Би могло, но с много малък шанс при връчването на третия мандат да се получи пробив и да се намери подкрепа за правителството, но отново казвам, вероятността е много малка. Отношенията са така усложнени, междуличностни. Плюс това от „Има такъв народ“, ако си спомняте изборите, които бяха през април, юли, и там имаше едни лозунги: „Никога с БСП“, те затова и провалиха всъщност правителството, защото БСП не беше носител на промяната и изведнъж стана. Тоест, „Има такъв народ“ са неустойчиви, непоследователни. От друга страна, това е последният им шанс да бъдат в Народно събрание и според мен, и според социологически проучвания, които излизат. Разочарованието към тях е огромно. Това може би е политическият субект с най-стръмен спад на подкрепа, който сме имали в най-новата ни история. Типично партии-светкавици – някои колеги използват този термин. Така че минимален е шансът. За мен най-голяма степен на вероятност е сценарият да ходим на избори ранната есен.

Водещ: След Националния съвет на БСП, от там заявиха, че ще провеждат политика по отношение на подобряването на комуникацията вътре в коалицията– в случай, че има нов кабинет в този парламент. Ако се стигне до кабинет също потвърдиха – четиримата досегашни вицепремиери и министри, че ще останат. Бихте ли се ангажирали с оценка за всеки един от тях? Можем да започнем по азбучен ред – с министъра на труда и социалната политика в оставка Георги Гьоков. Какво успя да постигне сега като министър?

Теодор Славев: Ще ми е трудно оценка за всеки един, защото в публичните политика все има специфики. Сега, в туризма освен, че съм турист в летните месеци, нямам претенции за експертиза. БСП може би заради ресорите, които заема в публичните политики като сектори, като че ли останаха извън скандалността в сравнение с другите участници. И „Демократична България“, и БСП така като че ли по-последователно, по-диалогично, по-професионално някак си подхождаха към управлението. Скандалите идваха от министри от „Има такъв народ“ и от „Продължаваме промяната“, между тях имаше напрежение. Трябва да си кажем, че това правителство беше подложено на огромен натиск от опозицията, от президента, включително от обществото заради кризите – недоволството е налице както от гледна точка на социално-икономическата ситуация, така и по други теми, външнополитически. За съжаление, ние допуснахме в България да се разделим по една тема, която не ни носи нищо като общество, не ни движи напред – темата с войната в Украйна. Правителството свърши немалко. Ето, увеличението на пенсиите. Значи, това наистина е факт – за по-малко от 6 месеца те успяха да намерят ресурс, така че минималната пенсия да бъде увеличена повече отколкото правителството на ГЕРБ увеличаваше за 12 години. Между другото, това е логично – ГЕРБ са дясна партия, която приоритетно обслужва, както е на теория, представителите на големия капитал. В този смисъл социалните политики, политики по труда са на заден план, въобще ако съществуват. Въобще не говоря тук за корупция, това е отделна тема. Моята оценка всъщност за правителството е положителна. Може би е изненадващо на фона на нещата, които се случват, но те наистина управляваха в изключително кризисни времена, много динамични, много турбулентни, криза след криза, то няма един спокоен ден, в който нещо да не се случва, виждате.

Но ние като общество трябва да сме заинтересовани от това да има управление, и то да има хоризонт на работа. По-добре лошо правителство, отколкото без правителство – нека така да го кажа. Тук нямам предвид служебните, защото те са без Народни събрания, тоест, нищо законодателно не може да се промени. Като общество в това сме заинтересовани. Но виждате, политическата класа не може да достигне някаква коалиционна култура, която да позволи взимането на решения да става по-гладко, трусовете да могат да бъдат преодолявани. Това го има навсякъде. И в други държави от Европейския съюз обществата негодуват, навсякъде са притеснени от нарастващите цени. Но ние влизаме ве дин италиански сценарии на много кратки правителства от една година, дори и по-малко, цикъл от избори. А това е много вредно. Даже големите проекти, които изискват много време за планиране – за пример давам в програмата, по която трите партии сега постигнаха съгласие, е записано нови ядрени мощности. Но това не става за период от 6 месеца, трябват години, нищо, че сме закъснели по темата. Оставям това, но има други непосредствени неща: подкрепа за уязвимите хора в криза, вдигащи се цени на прага на зимата, много тежка предстояща зима, казват икономисти и финансисти, в хода на война, COVID-19 не е преодолян – изключително ниски степени на ваксинация.

Когато няма политическа стабилност, когато няма правителство, което да е усетило процесите, това не е добре – организираната престъпност започва да разцъфтява, защото се получава едно за усещане за това, че няма стопанин в къщата.

Политическата настройка не е на една определена степен нестабилност, за да може да се движат нещата. Другото е, че нито една значима реформа в нито един публичен сектор: здравеопазването, социални дейности, в правосъдието, не беше осъществено – всъщност има една – в спецсъда и прокуратурата. По правило първите 6 месеца на всяко едно управление се правят или започват най-радикалните реформи, защото тогава в обществото има най-висока обществена подкрепа. Обикновено след 6 месеца, или след първата година, доверието започва да спада при всяко едно управление. Ами, то нямаше такива неща. От опозицията са прави - нито един законопроект не беше внесен. Слушаме само за тези 22 закона, те станаха над 40 по Плана за възстановяване и устойчивост - ами къде са министерствата, администрацията, Министерски съвет, защо не ги внасят? Трябва да падне това правителството, за да внесат законопроекта за КПКОНПИ. Тези неща не са логични, не разбирам защо не бяха внесени. Вижте, всяка една партия, явяваща се на избори с претенциите да влезе в парламента и след това да управлява, вече трябва да е готова с тези законопроекти, с инициативите за промените в големите публични системи. Тук няма две различни мнения – те трябва да се променят в България, защото не работят както трябва. Имаме огромен публичен ресурс в тези системи, те не функционират ефективно.

Водещ: Това ли са ключовите политики, които не търпят отлагане? И мостовете сред тях ли са? Виждаме в проекта за управленската програма 5-те моста над река Дунав.

Теодор Славев: Четно да ви кажа, аз съм родом от Русе, драмата с мостовете е голяма, защото старият мост е много зле. Там със сигурност трябва да се строи. Колкото повече мостове, толкова по-добре. Ето сега, като пътуваме, виждаме по Дунав какво става в немската, в австрийската част. Неизползван потенциал е Дунав. Казано честно, не знам реалистично ли е това въобще да се случи и като хоризонт за управление, и като ресурси. Вие виждате, за магистрала „Хемус“ какви неща излизат – корупционни схеми, строена незаконно. А тя е толкова необходима за Северна България, за да може икономически малко да бутнат региона нагоре.

Водещ: Да, и за Северозападна, горе „Дунав мост“ 2 също…

Теодор Славев: Да, да. Но едно нещо не трябва да се забравя – това управление дойде и се сглоби, защото 2020 г. хората излязоха на улицата с искането на две неща. Те се формулираха в хода на протеста – оставка на Бойко Борисов и оставка на Иван Гешев. Първата се получи. По второто искане– вчера мисля, че продължи 13 часа, аз наблюдавах голяма част от изслушването във Висшия съдебен съвет за предсрочно освобождаване на Иван Гешев. Там е бетонирано мнозинство.

Водещ: Беше отхвърлено предложението.

Теодор Славев: Беше отхвърлено. 16 гласа „против“ предсрочно освобождаване, 2 гласа „за“. Тази реформа не търпи отлагане. За тази корупция и беззаконието трябва да се направят промени не само във Висшия съдебен съвет. Ето, с тази трагедия в София, това е убийство направо на тези две млади жени. В медиите вашите колеги излизат със скандални случаи на корупция, на политически чадър от МВР. Огромна реформа трябва. Аз следя и социалните мрежи – хората възнегодуват, искат масови чистки да се направят. И за тези неща трябва обществото да получи пълно разяснение.

Трябва да се разплете докрай кълбото какво се случва, как така един престъпник свободно се движи из улиците в условия на толкова много извършени престъпления. Това също е форма на корупция. Вие виждате, тя струва човешки животи, отразявани се на всички. Ами административната реформа – това правителство започна няколко стъпки за дигитализация и прочие. За енергетика даже не говоря, защото сме толкова изостанали спрямо това, което се случва в Европейския съюз, макар и там да има промени със Зелената сделка заради войната, но нямаме време. България губи ценно време.

Парите по Плана, между другото, са абсолютно застрашени. Слушах Томислав Дончев в пленарна зала – той каза, че по негови оценки България ще загуби 3 милиарда по Плана, което е просто ужасно, ако се случи.

Водещ: Г-н Славев, премиерът в оставка, каза пред колеги, че единственото условие да преговаря за кабинет с „Има такъв народ“ е Слави Трифонов да не бъде човекът, който взима решения от гледна точка на парламентарната група. И по отношение на ГЕРБ и Бойко Борисов да не е човекът, който взима решения. Може ли да се каже, че се очертава една такава тенденция тип „елиминирай лидера“? Със самите тях не се ли случи нещо подобно –условията на „Има такъв народ“ да водят преговори за нов кабинет без Петкови Василев?

Теодор Славев: Сега, да разделим нещата. Да поставяш условия кой не трябва да е министър-председател и да си участник в коалиция – може, защото това е съвместно взимане на решения. Обаче от една партия да искат вътрешни промени в друга - това е на границите на моралното, на политически допустимото и въобще логичното. По теория в класическия случай партиите са някаква група от хора със сходни ценности, обединени да защитават общи интереси. Тоест предполагаме, че има по-нестабилна някаква членска маса? Група от хора, които в крайна сметка при тях е минал процес на рекрутиране на лидери. Не може отвън да искаш да се променя лидерство. Интересно е не в „Има такъв народ“, защото те чисто електорално вече са стигнали такова дъно, че според мен няма да са никакъв фактор в скоро време. Гледаме последни крясъци на сценаристите в парламента. А по-интересното е какво се случва в ГЕРБ, защото там излезе бившият президент Плевнелиев – емблематично лице на ГЕРБ, който каза, че в партията би могло да се преглътне това Борисов да не е лидер.

Водещ: После беше опроверган.

Теодор Славев: После беше опроверган, но това означава, че може би има някакви разговори, някакви процеси вървят. Разбира се, не мога да си представя ГЕРБ без Борисов, но по-интересното е дали по този начин партията ще стане допустим партньор в едно бъдещо Народно събрание.

Водещ: Добре, споменахме по време на разговора, че вероятно развитие на ситуацията са скорошни избори. В чия полза биха били едни избори на есен?

Теодор Славев: Отварям скобата, че в такива динамични и фрагментирани общества, ядосани хора, социологическите проучвания дават дават изкривявания, и то значителни, ние го видяхме и миналата година това. Иначе очевидно „Възраждане“, защото те имат ръст, който се стабилизира. Другият печеливш е ГЕРБ, защото те отново ще бъдат в ситуация, в която да зависи ще има ли кабинет или не, дали са излезли от политическата изолация, дали вътрешно са намерили механизми за промяна и за изчистване. А губещи ще бъдат участниците в досегашното управление, защото всяко управление амортизира, самите партии като субекти са заети в това да участват в управлението и не могат толкова да гледат вътрешнопартийните механизми. Така че горе-долу такава картина виждам.

Водещ: А БСП къде се позиционира в една такава картина?

Теодор Славев: Като гледам по социологическите изследвания, тя задържа около 10-11% подкрепа. В левицата има фундаментални структурни проблеми, това се вижда-идеологически, организационни, включително и лидерски. И колкото по-рано започне да ги решава, толкова по-добре и за БСП, и за лявото в България. Според мен следващият парламент няма да има някакво коренно различие от този. Отново ще гледаме парламентарната аритметика – дали отново ще има 121 мнозинство, за да се формира кабинет.

Прочетете интервюто и в сайта на радио "Фокус"

Следвайте ни