На въпроса дали има истинска воля за съдебна реформа, Биляна Гяурова-Вегертседер отговори, че в момента виждаме поредния опит за такава за последните 14 години и ще си остане само опит, след като разбрахме, че Народното събрание ще се разпуска на 03 февруари, петък.
Много е важно да отбележим, че когато говорим за съдебна реформа не трябва да казваме, че това е съдебната реформа на ГЕРБ, на БСП, на ДПС, на ПП или на ДБ. Има една съдебна реформа и тя се консолидира около няколко основни неща – независим съд, гаранции за независим съд, автономна прокуратура, гаранции за автономна прокуратурата, предвидимост при израстването в кариерата, справедливост и достъп до правосъдие на гражданите.
Бяха приети два различни законопроекта, които регламентират наблюдението на Главния прокурор. Според единия, той трябва да бъде разследван от директора на Следствието, а според другия това трябва да се осъществи от специално избран прокурор. Това са два различни подхода към проблема. Според г-жа Вегертседер знаците са много разнопосочни, но могат да се обобщят с това, че няма обединение около само един единствен работещ подход за реализиране на отговорност срещу Главния прокурор. Не е лоша идея директорът на Следствието да разследва Главния прокурор, но след последната промяна в Конституцията преди приемането ни в ЕС, Следствието е под шапката на Покуратурата и съответно директорът на Следствието е заместник на Главния прокурор. Ролята на Главния прокурор е като тази на царицата в шаха - той може да се движи навсякъде и да елиминира всяка фигура, Той е единствената институция в сферата на Съдебната система, за която няма механизъм за контрол.
„Не виждам причина лицето, което изпълнява длъжността Главен прокурор да се обвързва с институцията Главен прокурор. Ние търсим създаване на законова възможност, която да гарантира, че ако евентуално някой главен прокурор извърши престъпление да се задвижи определен механизъм, тъй като в момента няма такъв“.
Г-ж Вегертседер посочи, че създаването на този механизъм е обвързан с Плана за възстановяване и устойчивост и добрата новина тук е, че приемането му е предвидено за следващото тримесечие. Това означава, че 49-тото НС има време да реализира тази промяна, но цялата законодателна процедура трябва да започне от начало. За съжаление това не прави добро впечатление на партньорите ни в ЕС, тъй като България отдавна е заявила желание за присъединяване към Шенгенската зона и лошият сигнал е в това, че ние се показваме като държава, на която не може да се има доверие. Страната обаче прави крачка напред и две назад.
