Очевидни размисли отвъд избора на Иван Гешев за нов главен прокурор 

    АНАЛИЗ НА ЦВЕТОМИР ТОДОРОВ

Имало е моменти в историята на средновековните държави, когато управляващата династия е прекъсвала своето съществуване и се е налагало големите феодали в страната да се съберат, за да решат кой измежду тях да издигнат за владетел. Тези стъпки винаги са били преломни, изпълнени с напрежение и силни страсти, защото новият крал от момента на своето коронясване на практика е подлежал на малко или на никакъв контрол от страна на тези, които са го избрали. Естествено за тези под тях – редовите поданици, избраникът винаги е бил напълно безконтролен, така че на тях им е оставало единствено да се молят Богу, новият крал да е по-добър от стария.

Без да твърдим, че България е средновековна или феодална държава, не може да не забележим, че процедурата за избор на главен прокурор у нас всеки път напомня на тези изключителни моменти от историята на Средновековна Европа. И няма как да е иначе, когато българският главен обвинител, по силата на своите правомощия, действително притежава властта  да създава или сваля "династии" или ако предпочетем да осъвременим речника си – да сваля или толерира политико-икономически групировки.

Така е по няколко причини. Главният прокурор е единствената властова позиция, която не може да бъде заобиколена от никоя друга институция в страната. Никой не може да обвини главния обвинител. Така реално прокурор номер 1 стои извън, a и реално по-високо, от останалите органи, в разнебитения баланс на властите в България. За отговор защо е така, трябва да попитаме бащите на българската конституция от 1991 г., както и тези законодатели, които не посмяха да променят това положение през 2015 г. На второ място, за разлика от "главните" съдии – т.е. председателите на ВАС и ВКС, които са първи сред равни, главният прокурор стои начело на централизирана армия от магистрати, в чиито функции се смесват разследващи, обвинителни и решаващи правомощия. Чрез действията или бездействията на своите подчинени, т.е. на всички прокурори в страната, главният обвинител може да влияе и на всяко разследване, което провеждат служителите на МВР. И за да е още по-голяма мощта на главния прокурор, неговият мандат е цели 7 години. На фона на съвременната политическа динамика и мандатността на останалите власти, това си е цяла вечност. През мандата на сегашния главен прокурор г-н Сотир Цацаров, в България се смениха 7 правителства, и три пъти бяха проведени предсрочни избори за Народно събрание.

В историята често доскорошни съюзници са се превръщали в непримирими врагове и никак не е добре за едната, ако другата страна притежава безконтролна власт. Властта без контрол развращава. Не знаем дали членовете на ВСС имат афинитет към поуките на историята, но със сигурност помнят как г-н Бойко Рашков, опонент на г-н Никола Филчев, бе подложен на тормоз след избора на последния за главен прокурор през 1999 г.  Със сигурност ще се сетят и за това как колегите им от предишния състав на ВСС се разправиха с г-н Камен Ситнилски, опонент на г-н Сотир Цацаров, при процедурата от 2012 г. След това за досегашния обвинител номер 1 не беше трудно да подчини по-голямата част от Съвета.

Именно това ще бъде и първи тест пред новия главен прокурор г-н Иван Гешев. Ще издържи ли той на изкушението да се разправи с несъгласните с неговата кандидатура? Ще остави ли място за инакомислещи в Съвета? И не на последно място – ще позволи ли от позицията си на най-силния орган, призван да съблюдава законността в страната, неговите привърженици от улицата да се разправят със своите опоненти. Заявки за това вече видяхме в деня на избора. 

Извън общите черти с предходните процедури, във вчерашния избор за главен обвинител имаше и важни разлики. Никога преди балансът на властите в страната не е бил толкова силно деформиран. Никога преди европейските партньори на страната ни не са били толкова слабо заинтересовани от случващото се у нас и в частност от вечно провежданата, но никога до край, съдебна реформа. Както свидетелства положителният (засега последен, а може и завинаги) мониторингов доклад на Европейската комисия – позицията на ЕС е "оправяйте се сами". Но отново историята ни учи, че липсата на международно внимание върху случващото се у нас винаги е намалявала вниманието и на тези, които управляват процесите тук. Само че не бива да се заблуждаваме, че това е най-важното. Разпадът на баланса на властите у нас не е функция толкова на процеси, случващи се извън България, а на един пълзящ, но много видим разпад на нормалността на социално-икономическите и политически отношения вътре в обществото ни.  

Естествено, прокуратурата има своята огромна отговорност за това. През последните години станахме свидетели на непропорционално концентриране на стопански и финансови ресурси в ръцете на няколко групировки, за сметка на всички останали стопански субекти в страната. Извън хвалебствията, управлението на г-н Сотир Цацаров най-вероятно ще остане сред гражданите известно с това, че единствено прокуратурата остана сляпа и глуха за десетките христоматийни обществени поръчки, изпълнени с крайно съмнително качество, но за сметка на това, на много висока цена и най-често от свързани помежду си субекти. Приказното забогатяване на някои икономически кръгове пък стана причина за нечуваното за Европа окрупняване на медийния пазар у нас, което постави България на "престижното" 111-то място в световната класация за свобода на медиите. За сравнение, съседните ни държави членове на ЕС – Румъния и Гърция, са съответно на 47-ма и 65-та позиция в този индекс. Не може да отминем и фалита на КТБ. Прокуратурата под управлението на г-н Цацаров не само, че не видя колебливите действия на регулаторите, но и сякаш активно съдействаше за бързото сгромолясване на банката. Не са особено обнадеждаващи и последващите действия на прокуратурата по делото КТБ. И както изглежда към момента, изчезналите около четири хиляди милиона лева (ако използваме лексиката на Министър председателя ни) няма перспективи някога да се върнат в страната легално. А че голяма част от тях ще се върнат нелегално – изпрани по един или друг начин – е ясно. Ясно е и че ако прокуратурата не осуети тоя процес, върналите се по този начин пари от КТБ ще бъдат превърнати от икономически в политически ресурс. Това още веднъж ще изкриви обществено политическите отношения в страната за неопределен период. (Да му мислят политиците!)

В този контекст друго голямо предизвикателство пред г-н Гешев е дали ще съумее да задейства ефективно огромния ресурс на прокуратурата за справяне със споменатите икономически и политически дисбаланси на обществените отношения в страната? Ще съумее ли, и по-важното – ще има ли желание, да се противопостави на митологизираните, но съвсем реални, паралелни центрове на власт в България, които все по-осезаемо започват да доминират над официалните органи.

В този контекст много любопитен момент от дебатите през вчерашния ден са думите на г-н Цацаров, който в спор с председателя на Върховния касационен съд г-н Лозан Панов заяви, че назначенията, които прави ВСС се решават не в самия съвет а "в една, не – в две други сгради". Кои са тези други сгради ние, като външни наблюдатели можем само да предполагаме. Най-близко до логиката е, че едната от тези сгради следва да е Народното събрание, поради безпрецедентно голямата за страна от ЕС партийна квота във ВСС. Именно тази квота обезпечи и сега избора на г-н Гешев за главен прокурор. Ако това е така, то думите на г-н Цацаров са и най-силното признание до този момент за това, че структурата и конституирането на ВСС са порочни, защото по никакъв начин не гарантират разделението на съдебната власт от законодателната.

Остава въпросът, коя е втората сграда, в която се решават назначенията на висшите магистрати, след като това не е ВСС? Едва ли е президентството. Действително президентът има думата при назначаването на тримата големи, но както бе демонстрирано от членове на съдебния съвет в конкретната процедура за главен прокурор, кадровият орган на магистратите би взел мнението на държавния глава единствено за сведение. Т.е. би прегласувал кандидата Гешев, без да открива нова процедура. Остава логичното, според ситуацията, но не и според правото, втората сграда в която се кадрува от името на ВСС да е Министерски съвет, който от много години наблюдаваме, че все по-успешно се опитва да превърне парламента в пощенска кутия за законодателни поръчки и висши административни назначения.

Естествено, остава винаги възможността визираните от г-н Цацаров две сгради да са някои съвсем различни от официалните институции, за които разсъждавахме по-горе. Уви, по-нататъшни разсъждения биха били само в сферата на спекулациите, освен ако самият г-н Цацаров не реши да доразвие някога докрай мисълта си.

И накрая, един по-забавен извод от вчерашната процедура за избор на главен прокурор във ВСС. Понякога сме чували от анализатори че България имала нужда да смени модела на управлението си. Някои са разсъждавали на тема дали нямаше да ни е по-добре ако бяхме с по-консервативно държавно устройство – например с двукамарно управление. Не! Категорично не. Моля ви, не разсъждавайте по тази тема повече. Защото вчера видяхме как ВСС работеше на практика като втора камара, действайки от позицията на професионални нотабили за решение, което се оказа, че вълнува цялото общество.  Нека си останем с преки избори! Нека да са по-често! Защото ако само половината от негативните очаквания за управлението на г-н Гешев са верни, може скоро да се окаже, че изборите и търговията с гласове ще са единствената ефективна форма на разпределение на икономически ресурс. Към хората.

Следвайте ни