Публикуваме препечатка от в. Дневник.
Да се анализират причините за политическо, йерархично и друго неправомерно влияние в прокуратурата и формите на злоупотреба с прокурорски правомощия, като анализът да се направи от независима международна експертиза.
Управляващият орган на съдебната власт - Висшият съдебен съвет (ВСС), да се раздели на две колегии - съдийска и прокурорска, без да е задължително в съдийската да участват само съдии, но те да са мнозинство.
Членовете на ВСС от професионалната квота (на съдиите, прокурорите и следователите) да се избират пряко от съответната магистратска общност, а не чрез делегатски събрания, а съветът да заседава на сесии.
Да се засили ролята на съдиите за кадрови и други решения в управлението на съдебната власт чрез свикване на общи събрания.
Това са част от целите, заложени в проекта за актуализация на Стратегията за съдебна реформа, изготвен от Министерството на правосъдието и представен във вторник от министър Христо Иванов и заместник-министъра на правосъдието Петко Петков.
Публикуването на документа е само началото на дебата за продължаване на реформата, но за да бъде осъществена тя, е необходим политически консенсус, посочи министърът. По думите му за някои от предложенията са необходими промени в Конституцията, за други е достатъчно да се промени Законът за съдебната власт.
Проектът няма да бъде внесен в Министерския съвет, а ще бъде в наследство на следващия редовен кабинет
Така се отговаря на възраженията, че служебното правителство не бива да предприема действия, които не влизат в преките му задължения и поради това били нелегитимни.
От друга страна обаче, отбеляза министър Христо Иванов, легитимността на действията произтича рационално от недостига на време за действия: през ноември идва последната мисия на Европейската комисия, а през януари ще дойде новият мониторингов доклад на ЕК по правосъдие и вътрешен ред. Българските власти ще имат време за реакции само до средата на ноември, а в предишния доклад имаше препоръка за актуализация на стратегията за реформа, припомни министърът.
Според Христо Иванов не може да има яснота за реформата без да е ясно какво ще се прави с прокуратурата. Актуализираната стратегия запазва мястото на прокуратурата в съдебната власт, за да се гарантира нейната независимост.
В същото време обаче прокурорската независимост я нямаме
отбеляза той противоречието, което от много години посочват и анализатори, и политици, когато са в опозиция, и отново акцентира върху необходимостта от обективен анализ.
Защото функционалният анализ, извършен опрез 2013 г., не дава отговор на проблемите. Изготвеният въз основа на него план за действие само преструктурира отдели , но не отговаря на основиня въпрос - защо прокуратурата не се справя с разследванията на корупция по високите етажи на властта и дали причината е политически натиск.
"Не е ясно как се случва натискът над прокуратурата и как да го спрем. Трябва да започнем да конкретизираме формите на натиска и да търсим начин да го спрем. И се надявам да си помогнем с международните експерти", каза Христо Иванов.
Съпротивата срещу промените се засилва
Дни преди Министерството на правосъдието да обяви проекта на актуализираната стратегия, беше даден актуализиран знак за съпротива.
Миналия четвъртък във ВСС главният прокурор Сотир Цацаров в отсъствие на министъра обвини МП, че подготвя промени на тъмно, тъй като не се знаело кой влиза в работната група, и по инициатива на Цацаров ВСС гласува решение Христо Иванов да се яви и да отговори на въпроси за подготовката на стратегията.
При представянето на актуализираната стратегия днес днес Христо Иванов заяви, че ще отговори на всички въпроси на ВСС с надеждата те да бъдат по същество. И индиректно опонира на твърдението, че актуализацията е готвена на тъмно: проектът надгражда онова, което три министерски екипа досега са работили, а неправителственият сектор е направил подобни предложения още преди две години.
Министърът съобщи, че ще се снрещне и със съсловните магистратски организации.
Знакът на главния прокурор беше очакван - той дойде след като през септември три съсловни организации се обявиха против актуализирането на стратегията: Асоциацията на прокурорите в България АПБ (известна с приближеността си до главния прокурор), казионната Българска съдийска асоциация БСА, основана от Венета Марковска (чиято кандидатура за член на КС беше провалена от президента Плевнелиев) и Светлин Михайлов (известен сред съдебните журналисти като "Светльо Джипа"), и Камарата на следователите. По традиция първите две съсловни организации са известни и с това, че се обявяват срещу всяка идея за промяна, която би могла да доведе до нарушаване на тайни зависимости и да изкара на светло икономически и политически обвъзраности в съдебната власт.
В понеделник в интервю за "Преса" лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов, след като определя предложенията на Реформаторския блок за реформи в съдебната система като "реформа на Иван Костов", остро коментира, че "за да се направи такава реформа, трябва да има широк консенсус на съсловните организации - на прокурори, съдии, следователи", какъвто е видно че няма.
Борисов не казва какъв консенсус търсят по въпроса политическите партии, които се готвят да съставят правителство.