© БИПИ

БИПИ наблюдава процедурите за избор на лидерски позиции в съдебната система от 2011 г. Институтът е мониторирал над 160 процедури, като паралелно провежда мониторинг и на парламентарни назначения на висши държавни длъжности. Възможността за отправяне на въпроси, за първи път въведена в Закона за съдебната власт (ЗСВ) и впоследствие възприета от други държавни органи, наложи висок стандарт за публичност и прозрачност при избора на еднолични или колективни органи. В актуалната процедура БИПИ отвори платформа, чрез която гражданите да поставят важните за тях въпроси, на които очакват новият главен прокурор (да може) да даде отговор. БИПИ благодари на всички български граждани, които се включиха и споделиха своите питания.  Изслушването на кандидата за главен прокурор е насрочено за 24 октомври (четвъртък). 

Снимка: БНР

В чл. 170 от Закона за съдебната власт са въведени 4 специфични изисквания към кандидатите за позициите на т.нар. „трима големи“. Доколко изискванията към председателите на двете върховни съдилища и главния прокурор трябва да са идентични, е отделен въпрос с адресат парламента. Самите изисквания са във висока степен абстрактно формулирани, но показват, че за да заеме едно лице някоя от тези ключови позиции, нейните/неговите компетенции трябва да не се ограничават само до тясната му/й специализация. Това е особено важно за позицията на главен прокурор, защото той е самостоятелен орган в съдебната система. Отделно, има и значително по-широки правомощия, дадени му от Конституцията и закона, поради което неговата работа има значение не само за осъществяването на наказателната политика в страната, но и за развитието на правото и утвърждаване на държавността изобщо.

Във връзка с внесеното на 30 септември 2019 г. искане на политическа партия ВМРО до главния прокурор за прекратяване на дейността на правозащитната организация Български хелзинкски комитет, намираме, че подобни публични атаки са недопустими, рушат доверието на обществото в неправителствения сектор и се използват за политически цели, които не са в обществен интерес. Конституцията гарантира правото на сдружаване на гражданите, за да могат те да участват пълноценно в обществения живот. Неправителственият сектор е основна движеща сила на гражданското общество. Гражданските организации имат цели и ценности, които служат на гражданите, тяхното съществуване е в самата същност на демокрацията. 

"От началото на номинацията на Иван Гешев за поста главен прокурор, той буквално се къпе в институционална любов, която идва както от страна на прокуратурата, така и от страна на изпълнителната власт, което само по себе си е доста притеснително." Това заяви пред БНР директорът на Български институт за правни инициативи, след като прокурорската колегия във ВСС даде зелена светлина на Гешев за продължаване към следващ етап. Тя поясни, че до 16 октомври неправителствени организации, академични институции и професионални организации могат да отправят въпроси към кандидата за главен прокурор. Цялото интервю чуйте тук

Интервю на Биляна Гяурова с Мирела Веселинова за "Капитал"

Със закъснение от близо година и половина Министерският съвет прие правилник за организацията и дейността на Съвета за развитие на гражданското общество. Създаването на съвета беше предвидено с промени в Закона за юридическите лица с нестопанска цел от 2016 г., които влязоха в сила от 1 януари 2018 г. Според тези промени съветът за развитие на гражданското общество отдавна трябваше да е факт. Те предвиждат, че до 3 месеца от влизането на закона в сила, т.е. до началото на април м. г., МС трябва да приеме правилника за конституирането и дейността му. Сред неговите функции е и създаването на правила и изготвяне на препоръки как да се разпределя държавното финансиране за неправителствените организации в страната, което за тази година трябваше да бъде в размер на 1 млн. лева. Тези пари трябваше да бъдат разпределени след създаването на съвета, което обаче доста се забави. По най-оптимистични прогнози той ще е готов в началото на следващата година - правилникът дава два месеца на администрацията на Министерския съвет да разработи уеб базирана електронна платформа за регистриране на НПО за участие в процедурата за избор на членове на съвета и чак тогава се пристъпва към провеждане на избора.
"Капитал" разговаря по темата с Биляна Гяурова-Вегертседер, изпълнителен директор на фондация "Български институт за правни инициативи" (БИПИ), която взе активно участие в работата по изготвянето на проекта и в общественото обсъждане.

На 30 юли 2019 г. съдийската колегия на ВСС проведе заседание, на което бе изслушана съдия Мирослава Тодорова във връзка с публикувани нейни лични данни от Инспектората към ВСС. Всъщност покана за изслушване бе отправена към главния инспектор Теодора Точкова, на която тя не се отзова поради ползване на отпуск. След обявяване на предложението от председателя на Върховния касационен съд, с 9 гласа "за" и 1 "против",  се пристъпи към изслушването на съдия Тодорова. С нейно съгласие препечатваме изказването ѝ със съответните акценти и поправки на текста, отразен в пълния стенографски протокол на ВСС. След изслушването съдийската колегия прие декларация, която някак се сгуши из прессъобщенията на Съвета покрай други събития. 

Следвайте ни