В настоящото становище Фондация „Български институт за правни инициативи“ (БИПИ) изразява подкрепа за общата насоченост на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, насочен към преодоляване на кризата, породена от функционирането на органи на съдебната власт с изтекъл мандат. БИПИ анализира предложените промени, свързани с избора на членове на Висшия съдебен съвет, ограниченията на правомощията на органи с изтекъл мандат, процедурата за избор на висши магистрати и дисциплинарните производства, като отправя конкретни препоръки за усъвършенстване на законопроекта с оглед гарантиране на независимостта, отчетността, прозрачността и институционалната легитимност на съдебната власт.

С конституирането на 52-рото Народно събрание отново стои въпросът как се организират и провеждат процедурите за избор на ключови органи и регулатори. Български институт за правни инициативи изпрати официално писмо до председателя на Народното събрание, парламентарните групи и временната комисия по ПОДНС с конкретни предложения за реформа на тези процедури. 

Очакванията към 52-ото Народно събрание, което се конституира на 30 април, са високи предвид безпрецедентната в най-новата ни история победа на "Прогресивна България". В хода на предизборната кампания говоренето по важните за държавата теми, сред които и тази за дълбоките промени, необходими в съдебната ни власт, не беше много силно, пише Биляна Гяурова-Вегертседер от Българския институт за правни инициативи (БИПИ) в анализ за "Дневник".

Съвместна позиция на български граждански организации, адресирана до главния европейски прокурор и европейски институции, относно оттеглянето на националния списък с кандидати за европейски прокурор от България.

В писмото се посочва, че решението за оттегляне е мотивирано с констатирани сериозни процедурни нарушения при националния подбор – включително участие на членове на ВСС с изтекъл мандат, участие на представители на изпълнителната власт и липса на предварително публични и ясни критерии за оценка.

Преглед и анализ на предизборните документи на партиите и коалициите, участващи в изборите за Народно събрание на 19 април 2026 г. 

Престъпление без наказание. Това е единственото подходящо определение на факта, че през последните 20 години прокуратурата на Република България е прекратила около 1,2 млн. досъдебни производства поради изтичането на давностните срокове за тяхното наказателно преследване.

Коалиция от граждански организации, посветени на защитата на правата на човека, върховенството на закона и борбата срещу корупцията на високо равнище отправи до г-жа Лаура Кьовеши и други представители на европейски институции искане за упражняване на правото на компетентност и започване на разследвания по член 22, параграф 3 от Регламент (ЕС) 2017/1939 относно координирани действия от високопоставени български длъжностни лица за подкопаване на независимостта на Европейската прокуратура.

Българският институт за правни инициативи (БИПИ) отправи серия от въпроси към политическите партии и коалиции, които предстои да участват в изборите за Народно събрание през 2026 г. Инициативата цели да събере ясна и съпоставима информация относно техните политики в областта на върховенството на правото, съдебната реформа и борбата с корупцията.

Решението на прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет да остави без разглеждане предложението на министъра на правосъдието е знак за липса на политическа воля за промени в съдебната система. Това коментира в ефира на „Добро утро, Европа“ Биляна Гяурова-Вегертседер от Българския институт за правни инициативи.

Настоящото становище е отправено до Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет във връзка с разглеждането на предложението на министъра на правосъдието Андрей Янкулов за определяне на временно изпълняващ функциите главен прокурор.

Български институт за правни инициативи счита, че разпоредбата на чл. 173, ал. 15 от Закона за съдебната власт, която ограничава до шест месеца времето за изпълняване на функциите на председател на ВКС, председател на ВАС или главен прокурор, е в съответствие с Конституцията. Според становището тя гарантира принципите на мандатност, правна сигурност и независимост на съдебната власт, като предотвратява продължително и неопределено във времето временно упражняване на власт.

В становище по проекта на Закон за прозрачност и почтеност в управлението водещи граждански организации изразяват принципна подкрепа за целта за по-голяма прозрачност, но заявяват сериозни правни и концептуални възражения срещу предложения модел.

„Всичко зависи от волята на политиците“ – това прозвуча неколкократно по време на дискусията „Актуални предизвикателства пред върховенство на правото: независимост, ефективност и отчетност на съдебната власт в условията на изтекли мандати“, която беше организирана от Българския институт за правни инициативи и Съюза на съдиите в България на 10 февруари 2026 г. в София.

Български институт за правни инициативи търси критично мислещи ентусиасти, които желаят да задълбочат познанията си в работата в неправителствения сектор чрез  6-месечен платен стаж.

Желателно е да следвате „Право“ или обществени науки, със завършен поне първи курс на обучение.

51-ото Народно събрание върви към безславен край, но за краткото си съществуване успя да нанесе сериозни щети чрез кадруването на т.нар. „независими регулатори“. Вместо професионализъм и прозрачност, парламентът утвърди модела „наши хора“ – партийно лоялни кадри със съмнителни качества, превръщащи се в инструмент за натиск и репресия.

Комисията за противодействие на корупцията, създадена в края на 2023 г., на практика съществува само на хартия и законовите текстове не бяха действително реализирани. В период от две години, няколко поредни парламента, не намериха необходимата воля за ограничаване на корупцията като произведат прозрачен избор на членове на КПК. Действие на парламента, което можеше да бъде реализирано многократно, защото не изисква и квалифицирано мнозинство за провеждане на избора.

Океанът от хора, който събра центърът на София бележи нов момент в демократичното развитие на България. Той показа, че всички усилия да се изгради устойчива демократична рефлексивност са били успешни. Не само, че българинът знае какво е демократичен процес, усеща го със сетивата си, но вече го предава през поколенията и на децата си. Променя се генетичният код на българската политическа култура. И това е вдъхновяващо.  

Българският институт за правни инициативи (БИПИ) критикува предложените изменения в ПМС №136/2015 за НСАП. Според института съкратеният срок за обществено обсъждане е необоснован и противоречи на принципите на ОИСР за широко обществено участие. БИПИ не подкрепя предложението председател на НСАП да бъде министърът на правосъдието вместо министър-председателят, тъй като това отслабва междуведомствената координация и политическата тежест на антикорупционните политики.

Българският институт за правни инициативи представя своето становище относно проекта на Закон за държавния бюджет на Република България за 2026 г., с акцент върху бюджета на съдебната власт. БИПИ изразява загриженост от рекордното увеличение на средствата за системата при продължаваща липса на прозрачност и яснота в определянето на възнагражденията на магистратите. Това създава сериозни неравенства в заплащането между различните нива в съдебната власт, което не само подкопава общественото доверие, но и поставя на риск независимостта на магистратите. Такива диспропорции водят до засилен натиск и потенциално открито влияние върху съдебния процес, което увеличава корупционния риск в системата.

На 20 октомври 2025 г. беше осъществено жестоко нападение срещу магистрат – прокурора от Софийска градска прокуратура (до месец юни и заместник на градския прокурор и ръководител на Криминалния отдел в СГП) Иво Илиев. Нападението е квалифицирано от властите като опит за убийство и публично известната информация за него разкрива почерка на акт на организираната престъпност.

Група граждански и неправителствени организации, сред които подписва и Български институт за правни инициативи (БИПИ), приветстват решението на Европейски парламент да проведе дебат на тема „Продължаващото посегателство срещу демократичните институции и върховенството на закона в България“. 
В своето съобщение организациите отбелязват, че макар страната да е постигнала ключови успехи — например присъединяване към шенгенското пространство и очаквано влизане в еврозоната — това не трябва да отклонява вниманието от сериозни проблеми с независимостта на антикорупционните и съдебни институции, както и от риска те да подкопават демократичния капацитет на страната. 

Докато в България реалната съдебна реформа изглежда по-непостижима от всякога, а правосъдието все по-често се превръща в карикатура, заклещено в криминално-политически зависимости, в недалечна Молдова, страна, доскоро синоним на корупция, тече съвсем истинска промяна. 

Настоящето становище е продължение на многократно представяните виждания на екипите на Центъра за изследване на демокрацията, Българския институт за правни инициативи и Програма Достъп до информация, като част от работната група за изготвяне на проект на Концепция за регулиране на лобистките дейности и впоследствие, на законопроекта за прозрачност и почтеност в управлението. То отразява позицията ни във връзка с публикувания консултационен документ относно проекта на Закон за прозрачност и почтеност в управлението, която се основава на няколко основни принципни  тези.

Заместник-омбудсманът е част от списъка, от който Президентът избира служебен министър-председател. Ако хипотетично се достигне до предложение към Вас като заместник-омбудсман да поемете поста на служебен премиер, ще приемете ли тази номинация?

 След избора на предходния омбудсман за съдия в ЕСПЧ през януари 2024 г. и подаването на оставка от заместник-омбудсмана през март 2024 г. повече от година и половина тези конституционно установени органи останаха вакантни. Институционалният вакуум породи публични съмнения относно добавената стойност за обществото от дейността на омбудсмана и заместник-омбудсмана. Как бихте отговорили на подобни съмнения?

1.     На 30 юли в Народното събрание е внесен Законопроект за закриване на Комисията за противодействие на корупцията от нар. представител Делян Пеевски и група народни представители (51-554-01-139)[1]. Какво е Вашето мнение по отношение на разпоредбите, предвидени в посочения проект на нормативен акт?

2.     Трябва ли КПК да се самосезира и да разследва български граждани, включени в санкционни списъци за корупция от външни юрисдикции?

3.     С промените в Закона за противодействие на корупцията (ДВ бр. 84/06.10.2023 г.) бяха разширени обстоятелствата на деклариране, като се включиха криптовалути, както и тайни и/или неформални организации и общества. По какъв начин ще осигурите ефективен контрол за съответствие на тези обстоятелства?

БИПИ се обърна към министъра на правосъдието и представляващия Висшия съдебен съвет с искане за свикване на извънредно заседание на Съвета за прилагане на Националния координационен механизъм за върховенство на правото

След като Механизмът за сътрудничество и проверка беше официално прекратен за България, страната ни се ангажира да продължи работата по ключови области като върховенство на закона, борба с корупцията и съдебна реформа, като запази постигнатия напредък и осъществява наблюдение на реализацията на различни инициативи.

Призоваваме Ви в най-кратък срок да отправите публична покана за номинации за Ваш заместник и да организирате публична процедура за избор. Тя следва да включва независима комисия, която да направи оценка на кандидатите, както и публично изслушване на кандидатите по примера на проведената през 2016 година процедура, стъпвайки на досегашните добри практики от предходни процедури.

Днес умората от безплодните десетилетни усилия за необратима реформа в съдебната власт е очевидна. Липсват и идеи в каква посока може да се продължи, така щото най-после съд, следствие и прокуратура да започнат да работят в полза на обществото, а не преимуществено да обслужват олигархични кръгове и авантюристи-опортюнисти като „Пепи Еврото“ и „Мартин Нотариуса“. Въпреки апатията и опитите за внушения от политици и придворни журналисти, че днес дори словосъчетанието „съдебна реформа“ е изпразнено от съдържание, 95 % от гражданите продължават да смятат, че промените в съдебната власт остават от ключово значение. Този извод показва, че хората усещат, че справедливостта в обществото ни постепенно се превръща в химера, задушена от политически, чиновнически и полицейски произвол.

При засилен интерес се проведе дискусията „Върховенство на правото в Европейския съюз и състояние на съдебната система в България“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, която бе организирана от Катедра „Международно право и международни отношения“ и Български институт за правни инициативи на 2 юли 2025 г.

Биляна Гяурова, директор на БИПИ и модератор на дискусията, обобщи множеството изказвания в залата на магистрати, юристи, народни представители и преподаватели и подчерта, че общото мнение е за продължаване на промените в съдебната система. Тя отбеляза и ролята на гражданските организации за това да не се позволява капсулиране на съдебната власт.

Необяснимо е за нас защо над месец парламентът не съумява да организира работата си така, че да доведе процедурата докрай и избере омбудсман на страната. Подобно поведение е в пряко противоречие с правата и интересите на гражданите и техните сдружения, демонстрира неглижиране на този изключително важен избор и за пореден път създава усещане за задкулисно договаряне, а не за честно състезание

Търсим критично мислещи ентусиасти, които желаят да задълбочат познанията си в работата в неправителствения сектор чрез  6-месечен платен стаж

Крайният срок за кандидатстване е 16 юни 2025 г.

Картината ясно сочи, че за българина е пределно ясно, че Народното събрание извършва отрицателна селекция – вместо да се избират най-подготвените кадри, с доказан професионализъм и почтеност, ще бъдат избрани зависими и лоялни хора, за които обществото няма убеденост, че могат да различават правилно от неправилно

Процедурите по избор на еднолични и колективни органи, избирани от Народното събрание, добили обществена популярност като „регулатори“, протичат при неособено висок обществен интерес. Това показват данни от национално представително проучване, проведено от социологическа агенция Глобал Метрикс по поръчка на Български институт за правни инициативи.

Проблемът с вечните съдебни началници се дискутира от години в системата. Практиката по вертикала, а понякога и по хоризонтала – от ръководни постове в малки съдилища към по-големи в областните градове, магистрати да бъдат назначавани директно за ръководители на съдилища и прокуратури, без да са спечелили конкурси, е критикувана остро от съсловни организации и външни наблюдатели.

Парламентът превключи на  турбо режим за назначения и очевидно няма никакво намерение да ги осъществи и при минимални стандарти. Фактът, че скандалите се появяват още на фаза на проекти на процедурни правила е сигнална лампа и за кандидатурите, които ще се появяват.

Историческото тълкуване на Конституцията и анализът на волята нанейните създатели, отразена в нейния преамбюл, водят към заключението, че конституционният законотворец от Седмото Велико Народно събрание съвсем съзнателно е целял формирането на най-важния орган в една парламентарна република

На 4 февруари 2025 г. се проведе конференцията „Оттук накъде със съдебната власт?“ с участието на президента Румен Радев, председателя на Народното събрание доц. д-р Наталия Киселова и председателя на Върховния касационен съд Галина Захарова

"Напрежението около избора на главен прокурор и политическите опити за ограничаване на възможността настоящият състав на Висшия съдебен съвет (ВСС) с изтекъл мандат да избере единствения кандидат за поста – Борислав Сарафов, засенчиха друг важен избор в съдебната система" 

"В споразумението на коалицията на отчаянието е записано, че в срок от 30 дни трябва да се приеме хронограма за попълване на органите с изтекъл мандат, а това трябва да стане максимум до 1 година. Затова смело може да предположим, че кабинетът „Желязков“ ще изкара минимум до тази една година, а това ще ни приближи до президентските избори през 2026 г., когато може да се проведат избори 2 в 1, след като е приключило великото раздаване на постове"

Според общественото мнение работата на прокуратурата под ръководството на Сотир Цацаров /изследване на БИПИ от 2019 г./, Иван Гешев и Борислав Сарафов по пет степенна скала от 2 до 6 се концентрират в позициите „слаба“ и „средна“. Средната оценка за резултатите от дейността на обвинението в мандата на Сотир Цацаров беше 3.05, за Иван Гешев е 2.75, а за Борислав Сарафов – 2.81.

Тук можете да се запознаете с въпросите, които БИПИ задава към кандидата за главен прокурор - Борислав Сарафов. Въпросите са почерпени от поръчано от БИПИ национално-представително проучване сред 1020 пълнолетни граждани на България проведено в периода 26 ноември – 15 декември 2024 г.

Призив на граждански организации относно необходимостта от отлагане на процедурите по избор на главен прокурор и председател на Върховния административен съд на Република България.

Налице е конституционна невъзможност за провеждане на законосъобразни процедури за главен прокурор и председател на Върховния административен съд (ВАС) от сега действащия състав на ВСС.

По Конституция Вие, като народни представители, не само сте пряк изразител на суверенитета на народа чрез предоставената ви законодателна инициатива, но и имате решаваща роля за изграждане на институционална система, която се основава на ефективното разделение и взаимно възпиране на властите.

Търсим критично мислещи ентусиасти, които желаят да задълбочат познанията си в работата в неправителствения сектор чрез  6-месечен платен стаж.

"Невъзможността на 51-я парламент да избере свой председател, вече близо две седмици, е поредният щрих към какистократичния модел на управление в страната ни. Политическата лоялност надделява над положената клетва и „във всичките си действия да се ръководя от интересите на народа“ остава само едно гръмко и добро пожелание"

"Източници на „Съдебни репортажи“ от съдебната система обаче сочат, че сред съдиите има сериозно опасение, че този път джентълменското споразумение няма да се спази и може да бъде „счупено“. Това на практика означава, че съдиите от ВАС биха могли да обърнат избора, тъй като гласовете оттам ще са повече. И това не е случайно."

"И за децата е ясно, че настоящият състав на Висш съдебен съвет е тотално нелегитимен и с критично ниско доверие както сред магистратите, така и сред обществото. Не само, че този ВСС избра Иван Гешев, но и го отстрани след политическа поръчка. Самата кадрова дейност на ВСС, в последните две години, след като мандата му изтече, е скандална, а примерите са безкрайни"

"Източници на „Съдебни репортажи“ в съдебната система сочат, че една от основните причини мнозинството в СК да се опитва да провали настоящия конкурс се корени в класирането. И по-точно в това, че сред класираните за титулярните места няма от командированите съдии, които правораздават в търговските отделения на апелативните съдилища в София, Пловдив, Бургас и Варна."

БИПИ се включи в отвореното писмо на организацията Civil Society Europe за осигуряване на жизнено гражданско общество е ЕС 

"Два независими източника потвърдиха пред „Съдебни репортажи“, че името на Антон Мицов от дълги години се свързва с ДПС. Влиянието на тази политическа партия в района се засилва, а прокурорите и съдиите в Благоевград посочват като причина стратегическото местоположение на съдебния район, в който попадат населени места, които са външна граница на ЕС"

"Казусът има и морални, и принципни, и етични измерения, но това са понятия, които постепенно изчезват от речника на повечето български политици и депутати. В случая със Сметната палата се видя, че Народното събрание не се съобразява дори с решенията на Конституционния съд, постановени по повод отстраняването на предишния председател на палатата Цветан Цветков"

На 1 юли трябваше да влязат в сила новите правила за задължителна медиация по висящи съдебни дела. Конституционният съд отмени една от малкото докрай изпълнени мерки по националния план за възстановяване, а това ще ощети гражданите, фирмите и държавата

"Народното събрание систематично се проваля в опитите си да проведе публични, прозрачни и обосновани процедури по избор на органи /към настоящия момент това са 17 органа с изтекъл или предсрочно прекратен мандат и два, който дори не са конституирани"

"Това не е само злоупотреба с власт през нереализиране на принципа на мандатността. Това е едно калкулирано, политическо и не само усилие да бъдат манипулирани цели системи в изпълнителната и съдебната власт и то в дългосрочен план за постигането на определени предимства, за сметка на общественото доверие и социалното равенство"

"Служебните правителства в българската реалност управляват необичайно дълго, не са избирани и нямат отговорност пред избиратели, върху тях не се упражнява и парламентарен контрол. Това ги прави опасни. Все повече започват да се прилагат и ограничения за управлението и при редовни кабинети в края на мандатите им"

"Приключвам стажа си с увереност, че практическите умения, придобити в БИПИ ще бъдат от огромна полза в по-нататъшното ми развитие и вяра, че ще продължим да работим за по-активно гражданско участие и мониторинг, прозрачност на политиките и по-добра отчетност на институциите"

Съединението вече не съществува дори като идея в главите на политиците ни, и заглавието на статията може спокойно да бъде сложено на официалния вход на Народното събрание, който най-често е затворен, за разлика от вратите на Дантиевия ад.

Екипът ни търси критично мислещи ентусиасти, които желаят да задълбочат познанията си в работата в неправителствения сектор чрез  6-месечен платен стаж.

"От всичко, което става в българската съдебна власт не само в последните години, но почти от началото на прехода изглежда, че и тя е в състояние на война, в която системно са разрушавани и унищожавани морал, принципи и желание за реална независимост"

Тази позиция не противоречи на поетия от България ангажимент в Националния план за възстановяване и устойчивост – в частност в компонент „2.Г.1 Бизнес среда“ и в рамките на реформите за противодействие на корупцията, в който е заложено изготвянето и въвеждането на законодателни мерки за регулиране на лобизма, базирани на добри практики от другите европейски държави

За шести пореден път Фондация „Български институт за правни инициативи“ съвместно с посолството на Кралство Нидерландия в България организират конкурс за студентски есета. Тази година темата е "Възможно ли е медиацията да замени традиционното правосъдие" 

"Завърших стажа си в Българския институт за правни инициативи с усещане за  богато и изпълнено с множество възможности изживяване. Институтът предостави не само теоретични познания, но и практически умения. Екипът беше изключително представителен и професионален, създавайки вдъхновяваща работна обстановка"

На основание Раздел II., т. 3 от Процедурните правила за условията и реда за предлагане на кандидати, представянето и публичното оповестяване на документите, изслушването на кандидатите и избор на съдии в Конституционния съд от квотата на Народното събрание, във връзка с чл. 91б от Конституция на Република България, поставяме следните въпроси:

Очакваме народните представители в 49-ото Народно събрание да са на висотата на обществените изисквания за ефективна институционална инфраструктура. Заявките на управляващото мнозинство за спазване на високи стандарти при избора на независими органи не трябва да катастрофират в повтаряне на дългогодишни порочни практики на задкулисно договаряне и партийно-квотно разпределяне на позиции в регулаторите.

На ниво терминологични бележки следва да се отбележи, че е необходимо да бъде направено ясно разграчинение между термините „лобизъм“ и „застъпничество“. В концепцията са направени стъпки в тази посока, но те не са достатъчни.

Конституционният съд донякъде предотврати тотален институционален колапс с решението си за т.нар. вечни мандати в органите, избирани от Народното събрание. Към момента 17 органа и над 80 човека са извън мандат.

В контекста на динамични политически процеси и по повод на внесения в 49-ото НС проект за промени в Конституцията БИПИ в партньорство със Съюза на съдиите в България, Асоциацията на прокурорите в България и Камарата на следователите в България инициираха широка обществена дискусия относно предлаганите изменения.

Въпреки че споделяме убеждението за необходимостта от допускане на анонимни сигнали и съответната законодателна уредба, намираме че съдбата на анонимните сигнали за нарушения, които безспорно съществуват към момента и ще съществуват при прилагането на закона, не може да бъде уредена с наредбата.

И в трите варианта има много неизвестни и те са свързани най-вече с това, че освен сроковете за процедурата, фиксирани в ЗСВ, други времеви рамки няма. КС не е обвързан с такива за произнасяне, ВАС също. Факторите, които биха могли да ускорят този процес, са най-вече на терена на политическия и обществения натиск. Такъв вече има от страна на експерти и професионални организации, които наблюдават процесите в съдебната власт от години.

На 02.06.2023 г. Народното събрание прие на второ четене законопроекта за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт. С него Националната следствена служба (НСС) се извежда от системата на прокуратурата и се възстановява по-ранната й позиция до 2009 г. на самостоятелен орган на съдебната власт.

От една страна, съждението на Кирил Петков е вярно – регулаторите са по-важни от правителството, особено в контекста на политическата криза у нас и абсолютното им овладяване от срасналата държава – сплав между сенчести корпоративни интереси и фасадно правителство.

„…при провеждането на конкурсни процедури ДФЗ следва да оповестява публично етапите и решенията по провеждане на даден конкурс. По този начин се гарантира прозрачност на конкурсната процедура, изградена на принципа на конкуренция въз основа на професионалните и деловите качества на кандидатите, както и политическа независимост на лицата кандидатстващи за дадена позиция…“, се посочва в съдебното решение.

Съгласно Конституцията и Закона за съдебната власт Висшият съдебен съвет осигурява и отстоява независимостта на съдебната власт. Като представители на граждански организации считаме, че пленумът на ВСС следва да свика извънредно заседание, на което да разгледа позицията на г-н Сарафов и да обсъди в дълбочина причините за направената от него констатация за нарушаване независимостта на прокуратурата и съдебната власт.

Повече от всякога е необходимо обединение и поставяне държавния  интерес на първо място и загърбване на партийните сметки. Призоваваме народните представители в спешен порядък да предприемат неотложните действия за провеждане на процедури по избор за попълване на състава на органите с изтекъл мандат или такива с непълен състав.

От Български институт за правни инициативи оценяваме усилията на двете най-големи коалиции в 49-ия парламент и същевременно искаме да припомним, че не трябва да бъдат оставени на заден план процедурите за избор на органите с изтекъл мандат. Именно тяхното попълване гарантира законосъобразното им функциониране, спазването на принципа за разделението на властите и осигуряването на върховенство на правото. 

Нова кампания, стари идеи. Така, в едно изречение, може да се обобщи сравнителният преглед на идеите на политическите партии по отношение на съдебната реформа, борбата с корупцията и административната реформа. От БИПИ следим внимателно какви са предложенията на политическите сили за установяване върховенство на правото и добро управление в България от 2009 г. досега. В тази кампания темата като че ли изпадна от политическите дебати.

Какви мерки според Вас ще са необходими, за да се справи българската съдебна система с такова потенциално засилено координиране и дори хармонизиране на законодателствата на ДЧ в областта на наказателното правосъдие?

Ако трябва да се търси отговорност за дейността на "Нексо", защо ударът на парламента не се насочи към други институции, които имат своите компетентности да разследват предполагаемо незаконно финансиране на политически партии? Оказва се, че Цветков е най-лесната изкупителна жертва, която да замаже редица неясноти около международния скандал.

Български институт за правни инициативи търси критично мислещи ентусиасти, които желаят да задълбочат познанията си в работата в неправителствения сектор чрез 4-месечен платен стаж.

Краен срок за кандидатстване: 05 февруари 2023 г.; 17:00 ч.

За пета поредна година Фондация БИПИ, съвместно с посолството на Кралство Нидерландия в България, организират конкурс за студентски есета. Тази година темата е "Защита на правата в Метавселената". Крайният срок за предаване на есетата е 23 януари 2023 г. на office@bili-bg.org. В заглавното поле на имейла трябва да бъде изписано "konkurs za ese". 

Въвеждането на възможността за съдебен контрол на решенията на прокурора за отказ да образува разследване е належаща мярка за повишаване на гаранциите за защита на правата на гражданите в наказателния процес. Без да бъдат панацея, предложените промени в НПК създават предпоставки за преодоляване на съществен принципен дефицит в наказателното производство в България, а имено – липсата на реална възможност за контрол на прокурорските откази, извън вътрешно-йерархичния такъв.

Една от широко дискутираните теми в съдийските среди е тази за възнагражденията и начина на определянето им. Какво е Вашето мнение по въпроса - смятате ли, че разликата във възнагражденията между инстанциите е прекомерна? Необходимо ли е законово закрепване на критериите за определяне на възнагражденията на всички нива в системата, а не само на т.нар. „трима големи“?

На стр. 29 от концепцията си съобщавате, че активно методическо ръководство се осъществява „в много случаи неформално в неотложни и спешни ситуации“. Какво визирате под неформално и има ли общо то с масовата представа в нашето общество за „вдигане на телефон“ и даване на нареждания на разследващи, в противоречие с признатото им от закона право на провеждане на разследването по вътрешно убеждение, освен когато не са им дадени изрични указания от прокурора?

Ако гражданският дух и инициативи не съществуваха, Европейският съюз би функционирал по коренно различен начин като правен ред и общност, изградена на определени ценности. Мерките и политиките в защита на климата са възприети, например, благодарение на информационните кампании, участието и дейностите на трансграничните мрежи на гражданското общество.

Още от първия си ден 48-ото Народно събрание се проваля пред гражданското общество и пред целия народ в това, че народните представители не успяват да се поучат от грешките на предходните състави на законодателния орган на страната. Сега повече от всякога е необходимо обединение и поставяне на първо място на интереса на държавата, а не на тяснопартийния интерес. Ето защо, наред с незабавното започване на законодателната дейност на Народното събрание, призоваваме народните представители в спешен порядък да предприемат и неотложните действия за провеждане на процедури по избор за попълване на състава на органите с изтекъл мандат или такива с непълен състав.

Ендемичният характер на корупцията в България предполага всякакъв вид нормативни актове свързани с нейната превенция и ограничаване, да бъдат широко дискутирани, защото противното би предполагало изначално включени в самия документ възможности за злоупотреби.

ЕК поставя акцент и върху гражданският контрол при реализирането на мониторинг на национално равнище. Същевременно структурата на Съвета включва единствено участието на държавни институции и то на най-висше ниво. В този смисъл, вътрешният механизъм за сътрудничество и проверка ще бъде заключен само в рамките на субектите от държавната власт без възможност за пряко участие на външни субекти.

На 2-ри юли (събота), 2022 г. ще се проведе Общото събрание на прокурорите за избор на новия състав на ВСС, като това е петото от общо шест (по две за квотата на съдиите, прокурорите и следователите). Кандидатите са общо 8, като черитима от тях ще бъдат за членове на новия състав на ВСС. В изработените от нас инфографика и таблица ще намерите както основна информация за образованието и професионалното развитие на кандидатите, така и акценти по ключови теми от концепциите на всеки един от тях.

Подобно поведение от страна на ВСС не е изненада, и за пореден път доказва нежеланието на висшия административен орган на съдебната власт да комуникира с другите власти, като да демонстрира самодостатъчност, която в конкретния случай рефлектира върху всички магистрати.

Предлагаме да се обмисли още веднъж предложението в Наредбата да се включи разпоредба, която да задължава преподавателите, които провеждат семестриални изпити, да изготвят и да направят публични критериите, по които оценяват, независимо от формата на изпита – писмен, устен или друг. В тези критерии да посочат знанията и уменията, които се цели да бъдат проверени и начина, по който се оценяват те

Изборът на членове от парламентарната квота във
Висшия съдебен съвет е крайъгълен камък за бъдещото развитие на съдебната реформа. Той е натоварен с огромен интерес от магистратската общност и обществото, тъй като политическото „лепило“ на управляващото мнозинство е именно възстановяване върховенството на правото в България и борбата с корупцията.

Въпроси към кандидатите за членове на Прокурорската колегия на ВСС от квотата на прокурорите на основание чл. 19, ал. 1 от Правилата за провеждане на избори на членове на Висшия съдебен съвет от съдиите, прокурорите и следователите (Приети с решение на пленума на Висшия съдебен съвет по протокол № 7/17.02.2022 г.)

На 18-ти юни (събота), 2022 г. ще се проведе Общото събрание на съдиите за избор на новия състав на ВСС от професионалната квота. Това е третото от предстоящите общо шест (по две за квотата на съдиите, прокурорите и следователите). Кандидатите от квотата на съдиите са 15, като от тях ще бъдат избрани шестима членове в новия състав на ВСС. В изработените от нас инфографика и таблица ще намерите както основна информация за образованието и професионалното развитие на кандидатите, така и акценти по ключови теми от концепциите на всеки един от тях. 

Въпроси към кандидатите за членове на Съдийската колегия на ВСС от квотата на съдиите на основание чл. 19, ал. 1 от Правилата за провеждане на избори на членове на Висшия съдебен съвет от съдиите, прокурорите и следователите (Приети с решение на пленума на Висшия съдебен съвет по протокол № 7/17.02.2022 г.):  

На 4-ти юни (събота), 2022 г. ще се проведе Общото събрание на следователите за избор на новия състав на ВСС от професионалната квота. Кандидатите от квотата на следователите са трима - Бойко Атанасов, Петко Петков и Наталия Стаменова, като от тях ще бъде избран само един член в новия състав на ВСС. В посочените инфографика и таблица ще намерите както основна информация за образованието и професионалното развитие на кандидатите, така и акценти по ключови теми от концепциите на всеки един от тях.

По отношение на лицата, които могат да получат защита: Предложеното заглавие на чл. 5, а именно „лицата, които могат да получат защита“ навежда на мисълта, че лицата „могат“ да получат защита, т.е. тя е поставена под условие от благоволението на една или друга институция, а не че такава се дължи по силата на закона, чиято основна цел е именно защитата на тези лица. Заради това предлагаме, в случай, че законопроектът запази подхода всеки член да има заглавие, то заглавието на чл. 5 да се промени на „Лица, на които се предоставя защита“.

Въпроси към кандидатите за членове на Прокурорската колегия на ВСС от квотата на следователите – Бойко Йорданов Атанасов, Петко Стефанов Петков, Наталия Василева Стаменова на основание чл. 19, ал. 1 от Правилата за провеждане на избори на членове на Висшия съдебен съвет от съдиите, прокурорите и следователите (Приети с решение на пленума на Висшия съдебен съвет по протокол № 7/17.02.2022 г.):

Една интересна мярка, която е намерила своето място в ПВУ е свързана с въвеждането на съдебен контрол върху постановлението на прокурора за отказ да образува наказателно производство. Мярката не е еднозначна и аргументите против започват от нарушаване на Конституцията до прекомерна натовареност на съдиите. ПВУ споменава последното и обещава изработване на разпоредби за избягването й. 

Българският институт за правни инициативи от години осъществява мониторинг на назначенията на ръководителите на еднолични или колективни органи, избирани от парламента. Ангажирани сме с въпроса за установяване на по-прозрачно, отговорно и предвидимо управление, като при публичните назначения не остават съмнения за задкулисни партийни договорки.

Тепърва ЕК ще е изправена пред предизвикателството да приложи инструментите по регламента. На този етап ЕК е успяла да разработи насоки за прилагането на Регламент 2020/20921. Със сигурност събитията около войната в Украйна ще поставят на заден план останалите процеси в ЕС, но и подчертават ярко важността от защита на правовата държава и борбата с корупцията.

Това, което е уредено в закона е, че заплатите на „тримата големи“ /председателите на ВКС и ВАС и главния прокурор/ се равняват на 90% от заплатата на председателя на Конституционния съд на РБ. Точната цифра не е ясна, защото размерът на заплатата на председателя на КС на свой ред е функция от заплатата на председателя на Народното събрание и тази на президента на републиката. Нещо повече, тя не е публично оповестена и оттам изчислението допълнително се затруднява. До него може да се стигне през сложна система от сметки и пак крайната цифра ще е по-скоро приблизителна. Това положение силно контрастира с призивите за публичност и прозрачност в системата и обективност при формиране на основните и допълнителни възнаграждения.

Повече от 12 години – толкова продължават нерешените проблеми в Благоевградския съдебен район. Предишните състави на Висшия съдебен съвет (ВСС) пакетираха всички скандали в Благоевград с корупционен привкус, сериозни съмнения за случайно разпределение на делата, тенденциозно отношение на председателя на Окръжния съд в Благоевград към ръководството на Районния съд и неподходящи управленски решения като „междуличностни конфликти“ между конкретни съдии. В последните месеци напрежението в съдилищата в района отново се засили, но по всичко личи, че и този състав на Съдийската колегия (СК) възприема подход да не чува оплакванията и жалбите на съдиите в Благоевградския район... 

По отношение на отмяната на т.нар. „кариерни бонуси“ и финансови обезщетения изразяваме положително становище като същевременно сме на мнение, че ЗИД на ЗСВ следва да бъде разширен и в него да бъдат въведени текстове законово закрепващи начинът на формиране на основните трудови възнаграждения на магистратите. Аргументите в тази посока са следните:

Начинът, по който към момента се формират възнагражденията на магистратите в голяма степен е оставен на дискрецията на ВСС, доколкото съгласно сега действащата уредба /чл. 218 ЗСВ/ пленумът на ВСС е този, който определя размера на възнагражденията;

В разгара на зимата и с удрящи тавана сметки за отопление, страстите около това кой ще наследи Иван Иванов като председател на Комисията за енергийно и водно регулиране се нажежават. Новото парламентарно мнозинство започна сезона на назначения в регулаторите с фалстарт.

Макар и парламентарната комисия по енергетика да се оглавява от представител на победилата на изборите през ноември формация „Продължаваме промяната“

Заявявате намерение да създадете общо за ВКС аналитично звено, в което освен върховни съдии, да участват и външни експерти – преподаватели, бивши върховни и конституционни съдии. Безспорна е ползата от такова образувание, още повече, че исторически подобно е имало при Върховния съд.

Български институт за правни инициативи търси критично мислещи ентусиасти, които желаят да задълбочат познанията си в работата в неправителствения сектор чрез 4-месечен платен стаж. Желателно е да си студент по право или обществени науки, със завършен поне първи курс на обучение.

В решението се казва, че с акта си министърът на правосъдието „без основание и без мотиви е насрочил нова процедура, с което е препятствал своевременно формиране на Гражданския съвет“. Съдът е приел и за неоснователен доводът на министъра на правосъдието, че са били ограничени права на други неправителствени организации да участват в процедурата – теза, която и БИПИ беше застъпил.

Казусът попадна в полезрението на Европейската комисия и е посочен от нея в доклада за върховенството на правото за 2020 г. Той стана обект и на внимание от българския парламент като част от парламентарно питане от Крум Зарков (БСП) до бившия вицепремиер, отговарящ за съдебната реформа Екатерина Захариева (ГЕРБ).

Недоумение буди поведението на представителите от ПГ „Продължаваме Промяната“, които, водени от председателстващия комисията Настимир Ананиев, гласуваха „въздържал се“ по предложенията ни. Очевидно не е проблем от ПП да подкрепят ГЕРБ, когато предлагат мораториум върху цените на тока, парното и ВиК услугите, но е проблематично да застанат зад внесено от бившите управляващи предложения, идващи от гражданския сектор.

На изборите през ноември тази година българските граждани ясно заявиха волята си за съдържателна промяна на съществуващия управленски модел. Политическите заявки за повече прозрачност, професионализъм и почтеност в политиката срещнаха одобрението на избирателите. Дали народните представители ще успеят да задържат този кредит на доверие зависи още от първите стъпки, които Народното събрание ще предприеме във връзка с Правилника си за организацията и дейността и дали ще намери сили да въведе стандарти при избора на органи – дългогодишно искане на гражданското общество в България.

За четвърти пореден път Фондация „Български институт за правни инициативи“ съвместно с посолството на Кралство Нидерландия в България организират конкурс за студентски есета.

Есетата трябва да бъдат изпратени до 30 ноември 2021 г. (вторник), 17:00 ч., по електронен път до Фондация „Български институт за правни инициативи“– София на адрес – оffice@bili-bg.org

Целта на проучването е да провери запознати ли са българските граждани с работата на Върховния касационен съд (ВКС), какъв според тях трябва да бъде следващият председател на съда, какви качества да притежава, кои са най-важните неща в неговата работа и др. Припомняме, че на 28 октомври /четвъртък/ изтича последната възможност за номиниране на кандидати за председател на ВКС. Към момента единствената кандидатурата е на заместник-председателят на ВКС – съдия Галина Захарова, която бе издигната с единодушие от всички 83 съдии, присъствали на заседанието на Пленума на ВКС, като самата тя не е взела участие в гласуването.

Нашето последователно и категорично мнение е, че е необходимо да се създаде единен специализиран орган, който да приема, обработва и разследва сигналите за нередности. Не смятаме, че идеята сигналите да се изпращат и обработват от вече съществуващите органи в различни области, е в състояние да обезпечи ефективността на подаването на сигнали, нито дa гарантира сигурността на лицата, които са подали сигнал. Трудно е да си представим и как самите структури за външно подаване на сигнали ще се еманципират от органа, с когото самите те са в субординационна зависимост, за да могат да предложат необходимата мяра на проверка на сигнала и защита и(или) подкрепа за сигнализиращото лице, в ситуации, в които сигналът е насочен срещу нередност в самия орган.

На 12.10.2021 г. приключват събеседванията с кандидатите от външния конкурс, а след това, според закона, резултатите трябва да бъдат обявени до 7 дни.

От създаването си преди повече от 10 години системата на административните съдилища придоби изключителна важност поради естеството на делата и големите интереси, които се засягат. Ето защо не по-маловажно е какви юристи влизат в тази система и доколко прозрачно се организират конкурсите. Изложената фактология повдига съмнения именно по отношение на прозрачността на процедурата и наличието на непотизъм при провеждането ѝ. А конкурсите за административните съдилища са ключови, защото от тях зависи кои ще са следващите съдии, които разглеждат делата, заведени от граждани срещу властта.

Целият хаос в последния парламент се отразява и на опитите за кадруване-така например, депутатите от Комисията по енергетика и климат не стигат до обсъждане на процедурните правила за избор на нов състав на КЕВР, от която зависят цените на тока и газта, „поради невъзможност, залата е заета“, както казва Иван Хиновски от ИТН. Макар и със заявка за повече публичност и прозрачност в работата на институциите и „възстановяване на парламентаризма“, т. нар. партии срещу статуквото не направиха абсолютно нищо нито в 45-ия, нито в 46-ия парламент, за да завишат стандартите при избор на органи от Народното събрание, въпреки призивите и предложенията на БИПИ.

В частта с приоритета за защита на основните европейски ценности и върховенството на правото е отделено преимуществено внимание на новия механизъм за върховенство на правото, който е само един от инструментите по новата рамка. Въпреки че в документа се отправя призив за отпадане на механизма за сътрудничество и проверка с аргументи в посока административна натовареност, трябва да се посочи, че се преустанови изготвянето и публикуването на доклади по МСП за България, а решението за отпадането на механизма е на най-високо политическо ниво, поради липса на решение на Съвета, въпреки становищата на ЕК и ЕП за отпадането му.

Процедурата, в която участват двамата кандидати /точно толкова колкото са и овакантените места/ е натоварена с особена важност, защото е пряко обвързана и с предстоящото откриване на процедурата за избор на председател на Върховния касационен съд. ВКС остана един от малкото непревзети бастиони на независимост в съдебната власт и това повишава значението и залогът на процедурата. Политическата конюнктура в момента е променена, но пластовете не са разместени до степен на необратимост и за това не е без значение кой ще бъде избран за следващ председател на ВКС.

От години БИПИ полага усилия да създава достъпно съдържание, което да обяснява сложните процеси и процедури в съдебната власт. Основната цел на създаваните от нас инфографики е да представи обемна информация чрез графични изображения. Настоящата инфографика представя систематизирано етапите на подбор на Европейските делегирани прокурори (ЕДП), както и техния профил.

Излишно е да се припомня важността на Конституционния съд, която през годините се повишава, тъй като се увеличава и броят на субектите, които могат да го сезират. Това, което е необходимо да се припомни е, че за разлика от всички останали органи, чиито мандати са изтекли (Главен инспектор и инспектори при ИВСС, КЕВР, КЗЛД, БНБ и др.) и които продължават да изпълняват своите функции при изтекъл мандат, което Съдът на Европейския съюз е определил като „изпреварващо послушание“, това правило не важи за съдиите от Конституционния съд.

Така приетите от Комисията процедурни правила не отговарят на принципите за публичност; прозрачност; обективност; равнопоставеност; предвидимост на процедурите и отчетност на назначаващия орган.

Ако 46-то Народно събрание иска да създаде реални гаранции за пълноценна, конкурентна процедура, качествено гражданско участие и задълбочен дебат, то процедурните правила за избор на управител на БНБ трябва да бъдат ревизирани. Обратното би означавало, че българският парламент възстановява най-порочните практики при избора на органи.

На 23 юли 2021 г. Административен съд София - Град (АССГ) в състав с председател съдия Цветанка Паунова се произнесе с решение по дело № 4998/2021, с което осъжда УМБАЛСМ „Пирогов” да предостави достъп до обществена информация, поискана от БИПИ.

На 17 февруари 2021 г. от БИПИ изпратихме до УМБАЛСМ „Пирогов” заявление за достъп до обществена информация, задавайки 8 въпроса, свързани с разходването на средства по време на епидемичната обстановка в страната в периода 13.03.2020 г. – 31.03.2021 г.

Планът за възстановяване и устойчивост /ПВУ/ е инструмент създаден от ЕК насочен не само към реформи свързани директно с преодоляване на последствията от пандемията, но и към такива, които да стимулират развитието на съответната държава в области, в които тя има дефицити или изостава с важни промени.  В тази връзка е и обвързаността на Плана със специфичните за държавите препоръки от Европейския семестър, както и с други конкретни за дадената държава препоръки и документи.

Това са процедурите за избор на магистрати на лидерските позиции в системата и изборът на членове на кадровият орган отговорен за тях – Висшият съдебен съвет. Разплитането му минава и през преодоляване на прословутото Решение № 3 на КС от 2003 г., което напоследък отново бе развято като знаме, под което се строиха редиците в защита на фигурата на главния прокурор. Един от субектите овластен да сезира КС са народните представители – 1/5 от тях или 48. Аритметиката показва, че в момента има такива парламентарни групи, които дори самостоятелно могат да отправят питане към КС, което да бъде насочено към ревизиране на Решение № 3. И ако до момента никой друг субект не го е направил, то съдейки по заявките на част от парламентарно представените партии, може да предположим, че подобен ход би бил абсолютно логичен ако наистина се търси „промяна, а не подмяна“ и „дълбока“ реформа в съдебната сфера. Има ли в 46-то НС 48 народни представители, които да реализират правомощието дадено им по Конституция или заявките отново ще останат само предизборни лозунги? 

Народното събрание извършва отрицателна селекция, когато кадрува. Партиите разпределят на квотен принцип местата в колективните органи. Обикновено се търсят лоялни хора, които формално покриват изискванията за заемане на длъжността. Лакмус за реалното мнозинство в парламента ще бъде именно моментът, в който започнат да се попълва състава на органите. Истинското предизвикателство ще дойде при процедурите, които изискват мнозинство от 2/3, защото там ще са необходими гласовете на ДПС или ГЕРБ. При назначаването на други органи пък може да сме свидетелства на мнозинства, различни от тези, които са подкрепили кабинета.

Чрез акта на избор на ръководители или ръководни органи на институции от най-различен порядък и сфера на дейност, Народното събрание оказва значително влияние върху формирането на конкретните секторни политики, задава политическия заряд за легитимиране на управлението на тези институции. Процедурата по назначаване на техните ръководители следва да бъде решаващ момент за потвърждаване на интегритета, мотивацията и експертизата на кандидатите за управленски позиции. Подобна процедура е от изключителна необходимост за повишаване прозрачността и следователно доверието в парламента, за възстановяване на диалога между обществото и институциите, за усъвършенстване на демократичния политически процес.

Какво се промени от 22 октомври 2020 г. досега? Накратко – проведоха се избори № 1, които разместиха властовите пластове до степен, че след тях не успя да се излъчи правителство и се премина към подготовка на избори № 2 – предсрочни. Във времето между тях работи служебно правителство, което видно от действията му, има желание да реализира исканията на протеста – справяне с овладяната държава

Заключението ни от наблюдаваните над 60 процедури за избор е, че въпреки малките стъпки към повече публичност и прозрачност от 42-то Народно събрание насам, все още процедурите за избор, които извършва Народното събрание страдат от дефицити като липса на прозрачност, на конкурентост, на задълбочен професионален дебат за състоянието на сектора и органа, за който се извършва избор, липса на обособена проверка за почтеността на кандидатите, ограничено включване на професионалните, браншови, синдикални и неправителствени организации в процедурата и в обсъждането. Парламентът се проваля да наложи принципите на меритокрацията при изборите, които провежда, и вместо да избира професионалисти в регулаторите, оставя впечатление, че чрез партийни квоти се създава политическо вмешателство в работата на независимите регулатори.

Български институт за правни инициативи търси критично мислещи ентусиасти, които желаят да задълбочат познанията си в работата в неправителствения сектор чрез 3 – месечен платен стаж.

Желателно е да си студент по право или обществени науки, със завършен поне първи курс на обучение.

Вижте повече...

Представяме на Вашето внимание становище на Български институт за правни инициативи във връзка с искането на Президента на Република България зa ycтaнoвявaнe нa пpoтивoĸoнcтитyциoннocт нa чл. 46, aл. 8, чл. 194, aл. 6, чл. 213a, aл. 2, чл. 411 а, aл 4 oтнocнo дyмитe „ĸaĸтo и дeлaтa oт ĸoмпeтeнтнocт нa пpoĸypopa пo paзcлeдвaнeтo cpeщy глaвния пpoĸypop или нeгoв зaмecтниĸ” oт Haĸaзaтeлнo-пpoцecyaлния ĸoдeĸc (HΠK) и чл. 136,  aл. 1 1 oт Зaĸoнa зa cъдeбнaтa влacт.

Резултатите от изборите за 45-то Народно събрание ни изправят пред непозната за най-новата ни история ситуация, в която успоредно или дори преди решаването на въпроса за създаване на парламентарно мнозинство и кабинет, политическите играчи вече обсъждат възможността за свикване на Велико народно събрание и промени в Конституцията. Това предвещава турбулентни времена за страната. Може да се окаже обаче, че в тази ситуация  новият силен парламентарен фактор – формацията на Слави Трифонов, има един коз повече от опонентите си, даден му от ВМРО с поправка в Закона за прякото участие на гражданите, гласувана през есента на 2020 г.   

На 4 април 2021 г. предстои да изберем народните представители за 45-то НС. БИПИ следи какво предлагат партиите в техните предизборни платформи и програмни документи най-вече в частта им за върховенството на правото, съдебната власт и борбата с корупцията от 2009 г. В сегашната, по-скоро вяла предизборна кампания, ни направи впечатление, че единствената политическа партия, която няма нищо споменато в тази област е ДПС. Всички останали развиват определени идеи, в които не могат да се открият качествено нови предложения.

На основание чл. 20 (1) от Правилата за провеждане на избори на членове на ВСС от съдиите, прокурорите и следователите във връзка с чл.29и (2) от Закона за съдебната власт, поставяме към СТЕФАН ИВАНОВ ПЕТРОВ, следовател в НСлС, КАНДИДАТ ЗА ЧЛЕН НА ВСС, следните ВЪПРОСИ:

Стратегията за борба с корупцията за следващия стратегически период е логическо и логично продължение на Националната стратегия за превенция и противодействие на корупцията в Република България (2015 – 2020 г.). Предложеният за обществени консултации документ предлага всеобхватни приоритети и съответстващи изпълними мерки. Проектът следва високи стандарти от гледна точка на включване на заинтересованите страни при разработването и обществени консултации. Предимство на Стратегията е, че тя залага на мрежови подход в противодействието на корупцията, чиято ефективност е подробно изследвана в множество научни и практически издания.

 Във връзка с процедурата за избор на Европейски делегирани прокурори на основание чл. 11 от Правила за подбор на кандидати за европейски делегиран прокурор, приети с решение на ПК на ВСС по протокол №45/16.12.20 г. във връзка с чл.30, ал.5. т.19 от ЗСВ БИПИ отправи въпроси. 
Кандидатите за 10 Европейски делегирани прокурори са общо 35 магистрати, като от тях 24 са прокурори, 9 следователи и 2 съдии. 

Te ще бъдат изслушани в периода 10.02.-13.02.2021 г. 

Вижте въпросите тук... 

Светът има вече опит, когато юноши под 15 години участват в граждански протести, вдъхновяват протести за климата или се борят срещу расизма и езика на омразата. Въвеждането на по-задълбочени модули по гражданско образование в ранните училищни степени ще бъде стратегически инструмент за подготовката на учениците за сериозните дискусии, свързани с все по-турбулентния свят, за да не стават те жертва на фалшивите новини, популизма и страха от другия.

Инфографиките обръщат внимание на факта, че докато поведението на политици и експерти по отношение на Ковид-19 на дискурсивно ниво често изглежда объркано и неконсистентно, то по отношение на обвързаната с него финансова политика, подобно лъкатушене не се наблюдава. Така, за добро или лошо, 2020 г. се превърна в годината на нашето голямо задлъжняване. Огромните средства и бързината, с която те се разпределят са корупционни рискове. През 2021 г. ще наблюдаваме доколко ефективно и прозрачно се инвестират публичните средства, за да достигнат до тези, които се нуждаят.

Oт текст на Биляна Гяурова-Вегертседер: 

Създаването на Европейската прокуратура и фактът, че тя е подкрепена от 22 държави членки е безспорно доказателство за нуждата от обединяване на усилията и уеднаквяване на процесите, свързани с наказателното преследване за престъпления, засягащи финансовите интереси на Съюза. Основен двигател и гарант за нейния успех обаче, ще бъдат професионалистите, които ще работят както на централно, така и на местно ниво. Именно поради това, изборът на Европейски делегирани прокурори е ключов и ще бъде маркер за това дали държавата ни иска реални резултати от тази нова институция. Ако приемем, че парламентът с приетите допълнения и изменения в някаква степен се е провалил в това усилие, то върховният кадрови орган на съдебната ни власт все още има възможността да коригира дефицитите и организира наистина прозрачна и качествена процедура.

Фондация Български институт за правни инициативи съвместно с посолството на Кралство Нидерландия в България организират конкурс за студентски есета на тема: Разобличаването (whistleblowing) в България - доносничество или възможност за справяне с корупцията

От текст на Теодор Славев:

За по-малко от един месец и в разгара на протестите Народното събрание стартира цели шест процедури за избор, което е безпрецедентно.

Овладяната държава и корупцията се просмукват именно през регулаторите. Те са механизъм партиите да запазват влиянието си във властта дори и да не са в управление. На фона на забързване за попълване на състава на различни органи, което сигнализира за паника от евентуални предсрочни избори, Народното събрание удобно игнорира факта, че мандатът на главния инспектор и инспекторите в Инспектората към Висшия съдебен съвет изтече още през март месец.

Нека докато протестираме не забравяме, че освобождаването на институциите от заразата на корупцията не свършва с оставка на правителството, а започва оттам.

Докладът „Извънредното положение в големите малцинствени квартали, 13 март – 13 май 2020 г.” обобщава данни от блиц-анкетно проучване със затворени въпроси и допълнителни дълбочинни интервюта, проведено в периода 9 – 13 май 2020 г. на териториите на кв. „Столипиново” в гр. Пловдив и кв. „Факултета” в гр. София. Изследването е извършено от антрополога д-р Никола Венков по поръчка на Българския институт за правни инициативи.

Вижте повече тук...

Създалата се ситуация буди у нас безпокойство, че оставането Ви на позицията, както и на инспекторите на ИВСС, извън мандат, е предпоставка за нарушаване независимостта на Инспектората.

Обръщаме се към Вас с призив да подадете оставка като главен инспектор на ИВСС като по този начин дадете възможност на парламента да избере главен инспектор с мандата по чл. 132а, ал. 2 от Конституцията. Считаме, че това би бил морален акт, чрез който да се демонстрира стремеж към установяване на върховенството на правото.

Сроковете за избор на инспектори и главен инспектор на ИВСС отдавна са изтекли. Каквото и действие да предприемете оттук нататък, то трудно ще промени продължаващата ерозия в публичните институции, включително и в парламента. Независимо от това, надяваме се да осъществите в най-скоро време необходимите действия за провеждането на прозрачен, конкурентен и почтен избор, какъвто досега не е извършван от различни състави на парламента. С обявяването на процедурните правила за избор, Народното събрание трябва да подложи на анализ дейността на ИВСС през изтеклия мандат, на която база да се формират основанията за необходимите качества на кандидатите. Макар и със закъснение, това все пак ще демонстрира политическа мъдрост, отговорност и адекватен парламентарен рефлекс.

Въпреки че ВСС е най-реформираният орган, спрямо представените данни, поредицата от скандали, продължаващата липса на обществен и политически консенсус за начина на структурирането му, противоречивата практика при вземането на кадрови решения, оставят висящ въпросa доколко тези промени са ефективни. Още един факт, който ясно се подчертава от данните е, че концентрацията на законодателните промени през годините е била предимно върху съда и в по-малка степен върху прокуратурата и следствието. Кумулативно погледнато, промените за съда са 31,4%, а за прокуратурата – 20,2%. Данните ясно показват, че делът на промените в ЗСВ за съда спрямо прокуратурата се различават в значителна степен. В този контекст, не е случаен и факта, че международни институции и партньори на България (Европейска комисия, Венецианска комисия, ЕСПЧ и др.) критикуват недовършената реформа на прокуратурата.

Познат най-вече като личен фалит или фалит на физическите лица, той дава втори шанс за граждани, изпаднали в невъзможност да погасяват задълженията си не по своя вина, да се върнат легално и пълноценно в стопанския живот.

С особена сила това важи за хората, които са принудени да излязат в неплатен отпуск, да напуснат работа, да бъдат съкратени или пък да не могат да осъществяват своята дейност като самонаети лица. В голямата си част това най-вероятно са хора, които имат кредити, заеми, ипотеки или друг някакъв вид финансови задължения с месечен падеж. Много вероятно е също така, в сегашната ситуация, те да изпаднат в невъзможност да изплащат своите месечни задължения.

По време на изслушването на Иван Гешев на 24.10.2019 г като част от процедурата за избор на главен прокурор на Република България, от БИПИ зададохме 17 въпроса. Въпрос № 15 беше: Добре позната практика е всеки нов лидер да получава 100 дни толеранс (кредит на доверие), преди обществеността да коментира неговите действия. Кои са трите най-важни неща, които планирате за този период?​

От БИПИ направихме опит да проследим изявите, движението и акцентите в работата за първите 100 дни на г-н Гешев. В графиките може да се видят резултатите от този опит.  

Поведението на депутатите, при избора на хора в регулаторите, е част от причините за ниското доверие към институциите. Зависимостта, която се създава чрез самия акт на избор, е сигнал към гражданите, че институциите са овладени и че техните права и интереси зависят от милостта на силните на деня. Европейската съдебна практика описва състояние на изпреварващо послушание (anticipatory obedience) – това е поведение на вземащите решения от името на независими органи, което се ориентира спрямо волята на тези, които трябва да регулират. Такова послушание се осигурява именно чрез държане в неведение на висшите държавни служители за техния мандат – дали и кога той ще бъде предсрочно прекратен или пък оставен неограничено във времето, какъвто е случаят с Комисията за защита на личните данни. Единствено гражданският натиск е този, който може да принуди депутатите да следват правилата. В противен случай ни очаква още от същото – пробойни в големите обществени системи и задълбочаващи се кризи. Докато почтените професионалисти не заемат местата на спуснатите политически назначения в регулаторите, на политическите пешки, то ние ще се намираме в състояние на овладяна държава, която работи в интереса на малка по численост група от хора.

Мандатът на този състав на ИВСС е към своя край. Парламентът отдавна трябваше да е задвижил процедурата по номиниране или поне по търсене на кандидати. А този процес е важен не само защото съставът на ИВСС ще бъде разделен по нов начин, но и защото гражданите, които потенциално могат да изпращат сигнали до Инспектората, следва да знаят как парламентът е достигнал до конкретните имена. Впрочем, някои от тези имена може и да са познати на професионалната общественост, защото законово няма пречка лица от предишния състав на инспектората сега отново да бъдат номинирани. Ако се стигне до такава ситуация, то това също ще е проблем, защото създава предпоставки за изграждането на инспекторатска номенклатура.

От приемането си през 1991 г. Конституцията на Република България е била променяна общо 5 пъти в частта отнасяща се до съдебната власт – 2003, 2005, 2006, 2007 и 2015 г. Във висока степен промените, осъществени преди България да стане пълноправен член на ЕС, са свързани с адаптиране на Конституцията към изискванията на Съюза. Последните промени от декември 2015 г. са по-скоро отражение на политическите процеси в страната, тъй като не се съобразяват с конкретните препоръки отправени към българския парламент малко преди приемането им.

Вече са изминали близо 5 години от действието на тези последни промени и проблемите от тяхната недовършеност (само припомняме, че през 2015 г. процедурата за промяна на КРБ беше спряна във финалния си стадий и на масата беше сложен нов, компромисен проект) могат ясно да бъдат видени в работата на Висшия съдебен съвет – основният административен и кадрови орган на системата.

В свое интервю Ноам Чомски разказва за детските спомени у дома, докато радиостанцията предава вечерните „разговори до камината“ на тогавашния президент Франклин Рузвелт (1933-1945). Майката на малкия Ноам неведнъж е била напрегната, „но щом Рузвелт започнеше да говори с онзи негов тих, сериозен глас, всичко се успокояваше.“ Чрез своите автентични обръщения той успява да влезе в американските домакинства, внасяйки доверие и спокойствие в кризисните времена на Голямата депресия, а след това и през Втората световна война. В началото на 30-те години на миналия век, когато Рузвелт стартира първия си мандат (1933), радиото в САЩ тепърва започва да се развива. Така, без каквито и да било медийни и аналитични филтри и цензура, Рузвелт се обръща директно към гражданите, адресирайки ключови въпроси за бъдещето на страната. Неслучайно той е човекът с най-много президентски мандати в американската история.

БИПИ се включи в Кръгла маса за обсъждане и изработване на препоръки и коментари към Проекта на визия, цели и приоритети на Националната програма за развитие БЪЛГАРИЯ 2030, организирана от Българска платформа за международно развитие на 23.10.2019 г. По време на дискусията бяха изложени навременни и резонни коментари от представители на бизнеса и НПО. Коментарите на БИПИ се отнасят до Ос на развитие 4. Отзивчива и справедлива България, национален приоритет 10. Институционална рамка. Коментарите са публикувани и в Strategy.bg.

БИПИ наблюдава процедурите за избор на лидерски позиции в съдебната система от 2011 г. Институтът е мониторирал над 160 процедури, като паралелно провежда мониторинг и на парламентарни назначения на висши държавни длъжности. Възможността за отправяне на въпроси, за първи път въведена в Закона за съдебната власт (ЗСВ) и впоследствие възприета от други държавни органи, наложи висок стандарт за публичност и прозрачност при избора на еднолични или колективни органи. В актуалната процедура БИПИ отвори платформа, чрез която гражданите да поставят важните за тях въпроси, на които очакват новият главен прокурор (да може) да даде отговор. БИПИ благодари на всички български граждани, които се включиха и споделиха своите питания.  Изслушването на кандидата за главен прокурор е насрочено за 24 октомври (четвъртък). 

В чл. 170 от Закона за съдебната власт са въведени 4 специфични изисквания към кандидатите за позициите на т.нар. „трима големи“. Доколко изискванията към председателите на двете върховни съдилища и главния прокурор трябва да са идентични, е отделен въпрос с адресат парламента. Самите изисквания са във висока степен абстрактно формулирани, но показват, че за да заеме едно лице някоя от тези ключови позиции, нейните/неговите компетенции трябва да не се ограничават само до тясната му/й специализация. Това е особено важно за позицията на главен прокурор, защото той е самостоятелен орган в съдебната система. Отделно, има и значително по-широки правомощия, дадени му от Конституцията и закона, поради което неговата работа има значение не само за осъществяването на наказателната политика в страната, но и за развитието на правото и утвърждаване на държавността изобщо.

Изработването и приемането на етични кодекси за поведение на заетите в публичната администрация кореспондира на основния демократичен принцип за добро управление. Той  се реализира чрез държавната администрация, която трябва да бъде обективна, вдъхваща доверие, прозрачна и предвидима.

Същевременно трябва да се прави разлика между етични норми и правила, нарушението на които, обикновено не се наказва, и правила и задължения, свързани с дисциплината и поведението на работното място, които могат да доведат до дисциплинарни процедури и съответните санкции. Обикновено природата на етичните норми е такава, която възпитава, съветва, вдъхновява и мотивира, а не такава, която наказва и дисциплинира. Дисциплинарна процедура и наказание следва да има тогава, когато нарушението на етичните норми на поведение стане грубо и системно.

От текст на Теодор Славев за Дневник: 

Пламен Георгиев подаде оставка на 31 юли, а Народното събрание го освободи предсрочно от заеманата длъжност като председател на КПКОНПИ в същия ден без дебати, въпреки искането на опозицията да бъде изслушан в зала. Съгласно чл. 11, ал. 5 от закона Народното събрание трябва да избере нов председател в двумесечен срок, който изтича в края на септември. Разбира се, народните представители могат и да се оправдаят с чл. 45, ал. 4 от парламентарния правилник, в който се казва, че по време на ваканции сроковете спират да текат. Само че мандатът на Пламен Георгиев, както и неговото правоотношение, са създадени въз основа на антикорупционния закон, а не на парламентарния правилник. Дори и да се приеме подобно тълкувание, това означава, че КПКОНПИ трябва да има нов избран председател до края на октомври тази година.

Понятия като "върховенство на правото", "справедлив процес", "презумпция за невиновност" в наши дни служат повече като политически лозунги, отколкото като основополагащи правни принципи... Демонизирането на опоненти е за предпочитане пред тяхното ангажиране, нападат се критиците вместо да се печелят… А концепцията за справедливост е обърната с главата надолу—тя има различно значение в зависимост от това дали си политически противник или съюзник. Това е част от предговора на книгата на Прийт Бхарара, бивш федерален прокурор на Южен окръг, Ню Йорк. Думите му звучат правдиво. Разбираеми са. Подобни заключения могат да се направят и за актуалните събития в България. Справедливостта и правосъдието у нас са поставени пред поредно изпитание, омаломощени и опърпани от битки и спречквания. И е все тая дали сраженията се случват в кални локви или лъскави кулоари.

Съобщението на Европейската комисия е своеобразно ранно предупреждение към държави като България, в които проблемите с разбирането и приемането на върховенството на правото като върховна ценност, са системни. Правилното позициониране в тепърва започващия дебат по детайлите е от значение за това, дали ще бъдем обект на един или на два механизма за наблюдение, сътрудничество,  проверка и санкциониране.

Именно такъв процес тече в страната от няколко месеца. Със заявката за създаване на механизъм за започване на наказателно производство за умишлено престъпление от общ характер и временно отстраняване на „тримата големи“ в съдебната система се извършва предателство на независимостта на съда. Защо?

Препоръката в заключението в доклада на ЕК по МСП би следвало да се тълкува в по-широк смисъл. Наблюдението и контролът имат значение само, когато се осъществяват както отвътре, така и отвън. В тази връзка и в светлината на горните въпроси е възможен дебат по отношение намирането на работещ механизъм за подобно наблюдение. Като минимум в него трябва да присъства и експертното мнение на специалисти извън институциите, които отчитат напредък по съответни показатели и това мнение да е неразделна част от обобщен доклад или друг вид документ отразяващ изпълнението на съответните мерки и препоръки.

Дискусионна остава целесъобразността гражданското образование, като отделен предмет да се изучава единствено в рамките на XI и XII клас на средното образование. В този период от образованието си една част от учениците вече са запознати с темите, които засяга гражданското образование, и фокусът им е насочен към бъдещата професионална ориентация. Тези пък, които наистина имат необходимост от образование, което да им даде елементарна гражданска грамотност, чрез която да се измъкнат от зависимостите на бедността или гетото, по един или друг начин често вече не са реална част от образователната система на тази възраст.

И все пак каквото и да е начало, то е по-добро от никакво начало.

В заключение, от прегледа на платформите на партиите и кандидатите излиза, че те искат силен Европейски главен прокурор с разширени правомощия. Това може би се дължи на ниската оценка за ефективността на българската прокуратура и някаква надежда, че европейска наднационална институция би била по-полезна за България. Подкрепата личността на Кьовеши обаче прилича по-скоро на евтин популизъм и опит да се трупат дивиденти, тъй като Европейският парламент вече застана зад нейната кандидатура.

От вече 13 годишното ни членство в Съюза обаче би трябвало да ни е станало ясно, че ако сами не подобрим ситуацията си, то едва ли отвън ще могат да направят каквото и да е. Друга явна констатация от анализа на платформите по отношение на върховенството на правото е, че това не е основна тема за повечето кандидати. Разбира се, политиката е въпрос на подреждане на приоритети и всеки има право на свое решение за най-болезнените проблеми. Но ако независимостта на съдебната власт и правовата държава не съществуват, то никаква права не могат да бъдат гарантирани – нито на хората, нито на фирмите.

Макар и позакъсняло като инициатива, Администрацията на Министерски съвет качи за обществено обсъждане Проект на Наръчник за гражданско участие. 

Публикуваният за обсъждане документ неправилно е озаглавен наръчник. Той по-скоро може да бъде определен като учебник или христоматия за гражданското участие поради обема и съдържанието на информацията включена в него . Ако желанието на МС е това наистина да бъде наръчник, то от така предложения документ следва да се отдели онази информация, която е с определено практическа насоченост и така да се създаде отделен документ.

Oт текст на Биляна Гяурова-Вегертседер: 

Опитите на местна почва да се изопачат препоръките по Механизма /а и не само по него/ могат да бъдат обяснени само с едно – липса на аргументи по същество, които да защитят тезата, че съдът не следва да е независим и безпристрастен правораздавател, а също да взема страна и да прокарва определена държавна политика по начина, по който го прави прокуратурата. И ако за последната това е същностна и важна характеристика, то за съда и за държава с такъв съд, това е пагубно.

Oт текст на Биляна Гяурова-Вегертседер и Теодор Славев:

В този контекст е нормално да се запитаме защо правителството не проведе избор на нов състав на КЗЛД и наруши закона? Политическата логика сочи, че всяка власт опитва да установи и задържи максимално дълго приближени до нея хора на ключови позиции в иначе по закон независимите регулатори. Обществената логика дава отговор на това питане: очевидно сегашното ръководство и състав на КЗЛД е удобно за властта, т.е. то и е приближено. Председателят и членовете на КЗЛД в момента са в състояние на „изпреварващо послушаниe“. От решението на Бойко Борисов зависи дали те ще са утре на работа или ще бъдат сменени, тъй като нямат демократичните гаранции, които дава мандата. В това положение те са зависими, институционално слаби и решенията им могат да се влияят от волята на изпълнителната власт. Последното, всъщност, представлява нарушение на правото на Европейския съюз.

Вчера изтече срокът, в който Народното събрание трябваше да избере новия състав на КЗЛД, което означава, че към момента най-малко легитимността в работата и решенията на Комисията е подложена на обществено съмнение. Неведнъж сме напомняли и ще повтаряме да го правим, че спазването на мандатността при упражняването на публична власт е фундаментален стандарт за демократичност.

От Български институт за правни инициативи настояваме, че Народното събрание следва да предприеме стъпки, чрез които да окаже контрол върху правителството и да изиска спазването на принципа за мандатност на публичните институции. В най-кратки срокове, МС трябва да структурира процедура за номиниране, която да отговаря на най-високите демократични стандарти и вярваме, че това наше разбиране се споделя и от законодателя.

В отворено писмо до министъра на правосъдието, Български институт за правни инициативи предлага на министъра да се свиква извнъредно Съвета по прилагане на актуализираната стратегия за продължаване на реформата в съдебната система. 

Идеята е да обсъди изработването на механизъм за предсрочно прекратяване на мандатите на председателите на Върховния касационен съд /ВКС/, Върховния административен съд /ВАС/ и Главния прокурор /ГП/, обявен публично като приоритет. 

Вижте аргументите на БИПИ тук...

В България оставихме ръководството на тази гигантска институция да се избира от най-политизирания орган – парламента и то без дискреция от страна на изпълнителната власт, съдебната власт, гражданското общество и Президента. Липсата на институционален баланс дава отражение не само върху работата на Комисията, но и върху нейното ръководство. Независимо от това какви ще са резултатите от проверките, върху КПКОНПИ се хвърли петно, а от там и върху сегашното Народно събрание и опитите за поредните промени писани набързо, няма да го изтрият.

Ако се търси стабилизиране на работата на Комисията и изграждане на някакво доверие към нея, то законодателят следва да обмисли както механизъм за споделен избор на нейното ръководство, така и съответния обществен и политически капитал, които да гарантират нейната независимост.

Във връзка с изтичащия мандат на състава на Комисията за защита на личните данни на 15 април тази година, от БИПИ отправихме открито писмо в Министерски съвет, с което призовахме правителството да създаде условия за прозрачност и конкурентност на предложенията си за нов състав на КЗЛД. 

Вижте целия текст на писмото...

Настоящето становище е изготвено във връзка с обсъжданията, проведени на заседанието на НСАП от 7.03.2019 г. и като отговор на писмо изпратено от секретаря на НСАП - № 03.16 – 9/18.03.2019 г.

Като оценяваме високо последователните усилия на държавната администрация за повишаване качеството на работата на държавните служители, представяме на вниманието на Съвета няколко коментара по проекта. Те са породени най-вече от факта, че етичното поведение на всеки служител на държавна служба зависи едновременно както от правни правила, така и от определени етични стандарти. Именно последните в един момент са не само водещи, но се простират дори и отвъд конкретните правни задължения.

Като организация, която от осем години наблюдава систематично публичните процедури по избор от законодателната власт и в съдебната власт, с неудовлетворение отбелязваме, че Народното събрание продължава да нарушава законови разпоредби, когато осъществява правата и задълженията при избора изцяло или частично на колективни и еднолични независими контролни, надзорни и регулаторни органи.

Виж целия текст на отвореното писмо:

В продължение на устойчивата си практика да задава въпроси на кандидатите за административни ръководители-председатели, БИПИ отправи въпроси на основание чл. 50 (1) от Наредбата за конкурсите за магистрати и за избор на административни ръководители в органите на съдебната власт във връзка с чл. 194а, ал. 6 от ЗСВ към двете кандидатки за ръководители на Специализирания наказателен съд: д-р Мария Карагьозова и Мариета Райкова-Пашова. Вижте техните отговори...

Очаква се следващата седмица, ресорната парламентарна комисия, да изслуша кандидатите за председател, заместник-председател и членове на Националното бюро за контрол над специалните разузнавателни средства. 

БИПИ се възползва от процедурата и постави въпроси към кандидатите за органа, който се занимава с чувствителна за обществото тема и който беше обект на скандали. 

Вижте въпросите...

СТАНОВИЩЕ относно: Обсъждане на Доклада на ЕК за напредъка на България по Механизма за сътрудничество и оценка, публикуван на 13 ноември 2018 г., и продължаване на действията в изпълнение на препоръките от месец януари 2017 г. от Съвета по прилагане на актуализираната стратегия за продължаване на реформата в съдебната система, т. 1 от дневния ред на заседание на 27.11.2018 г.

Нито пътуващите преподаватели, нито незаинтересованите студенти, нито непропорционално големият брой юридически факултети са изолиран български феномен. Български патент обаче е опитът системните проблеми да се борят с козметични промени. На всички е ясно, че всяка козметична реформа в юридическото образование няма да реши нищо, а най-вероятно само ще задълбочи проблемите. А без дълбока реформа в правното образование, истинската реформа в съдебната система е немислима.

Повече от 6 месеца съдийската колегия на ВСС не е извършвала избор на административни ръководители-председатели на съдилища. Днес тя ще изслуша кандидата за Административен съд - Бургас. 

БИПИ следи тези процедури и участва чрез постаняване на въпроси. Вижте отговорите на двамата кандидата.

Дали обаче зад верните и красиви фрази на Радев стоят действия, които да свидетелстват за синхрон между думи и дела, за свързаност между заявеното и реалното, когато президентът изпълнява правомощията и задълженията си? Достатъчно публична, прозрачна и отговорна ли е ръководената от Радев администрация, когато трябва да подготви президентските решения? Има ли двойни стандарти в работата на „Дондуков“ 2?

Радев направи показно  за необосновано, непрозрачно, непублично и безотговорно назначение. Нещо повече, той показва непоследователност в работата си – излиза че за Комисията за защита от дискриминация може да имитира демократичност, но за Конституционния съд – не. В съчетание с намеци за президентски режим, авторитарното и заключено за обществото вземане на решения от президентството дават опасни сигнали. Радев не само минира доверието в Конституционния съд чрез порочния начин, по който избра Семов, но и ни показа, че президентството не може да бъде нито водач, нито съюзник в битката срещу овладяването на институциите и връщането им на обществото.

Български институт за правни инициативи непрекъснато полага усилия за повишаване на доверието на гражданите в институциите чрез провеждането на отговорни, почтени и прозрачни назначения за висши държавни позиции. Част от тези усилия са и наблюдение и оценка на назначенията, осъществявани в системата на съдебната власт.

Във връзка с изтичането на мандатите на четири съдии от Конституционния съд, Народното събрание на Република България вече направи своя избор. Предстои издаване на указ на Президента за назначаване на съдия в КС, както и избор на двама съдии от съдебната власт.

БИПИ беше една от организациите, които имаха представител в работната група сформирана към МС, която беше натоварена със задачата да изработи проект на Правилник. Групата приключи работата си в средата на февруари 2018 г. със завършени текстове на проект на Правилник. От правна гледна точка, предизвикателство в работата на работната група се явиха несъвършенства в текстовете на ЗЮЛНЦ създаващи Съвета за развитие на гражданското общество до степен, повдигаща въпроса за работата на РГ при наличния законов материал. В предложения за обсъждане проект на Правилник има съществени различия с проектът приет от РГ. Част от тях са маркирани в настоящето становище.Заменете този текст с вашия

БИПИ отправи въпроси към единствения кандидат за съдия в Конституционния съд от парламентарната квота, Красимир Влахов.

Такава възможност е предвидена в чл. 93 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание във връзка с раздел II, т. 2 от процедурните правила за избор. 

Съдия Влахов ще бъде изслушен на 03 октомври в парламентарната комисия по правни въпроси. 

Въпросът не е да се имитира американската или някоя друга система. Въпросът е за отношението, уважението, отговорността и институционалния авторитет, които следва да се демонстрират и признават при провеждането на избори, които са ключови за управлението на държавата. Те трябва да бъдат взаимни – както от страна на кандидата/те, така и от страна на избиращия орган. И това важи с особена сила, когато става въпрос за парламента, защото в крайна сметка неговото отношение и поведение във връзка с такива избори е отражение на нашето поведение и отношение към институциите. И тук парламентът трябва да бъде положителен пример и да налага високи стандарти.

Ако човек се вгледа малко по-внимателно в описаните на 26 страници данни и факти в доклада, ще открие неподправена прилика с България. За да сме честни, ако се замени Унгария с България, в 85 процента от случаите направените оценки и заключения ще са валидни и за нашата държава. С което си обясняваме и защо се пропука фасадната проевропейска и демократична маска на депутатите от ГЕРБ в ЕП. Те са наясно, че техниките на политическата атака срещу демокрацията, използвани от Орбан, се прилагат свободно и от Борисов. Най-вероятно, за разочарование на Корнелия Нинова, която се обяви за най-големият фен на Орбан в България.

50 неправителствеин организации, сред които и БИПИ, отправиха искане до Президента на Република България за връщане за ново обсъждане от Народното събрание на Законопроект за изменение и допълнение на Административнопроцесуалния кодекс.

Смятаме, че това е един от най-мощните удари върху демократичната система и защитата на основните права на гражданите и юридическите лица от 1989 г. досега и представлява сериозна крачка назад в посока на авторитарната държава, в която липсва адекватен контрол върху законността на актовете и действията на администрацията и върховенство на закона. 

се казва в искането.

Във връзка с предстоящото обсъждане на Четвъртия национален план за действия по инициативата „Партньорство за открито“ управление, Български институт за правни инициативи отправя следните предложения, които да залегнат като мерки в плана:

Първата стажантска програма, която откри БИПИ, завърши успешно. В рамките на 30 дни към екипа ни се присъедини Ивана Илчева, студентка по право в 1-ви курс на Софийския университет. Ивана се включи активно в работата на института и участва в събитията „Фалитът на физически лица в Република България - възможности и перспективи” и „Съдът близо до хората“ – кръгла маса, организирана от БИПИ и Районен съд Луковит. „Срещнах се с изтъкнати американски съдии, някои завършили в Харвард и работили като адвокати в Ню Йорк, представлявайки крупни компании от Уолстрийт. Беше ми изключително интересно да разговарям с тези хора и с удивление да установя, че славата и парите не са оказали отрицателно влияние върху тях, а напротив – разговаряха с мен като с равна.”, разказва тя. Щастливи сме от преживяното време заедно и пожелаваме на Ивана здраве и успехи за в бъдеще!

текст на Неда Грозева и Боряна Христова:
В кампанията за избор на членове на ВСС през 2012 г. сред номинираните някой рече, че всяка писарушка може да напише хубава концепция. Ноторно известно е, че за важни постове в държавата, където се изисква такава, кандидати се консултират с близки колеги, на които писаното слово и сладкодумието идат отръки. В това лошо няма. Винаги е добре някой да погледне текста след теб – независимо от предназначението му. Писмени концепции за работата си представят кандидатите в процедури за лидерски постове в съдебната власт (административни ръководители, председател на ВАС и ВКС, главен прокурор, главен инспектор и инспектори в ИВСС, директор на НСлС), но и извън нея. Всяка концепция разказва история. Въпросът е доколко ще отрази професионалните способности и интегритет на личността. И не само концепцията, а и цялата палитра от съпътстващи документи.

"Философията на правото на запад се намира в криза. По начало философията на запад като идеология се намира в криза. Това е резултат от кризата в самите страни, от самия факт, че икономиката и цялото тамошно общество е в период на упадък..."

Текст на Биляна Гяурова-Вегертседер:
Страхът идва от там, че реалните проблеми в страната трудно могат да бъдат замазани с фейс лифтинг на София. Страхът идва и от там, че въпреки желанието за пълно овладяване на институциите и подчинение на гражданското общество, това все още не се е получило. Невъзможността да се установи (все още) повсеместен контрол и единоначалие поражда страха. Той се подсилва и от факта, за тези шест месеца гояма част от Брюкселската отегчена бюрокрация ще идва тук на място и хвърлянето на прах в очите ще бъде много по-трудно.

Парламентът очевидно твърдо е решил да преизпълни няколко пъти програмата си до края на годината, за да може страната ни да започне председателството на Съвета на Европейския Съюз някак си на чисто – без тежки законопроекти, които да дават храна на опозицията и Президента, и без неосъществен /дори и толкова анемичен/ контрол върху работата на прокуратурата. Притеснението от последното е толкова силно, че на сайта на парламента, където е обявен дневният ред на правната комисия, е написан цитираният по-горе текст – „обсъждане (диалог)“. Тази очевидно странна формулировка създава впечатление за съзнателно желание за избягване на всякаква мисъл дори, че парламентът може да изисква каквото и да било от главния прокурор.

На основание чл. 173, ал. 8 от ЗСВ и във връзка с чл. 9 от Правила за избор на директор на Националната следствена служба екипът ни изпрати въпроси към Борислав Боби Сарафов, единствен кандидат за позицията.

Висшият съдебен съвет ще проведе гласуването, след изслушване на кандидата, на 06 декември 2017 г. /сряда/

Най-важното правомощие на Висшия съдебен съвет е да прави избори и в частност - избори на магистратите, които да заемат лидерските позиции в системата и по този начин да се определя посоката на развитие, политиките, ако щете, в съдебната власт. Така се случи, че още в началото на работата си настоящият състав на ВСС ще трябва да започне с избор, за който вече е имало прецедент в най-новата ни история. В случая става въпрос за избор на председател на Върховния административен съд.
Вижте целия коментар на Биляна Гяурова-Вегертседер...

БИПИ изразява висока оценка за подхода на администрацията на Министерски съвет при комуникиране управлението на Инициативата „Партньорство за открито управление“, възприет при междинния етап на оценка по Третия план. Считаме, че представеният доклад за първи път съдържа организирана информация, включително и с посочените отговорни лица по отделните мерки на плана, което е стъпка към подобряване отношенията между неправителствените организации и държавната администрация и води към повишаване на доверието в институциите. От друга страна, за нас остава неясен механизмът за вземане на решения по отношение на структурирането на ангажиментите и избора на мерките.

Долуподписаните български неправителствени организации приветстваме инициативата за оценка и анализ на състоянието на върховенството на правото в България и неразривно свързаната с него независимост на съдиите, защото проблемите в тази област продължават да стоят остро в редица страни на Съвета на Европа, а в някои отношения дори се задълбочават. Като НПО, активно работещи и наблюдаващи тези области от дълго време считаме, че периодичното наблюдение и резолюциите на ПАСЕ по тази тема са важно средство за поддържане и подобряване на демократичните стандарти, независимостта на съдилищата и върховенството на правото и вярваме, че предложената от Комитета резолюция ще допринесе съществено в тази посока. С настоящия меморандум бихме искали да изразим своето становище относно нейното съдържание по отношение на България.

Ако тази седмица няма избор на членове на ВСС от парламентарната квота това ще засили усещането, от една страна, за нагласеност и нереализирани предварителни договорки, а от друга – за загуба на позиции. За управляващото мнозинство часовникът вече цъка наобратно. Ако има избор, значи са били впрегнати всички възможни методи и сили за убеждаване /меко казано/ и 11-те места във ВСС са преразпределени /мир да има/. Ако има гласуване, но не бъдат събрани необходимите вече 160 гласа, значи трябва да очакваме някакво по-голямо политическо напрежение.
Вижте целия текст на Биляна Гяурова-Вегертседер...

От началото на 2017 г. досега Висшият съдебен съвет проведе процедури за избор на повечето административни съдилища в страната. БИПИ се възползва от предвидената в процедурните правила за този тип избори възможност и отправи въпроси към кандидатите за съответните ръководни позиции. Част от тях бяха свързани с предстоящия избор на председател на Върховния административен съд.

Нашите въпроси получиха общо 21 кандидати в 14 процедури. С техните отговори можете да се запознаете по-долу.

На 12 юли 2017 г. в София се проведе дискусията "Ролята на Висшия съдебен съвет за независимостта на съдебната власт", организирана от Български институт за правни инициативи. В дискусията бяха поканени да вземат участие номинираните за членове на ВСС от квотата на Народното събрание, избраните за членове на новия ВСС от професионалната квота, членове на настоящия състав на Съвета, представители на съсловни организации, НПО, магистрати и международни делегати. Видео от дискусията можете да видите тук, както и на ...

Днес се навършват 26 години от приемането на най-новата ни Конституция от VII ВНС на 12 юли 1991 г. Днес, за съжаление, почина и големият български юрист доц. д-р Кристиан Таков. Екипът ни се присъединява към опечалената правна и юридическа общност и изказва съболезнования на близките му. Той е светъл пример за непримиримостта към неправдата. Съмишленик на усилията за налагане на правова държава и функционираща независима и ефективна съдебна власт. Нивото на задълбочения му и аналитичен ум ще останат стандарт, към който да се стремим.

В негова памет  публикуваме изказването му на кръглата маса: "Една година след промените в Конституцията - какво се случи и какво още е необходимо", организирана съвместно със Съюза на съдиите в България на 19 декември 2016 г. 

Формулировките на ограничителните разпоредби са толкова широки, че не допускат финансиране на професионални организации, научна и преподавателска дейност на магистрати дори от институциите на Европейския съюз, Съвета на Европа и ООН, международни организации, в които Република България е приела доброволно да членува. Всички те попадат в обхвата на понятието „чуждестранно лице“. В момента тези организации не се финансират от държавата, но с новите разпоредби ще се забрани финансирането и по програми на ЕС, по които и държавата получава финансиране.

От съществен елемент за оценката на процедурата ще бъде дали председателят на Комисията за финансов надзор и Народното събрание ще успеят да създадат предпоставки за конкурентна среда и избор, основан изцяло и единствено на професионалните и морални качества на кандидатите. Това изисква като условия минимум в Народното събрание да бъдат внесени повече от две кандидатури за двете места. Съгласно чл.5, ал. 2 от Закона за Комисията за финансов надзор номинирането на заместник-председатели на КФН е правомощие на председателя на Комисията.