Докладът „Извънредното положение в големите малцинствени квартали, 13 март – 13 май 2020 г.” обобщава данни от блиц-анкетно проучване със затворени въпроси и допълнителни дълбочинни интервюта, проведено в периода 9 – 13 май 2020 г. на териториите на кв. „Столипиново” в гр. Пловдив и кв. „Факултета” в гр. София. Изследването е извършено от антрополога д-р Никола Венков по поръчка на Българския институт за правни инициативи.

Вижте повече тук...

Създалата се ситуация буди у нас безпокойство, че оставането Ви на позицията, както и на инспекторите на ИВСС, извън мандат, е предпоставка за нарушаване независимостта на Инспектората.

Обръщаме се към Вас с призив да подадете оставка като главен инспектор на ИВСС като по този начин дадете възможност на парламента да избере главен инспектор с мандата по чл. 132а, ал. 2 от Конституцията. Считаме, че това би бил морален акт, чрез който да се демонстрира стремеж към установяване на върховенството на правото.

Сроковете за избор на инспектори и главен инспектор на ИВСС отдавна са изтекли. Каквото и действие да предприемете оттук нататък, то трудно ще промени продължаващата ерозия в публичните институции, включително и в парламента. Независимо от това, надяваме се да осъществите в най-скоро време необходимите действия за провеждането на прозрачен, конкурентен и почтен избор, какъвто досега не е извършван от различни състави на парламента. С обявяването на процедурните правила за избор, Народното събрание трябва да подложи на анализ дейността на ИВСС през изтеклия мандат, на която база да се формират основанията за необходимите качества на кандидатите. Макар и със закъснение, това все пак ще демонстрира политическа мъдрост, отговорност и адекватен парламентарен рефлекс.

Въпреки че ВСС е най-реформираният орган, спрямо представените данни, поредицата от скандали, продължаващата липса на обществен и политически консенсус за начина на структурирането му, противоречивата практика при вземането на кадрови решения, оставят висящ въпросa доколко тези промени са ефективни. Още един факт, който ясно се подчертава от данните е, че концентрацията на законодателните промени през годините е била предимно върху съда и в по-малка степен върху прокуратурата и следствието. Кумулативно погледнато, промените за съда са 31,4%, а за прокуратурата – 20,2%. Данните ясно показват, че делът на промените в ЗСВ за съда спрямо прокуратурата се различават в значителна степен. В този контекст, не е случаен и факта, че международни институции и партньори на България (Европейска комисия, Венецианска комисия, ЕСПЧ и др.) критикуват недовършената реформа на прокуратурата.

Познат най-вече като личен фалит или фалит на физическите лица, той дава втори шанс за граждани, изпаднали в невъзможност да погасяват задълженията си не по своя вина, да се върнат легално и пълноценно в стопанския живот.

С особена сила това важи за хората, които са принудени да излязат в неплатен отпуск, да напуснат работа, да бъдат съкратени или пък да не могат да осъществяват своята дейност като самонаети лица. В голямата си част това най-вероятно са хора, които имат кредити, заеми, ипотеки или друг някакъв вид финансови задължения с месечен падеж. Много вероятно е също така, в сегашната ситуация, те да изпаднат в невъзможност да изплащат своите месечни задължения.

По време на изслушването на Иван Гешев на 24.10.2019 г като част от процедурата за избор на главен прокурор на Република България, от БИПИ зададохме 17 въпроса. Въпрос № 15 беше: Добре позната практика е всеки нов лидер да получава 100 дни толеранс (кредит на доверие), преди обществеността да коментира неговите действия. Кои са трите най-важни неща, които планирате за този период?​

От БИПИ направихме опит да проследим изявите, движението и акцентите в работата за първите 100 дни на г-н Гешев. В графиките може да се видят резултатите от този опит.  

Поведението на депутатите, при избора на хора в регулаторите, е част от причините за ниското доверие към институциите. Зависимостта, която се създава чрез самия акт на избор, е сигнал към гражданите, че институциите са овладени и че техните права и интереси зависят от милостта на силните на деня. Европейската съдебна практика описва състояние на изпреварващо послушание (anticipatory obedience) – това е поведение на вземащите решения от името на независими органи, което се ориентира спрямо волята на тези, които трябва да регулират. Такова послушание се осигурява именно чрез държане в неведение на висшите държавни служители за техния мандат – дали и кога той ще бъде предсрочно прекратен или пък оставен неограничено във времето, какъвто е случаят с Комисията за защита на личните данни. Единствено гражданският натиск е този, който може да принуди депутатите да следват правилата. В противен случай ни очаква още от същото – пробойни в големите обществени системи и задълбочаващи се кризи. Докато почтените професионалисти не заемат местата на спуснатите политически назначения в регулаторите, на политическите пешки, то ние ще се намираме в състояние на овладяна държава, която работи в интереса на малка по численост група от хора.

Мандатът на този състав на ИВСС е към своя край. Парламентът отдавна трябваше да е задвижил процедурата по номиниране или поне по търсене на кандидати. А този процес е важен не само защото съставът на ИВСС ще бъде разделен по нов начин, но и защото гражданите, които потенциално могат да изпращат сигнали до Инспектората, следва да знаят как парламентът е достигнал до конкретните имена. Впрочем, някои от тези имена може и да са познати на професионалната общественост, защото законово няма пречка лица от предишния състав на инспектората сега отново да бъдат номинирани. Ако се стигне до такава ситуация, то това също ще е проблем, защото създава предпоставки за изграждането на инспекторатска номенклатура.

От приемането си през 1991 г. Конституцията на Република България е била променяна общо 5 пъти в частта отнасяща се до съдебната власт – 2003, 2005, 2006, 2007 и 2015 г. Във висока степен промените, осъществени преди България да стане пълноправен член на ЕС, са свързани с адаптиране на Конституцията към изискванията на Съюза. Последните промени от декември 2015 г. са по-скоро отражение на политическите процеси в страната, тъй като не се съобразяват с конкретните препоръки отправени към българския парламент малко преди приемането им.

Вече са изминали близо 5 години от действието на тези последни промени и проблемите от тяхната недовършеност (само припомняме, че през 2015 г. процедурата за промяна на КРБ беше спряна във финалния си стадий и на масата беше сложен нов, компромисен проект) могат ясно да бъдат видени в работата на Висшия съдебен съвет – основният административен и кадрови орган на системата.

В свое интервю Ноам Чомски разказва за детските спомени у дома, докато радиостанцията предава вечерните „разговори до камината“ на тогавашния президент Франклин Рузвелт (1933-1945). Майката на малкия Ноам неведнъж е била напрегната, „но щом Рузвелт започнеше да говори с онзи негов тих, сериозен глас, всичко се успокояваше.“ Чрез своите автентични обръщения той успява да влезе в американските домакинства, внасяйки доверие и спокойствие в кризисните времена на Голямата депресия, а след това и през Втората световна война. В началото на 30-те години на миналия век, когато Рузвелт стартира първия си мандат (1933), радиото в САЩ тепърва започва да се развива. Така, без каквито и да било медийни и аналитични филтри и цензура, Рузвелт се обръща директно към гражданите, адресирайки ключови въпроси за бъдещето на страната. Неслучайно той е човекът с най-много президентски мандати в американската история.

БИПИ се включи в Кръгла маса за обсъждане и изработване на препоръки и коментари към Проекта на визия, цели и приоритети на Националната програма за развитие БЪЛГАРИЯ 2030, организирана от Българска платформа за международно развитие на 23.10.2019 г. По време на дискусията бяха изложени навременни и резонни коментари от представители на бизнеса и НПО. Коментарите на БИПИ се отнасят до Ос на развитие 4. Отзивчива и справедлива България, национален приоритет 10. Институционална рамка. Коментарите са публикувани и в Strategy.bg.

БИПИ наблюдава процедурите за избор на лидерски позиции в съдебната система от 2011 г. Институтът е мониторирал над 160 процедури, като паралелно провежда мониторинг и на парламентарни назначения на висши държавни длъжности. Възможността за отправяне на въпроси, за първи път въведена в Закона за съдебната власт (ЗСВ) и впоследствие възприета от други държавни органи, наложи висок стандарт за публичност и прозрачност при избора на еднолични или колективни органи. В актуалната процедура БИПИ отвори платформа, чрез която гражданите да поставят важните за тях въпроси, на които очакват новият главен прокурор (да може) да даде отговор. БИПИ благодари на всички български граждани, които се включиха и споделиха своите питания.  Изслушването на кандидата за главен прокурор е насрочено за 24 октомври (четвъртък). 

В чл. 170 от Закона за съдебната власт са въведени 4 специфични изисквания към кандидатите за позициите на т.нар. „трима големи“. Доколко изискванията към председателите на двете върховни съдилища и главния прокурор трябва да са идентични, е отделен въпрос с адресат парламента. Самите изисквания са във висока степен абстрактно формулирани, но показват, че за да заеме едно лице някоя от тези ключови позиции, нейните/неговите компетенции трябва да не се ограничават само до тясната му/й специализация. Това е особено важно за позицията на главен прокурор, защото той е самостоятелен орган в съдебната система. Отделно, има и значително по-широки правомощия, дадени му от Конституцията и закона, поради което неговата работа има значение не само за осъществяването на наказателната политика в страната, но и за развитието на правото и утвърждаване на държавността изобщо.

Изработването и приемането на етични кодекси за поведение на заетите в публичната администрация кореспондира на основния демократичен принцип за добро управление. Той  се реализира чрез държавната администрация, която трябва да бъде обективна, вдъхваща доверие, прозрачна и предвидима.

Същевременно трябва да се прави разлика между етични норми и правила, нарушението на които, обикновено не се наказва, и правила и задължения, свързани с дисциплината и поведението на работното място, които могат да доведат до дисциплинарни процедури и съответните санкции. Обикновено природата на етичните норми е такава, която възпитава, съветва, вдъхновява и мотивира, а не такава, която наказва и дисциплинира. Дисциплинарна процедура и наказание следва да има тогава, когато нарушението на етичните норми на поведение стане грубо и системно.

От текст на Теодор Славев за Дневник: 

Пламен Георгиев подаде оставка на 31 юли, а Народното събрание го освободи предсрочно от заеманата длъжност като председател на КПКОНПИ в същия ден без дебати, въпреки искането на опозицията да бъде изслушан в зала. Съгласно чл. 11, ал. 5 от закона Народното събрание трябва да избере нов председател в двумесечен срок, който изтича в края на септември. Разбира се, народните представители могат и да се оправдаят с чл. 45, ал. 4 от парламентарния правилник, в който се казва, че по време на ваканции сроковете спират да текат. Само че мандатът на Пламен Георгиев, както и неговото правоотношение, са създадени въз основа на антикорупционния закон, а не на парламентарния правилник. Дори и да се приеме подобно тълкувание, това означава, че КПКОНПИ трябва да има нов избран председател до края на октомври тази година.

Понятия като "върховенство на правото", "справедлив процес", "презумпция за невиновност" в наши дни служат повече като политически лозунги, отколкото като основополагащи правни принципи... Демонизирането на опоненти е за предпочитане пред тяхното ангажиране, нападат се критиците вместо да се печелят… А концепцията за справедливост е обърната с главата надолу—тя има различно значение в зависимост от това дали си политически противник или съюзник. Това е част от предговора на книгата на Прийт Бхарара, бивш федерален прокурор на Южен окръг, Ню Йорк. Думите му звучат правдиво. Разбираеми са. Подобни заключения могат да се направят и за актуалните събития в България. Справедливостта и правосъдието у нас са поставени пред поредно изпитание, омаломощени и опърпани от битки и спречквания. И е все тая дали сраженията се случват в кални локви или лъскави кулоари.

Съобщението на Европейската комисия е своеобразно ранно предупреждение към държави като България, в които проблемите с разбирането и приемането на върховенството на правото като върховна ценност, са системни. Правилното позициониране в тепърва започващия дебат по детайлите е от значение за това, дали ще бъдем обект на един или на два механизма за наблюдение, сътрудничество,  проверка и санкциониране.

Именно такъв процес тече в страната от няколко месеца. Със заявката за създаване на механизъм за започване на наказателно производство за умишлено престъпление от общ характер и временно отстраняване на „тримата големи“ в съдебната система се извършва предателство на независимостта на съда. Защо?

Препоръката в заключението в доклада на ЕК по МСП би следвало да се тълкува в по-широк смисъл. Наблюдението и контролът имат значение само, когато се осъществяват както отвътре, така и отвън. В тази връзка и в светлината на горните въпроси е възможен дебат по отношение намирането на работещ механизъм за подобно наблюдение. Като минимум в него трябва да присъства и експертното мнение на специалисти извън институциите, които отчитат напредък по съответни показатели и това мнение да е неразделна част от обобщен доклад или друг вид документ отразяващ изпълнението на съответните мерки и препоръки.

Дискусионна остава целесъобразността гражданското образование, като отделен предмет да се изучава единствено в рамките на XI и XII клас на средното образование. В този период от образованието си една част от учениците вече са запознати с темите, които засяга гражданското образование, и фокусът им е насочен към бъдещата професионална ориентация. Тези пък, които наистина имат необходимост от образование, което да им даде елементарна гражданска грамотност, чрез която да се измъкнат от зависимостите на бедността или гетото, по един или друг начин често вече не са реална част от образователната система на тази възраст.

И все пак каквото и да е начало, то е по-добро от никакво начало.

В заключение, от прегледа на платформите на партиите и кандидатите излиза, че те искат силен Европейски главен прокурор с разширени правомощия. Това може би се дължи на ниската оценка за ефективността на българската прокуратура и някаква надежда, че европейска наднационална институция би била по-полезна за България. Подкрепата личността на Кьовеши обаче прилича по-скоро на евтин популизъм и опит да се трупат дивиденти, тъй като Европейският парламент вече застана зад нейната кандидатура.

От вече 13 годишното ни членство в Съюза обаче би трябвало да ни е станало ясно, че ако сами не подобрим ситуацията си, то едва ли отвън ще могат да направят каквото и да е. Друга явна констатация от анализа на платформите по отношение на върховенството на правото е, че това не е основна тема за повечето кандидати. Разбира се, политиката е въпрос на подреждане на приоритети и всеки има право на свое решение за най-болезнените проблеми. Но ако независимостта на съдебната власт и правовата държава не съществуват, то никаква права не могат да бъдат гарантирани – нито на хората, нито на фирмите.

Макар и позакъсняло като инициатива, Администрацията на Министерски съвет качи за обществено обсъждане Проект на Наръчник за гражданско участие. 

Публикуваният за обсъждане документ неправилно е озаглавен наръчник. Той по-скоро може да бъде определен като учебник или христоматия за гражданското участие поради обема и съдържанието на информацията включена в него . Ако желанието на МС е това наистина да бъде наръчник, то от така предложения документ следва да се отдели онази информация, която е с определено практическа насоченост и така да се създаде отделен документ.

Oт текст на Биляна Гяурова-Вегертседер: 

Опитите на местна почва да се изопачат препоръките по Механизма /а и не само по него/ могат да бъдат обяснени само с едно – липса на аргументи по същество, които да защитят тезата, че съдът не следва да е независим и безпристрастен правораздавател, а също да взема страна и да прокарва определена държавна политика по начина, по който го прави прокуратурата. И ако за последната това е същностна и важна характеристика, то за съда и за държава с такъв съд, това е пагубно.

Oт текст на Биляна Гяурова-Вегертседер и Теодор Славев:

В този контекст е нормално да се запитаме защо правителството не проведе избор на нов състав на КЗЛД и наруши закона? Политическата логика сочи, че всяка власт опитва да установи и задържи максимално дълго приближени до нея хора на ключови позиции в иначе по закон независимите регулатори. Обществената логика дава отговор на това питане: очевидно сегашното ръководство и състав на КЗЛД е удобно за властта, т.е. то и е приближено. Председателят и членовете на КЗЛД в момента са в състояние на „изпреварващо послушаниe“. От решението на Бойко Борисов зависи дали те ще са утре на работа или ще бъдат сменени, тъй като нямат демократичните гаранции, които дава мандата. В това положение те са зависими, институционално слаби и решенията им могат да се влияят от волята на изпълнителната власт. Последното, всъщност, представлява нарушение на правото на Европейския съюз.

Вчера изтече срокът, в който Народното събрание трябваше да избере новия състав на КЗЛД, което означава, че към момента най-малко легитимността в работата и решенията на Комисията е подложена на обществено съмнение. Неведнъж сме напомняли и ще повтаряме да го правим, че спазването на мандатността при упражняването на публична власт е фундаментален стандарт за демократичност.

От Български институт за правни инициативи настояваме, че Народното събрание следва да предприеме стъпки, чрез които да окаже контрол върху правителството и да изиска спазването на принципа за мандатност на публичните институции. В най-кратки срокове, МС трябва да структурира процедура за номиниране, която да отговаря на най-високите демократични стандарти и вярваме, че това наше разбиране се споделя и от законодателя.

В отворено писмо до министъра на правосъдието, Български институт за правни инициативи предлага на министъра да се свиква извнъредно Съвета по прилагане на актуализираната стратегия за продължаване на реформата в съдебната система. 

Идеята е да обсъди изработването на механизъм за предсрочно прекратяване на мандатите на председателите на Върховния касационен съд /ВКС/, Върховния административен съд /ВАС/ и Главния прокурор /ГП/, обявен публично като приоритет. 

Вижте аргументите на БИПИ тук...

В България оставихме ръководството на тази гигантска институция да се избира от най-политизирания орган – парламента и то без дискреция от страна на изпълнителната власт, съдебната власт, гражданското общество и Президента. Липсата на институционален баланс дава отражение не само върху работата на Комисията, но и върху нейното ръководство. Независимо от това какви ще са резултатите от проверките, върху КПКОНПИ се хвърли петно, а от там и върху сегашното Народно събрание и опитите за поредните промени писани набързо, няма да го изтрият.

Ако се търси стабилизиране на работата на Комисията и изграждане на някакво доверие към нея, то законодателят следва да обмисли както механизъм за споделен избор на нейното ръководство, така и съответния обществен и политически капитал, които да гарантират нейната независимост.

Във връзка с изтичащия мандат на състава на Комисията за защита на личните данни на 15 април тази година, от БИПИ отправихме открито писмо в Министерски съвет, с което призовахме правителството да създаде условия за прозрачност и конкурентност на предложенията си за нов състав на КЗЛД. 

Вижте целия текст на писмото...

Настоящето становище е изготвено във връзка с обсъжданията, проведени на заседанието на НСАП от 7.03.2019 г. и като отговор на писмо изпратено от секретаря на НСАП - № 03.16 – 9/18.03.2019 г.

Като оценяваме високо последователните усилия на държавната администрация за повишаване качеството на работата на държавните служители, представяме на вниманието на Съвета няколко коментара по проекта. Те са породени най-вече от факта, че етичното поведение на всеки служител на държавна служба зависи едновременно както от правни правила, така и от определени етични стандарти. Именно последните в един момент са не само водещи, но се простират дори и отвъд конкретните правни задължения.

Като организация, която от осем години наблюдава систематично публичните процедури по избор от законодателната власт и в съдебната власт, с неудовлетворение отбелязваме, че Народното събрание продължава да нарушава законови разпоредби, когато осъществява правата и задълженията при избора изцяло или частично на колективни и еднолични независими контролни, надзорни и регулаторни органи.

Виж целия текст на отвореното писмо:

В продължение на устойчивата си практика да задава въпроси на кандидатите за административни ръководители-председатели, БИПИ отправи въпроси на основание чл. 50 (1) от Наредбата за конкурсите за магистрати и за избор на административни ръководители в органите на съдебната власт във връзка с чл. 194а, ал. 6 от ЗСВ към двете кандидатки за ръководители на Специализирания наказателен съд: д-р Мария Карагьозова и Мариета Райкова-Пашова. Вижте техните отговори...

Очаква се следващата седмица, ресорната парламентарна комисия, да изслуша кандидатите за председател, заместник-председател и членове на Националното бюро за контрол над специалните разузнавателни средства. 

БИПИ се възползва от процедурата и постави въпроси към кандидатите за органа, който се занимава с чувствителна за обществото тема и който беше обект на скандали. 

Вижте въпросите...

СТАНОВИЩЕ относно: Обсъждане на Доклада на ЕК за напредъка на България по Механизма за сътрудничество и оценка, публикуван на 13 ноември 2018 г., и продължаване на действията в изпълнение на препоръките от месец януари 2017 г. от Съвета по прилагане на актуализираната стратегия за продължаване на реформата в съдебната система, т. 1 от дневния ред на заседание на 27.11.2018 г.

Нито пътуващите преподаватели, нито незаинтересованите студенти, нито непропорционално големият брой юридически факултети са изолиран български феномен. Български патент обаче е опитът системните проблеми да се борят с козметични промени. На всички е ясно, че всяка козметична реформа в юридическото образование няма да реши нищо, а най-вероятно само ще задълбочи проблемите. А без дълбока реформа в правното образование, истинската реформа в съдебната система е немислима.

Повече от 6 месеца съдийската колегия на ВСС не е извършвала избор на административни ръководители-председатели на съдилища. Днес тя ще изслуша кандидата за Административен съд - Бургас. 

БИПИ следи тези процедури и участва чрез постаняване на въпроси. Вижте отговорите на двамата кандидата.

Дали обаче зад верните и красиви фрази на Радев стоят действия, които да свидетелстват за синхрон между думи и дела, за свързаност между заявеното и реалното, когато президентът изпълнява правомощията и задълженията си? Достатъчно публична, прозрачна и отговорна ли е ръководената от Радев администрация, когато трябва да подготви президентските решения? Има ли двойни стандарти в работата на „Дондуков“ 2?

Радев направи показно  за необосновано, непрозрачно, непублично и безотговорно назначение. Нещо повече, той показва непоследователност в работата си – излиза че за Комисията за защита от дискриминация може да имитира демократичност, но за Конституционния съд – не. В съчетание с намеци за президентски режим, авторитарното и заключено за обществото вземане на решения от президентството дават опасни сигнали. Радев не само минира доверието в Конституционния съд чрез порочния начин, по който избра Семов, но и ни показа, че президентството не може да бъде нито водач, нито съюзник в битката срещу овладяването на институциите и връщането им на обществото.

Български институт за правни инициативи непрекъснато полага усилия за повишаване на доверието на гражданите в институциите чрез провеждането на отговорни, почтени и прозрачни назначения за висши държавни позиции. Част от тези усилия са и наблюдение и оценка на назначенията, осъществявани в системата на съдебната власт.

Във връзка с изтичането на мандатите на четири съдии от Конституционния съд, Народното събрание на Република България вече направи своя избор. Предстои издаване на указ на Президента за назначаване на съдия в КС, както и избор на двама съдии от съдебната власт.

БИПИ беше една от организациите, които имаха представител в работната група сформирана към МС, която беше натоварена със задачата да изработи проект на Правилник. Групата приключи работата си в средата на февруари 2018 г. със завършени текстове на проект на Правилник. От правна гледна точка, предизвикателство в работата на работната група се явиха несъвършенства в текстовете на ЗЮЛНЦ създаващи Съвета за развитие на гражданското общество до степен, повдигаща въпроса за работата на РГ при наличния законов материал. В предложения за обсъждане проект на Правилник има съществени различия с проектът приет от РГ. Част от тях са маркирани в настоящето становище.Заменете този текст с вашия

БИПИ отправи въпроси към единствения кандидат за съдия в Конституционния съд от парламентарната квота, Красимир Влахов.

Такава възможност е предвидена в чл. 93 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание във връзка с раздел II, т. 2 от процедурните правила за избор. 

Съдия Влахов ще бъде изслушен на 03 октомври в парламентарната комисия по правни въпроси. 

Въпросът не е да се имитира американската или някоя друга система. Въпросът е за отношението, уважението, отговорността и институционалния авторитет, които следва да се демонстрират и признават при провеждането на избори, които са ключови за управлението на държавата. Те трябва да бъдат взаимни – както от страна на кандидата/те, така и от страна на избиращия орган. И това важи с особена сила, когато става въпрос за парламента, защото в крайна сметка неговото отношение и поведение във връзка с такива избори е отражение на нашето поведение и отношение към институциите. И тук парламентът трябва да бъде положителен пример и да налага високи стандарти.

Ако човек се вгледа малко по-внимателно в описаните на 26 страници данни и факти в доклада, ще открие неподправена прилика с България. За да сме честни, ако се замени Унгария с България, в 85 процента от случаите направените оценки и заключения ще са валидни и за нашата държава. С което си обясняваме и защо се пропука фасадната проевропейска и демократична маска на депутатите от ГЕРБ в ЕП. Те са наясно, че техниките на политическата атака срещу демокрацията, използвани от Орбан, се прилагат свободно и от Борисов. Най-вероятно, за разочарование на Корнелия Нинова, която се обяви за най-големият фен на Орбан в България.

50 неправителствеин организации, сред които и БИПИ, отправиха искане до Президента на Република България за връщане за ново обсъждане от Народното събрание на Законопроект за изменение и допълнение на Административнопроцесуалния кодекс.

Смятаме, че това е един от най-мощните удари върху демократичната система и защитата на основните права на гражданите и юридическите лица от 1989 г. досега и представлява сериозна крачка назад в посока на авторитарната държава, в която липсва адекватен контрол върху законността на актовете и действията на администрацията и върховенство на закона. 

се казва в искането.

Във връзка с предстоящото обсъждане на Четвъртия национален план за действия по инициативата „Партньорство за открито“ управление, Български институт за правни инициативи отправя следните предложения, които да залегнат като мерки в плана:

Първата стажантска програма, която откри БИПИ, завърши успешно. В рамките на 30 дни към екипа ни се присъедини Ивана Илчева, студентка по право в 1-ви курс на Софийския университет. Ивана се включи активно в работата на института и участва в събитията „Фалитът на физически лица в Република България - възможности и перспективи” и „Съдът близо до хората“ – кръгла маса, организирана от БИПИ и Районен съд Луковит. „Срещнах се с изтъкнати американски съдии, някои завършили в Харвард и работили като адвокати в Ню Йорк, представлявайки крупни компании от Уолстрийт. Беше ми изключително интересно да разговарям с тези хора и с удивление да установя, че славата и парите не са оказали отрицателно влияние върху тях, а напротив – разговаряха с мен като с равна.”, разказва тя. Щастливи сме от преживяното време заедно и пожелаваме на Ивана здраве и успехи за в бъдеще!

текст на Неда Грозева и Боряна Христова:
В кампанията за избор на членове на ВСС през 2012 г. сред номинираните някой рече, че всяка писарушка може да напише хубава концепция. Ноторно известно е, че за важни постове в държавата, където се изисква такава, кандидати се консултират с близки колеги, на които писаното слово и сладкодумието идат отръки. В това лошо няма. Винаги е добре някой да погледне текста след теб – независимо от предназначението му. Писмени концепции за работата си представят кандидатите в процедури за лидерски постове в съдебната власт (административни ръководители, председател на ВАС и ВКС, главен прокурор, главен инспектор и инспектори в ИВСС, директор на НСлС), но и извън нея. Всяка концепция разказва история. Въпросът е доколко ще отрази професионалните способности и интегритет на личността. И не само концепцията, а и цялата палитра от съпътстващи документи.

"Философията на правото на запад се намира в криза. По начало философията на запад като идеология се намира в криза. Това е резултат от кризата в самите страни, от самия факт, че икономиката и цялото тамошно общество е в период на упадък..."

Текст на Биляна Гяурова-Вегертседер:
Страхът идва от там, че реалните проблеми в страната трудно могат да бъдат замазани с фейс лифтинг на София. Страхът идва и от там, че въпреки желанието за пълно овладяване на институциите и подчинение на гражданското общество, това все още не се е получило. Невъзможността да се установи (все още) повсеместен контрол и единоначалие поражда страха. Той се подсилва и от факта, за тези шест месеца гояма част от Брюкселската отегчена бюрокрация ще идва тук на място и хвърлянето на прах в очите ще бъде много по-трудно.

Парламентът очевидно твърдо е решил да преизпълни няколко пъти програмата си до края на годината, за да може страната ни да започне председателството на Съвета на Европейския Съюз някак си на чисто – без тежки законопроекти, които да дават храна на опозицията и Президента, и без неосъществен /дори и толкова анемичен/ контрол върху работата на прокуратурата. Притеснението от последното е толкова силно, че на сайта на парламента, където е обявен дневният ред на правната комисия, е написан цитираният по-горе текст – „обсъждане (диалог)“. Тази очевидно странна формулировка създава впечатление за съзнателно желание за избягване на всякаква мисъл дори, че парламентът може да изисква каквото и да било от главния прокурор.

На основание чл. 173, ал. 8 от ЗСВ и във връзка с чл. 9 от Правила за избор на директор на Националната следствена служба екипът ни изпрати въпроси към Борислав Боби Сарафов, единствен кандидат за позицията.

Висшият съдебен съвет ще проведе гласуването, след изслушване на кандидата, на 06 декември 2017 г. /сряда/

Най-важното правомощие на Висшия съдебен съвет е да прави избори и в частност - избори на магистратите, които да заемат лидерските позиции в системата и по този начин да се определя посоката на развитие, политиките, ако щете, в съдебната власт. Така се случи, че още в началото на работата си настоящият състав на ВСС ще трябва да започне с избор, за който вече е имало прецедент в най-новата ни история. В случая става въпрос за избор на председател на Върховния административен съд.
Вижте целия коментар на Биляна Гяурова-Вегертседер...

БИПИ изразява висока оценка за подхода на администрацията на Министерски съвет при комуникиране управлението на Инициативата „Партньорство за открито управление“, възприет при междинния етап на оценка по Третия план. Считаме, че представеният доклад за първи път съдържа организирана информация, включително и с посочените отговорни лица по отделните мерки на плана, което е стъпка към подобряване отношенията между неправителствените организации и държавната администрация и води към повишаване на доверието в институциите. От друга страна, за нас остава неясен механизмът за вземане на решения по отношение на структурирането на ангажиментите и избора на мерките.

Долуподписаните български неправителствени организации приветстваме инициативата за оценка и анализ на състоянието на върховенството на правото в България и неразривно свързаната с него независимост на съдиите, защото проблемите в тази област продължават да стоят остро в редица страни на Съвета на Европа, а в някои отношения дори се задълбочават. Като НПО, активно работещи и наблюдаващи тези области от дълго време считаме, че периодичното наблюдение и резолюциите на ПАСЕ по тази тема са важно средство за поддържане и подобряване на демократичните стандарти, независимостта на съдилищата и върховенството на правото и вярваме, че предложената от Комитета резолюция ще допринесе съществено в тази посока. С настоящия меморандум бихме искали да изразим своето становище относно нейното съдържание по отношение на България.

Ако тази седмица няма избор на членове на ВСС от парламентарната квота това ще засили усещането, от една страна, за нагласеност и нереализирани предварителни договорки, а от друга – за загуба на позиции. За управляващото мнозинство часовникът вече цъка наобратно. Ако има избор, значи са били впрегнати всички възможни методи и сили за убеждаване /меко казано/ и 11-те места във ВСС са преразпределени /мир да има/. Ако има гласуване, но не бъдат събрани необходимите вече 160 гласа, значи трябва да очакваме някакво по-голямо политическо напрежение.
Вижте целия текст на Биляна Гяурова-Вегертседер...

От началото на 2017 г. досега Висшият съдебен съвет проведе процедури за избор на повечето административни съдилища в страната. БИПИ се възползва от предвидената в процедурните правила за този тип избори възможност и отправи въпроси към кандидатите за съответните ръководни позиции. Част от тях бяха свързани с предстоящия избор на председател на Върховния административен съд.

Нашите въпроси получиха общо 21 кандидати в 14 процедури. С техните отговори можете да се запознаете по-долу.

На 12 юли 2017 г. в София се проведе дискусията "Ролята на Висшия съдебен съвет за независимостта на съдебната власт", организирана от Български институт за правни инициативи. В дискусията бяха поканени да вземат участие номинираните за членове на ВСС от квотата на Народното събрание, избраните за членове на новия ВСС от професионалната квота, членове на настоящия състав на Съвета, представители на съсловни организации, НПО, магистрати и международни делегати. Видео от дискусията можете да видите тук, както и на ...

Днес се навършват 26 години от приемането на най-новата ни Конституция от VII ВНС на 12 юли 1991 г. Днес, за съжаление, почина и големият български юрист доц. д-р Кристиан Таков. Екипът ни се присъединява към опечалената правна и юридическа общност и изказва съболезнования на близките му. Той е светъл пример за непримиримостта към неправдата. Съмишленик на усилията за налагане на правова държава и функционираща независима и ефективна съдебна власт. Нивото на задълбочения му и аналитичен ум ще останат стандарт, към който да се стремим.

В негова памет  публикуваме изказването му на кръглата маса: "Една година след промените в Конституцията - какво се случи и какво още е необходимо", организирана съвместно със Съюза на съдиите в България на 19 декември 2016 г. 

Формулировките на ограничителните разпоредби са толкова широки, че не допускат финансиране на професионални организации, научна и преподавателска дейност на магистрати дори от институциите на Европейския съюз, Съвета на Европа и ООН, международни организации, в които Република България е приела доброволно да членува. Всички те попадат в обхвата на понятието „чуждестранно лице“. В момента тези организации не се финансират от държавата, но с новите разпоредби ще се забрани финансирането и по програми на ЕС, по които и държавата получава финансиране.

От съществен елемент за оценката на процедурата ще бъде дали председателят на Комисията за финансов надзор и Народното събрание ще успеят да създадат предпоставки за конкурентна среда и избор, основан изцяло и единствено на професионалните и морални качества на кандидатите. Това изисква като условия минимум в Народното събрание да бъдат внесени повече от две кандидатури за двете места. Съгласно чл.5, ал. 2 от Закона за Комисията за финансов надзор номинирането на заместник-председатели на КФН е правомощие на председателя на Комисията.

Народното събрание ще избере половината от състава на ВСС през есента. Този акт на парламента следва да отговаря на обществените очаквания и изискванията на гражданите към управлението на съдебната власт, а именно – прозрачност и липса на тясно-партийно мислене.  Основа за задълбочена, безпристрастна и конкурентна селекция може да бъде само и единствено политическият консенсус около необходимите качества на бъдещите членове на ВСС.  По-долу  предлагаме модел за оценка на качествата на кандидатите, който е израз на виждането ни за  администрирането на съдебната власт в държава, основана на върховенството на правото.

Анализ на Биляна Гяурова-Вегертседер, Директор на Български институт за правни инициативи: 

В своите встъпителни думи тя изрично подчерта, че страната ни стои пред много предизвикателства що се отнася до изпълнението задачите и условията свързани с върховенството на правото. Това всъщност преповтаря една от най-често използваните фрази и в последния доклад по Механизма за сътрудничество и оценка на ЕК от началото на годината. Неполитическият превод на тази фраза означава, че страната ни не се справя дори и в задоволителна степен с една от носещите стени на европейската къща и очакванията остават високи и търсещи адекватен отговор от българска страна.

Призоваваме Ви да направите процеса на номиниране максимално прозрачен и отворен към професионалната общност и неправителствения сектор; да не изчаквате до последния ден на срока, а да обявите номинациите възможно най-рано като посочите изрично в мотивите данни и информация за пътя, по който сте достигнали до тази конкретна номинация; да не разчитате на имена подхвърлени в неформална обстановка, а да проверите активно дадените предложения и сами да търсите активно кандидати, които да бъдат не само добри професионалисти, но и личности с почтеност и мисъл за съдбата на съдебната система и хората заети в нея.

На 17 май 2017 г. изтече и последният срок за заявка от страна на магистратите относно начина на гласуване. Графиката говори  сама за себе си. Вижте как ще гласуват магистратите и какви са проблемите със системата за електронен вот. Заявките показват, че съдии, прокурори и следователи не се притесняват от това, че системата за електронно гласуване само е била представена на експерти, като архитектура, без да е минала през външна независима проверка на ниво код; както и, че  е само с едно ниво на сигурност при удостоверяване данните на потребителя /този, който се регистрира да ползва системата/, което е възможно най-примитивният подход във времена на ежедневни неправомерни атаки в електронното пространство. 

В периода м. март – май 2017 г. Висшият съдебен съвет избира административни ръководители-председатели на 18 от 28-те административни съдилища в страната. БИПИ отправи въпроси към кандидатите в тези процедури. Тук можете да се запознаете с въпросите, които им зададохме, както и с техните отговори.

На 14 и 21 януари 2017 г., в две поредни съботи, се проведе общо събрание на прокурорите в страната. Задачата му беше да избере член на Висшия съдебен съвет до приключване на мандата на настоящия състав до октомври тази година. Прокурорите избраха Розалин Трендафилов, който ще заеме мястото на уволнения през 2014 г. и починал по-късно Камен Ситнилски.

Излагаме впечатление от наблюдението на представителя на БИПИ през двата дни:

На 06 октомври 2011 г. ВСС с 21 гласа "за" избра Георги Ушев за административен ръководител на СНС. Тогава той предостави пълно съдействие в работата ни по новостартиралата Инициатива за прозрачни съдебни назначения и изготвянето на представянето му в платформата Judicialprofiles.bg. Съгласно настоящите изборни правила ВСС публикува в рамките на процедура документите, които преди сме изисквали по реда на ЗДОИ и/или получавали от самите кандидати - като например становището за притежавани нравствени качества, изготвяно от Етичната комисия. На 10 януари 2017 съдийската колегия ще направи повторен избор, като единствен кандидат е досегашният председател Георги Ушев. Съгласно правилата, БИПИ отправи следните въпроси към съдия Ушев: Заменете този текст с вашия

Концепцията на единствения кандидат за административен ръководител на най-големия апелативен съд в страната на моменти се доближава до тази от 2014 г. на предходния ръководител Веселин Пенгезов. Предстоящият избор е насрочен за 14 юни. Ще обърне ли ВСС внимание на неприятните факти?