Това не е протест, а революция
д-р Теодор Славев, програмен директор на Български институт за правни инициативи
Океанът от хора, който събра центърът на София бележи нов момент в демократичното развитие на България. Той показа, че всички усилия да се изгради устойчива демократична рефлексивност са били успешни. Не само, че българинът знае какво е демократичен процес, усеща го със сетивата си, но вече го предава през поколенията и на децата си. Променя се генетичният код на българската политическа култура. И това е вдъхновяващо.
Докато българският парламент заприлича на ретроградна мутренска битка, площадът отговори с толкова силен тласък на гражданска енергия, че това ще закънти в сградите на властта за дълго време напред. И да не се лъжем, така както протестът искаше оставката на Борисов и Пеевски, всяка секунда той можеше да се завърти и да обърне срещу Радев. Исканията в пространството на властта не бяха за Изтока и Запада, които толкова вече се размиха като политически вектори, а за базова нормалност. Исканията дойдоха от възможно най-младите, които се политизираха до крайна степен. Българското поколение Gen Z се взря не в политическите партии, а в себе си – и направи нова и необратима революция.
България е завзета държава, с формално демократични институции. В крайна сметка обаче, ние продължаваме да бъдем формална демокрация, а не автократична държава като Беларус, Русия или Китай. Тук все още думата на народа има значение. А тя сега се взе от едно политизирано и младо поколение, което иска да каже своята дума. Политически.
Всяка партия, която не е обърната към младите е обречена. Само погледнете БСП. Самият факт, че на площада излязоха толкова много млади хора означава, че нещо зрее и е узряло.
Как се стигна дотук?
България продължава да е в политическа криза след последното редовно правителство на Борисов, което завърши с протести, влизането на Гешев в президентството на Радев и неговата ответна реакция – вдигнатия юмрук. Радев управляваше дълго, неадекватно, безконтролно със служебни кабинети. Накрая продуцира няколко партийни проекта, който задълбочиха политическата криза.
В основата на общественото негодувание беше една корумпирана и самозабравила се власт, както се случва и сега.
Дори проблемът не е в бюджета, в който прозира, че ще ни крадат като за последно. Кой нормален работник ще поиска да се увеличават двойно заплатите на полицаи, съдебна власт, служби за сигурност, а в здравеопазване, образование, култура да има стагнация? И в същото време да му вземат отгоре двойно – на същия работник, който няма доверие на съдебната власт и полицията, плаща за частни учители и като влезе в болница само се моли колко отгоре ще дава. Да не говорим за абсолютните и доказани през прокурорски публични свидетелства кражби от строителството на пътища, където всеки ден умира някой, защото се краде. Ние така сме свикнали, проблемът е, че стана твърде непоносимо – и икономически, и политически.
Тази власт имаше само един единствен мандат от избирателите. Да спре спиралата от избори, да ни прекара през еврото и да не досажда. Тя обаче реши, че има картбланш да задържа в необосновани разследвания политическата опозиция, да стриже работници и бизнес, да награждава лоялните в съдебната власт и полицията. Е, това няма как да стане.
Какво следва?
От месеци казвах, че тази власт, по начина, по който е тръгнала, няма да издържи много. Ангажираните политолози се смееха, защото виждаха как сплавта на коалицията се заздравява, но пропуснаха много моменти и дано мутрите да не искат да им връщат парите.
В най-голям интерес на това правителство е бързо да хвърли кърпата и да ни тласне към избори. Така то няма да носи отговорност за прехода към еврото и ще остави един Радев, който хем да се чуди как да реди служебно правителство, как да излиза на избори, които очевидно иска.
Това е и най-лошият сценарий за Радев. Ако той се яви на избори сега или направи служебно правителство ще носи отговорност за най-големите турбуленции с приемането на еврото. Цените вече откачиха, но може и още. И това ще е политически дефицит за всеки, който асоциира власт.
Ако Борисов – Пеевски задържат властта, то те ще загубят президентските избори. Подобна ненавист, която се породи на площада, няма как да не се разпилее електорално занапред. След което вече ще има нова политическа ситуация, а това за тях може да е по-голям политически риск отколкото в момента.
Къде е развръзката?
Развръзката е в това кой ще бъде главен прокурор. Може ли протестът, който се обявява против кражбите и корупцията, да си въобрази един независим главен прокурор, който, в настоящия конституционен дизайн, да разследва безпристрастно всички крали от народа? И точно това трябва да бъде в центъра на протеста, защото само чрез независима съдебна власт, третото колело, ще решим останалите проблеми. Мафията няма да се откаже само от всички привилегии, изградени в прехода, но тя вече се натъкна не на процес, а на революция.
