ДО
Надежда Йорданова
Министър на правосъдието
на Република България
С Т А Н О В И Щ Е
на Български институт за правни инициативи
Относно: Проект на Наредба за единните държавни изисквания за придобиване на висше образование по специалността „Право“ и професионална квалификация „юрист“
I. Общ коментар
Желанието за осъвременяване на юридическото образование, повишаване на качеството му и създаване на повече възможности за практическо приложение на наученото в рамките на обучението съществуват от дълго време. Последният по-сериозен опит в тази посока беше направен през 2017 г. с предложения за промени в Наредбата, които бяха приети, но поради грешки в преходните и заключителни разпоредби беше създаден правен вакуум, който не позволи нейното прилагане на практика. Това обаче, беше само една от причините. По изследване на БИПИ, което беше проведено сред преподаватели и студенти към тогавашна дата, повечето от тях я определиха като проблематична, прибързана, половинчата и недообмислена.
Настоящият екип на Министерство на правосъдието на практика прави втори опит за промяна в Наредбата и усилията му трябва да бъдат оценени и поздравени. Още повече, че този път подходът беше много по-включващ като се даде възможност на всички заинтересовани страни да изкажат мнения и становища, да дадат предложения и да отправят критики. Смятаме обаче, че е необходим по-всеобхватен подход, който да засегне и болезнените въпроси за броя на юридическите факултети в страната; акредитирането на юридическите факултети и необходимостта един преподавател да се зачита ефективно на едно място и обвързването на процедурата по акредитация с процента завършили студенти. Наясно сме, че тези въпроси излизат извън компетенциите на Министерство на правосъдието и обхващат и други законови и подзаконови нормативни актове, но сме длъжни да отбележим, че дори и сегашните предложения за промени в Наредбата да бъдат официално приети, това няма да доведе до разрешаване на гореспоменатите проблеми.
От БИПИ се занимаваме с проблематиката на юридическото образование почти от създаването на организацията. Ние направихме първият и единствен до този момент рейтинг на юридическите факултети в страната като още тогава апелирахме за повече прозрачност в работата на факултетите, създаване на по-висока конкурентна среда между тях и даване на повече възможности /обучителни и материални от гледна точка на база/ на студентите. През 2018 г. публикувахме пространен анализ на фундаменталните дисциплини в юридическото образование включително и преподаването на етика.
II. Конкретни препоръки
По отношение на задочната форма на обучение прави впечатление, че съгласно разписаните в проектонаредбата текстове към момента, тя ще бъде със същия минимален хорариум, който е заложен за редовната форма на обучение. Същевременно не става ясно дали продължителността на задочното обучение ще бъде различна от тази на редовното и в каква посока. Необходимо е прецизиране на текстовете от гледна точка на време, тъй като не може да бъде сложен абсолютен знак на равенство между редовна и задочна форма на обучение.
По отношение на разпоредбата на чл. 12, ал. 2 даваща възможност студентите да заменят посещаването на избираеми курсове или практиката с национални, европейски или международни състезания по право, правни клиники, кръжоци и други смятаме, че студентите от различни правни факултети се поставят в неравностойно положение, защото няма създадени гаранции за равното и еднакво реализиране на тази възможност. Наредбата не въвежда изисквания към правните факултети да осигуряват такива дейности – да организират правни клиники (това е само пожелание към тях , тъй като уредбата на чл. 10, ал. 1 гласи, че „Към юридическите факултети на висшите училища може да се създават правни клиники за практическо обучение на студентите по специалността „Право“), да организират кръжоци или да участват в международни състезания (на които участва университетът с представители, т.е. с отбор, а не група студенти самоинициативно). Съществува реална възможност някои или всички факултети да не осигурят такива дейности, от което следва, че дадената в чл. 12, ал. 2 от Наредбата възможност остава само такава. Създава се едва ли не впечатлението, че уредбата е мислена за конкретни юридически факултети, а не за всички.
Би могло да се помисли и за други житейски възможни хипотези. В случай, че факултетът не поддържа правна клиника, но студентът се включи в подобен тип дейност, провеждана от друг субект – например гражданска или съсловна организация, ще бъде ли възможно това негово усилие да се признае със следващите се от това последици – да не се ходи на стаж или да не се посещава избираема дисциплина?
Не е посочена и интензивността на участие на студента в дейностите по чл. 12, която е необходима за замяна на стаж или избираема дисциплина – колко посещения на кръжока, колко часа работа в правната клиника са необходими, за да се направи замяната по чл. 12, ал. 1? Кой е отговорен за отчитането на тези часове и присъствия и по какъв начин се случва това?
Необходимо е преосмисляне на формулировката на чл. 12, ал. 1 и ал. 2, за да не доведе тя до още по-голямо увеличаване на разликите в качеството на образованието, което получават различните студенти.
По отношение на механизма, по който ще се провежда единния казус за допускане до устната част на държавния изпит, имаме съмнения, че ще бъде работещ. Цялата идея за проверка на качеството на обучението и налагането на един минимум на това качество се подрива от обстоятелството, че се допуска изпитът да се провежда в сградата на собствения университет, без да има изискване тези, които ще следят за преписване да са външни лица. Можем да посочим пресния пример с проф. Йонко Кунчев, който тази година си позволи да подсказва на изпита за младши следователи [1]. Може да се предположи, че би имало и други подобни преподаватели, които биха били склонни да „понадуят“ резултатите на студентите си. В сегашният вариант на Наредбата липсва механизъм за предотвратяване на такъв сценарий, който освен, че е вероятен, е и лесен за възпиране – абсолютно необходимо е квесторите да са външни за факултета лица. В противен случай полза от единен писмен изпит почти се обезсмисля.
Съмнения повдига и уредбата, според която писменият изпит се проверява от комисията, която провежда устния. Това поставя студентите в прекалено голяма зависимост от членовете на комисията и без преувеличение можем да кажем, че се създава висок корупционен риск.
Приветстваме въвеждането на единна писмена част, но апелираме механизма, по който това ще се осъществява, да бъде подобрен сега, а не след време, тъй като дефицитите са видни от сега.
По отношение на специализацията – ефективното ѝ провеждане изисква тя да се постави в рамките на основното петгодишно обучение. Специализация само с магистърски програми необосновано увеличава времето, което един юрист трябва да отдели на обучение, за да се специализира в определена област.
Предлагаме да се обмисли още веднъж предложението в Наредбата да се включи разпоредба, която да задължава преподавателите, които провеждат семестриални изпити, да изготвят и да направят публични критериите, по които оценяват, независимо от формата на изпита – писмен, устен или друг. В тези критерии да посочат знанията и уменията, които се цели да бъдат проверени и начина, по който се оценяват те. Това би довело до повече прозрачност при формирането на оценките, би намалило субективизма при оценяването и би помогнало на студентите при подготовката им за съответния изпит. Не на последно място, ще се повиши и качеството на преподаване, тъй като преподавателите биха се въздържали от ноторно известните практики, при които „са пускат“ студентите на изпити само и само да има достатъчен брой студенти, така че факултетът да има необходимия му бюджет.
Накрая няколко изречения и за хорариумите. По отношение на Правото на ЕС – увеличаването на хорариума има смисъл, но е от значение какво точно ще се включи в увеличените часове. Смятаме, че тук е мястото, където трябва да се преподава основната уредба на правата на човека – Харта на основните права на ЕК и Европейска конвенция за защита правата на човека. Необходимо е синхронизиране между ПЕС и МЧП. По отношение права на човека смятаме, че трябва да се търси хоризонталният подход и те да бъдат включени както вече беше казано в ПЕС, но и в конституционното право, в наказателния процес и на други места. В посочения по-горе анализ по категоричен начин беше заявено от всички преподаватели, с които БИПИ разговаря, че в ИБДП следва да се включи периодът след 1944 г., защото именно той е от важно значение за разбирането на настоящето развитие на нашата държава и общество. Този период се преподава в много малко факултети, като основната пречка и липсата на подготвени кадри и липсата на учебни материали и помагала, от които студентите да могат да се готвят.
Вижте становището на БИПИ в Портала за обществени комуникации на Министерски съвет
