ИЗВЪНРЕДНОТО ПОЛОЖЕНИЕ В ГОЛЕМИТЕ МАЛЦИНСТВЕНИ КВАРТАЛИ, 13 МАРТ – 13 МАЙ 2020 Г.
Резюме
Докладът „Извънредното положение в големите малцинствени квартали, 13 март – 13 май 2020 г.” обобщава данни от блиц-анкетно проучване със затворени въпроси и допълнителни дълбочинни интервюта, проведено в периода 9 – 13 май 2020 г. на териториите на кв. „Столипиново” в гр. Пловдив и кв. „Факултета” в гр. София. Изследването е извършено от антрополога д-р Никола Венков по поръчка на Българския институт за правни инициативи. Пълният текст на доклада може да бъде намерен ТУК.
Основните теми, по които е документирано мнението на гражданите, са:
§ Възприятията им за опасността от коронавируса;
§ Възприятията им за специално (дискриминационно) третиране на техния квартал при налагането на извънредните мерки;
§ Опитността им с полицейското присъствие в квартала им;
§ Намаляващите възможности за препитание на семействата им;
Анализите за кв. „Столипиново” се основават на анкетиране на 100 жители, допълнено от дълбочинни интервюта, докато в кв. „Факултета” е проведена по-малка анкета с референтни цели.
Обществото реагира на заплахата от КОВИД-19 със засилване на разделението и сегрегацията по установените от години разломи. До дни след началото на извънредното положение „ромите” бяха обрисувани като заплаха за опазване здравето на нацията от новата опасност. Местните власти се поддадоха на необмислени „строги” и „наказателни” мерки, като отцепване с полиция на малцинствените квартали и налагането на сурови форми на контрол. Проучването регистрира първите тенденции в резултат от тези действия. То показа обостряне на някои проблеми с бедните и сегрегирани общности, сред които:
- Подлагане на унижения и тормоз от страна на държавните органи;
- Довеждане до ръба на физическото оцеляване;
- Отваряне на огромна бездна на недоверие към авторитетните източници на решения, както и към самото знание за действителността;
Резултати
Малцинствените квартали в България се сблъскаха с много по-суров дисциплинарен режим от останалите части на градовете. Анкетата показва, че жителите им много ясно осъзнават това.
Секюритизирането на проблема и наблягането на полицейски операции в жилищните квартали влече със себе си съвсем реални ефекти на ежедневни срещи на гражданите там с грубо отношение от органите на реда или злоупотреба с дадената им прекомерна власт. Почти две трети от анкетираните жители на Столипиново са имали неприятни взаимодействия с патрулиращи полицаи. Въпреки любезното отношение на някои служители, преобладават ситуациите на грубо и унизяващо поведение и дори случаи на насилие.
Полицейските мерки не създават пречки за достъпа до работното място за онези, които имат работа на договор, но се оказват пагубни за неформалните форми на трудова заетост, която е доминиращата в малцинствените квартали. Засягат силно и пътуванията от частен характер, дори когато те са от съществено значение – като посещение на лекар например.
Проучването в кв. „Столипиново” регистрира колапс на доходите сред всички категории негови жители. Обобщени бяха собствените оценки на респондентите за дохода им преди извънредното положение и към момента на анкетата (началото на месец май), като изрично са включени формални и неформални доходи. Медианният доход в извадката за кв. „Столипиново” преди извънредното положение е бил 650 лв., а с настъпването му намалява до 250 лв. Единствено доходите, изплащани от обществения сектор (заплатите на служителите в общински предприятия и пенсиите), не са засегнати сериозно. При всички други категории заетост е видно драматично съкращаване на финансовия приток. Сривът е най-значителен при наетите в строителството (често без договор) и при дребните предприемачи в квартала, а става тотален при онези, които са принудени да преживяват от събиране на отпадъци из града.
При среден доход за цялата общност, който попада под официалната линия на бедността за страната, семействата се справят най-вече чрез спестявания, различни форми на кредит и помощта на близки в Западна Европа. Общо 47% отбелязват някаква форма на задлъжняване. Основният отговор на кризата обаче е драстично минимизиране на нуждите и разходите.
Биещо на очи е пълното отсъствие на държавата в подкрепящ план. Тук общността излиза на преден план като действащо лице. В кв. „Столипиново” общо 84% от анкетираните посочват, че самоорганизацията на местната общност е направила най-много за справянето с тежкия период. Основната дейност на местните групи е събиране на средства от самата общност, закупуването на хранителни продукти и разпределянето им сред най-бедните.
Последният блок от въпроси изследва възприятията на сегрегираните общности относно пандемията. Тревожещ е значителният брой респонденти, които смятат, че вирусът не съществува (24 – 31%). Тези възприятия се преплитат с недоверието към институциите и с подозрение, че хората в квартала ще бъдат изкарани болни, дори когато не са.
Въпреки това огромното мнозинство от гражданите се вслушват в препоръките за промяна на ежедневните си навици за предпазване от предаване на болестта. В кв. „Столипиново” над 90% са взели персонални мерки, най-вече относно миене на ръцете, дезинфекция на жилищата и носенето на маска. Около една пета също съзнателно намаляват социалните си контакти.
Атмосферата на страх и недоверие се изявява най-ясно при реакциите на въпроса „Бихте ли се тествали за коронавирус?” – 93% заявяват, че ще откажат да бъдат тествани. Цял комплекс от съмнения играе роля тук – от притеснението какво ще последва за квартала до опасенията, че тестовете ще бъдат фалшифицирани.
Докато мерките към малцинствените общности остават само рестриктивни, медицинската заплаха ще продължава да се превръща във все по-нереална за тях. Една причина е приоритетът за физическото оцеляване, а друга – възприемането на противоепидемичните мерки на държавните институции, както и на самият вирус като целенасочени инструменти за наказване на малцинството.
