ДО
г-жа ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА 44-то
НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОПИЕ ДО
ПРЕДСЕДАТЕЛИ
НА ПАРЛАМЕНТАРНИ ГРУПИ В
44-то НАРОДНО СЪБРАНИЕ
МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ
МЕДИИ
Уважаема госпожо председател на Народното събрание,
Уважаеми народни представители,
На 15 април тази година изтече мандатът на председателя и членовете на Комисията за защита на личните данни, избрани от Народното събрание с решение от 15 април 2014 г. (ДВ бр. 35/22.04.14 г.).
Съгласно чл. 7, ал. 2 от Закона за защита на личните данни във връзка с чл. 93 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, председателят и членовете на Комисията за защита на личните данни /КЗЛД/ се избират от Народното събрание по предложение на Министерски съвет, след проведена публична процедура.
Като част от нашата дейност по гражданско наблюдение на назначенията на висши управленски позиции, изпратихме писмо до Министерски съвет на Република България на 25 март 2019 г. (Вх. № 08.10-45/250319, приложено към текста), в което призовахме правителството да осигури условия за действителна конкуренция чрез прозрачен, публичен и отворен процес за подаване на кандидатури, да направи проверка на качествата на кандидатите, да стимулира обществен дебат за състоянието на органа, да осигури публичност и прозрачност и др. Това се наложи, тъй като Процедурата за избор на ново ръководство на КЗЛД се състои от две фази, произтичащи от законовото разграничение между субекта с право за предложение на кандидати и с право на избор, респективно Министерски съвет и Народно събрание.
Вчера изтече срокът, в който Народното събрание трябваше да избере новия състав на КЗЛД, което означава, че към момента най-малко легитимността в работата и решенията на Комисията е подложена на обществено съмнение. Неведнъж сме напомняли и ще повтаряме да го правим, че спазването на мандатността при упражняването на публична власт е фундаментален стандарт за демократичност. Това е изрично посочено в Решение 13/2010 г. на Конституционни съд на Република България от 2010 г.: „Мандатността е механизъм установен от Конституцията или от закон, за демократично конституиране, устройство и функциониране на държавните органи чрез предоставянето им на определени правомощия за определен период от време. Това е способ за отразяване на политическата воля на народа (суверена) при конституирането им и осъществяването на тази воля. Затова мандатността се определя като защитен механизъм на демокрацията.“
Неприемливо е властите в България да нарушават законовите разпоредби, когато прилагат закона и изпълняват своите задължения и правомощия. Предвид обективните факти за липса на извънредност, в обществото остава съмнението, че МС нито е започнал процедура за избор, нито е декларирал намерения за това тя да е публична, прозрачна, отворена и конкурентна, тъй като се води не от принципите за доброто и отговорно управление, а от други конюнктурни мотиви. Подобно поведение на публичните власти у нас, в разрез с добрите практики и законовите изисквания, води до спад в доверието на гражданите в институциите. Още по-значим е изборът на ръководство и състав на КЗЛД спрямо обществената чувствителност към защитата на личните данни предвид същностните промени и завишените стандарти при защита на личните данни, кодифицирани в правото на ЕС с Общия регламент за защита на личните данни (Регламент (ЕС) 2016/679), прилагащ се пряко във всички държави-членки от 25 май 2018 г.
Съгласно чл. 1, ал. 1 и чл. 62, ал. 1 от Конституцията на Република България, България е република с парламентарно управление, а Народното събрание упражнява парламентарен контрол. Процедурата за избор на КЗЛД предполага споделена компетентност между изпълнителната и законодателната власт. Очевидно е, че Министерски съвет нарушава закона, отлагайки решение за предложение за нов състав на КЗЛД. Бездействието на Народното събрание, обаче, предвид конституционните му правомощия и задължения означава, че то става съучастник в този процес.
От Български институт за правни инициативи настояваме, че Народното събрание следва да предприеме стъпки, чрез които да окаже контрол върху правителството и да изиска спазването на принципа за мандатност на публичните институции. В най-кратки срокове, МС трябва да структурира процедура за номиниране, която да отговаря на най-високите демократични стандарти и вярваме, че това наше разбиране се споделя и от законодателя. На следващо място, независимо от това по какъв начин МС вземе решение за персоналния състав на КЗЛД, то НС също следва да извърши достатъчно задълбочен избор, съгл. чл. 93 от ПОДНС. Елемент на добра практика е, например, кандидатите да се гласуват поотделно, а не заедно, което следва да се заложи в процедурните правила за избор.
Налице е устойчив тренд на ерозиране на доверието в публичните институции. Въпрос на отделна тема е анализът на причините за подобно развитие, което противоречи на обществените и политическите стремежи за консолидиране на демократичната политическа система. Във всеки случай, демонстрирането на неспазване на законоустановените срокове за мандатност на публичните институции оставя негативни впечатления в българското общество. Считаме че, реакцията на българския парламент е наложителна, макар и закъсняла, ако законодателят иска да предприеме стъпки за изграждане на доверие към българския демократичен институционален комплекс.
Приложение: Писмо до Министерски съвет с Вх. № 08.10-45/250319
С уважение,
БИЛЯНА ГЯУРОВА-ВЕГЕРТСЕДЕР
ДИРЕКТОР
БИПИ