Върховенството на правото през погледа на кандидатите за ЕП
Теодор Славев, Български институт за правни инициативи
На мнение съм, че дебатите за нов състав на Европейския парламент в предизборната кампания трябва да се водят по общоевропейски теми, но задължително отразяващи националните специфики. Затова и ми е странно как водещите на предизборните диспути се опитват да вдигат топката на дадени политически сили като поставят теми като „бежанска“ заплаха. В най-добрия случай този проблем е периферен за нас, а българският принос се изчерпва до построяване на телена ограда по границата. Освен това, архитектониката на Европейския съюз е толкова сложна (дори бих казал излишно бюрократизирана, мудна и неефективна), че колкото и да искаме да говорим по всички „европейски“ теми – това е невъзможно.
Но има тема, която е важна както за българските граждани, така и за европейските и особено за тези от Централна и Източна Европа – правовата държава и върховенството на закона. България и страни като Полша, Унгария и Румъния изпитват системни дефекти при функционирането на правосъдието, независимостта на съдебната власт и съобразяване с върховенството на правото. И докато държавните ръководители затвърдиха на 9 май в Сибиу, че върховенството на правото е стълб, върху който се основава ЕС, българският министър-председател заяви, че „загубил доверие“ към Лозан Панов. Пореден опит за натиск (припомням изпратения от Борисов до Панов смс, който председателят на ВКС разгласи публично) и дълбоко неразбиране за разделението на властите, при което няма никакво значение дали титуляр на изпълнителната или съдебната власт има доверие към другия. Важно е общественото доверие в институциите, а то се изгражда, когато се спазват демократичните норми, сред които и взаимното възпиране и баланс на властите. В Полша и Унгария министри наричат публично съдиите „колаборационисти на нацистки и комунистически режими“. У нас, силата на политическия натиск над независимостта на съда е под повърхността.
След като вече всички кандидати са ясни, реших да проверя дали и какви акценти за върховенство на правото са поставени в платформите. Още повече, че в момента тече европейски дебат и държави като Австрия, Белгия, Германия, Франция и Холандия настояват да се създаде механизъм за наблюдение на върховенството на правото и да има финансови санкции, включително ограничаване достъпа до кохезионните и структурните фондове на ЕС, както и до други финансови инструменти, ако се установи, че някоя държава се проваля в това да прилага този общоевропейски принцип и ценност.
На 26 май ще избираме между 21 партии и 6 независими кандидата. От тях само 12 имат публично достъпна политическа платформа за участие на европейските избори. Условно съм разделил партиите на „старите“ и „новите“, а отделно разглеждам и независимите кандидати – от които трима имат платформи.
Старите
В платформите на БСП и ГЕРБ темата за проблемите с върховенството на правото не е фокус, но в тази на левицата, все пак, е разработена по-подробно.
Платформата на ГЕРБ е качена под формата на презентации, а в тази, озаглавена „Отбрана, сигурност и миграция“ четем, че управляващата партия ще настоява за обща стратегия за борба с корупцията и ежегодна оценка на състоянието на корупцията в държавите-членки. Недотам удачно решение е да се постави въпроса с върховенството на правото в такава категория. ГЕРБ се обявяват и за общ механизъм за демокрация и върховенство на закона. Оставам на страна въпроса, че общи европейски стратегии за борба с корупцията има, а дори Комисията „Юнкер“ направи една оценка за състоянието на корупцията в страните-членки и спря до там, защото данните бяха ужасяващи. Искането на ГЕРБ за общ механизъм е политически мотивирано от това Механизмът за сътрудничество и проверка да се „слее“ в нов, общ такъв, с което да печелят политически точки, че са успели да премахнат наблюдението над България. Което обаче въобще не е сигурно, че ще се случи и е възможно двата механизма да съществуват паралелно.
БСП се обявяват открито за отпадане на Механизма за сътрудничество и проверка. Те искат разширяване на правомощията на европейската прокуратура в посока разследване на организирана престъпност (което е логично, защото на територията на Съюза се извършват множество трансгранични престъпления, които са сложни за разследване) и искат общо законодателство за борба с корупцията, прането на пари, укриване на данъци и др.
В платформите на Коалиция за България и Движение 21 (и двете са леви формации) темата е засегната общо и повърхностно. От партията около Татяна Дончева също се обявяват в подкрепа на Европейската прокуратура. Добавят, че европейските институции не трябва да си затварят очите пред „българската корупционна машина за злоупотреба с власт, отнемане на бизнеси с всички инструменти на държавата, купуване и манипулиране на избори“.
Новите
Две са формациите, които ще се явяват за първи път на Европейски избори: „Демократична България“ (обединението на ДСБ и политическите движения около Христо Иванова и Радан Кънев) и „Път на младите“ (нови лица, новите „юпита“ на НДСВ, както ги нарекоха в медиите) и които имат изключително подробни и конкретни идеи в сферата на правосъдието, върховенството на правото и борбата с корупцията.
Логично, от политическото обединение около Христо Иванов като бивш правосъден министър се обявяват за защита на принципите на правовата държава, като свързват това с възможностите за реализиране на предимства от членството ни в ЕС. Любопитно е, че от „Демократична България“ споделят мнението в платформите на БСП и Д21, че има злоупотреби с усвояване на европейските фондове, корупция и раздаването им на приближени до властта. Друга обща линия е, че те също се обявяват за силна европейска прокуратура и разширяване на правомощията й. Подкрепят открито Кьовеши. „Демократична България“ имат съвпадение и с ГЕРБ по отношение на общ мониторинг на държавите членки, но от ДБ посочват, че той трябва да се извършва от Европейския парламент, което аз лично не мисля за реалистично.
Бих казал, че от „Път на младите“ са с най-иновативните предложения. Те искат отпадане на монопола на ЕК върху законодателната инициатива и разширяване правомощията на ЕП. Това, макар и наистина демократично предложение, крие редица опасности и изисква промяна в основните договори на ЕС, което е малко вероятно да се случи в сегашната политическа ситуация. От движението също искат разширяване на правомощията на Европейския главен прокурор, който да може да разследва злоупотреба с влияние и власт. Най-интересната част представлява искането им за реформа на българската съдебна система, следвайки добри европейски примери, макар въобще да не става ясно кои са тези европейски примери, а и действителността показва, че в повечето държави от ЕС установената практика е различна от това, което те посочват. Промените, които те предлагат изискват по-скоро промяна в националното законодателство, отколкото обща европейска инициатива. И все пак, младите лица искат: промяна на начина, по който се избира Висшия съдебен съвет, отчетност на държавното обвинение, намаляване на мандата на Главния прокурор и пряк граждански избор на членове на ВСС. Последното дори и да звучи красиво от гледна точка на пряката демокрация крие много рискове, произтичащи от проблемите с контролирания вот и купуването на гласове.
Независимите
Само трима от независимите кандидати са публикували свои платформи: Ваня Григорова, Христо Симеонов и Десислава Иванчева. И докато Ваня Григорова поставя акцент върху социалните и трудови права на гражданите на ЕС, а Христо Симеонов върху образованието, то осъдената за искан подкуп Иванчева говори за защита на човешките права и „гарантиране на независимостта на съдебната система и върховенството на закона“, като последното е посочено като най-важно. Иванчева, която разработва своята платформа като фейсбук постове, също иска разширяване правомощията на Европейския главен прокурор и се обявява в подкрепа на Кьовеши. Бившата кметица на столичния район „Младост“ излиза с екзотичната идея да се създаде Европейски инспекторат, който да следи дейността на Европейската прокуратура и „да извършва проверки за почтеност и конфликт на интереси на магистратите“. Не става ясно за кои магистрати говори тя, но ако има предвид националните, то това е недопустимо според сегашното европейско законодателство, а и практически е невъзможно за организиране и по-скоро би имало ниска добавена стойност.
В заключение, от прегледа на платформите на партиите и кандидатите излиза, че те искат силен Европейски главен прокурор с разширени правомощия. Това може би се дължи на ниската оценка за ефективността на българската прокуратура и някаква надежда, че европейска наднационална институция би била по-полезна за България. Подкрепата личността на Кьовеши обаче прилича по-скоро на евтин популизъм и опит да се трупат дивиденти, тъй като Европейският парламент вече застана зад нейната кандидатура.
От вече 13 годишното ни членство в Съюза обаче би трябвало да ни е станало ясно, че ако сами не подобрим ситуацията си, то едва ли отвън ще могат да направят каквото и да е. Друга явна констатация от анализа на платформите по отношение на върховенството на правото е, че това не е основна тема за повечето кандидати. Разбира се, политиката е въпрос на подреждане на приоритети и всеки има право на свое решение за най-болезнените проблеми. Но ако независимостта на съдебната власт и правовата държава не съществуват, то никаква права не могат да бъдат гарантирани – нито на хората, нито на фирмите.
