Становище на Български институт за правни инициативи /БИПИ/ по проект на Правилник за организацията и дейността на Съвет за развитие на гражданското общество, публикуван за обсъждане на портала за обществени консултации на 20.09.2018 г.

Предварителни бележки:

БИПИ беше една от организациите, които имаха представител в работната група сформирана към МС, която беше натоварена със задачата да изработи проект на Правилник. Групата приключи работата си в средата на февруари 2018 г. със завършени текстове на проект на Правилник. От правна гледна точка, предизвикателство в работата на работната група се явиха несъвършенства в текстовете на ЗЮЛНЦ създаващи Съвета за развитие на гражданското общество до степен, повдигаща въпроса за работата на РГ при наличния законов материал. В предложения за обсъждане проект на Правилник има съществени различия с проектът приет от РГ. Част от тях са маркирани в настоящето становище.

По същество:

1.       Терминологията в Правилника по отношение на неправителствените организации следва да се уеднакви. В предложения проект се борави с няколко различни термина – „граждански организации“, „юридически лица с нестопанска цел“, „юридически лица с нестопанска цел осъществяващи дейност в обществена полза“, „юридически лица с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност“. По аналогия с текстовете в ЗЮЛНЦ, които уреждат правното положение на Съвета и неговите дейности, следва навсякъде в Правилника да се използва „юридически лица с нестопанска цел осъществяващи дейност в обществена полза“.

2.       Във варианта на чл. 4 изработен от работната група бяха изброени дейностите на Съвета уредени в чл. 4, ал. 4 от ЗЮЛНЦ. В така предложения вариант има само препратка към законовите текстове. Законодателната техника позволява да се осъществява подобно „преписване“ с оглед на улеснение на ползвателя и боравенето с по-малко нормативна база. Добавянето на дейностите на Съвета в Правилника няма да доведе до утежняване на цялостната конструкция на документа.

3.       В чл. 4, ал. 6, т. 1 се възлага на Секретариата на Съвета „да събере и обобщи информация за изпълнените проекти и постигнатите резултати и ефекти от тях за юридическите лица с нестопанска цел, които са получили финансиране от Съвета през предходната година“. Налице е колизия със законовия текст, а именно с чл. 4, ал. 9 ЗЮЛНЦ, където изрично е казано, че „Оценките на проектите и предложението за разпределението на средствата по ал. 8 се осъществява по критерии, условия, правила и процедури приети от съвета по ал. 3, който прави предложение на Министерския съвет“. Съветът не финансира, а прави предложение на МС за разпределение на средствата от държавния бюджет предвидени за неправителствени организации регистрирани за осъществяването на обществено полезна дейност. Предложеният текст в Правилника прави грешно внушение, че Съветът е финансиращ орган и дописва закона, което е недопустимо за подзаконов нормативен акт.

4.       В чл. 4, ал. 9 се прави същото внушение като текстът гласи, че „Съветът определя ежегодно приоритетите и приема правилата и процедурите, както и разпределя средствата за насърчаване и финансова подкрепа на проекти ….. „. Съветът е консултативен орган към МС и като такъв следи тенденциите в обществения живот, определя политиките за развитие на гражданското общество в България, задава рамката и приоритетите в това развитие и фокусира взаимодействието между гражданския сектор и държавата акцентирайки върху конкретни важни въпроси. В тази връзка Съветът следва да определя приоритети за финансиране на проекти, но не следва той да финансира директно и/или да разпределя средствата.

5.       В чл. 6 отново липсва изброяване на етапите на процедурата, уредени в чл. 4, ал. 5 ЗЮЛНЦ. Аргументите са нуждата от „преписване“ на законовите текстове са посочени в т. 2.

6.       В чл. 9 е отпаднал текстът съществуващ в крайния вариант на проекта на Правилник приет от работната група, където се реферира към чл. 38, ал. 1 ЗЮЛНЦ, а именно областите, в които юридическите лица с нестопанска цел осъществяващи дейност в обществена полза могат да разходват имуществото си. Обвързването на кандидата за член на Съвета с конкретна област би гарантирало представителство в Съвета на организации от различни сфери на действие обхващащи различни области от обществения, културния, социалния и икономическия живот на страната. Отсъствието на препратка към законовата диверсификация, би повишило риска от участие в Съвета на организации, които са концентрирани в определена област и не представляват в широка степен гражданското общество в страната. Подобно ограничение би се явило дискриминационно по отношение на част от неправителствения сектор и би минирало работата на Съвета още в самото му начало.

7.       Процедурата за провеждане на изборите за членове на Съвета не поставя изискване  към организациите, които се регистрират като гласоподаватели, да представят данни за наличието на някакъв опит в осъществяването на дейности в обществена полза (Чл. 10 във връзка с чл. 13, ал. 2). Липсата на подобно изискване създава некохерентност между избиращите организации и организациите кандидати за членове на Съвета, от които се изисква да докажат минимум 5 годишен опит в дейности в обществена полза (чл. 9, ал. 2). Освен това липсата на изискване за доказване на какъвто и да е опит от организациите гласоподаватели отваря вратите за участие в процедурата по конституиране на Съвета на организации без каквато и да било дейност, както и на такива, които са създадени ad hoc за участие в процедурата по избор на Съвета.    

8.       В чл. 13, ал. 1 няма пречка посоченият срок да бъде от 10 календарни дни.

9.       В чл. 13, ал. 6 позволява разнопосочно тълкуване. От една страна е възможно избирателните листи да съдържат един глас за една конкретна организация, а от друга един глас да означава посочване на 14 организации, които избиращият предпочита да види като членове на Съвета. Текстът следва да се прецизира и с оглед на вероятността при сегашната формулировка да се злоупотреби и да се стигне до подмяна на избора на регистрираните организации.

10.   В чл. 19, ал. 1 има пропуск. В края на изречението следва да се добави думата „отсъствие“ на титуляра.

11.   В чл. 21, ал. 1 в края на изречението следва да се добави „от държавния бюджет“. Доколкото текстовете на ЗЮЛНЦ уреждащи създаването на Съвета и неговата работа, го обвързват с разходването на средства по държавния бюджет /чл. 4, ал. 8 ЗЮЛНЦ/, то от тук се следва и изричното упоменаване на този елемент и в Правилника.

12.   Чл. 23 предвижда подпомагане работата на Съвета от Секретариат. Секретариатът се споменава още няколко пъти в Правилника, но остава неясно къде е този Секретариат, и какъв е неговия статут. В случай, че се предвижда той бъде част от определена дирекция в МС, това ще наложи промяна на Устройствения правилник на МС и неговата администрация с препратка за тази промяна и в настоящия Правилник.

13.   В чл. 28, ал. 2 има пропуск в изр. 1. След „може да изпрати“ следва да се добави „писмено становище“.

14.     Чл. 35 предвижда, че Съветът поддържа собствена интернет страница. Дотолкова, доколкото Съветът няма собствен бюджет и е консултативен орган към МС, поддържането на собствена интернет страница не изглежда правно и финансово обосновано. Би следвало такава да бъде като част от официалната страница на МС /под формата на подстраница, примерно www.cdcs.government.bg/ и поддържането й да бъде включено като отделна точка в чл. 23, ал. 2 относно Секретариата.

3.10.2018, София