С Т А Н О В И Щ Е

Относно: Проект на Постановление на Министерски съвет за изменение и допълнение на Постановление № 136 на Министерския съвет от 2015 г. за създаване на Национален съвет по антикорупционни политики, консултация # 11870-К

Необходимостта за изменение на Постановление № 136/2015 на Министерския съвет е обяснена с препоръките на Работната група за публичен интегритет и антикорупция (PIAC) към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). Препоръките на ОИСР са и формалния повод за съкратения срок за обществени консултации по Проекта, обяснен с „необходимостта да бъде отчетен напредък по препоръките в рамките на годината“. Използването на този аргумент, за съжаление, за пореден път показва трайно наложилия се модел на работа на администрацията и органите на Република България, при който водещ е не интереса на българските граждани, в случая – нуждата на българското общество от създаването и прилагането на работещи и проактивни антикорупционни политики – а „отчитането на напредък“ пред различни международни субекти. Как иначе би могло да бъде обяснено противоречието между досегашното de facto „замразяване“ на дейността на НСАП от една страна и спешното приемане на промени в неговия устройствен акт, от друга. Историята е показала, че подобен подход рядко води до качествени резултати. Съкратеният срок за консултации по проекта, обоснован с несъществуваща извънредност, a priori ограничава възможността за качествено обществено обсъждане. Това противоречи на т. нар. whole-of society подход, възприет именно от ОИСД1, като средство за максимално ангажиране на обществото за създаване на култура на изискване на почтеност (integrity) от публичните власти и нетърпимост към корупционните процеси. Важна промяна, която се предлага в ПМС 136 е изменението на чл. 4, ал. 2 на ПМС 136 (§ 1, т. 2 от Проекта). С него за председател на НАСАП се определя министъра на правосъдието, вместо министър-председателя, както е в момента или заместник министър-председател, както беше в постановлението преди последните промени от 2022 г. Считаме това за погрешно. НСАП е междуведомствен формат, чиито функции са свързани с координацията и мониторинга на антикорупционните политики в нормативен и практически смисъл. Председателстването на съвета от министър-председателя гарантира по-добре равнопоставеното участие на различните министерства и независими органи в Съвета, отколкото това би направил един ресорен министър. Назначаването на министъра на правосъдието за председател може по естествен път да наклони везните на Съвета към ведомствената логика на повереното му министерство. Особено чувствително този организационен проблем би се проявил в случаи, при които НСАП трябва да следи и взаимодейства с органи в пряка оперативна или субординационна връзка с Министъра на правосъдието.
На следващо място смяната на министър-председател с ресорен министър за председател на Съвета изглежда да демонстрира, че антикорупционните политики не изглежда да бъдат приоритет на правителството, въпреки декларираното желание за това в мотивите за предложените изменения и въпреки увеличение на заплатите на служителите в антикорупционните органи с над 50 %, предложено в бюджета за 2026 г. Напротив, готвената смяна на лидерството в Съвета е по-скоро сигнал към гражданите, че нито НСАП, нито битката с корупцията ще излязат от формализма и имитацията на дейност.
Предложената промяна е и малко изненадваща, на фона на отправените към България упреци, за все още неокоплектованата Комисия за противодействие на корупцията и задържаните малко над 200 млн. евро от второто плащане по ПВУ, именно поради това.
Предлагаме текстът на чл. 4, ал. 2 да се запази в сегашния си вид.
В предложените изменения липсва яснота какво ще бъде взаимодействието на НСАП с Комисията за противодействие на корупцията (КПК). Включването на представител на КПК като член на НСАП (§ 1, т. 5, в от Проекта) по никакъв начин не отговаря на препоръката на ОСИР, цитирана в мотивите, а именно, че следва да се изясни начина на това взаимодействие между Съвета и основния антикорупционен орган. На следващо място включването на представител на прокуратурата, определен от Главния прокурор, за член на НСАП е проблематично, с оглед настоящата ситуацията на и. ф. главен прокурор на Република България в правния мир. В началото на м. октомври общото събрание на Наказателната колегия на Върховния касационен съд (ВКС) прие в свое разпореждане, че и. ф. главен прокурор Сарафов de facto не е такъв, поради нетърпимост на тази ситуация със закона. По-късно същия месец тричленен състав на Апелативен съд София издаде определение със същия смисъл. Поради съдебната воля, и поради законовата невъзможност Борислав Сарафов да е легитимен и. ф. главен прокурор, предложението представителят на прокуратурата в НСАП да бъде предлаган от главния прокурор, прави неговото участие нелегитимно. Така на практика се подлага на съмнение изпълнението на първата цитирана в мотивите препоръка на ОИСР, а именно „незабавно възстановяване на дейността на НСАП“.
Предлагаме текстът на т. 9а да бъде само „Представител на прокуратурата“.
На последно място, но не и по значение за гражданите, предложените изменения не предвиждат нищо за подобряване на публичността и отчетността на НСАП, които съгласно препоръките на ОИСД включват годишни публични доклади за дейността на Съвета и неговата оценка за реално постигнатите измерими резултати в борбата с корупцията2.
В заключение, считаме, че проекта за изменение на ПМС 136 е реактивно действие, при което препоръките на ОИСР се използват за мотив непоследователно и селективно.

Български институт за правни инициативи
Гр. София