Конкурс есе


Обективно за калната баня

Понятия като "върховенство на правото", "справедлив процес", "презумпция за невиновност" в наши дни служат повече като политически лозунги, отколкото като основополагащи правни принципи... Демонизирането на опоненти е за предпочитане пред тяхното ангажиране, нападат се критиците вместо да се печелят… А концепцията за справедливост е обърната с главата надолу—тя има различно значение в зависимост от това дали си политически противник или съюзник. 
Някои норми имат значение. Нашите противници не са наши врагове; правото не е политическо оръжие; обективните истини наистина съществуват; справедливият процес има съществено значение в цивилизованото общество.[1]

Това е част от предговора на книгата на Прийт Бхарара, бивш федерален прокурор на Южен окръг, Ню Йорк. Думите му звучат правдиво. Разбираеми са. Подобни заключения могат да се направят и за актуалните събития в България.

Обществото е гладно за справедливост

Справедливостта и правосъдието у нас са поставени пред поредно изпитание, омаломощени и опърпани от битки и спречквания. И е все тая дали сраженията се случват в кални локви или лъскави кулоари. Изборът на нов главен прокурор—отделно от личността на издиганите кандидати—е събитие най-вече с обществено, а след това с политическо и каквото и да е друго значение. Това е избор, който се случва веднъж на седем години и няма как да не сме развълнувани. Това е така, понеже основна и конституционно установена функция на прокуратурата е да следи за спазването на законността, за което има конкретни правомощия, оформени в разумни граници. Това твърди и  Конституционният съд в Решение №8 от 01.09.2005 г.: Главната задача, която основният закон възлага на прокуратурата, е да следи за спазване на законността. Това е нейната специализация в рамките на съдебната власт, това е основното в дейността ѝ. Чрез тази повеля Конституцията конкретизира правозащитната функция, възложена на прокуратурата като неотделим елемент от единната магистратура. Основната функция на прокуратурата се осъществява обаче не произволно, а в строго определени от конституционния законодател граници, очертани от него чрез способите, които са формулирани в разпоредбата на чл. 127, т. 1 - 4 от Конституцията.

В името на законността следва да се проведе и избор на главен прокурор. В името на законността онези, които ще гласуват, следва да помислят и уточнят дали ще изберат "следващ" или "нов" главен прокурор. В името на законността, съдебната власт в лицето и на съдии, и на съдебни заседатели, и на прокурори и следователи, е добре да заяви как си представя спазването на законността в идните седем години.

Междувременно, Висшият съдебен съвет, а и всички управляващи, могат разсъдливо да обърнат внимание на факта, че Европейската комисия планира да задълбочи наблюдението на онези развития и промени в държавите членки, отнасящи се до върховенството на правото, въвеждайки специфичен мониторинг (Rule of Law Review Cycle). Комисията подчертава, че мониторингът няма да е  one-size-fits-all: той трябва да бъде по-интензивен в онези от тях, в които са били установени рискове от влошаване или специфични слабости.[2] За да подкрепи процеса, Комисията смята да доразвие правосъдното табло (EU Justice Scoreboard), както и да публикува годишен доклад за състоянието на върховенството на правото в страните членки. Това показва, че състоянието на върховенството на правото е първостепенен приоритет на съюза и, че дори мониторингът по Механизма за сътрудничество и проверка за България да отпадне, върховенството на правото ще продължи да бъде на фокус.

Има внесена една кандидатура за главен прокурор, на сегашния заместник-главен прокурор. През 2016 г. Иван Гешев, тогава прокурор в Софийска градска прокуратура, бе кандидат за административен ръководител на Специализираната прокуратура.

В концепцията си за стратегическо управление (публичен документ) по онова време той споделя, че: прокуратурата на Република България може и трябва да активира чрез медиите дискусии по законодателни пречки в своята работа, каквито са примерите с декриминализирането на определен вид престъпления, деформализирането на процеса и т.н. … От опит знам, че недостатъчната информация, води до неправилни трактовки на конкретните казуси, което от своя страна рефлектира неблагоприятно не само върху конкретното организационно звено и върху работата му, но и върху цялата правораздавателна система. Затова ще се стремя Специализираната прокуратура да е максимално възможно открита към медиите, НПО и гражданското общество (удебелявания наши).[3] 

Следва да се отбележи позитивния факт, че в края на документа прокурор Гешев посочва и използваните източници при съставянето на неговата концепция.  

През 2019 г. откритостта към НПО минава през Иван Вазов и Йордан Йовков, чиито творби заместник главният прокурор на Република България изпраща в отговор на БХК и техния годишен доклад за състоянието на правата на човека в България.[4] Това бе тъжен сигнал за това как се възприема експертния ресурс на гражданското общество. Най-вече, тъжно за доброто на гражданите, защото и институции, и немалко изследователски организации у нас, имат за своя мисия утвърждаване, а не подронване върховенството на правото и защита правата на човека. Всички тези процеси превръщат устоите на демократичното общество в  екзотично съкровище, което някой някога може и да не открие по земите български. Та така. Тъга. А след тъгата накъде…  

Неда Грозева

_____________________________________________________________

[1] Bharara, P. (2019). Doing Justice. A Prosecutor’s Thoughts on Crime, Punishment, and the Rule of Law. 1st ed. Alfred A. Knopf.

[2] European Commission. (17.07.2019). Communication from the Commission to the European Parliament, the European Council, the Council, the European Economic And Social Committee and the Committee of the Regions. Strengthening the rule of law within the Union: A blueprint for action. European Commission.  

[3] Стр. 42 от Концепция за стратегическо управление на Специализираната прокуратура, изготвена от Иван Стоименов Гешев, достъпна на интернет страницата на Висшия съдебен съвет: http://www.vss.justice.bg/root/f/upload/11/ig-koncep.pdf [29.07.2019].

[4] БХК. (03.07.2019). За втора поредна година: Главният прокурор демонстративно отказа да се запознае с доклада на БХК за състоянието на правата на човека в България. БХК: https://www.bghelsinki.org/bg/novini/press/single/20190703-press-prosecutors-office-reject-bhc-annual-report/ [29.07.2019].

Следвайте ни