ДО

ПРОКУРОРСКАТА КОЛЕГИЯ НА

ВИСШИЯ СЪДЕБЕН СЪВЕТ

ВЪПРОСИ

Към кандидата за заемане на длъжността административен ръководител – директор на Национална следствена служба Борислав Боби Сарафов на основание чл. 173, ал. 8 от ЗСВ и във връзка с чл. 9 от Правила за избор на директор на Националната следствена служба  (дата на събеседване 09.11.2022 г.):

1. Смятате ли, че избраните за административни ръководители следва да преминават обучение по Кодекса за етично поведение на българските магистрати с оглед на правилата за тях, разписани в него?

2. Какво мислите за разделянето на Кодекса за етично поведение на българските магистрати на два отделни – за съдиите и за прокурорите и следователите?

3. Преди гласуването Ви за втори мандат, как бихте определили първия си мандат? В какъв процент успяхте да реализирате концепцията си от 2017 г?

4. На стр. 2 от концепцията си отчитате ръководството по разследванията по дела за организирана престъпност – „Братя Галеви“, „Златко Баретата“ и „Килърите“. В немалка част от предходния Ви мандат – особено през последните 2 години, най-злободневната тема в обществото ни е корупцията. Има ли дело за корупция по високите етажи на властта, с което да можете да се похвалите?

5. На стр. 7 от концепцията наричате разследването до голяма степен „творческа работа“, чийто резултати зависят от „инициативността и импровизацията на всеки отделен следовател“, а на стр. 31 казвате, че „разследването на престъпления е процес на инициативност и импровизация“. Учебникарското определение за наказателния процес, част от който е и разследването е „дейност, извършвана от държавни органи, […,] която дейност има строго специфичен предмет и която се развива и осъществява по правилата на НПК“[1]. Стриктното спазване на закона при осъществяване на разследването е ключово за опазването на правата на гражданите, което е в съответствие и със стандартите на ЕСПЧ. В правовата държавна действа принципът, че държавните органи не могат да извършват нищо, което законът изрично не им е позволил. Как по-конкретно успявате да съчетаете импровизацията с буквалистичните и формални разпоредби на НПК, така че  едновременно да проявявате творчество в работата си и да спазвате буквата на закона?

6. По колко дела за корупция на година е осъществявал отдел „Специализиран“ през Вашия първи мандат? Какви са резултатите от тях?

7. По колко дела за безстопанственост, неизгодни договори и манипулиране на обществени поръчки на година е осъществявал отдел „Стопански“ през Вашия първи мандат? Какви са резултатите от тях?

8. На стр. 24 от концепцията си по отношение на натовареността споделяте мнението, „че може би службата е готова да поеме допълнителна тежест“. Напоследък във все повече концепции на кандидати за административни ръководители на районни прокуратури се среща стратегическата цел да се търси по-активното съдействие от ръководителите на окръжните прокуратури за възлагане на дела от компетентността на районните прокуратури за разследване от следователи. Какво смятате по този въпрос и бихте ли съдействали за действителното постигане на такова по-активно възлагане на дела с необходимата фактическа и правна сложност от компетентността районните прокуратури на следователи от следствените отдели към окръжните прокуратури?

9. На стр. 25-26 отчитате отличното международно сътрудничество, провеждано от НСлС с чуждестранни партньорски служби и като пример за успех представяте разкриването на международна престъпна група за разпространение на детска порнография. Защо НСлС не успя да осъществи ефективно и бързо сътрудничество с испанските разследващи органи по случая „Барселонагейт“?

10. На стр. 27 от концепцията си заявявате: „Никога не съм толерирал насаждането на страх, раболепие и подчинение“. Същевременно колегата Ви следовател Бойко Атанасов публично твърди за опитите през дисциплинарни производства да бъде накаран да замълчи за проблемите, които той идентифицира в следствието и в прокуратурата. Как ще коментирате?

11. На стр. 29 от концепцията си съобщавате, че активно методическо ръководство се осъществява „в много случаи неформално в неотложни и спешни ситуации“. Какво визирате под неформално и има ли общо то с масовата представа в нашето общество за „вдигане на телефон“ и даване на нареждания на разследващи, в противоречие с признатото им от закона право на провеждане на разследването по вътрешно убеждение, освен когато не са им дадени изрични указания от прокурора?

12. На стр. 33 споделяте мнението си по отношение на провеждането на съдебната реформа в страната, като споделяте, че „за съжаление никой от нас, практикуващите магистрати, не беше потърсен за мнение и становище по действителните проблеми и реалната необходимост от съдебна реформа“. Как се вписва това Ваше становище във връзка със срещите, които провежда главния прокурор с парламентарните групи в 48-ото Народно събрание за провеждане на „правна реформа“? Кои се легитимните форми за участие на магистрати в дебата за съдебна реформа?

13. Какво е Вашето отношение към отправеното от главния прокурор Иван Гешев предложение за създаване на съвместни екипи между прокуратурата, МВР и ДАНС, които да извършват първоначален анализ, а впоследствие и постоянен мониторинг на наличните данни за организирана престъпност, корупция по „високите етажи“ на властта, конвенционална (битова) престъпност, трафик и разпространение на наркотици, телефонни и интернет измами, нелегална миграция? Каква очаквате да бъде ролята на следствието в тях?

[1] М. Чинова, Г. Митов, Кратък лекционен курс по наказателно-процесуално право. 2021, Сиела, София