Конкурс есе


Прочит на законовите изисквания за главен прокурор

Прочит на законовите изисквания за главен прокурор

                                                                        Биляна Гяурова-Вегертседер

Част от процедурата за избор на главен прокурор е приемането на докладите на Комисията по професионална етика и Комисията по атестациите и конкурсите към Прокурорската колегия на ВСС за притежаваните нравствени и професионални качества от кандидата за главен прокурор. За съжаление, и в двата доклада липсва аналитичност и конкретика, като изключим обективните данни за заеманите от кандидата длъжности.

В чл. 170 от Закона за съдебната власт са въведени 4 специфични изисквания към кандидатите за позициите на т.нар. „трима големи“. Доколко изискванията към председателите на двете върховни съдилища и главния прокурор трябва да са идентични, е отделен въпрос с адресат парламента. Самите изисквания са във висока степен абстрактно формулирани, но показват, че за да заеме едно лице някоя от тези ключови позиции, нейните/неговите компетенции трябва да не се ограничават само до тясната му/й специализация. Това е особено важно за позицията на главен прокурор, защото той е самостоятелен орган в съдебната система. Отделно, има и значително по-широки правомощия, дадени му от Конституцията и закона, поради което неговата работа има значение не само за осъществяването на наказателната политика в страната, но и за развитието на правото и утвърждаване на държавността изобщо.

1.    Способност за придържане и налагане на висок етичен стандарт

Българските магистрати имат Кодекс за етично поведение, където сред основните етични принципи са независимост, безпристрастност, вежливост, толерантност, почтеност, прозрачност, благоприличие и др. В кодекса има и отделна част за административните ръководители, какъвто по същество се явява и главният прокурор. Стандартите към тях са завишени, като е посочено, че те не трябва да се поддават на натиск и внушения „от всякакъв характер“ и трябва да са гаранти за утвърждаване независимостта на магистратите при вземането на решения, а също и при спазване принципа на случайното разпределение на преписките и делата. 

Налагането на висок етичен стандарт предпоставя познаване на същностните характеристики на всяка професия в рамките на съдебната система, както и разбиране за значението на разделението на властите. По отношение на прокуратурата това означава дистанциране от политически процеси и влияния; ограничаване и насърчаване дейността на прокуратурата в рамките на приоритетите и правомощията й по закона и Конституцията. В тази връзка безпрецедентната подкрепа за единствения кандидат създава етични притеснения, особено по отношение на нейната автентичност, защото произхожда в голяма степен от органи, „подчинени“ на номинирания, а извън тях – и на такива от изпълнителната власт.

В етичните стандарти попада и поведението пред публика и медийните изяви. Главният прокурор не притежава монопол върху истината и справедливостта, защото знае, че съдът е този, който решава въпросите за фактите, правото и наказването в един процес. Кандидатът за главен прокурор със своите публични изяви не е показал това.

Високият етичен стандарт включва и спазването на човешките права. В работата на прокуратурата най-важна е презумпцията за невиновност, защото прокуратурата е репресивната страна в един процес и притежава сериозни възможности за намеса в живота на даден човек. Затова и главният прокурор трябва да работи, като зачита достойнството на хората, дори когато са заподозрени в извършване на престъпление. Делата не следва да се решават през медиите, да не се правят излишни внушения, като предварително се посочват виновните и така се манипулира общественото мнение. Ръководенето от закона, особено по отношение презумпцията за невиновност трябва да бъде водещо за прокуратурата.

2.   Висока професионална компетентност: да притежава задълбочени познания в областта на правото, богат практически опит в съответната област на правото, ръководни и административни умения, изявени аналитични способности

„Измерването“ на тези качества се изразява, на първо място, в разбирането в дълбочина на основните принципи и понятия в съответната правна област. По отношение на прокуратурата това би следвало да означава  - ясна визия за бъдещето на прокуратурата и необходимите промени за следващите поне седем години, защото реформата е процес, развиващ се във времето. Яснота и по отношение на ролята и мястото на прокуратурата и функциите й като страна в процеса. Наказателното производство не приключва с ареста на потенциален заподозрян, а започва с него и мярката за неотклонение „задържане под стража“ не е способ за събиране на доказателства, а временна мярка за принуда, която не е задължителна, взима се само при наличие на определени предпоставки и има за цел единствено  да осигури личното участие в процеса на обвиненото лице. Професионалната компетентност минава и през разбирането и налагането ролята на прокуратурата като „господар на досъдебното производство“ според действителното й съдържание – чрез ефективен и непосредствен контрол върху работата на разследващите органи, насочена към събиране на достатъчни и годни доказателства и представяне пред съда на обосновани обвинителни тези. В случая, граденото кариерно развитие и израстване на кандидата изглеждат по-скоро програмирани и не се доближават до качествата и уменията, които трябва да има главния прокурор.

Извън тези специфични познания, главният прокурор би следвало да познава в детайли устройството и управлението на съдебната система и на отделните звена в нея, при разбиране и съобразяване на различията и принципите на взаимодействие между тях. В тази връзка главният прокурор не следва да разчита на „хармонични отношения“ с останалите институции, вкл. съда, а на добре свършена работа и категорични доказателства, събрани по правилата и според закона, които да убедят съда и обществото в правилността на тезата на обвинението.

Външните проявления на тази компетентност минават през публикации, становища, анализи, писмени или устни мнения по определени правни въпроси. Тук е много важен и езикът на изразяване на дадената личност, който трябва да бъде ясен, разбираем, компетентен, авторитетен и, мотивиран. Това несъмнено е въпрос и на натрупан опит, а в конкретния случай непрекъснатото позоваване на опит на конкретния кандидат като административен ръководител очевидно не държи сметка за факта, че той е такъв от средата на 2016 година.

3.    Изявена независимост, воля за налагане на законността, решителност при изпълнение на служебните задължения и с принос за утвърждаването на правовата държава

Изявената независимост е качество, относимо по-скоро към съда. В контекста на личността на главния прокурор то би трябвало да се изразява в необвързаност  и липса на ангажираност към политици и партии. В началото на 2019 г. от БИПИ направихме национално-представително изследване сред гражданите във връзка с предстоящия избор на главен прокурор. Един от въпросите, които зададохме беше свързан с най-важното качество, което трябва да притежава следващият главен прокурор. Над 65% от гражданите отговарят, че това трябва да е политическата независимост. На тази висока позиция независимостта представлява обвързаност само със закона и фактите, и недопускане на каквито и да било други съображения било то на отделни обществени групи и/или на политици.

Върховенството на правото не трябва да бъде само шум. То означава недопускане на незаконно поведение по конкретни дела. В тази връзка главният прокурор следва да се чувства на мястото си в съдебната система поне толкова, колкото сред служби от изпълнителната власт като ГДБОП, ДАНС, Национална полиция, НАП, Митници и др. Част от длъжностната характеристика на полицията и другите разследващи е да работят за прокуратурата. Те са нейните ръце и очи. Това обаче не са взаимоотношения на равнопоставеност, а на надзор и изпълнение.

Налагането на законността и решителността трябва да бъдат обвързани и с това, което произтича от самата етимология на думата прокуратура – с грижа – както за държавния интерес, така и за всеки отделен гражданин и неговите права.

4.    Да притежава развити умения за работа в екип, за мотивиране на колеги, за търсене и носене на отговорност.

Може би най-важното в тази последна точка е умението за търсене и носене на отговорност. В по-широк контекст тук следва да се обърне внимание на това какво представлява прокурорската институция и в частност фигурата на главния прокурор – правомощия, задължения, отчетност. Защото носенето и търсенето на отговорност са директно обвързани с отчитането на свършена или несвършена работа. И докато за редовите прокурори това се случва по вертикала, заради йерархичната структура на прокуратурата, то за главния прокурор това не е много ясно. Все още няма ясен механизъм за повдигане на отговорност и предсрочното му освобождаване.  

Уменията за работа в екип по отношение на главния прокурор се пречупват през наличието на коректив. Ако такъв няма, ще настъпи авторитаризъм.

Между изискванията на чл. 170 от ЗСВ и това, което наблюдаваме като поведение на единствения кандидат за поста, има сериозно разминаване. Събитията в хода на кампанията за избора, организираната сериозна подкрепа, която е в разрез с професионалния манталитет и етика, липсата на адекватна реакция по казуси, които касаят и съдии, не кореспондират на декларираното намерение за изграждане на „хармонични отношения“. Ако изходим от сегашната позиция на кандидата, явно ни се показва моделът на работа наложен в спорната специализирана прокуратура. Всичко това обаче прави много труден отговора на въпроса – искат ли държавата и обществото този модел за следващите седем години и това ли е най-подходящата кандидатура за главен прокурор, посочена като единствена?

Следвайте ни