Много се изписа и каза в изминалата седмица за избора на председател на Върховния административен съд /ВАС/ - че е скандален, че е неморален, че е осъществен без никаква кампания.
Изборът на Георги Чолаков не е скандален. Не е скандален, защото илюстрира много добре спойката между съдебна власт – политика и пари, която умело управлява система на порочни зависимости. Не е скандален и защото е резултат на дълго и добре подготвяна и оркестрирана процедура. Не случайно, по време на заседанието на ВСС, сегашният председател на ВАС - Георги Колев, каза, че той е „необходимият” кандидат за председател на ВАС. Необходим, защото трябва да започне следващият 7-годишен цикъл, в койта да се гарантира уют и „справедливост” за властта /а на този етап можем само да гадаем дали някаква еманципация е възможна/. Не е вярно и че нямаше кампания. Имаше, но тя беше под повърхността, в сянката на летния период и под чадъра на безкрайното съдийско мълчание.
И всичко щеше да е прекрасно, ако не се бяха появили няколко дефекта в матрицата.
1. Изслушването на номинираните за кандидати за членове на ВСС от парламентарната квота в Комисията по правни въпроси на Народното събрание. Сериозен автогол на управляващото мнозинство, защото дори и за незапознатите стана ясно колко нагласено е всичко, колко проформа е отношението и докъде е стигнала самозабравата.
2. Бързото изваждане на доклада на Комисията по правни въпроси след „изслушването” на номинираните. Още един автогол, защото досега парламентарната практика е показала, че щом докладът се оповести публично, значи всичко е подредено и изборът следва да се проведе в седмицата на излизането му.
3. Реакцията на опозицията. Без изрично да се казва, но показано по категоричен начин, БСП отказа да изиграе докрай представлението на избора на парламентарната квота на ВСС. Отново сериозен проблем за управляващото мнозинство, особено като се имат предвид резултатите от избора на професионалната квота във ВСС и по-точно тези на съдийската квота.
4. Колебанието на Президента да подпише указа за назначаването на новия председател на ВАС и изявлението му, че новият ВСС трябва да избере председателя на ВАС.
Допълнителни утежняващи обстановката фактори са, че председателството чука на вратата /а ние трябва да се представим добре пред чужденците/, поредният доклад по Механизма за сътрудничество и оценка също /а така ни се иска той да е последния/, миналата седмица тук бяха на посещение представители на Венецианската комисия /за пореден път/, които най-вероятно са задавали въпроси, предстои и посещение на експертите по Механизма /ще ги изтърпим и тях/.
И колкото повече се бави изборът на ВСС, толкова повече позициите на управляващите отслабват, защото става ясно, че сякаш ги е страх, че, фокусирани изцяло навън, не са разчели достатъчно добре или пък правилно вътрешнополитическата ситуация и последните действия на опозиция и президент ги сварват неподготвени.
Ако тази седмица няма избор на членове на ВСС от парламентарната квота това ще засили усещането, от една страна, за нагласеност и нереализирани предварителни договорки, а от друга – за загуба на позиции. За управляващото мнозинство часовникът вече цъка наобратно. Ако има избор, значи са били впрегнати всички възможни методи и сили за убеждаване /меко казано/ и 11-те места във ВСС са преразпределени /мир да има/. Ако има гласуване, но не бъдат събрани необходимите вече 160 гласа, значи трябва да очакваме някакво по-голямо политическо напрежение.
Независимо от всичко казано по-горе, последните събития са ясен показател за нещо много по-важно. И то е, че съдебната власт е на входа и на изхода на всяко управление и всяка друга власт, и точно това прави битките за нея толкова свирепи и ожесточени.
Биляна Гяурова-Вегертседер
