Странните опити за кадруване в последния парламент
д-р Теодор Славев
„Ние не търсим краставичар наистина – съгласен съм, не търсим такъв човек, но всички сме знаели много добре кога изтича мандатът на този управител на БНБ. Разбирам да ми кажете сега, че променяме в ход изискванията, които са за управител на БНБ, а изискванията са същите, които Вие сте приели в 43-ото народно събрание, повечето от Вас, имам предвид.“ Думите принадлежат на Любомир Каримански, председател на Комисията по бюджет и финанси на 46-ото Народно събрание, изречени на 19 август, когато комисията разглежда правилата за избор на управител на БНБ. Г-н Каримански има „Нестандартно мислене и рационални похвати при прилагане на различни модели за внедряване на новаторски решения“, пише във визитката му на страницата на партия „Има такъв народ“. Четейки стенограмата от заседанието на комисията, човек наистина може да се убеди в наличието на тези му качества. Спазвайки традицията си да мълчи, партията на Слави Трифонов не оповести намерението си да избира управител на БНБ, тъй като мандатът на Димитър Радев изтече през юли. Докато в парламентарните кулоари се говореше, че самият Каримански би могъл да бъде кандидат за шеф на БНБ, финансистът се опита да форсира процедурата, предлагайки само три дни, в които да се издигат кандидати. Така или иначе не се стигна до гласуване нито на процедурните правила, нито беше даден старт на процедурата от парламента по искане на БСП и ДБ, защото, както казва Йордан Цонев на същото заседание на финансовата комисия: „…ако имаме съгласие този парламент да избере гуверньора, чиито мандат е изтекъл, да работим в такъв тайминг, че да можем да завършим, да разположим сроковете така, че да завършим. Ако не, въобще да не започваме процедурата“.
Опитът на депутатите от ИТН да започнат процедурата за избор на управител на БНБ е странен най-малко по две причини. Първо, беше направен след фиаското с кандидата за министър-председател и проекта на кабинет на Слави Трифонов и твърдата им заявка, че няма да участват в управление. В същото време, от парламентарната им група очевидно искат да кадруват по бързата писта и то за една от най-важните институции в страната, с регулаторна функция върху банковата система и значителна роля при присъединяването ни към Еврозоната. Получава се така, че хем не искат да управляват, хем искат да назначават. На второ място, няма логика в натиска за осъществяване на тази процедура, тъй като има други не по-малко важни органи с мандат изтекъл преди повече от година - Главен инспектор и инспектори към ВСС, членове на ВСС. Отделно трябва да се спомене и Конституционния съд, чиято работа реално може да се блокира поради неизбирането на съдия от парламентарната квота.
Целият хаос в последния парламент се отразява и на опитите за кадруване – така например, депутатите от Комисията по енергетика и климат не стигат до обсъждане на процедурните правила за избор на нов състав на КЕВР, от която зависят цените на тока и газта, „поради невъзможност, залата е заета“, както казва Иван Хиновски от ИТН.
Макар и със заявка за повече публичност и прозрачност в работата на институциите и „възстановяване на парламентаризма“, т. нар. партии срещу статуквото не направиха абсолютно нищо нито в 45-ия, нито в 46-ия парламент, за да завишат стандартите при избор на органи от Народното събрание, въпреки призивите и предложенията на БИПИ. Много бързо усвоиха удобното разтягане на процедурните правила, веднага щом се изправиха пред съблазнителната власт да правят назначения по върховете в държавата. Единствената промяна в Правилника на парламента, която се отнася до назначенията, е че в началото на всяка сесия председателят на парламента изчита органите с изтекъл и изтичащ мандат. И действително Ива Митева прави това на 22 юли, с което и се изчерпва дейността на парламента по попълване състава на органи, въпреки заявката ѝ при посещение в Разград от края на август, че парламентът трябва да излъчи двама съдии в Конституционния съд.
Въобще, кадруването е едно от любимите занимания на различните състави на парламента. За 1 година и 3 месеца 42-ото Народно събрание успява да назначи хора в 10 органа, като една от процедурите е изборът на Пеевски за председател на ДАНС. 43-тото Народно събрание успява да попълни състава на 17 органа за 2 години и 3 месеца, преди Борисов да подаде оставка след избора на Радев за президент. 44-ият състав на парламента успява да направи назначения в 30 органа. При всяка една от тези процедури са изниквали съмнения по отношение на прозрачността, публичността, конкурентостта им и, меко казано, обществен скептицизъм към професионалните и морални качества на „кандидатите“. Чрез инсталирането на лоялни към правителството кадри в независимите по закон контролни, надзорни и регулаторни органи, парламентарните мнозинства създават комфорт на изпълнителната власт, тъй като тези органи имат функции по контрол и възпиране, вкл. и на изпълнителната власт. Друго любимо занимание на парламентите е квотното разпределение на овакантените мандати спрямо задкулисно договаряне, така че партиите да индуцират относителното си влияние и в регулаторите. Българският парламент през последните години устойчиво изгради практика на отрицателна селекция и бетонира модела на овладяната държава.
Голямото разочарование от последните две кратки издания на Народното събрание е, че завишаването на демократичните стандарти и практики при избор на органи от парламента беше заметено под килима. Още повече, че т.нар. „партии на промяната“ дойдоха със заявка за избор на нов Висш съдебен съвет, който да започне процедура за избор на нов главен прокурор. Но нито дума за това какви гаранции ще се въведат, за да не се повтори последният избор.
На прага на официалния старт на поредната предизборна кампания за парламент трябва да държим сметка към следващите народни представители какво и как мислят да направят, за да се прекъсне порочният модел на кадруване от Народното събрание. Още повече, че кампанията „две в едно“ може да даде превес на президентската надпревара, а значими обществени теми да не получат необходимото внимание. Президентът, от друга страна, също има ключови правомощия по конституирането на органи, еднолично или съвместно с други органи. Радев подписа указа за назначаване на Гешев, въпреки призивите да не го прави. Той и не мотивира, макар и да не е длъжен, избора си за назначение на съдия в Конституционния съд, но нищо не му пречеше да го направи. Сега получава втори шанс, защото едно от местата, които са овакантяват в КС е именно от президентската квота в рамките на мандата на Радев. На тези въпроси ще трябва да отговарят и останалите кандидати за президент.
Всичко това идва да ни каже, че трябва да сме особено настоятелни в тази решаваща за България предизборна кампания, когато става въпрос за бъдещите кадрови решения и на парламента, и на президента.
*******
Тази публикация е създадена с финансовата подкрепа на Фонд Активни граждани България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от Българския институт за правни инициативи и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Фонд Активни граждани България.
Проектът „Граждански мониторинг на публичните назначения – стратегически инструмент за добро управление“ се изпълнява с финансова подкрепа на Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по линия на Финансовия механизъм на ЕИП. Основната цел на проект „Граждански мониторинг на публичните назначения – стратегически инструмент за добро управление“ е да се очертаят възможности за противодействие на продължаващото овладяване на държавните институции чрез структурирането на механизми за осветляване на назначенията на ръководителите на еднолични или колективни органи, избирани парламента или правителството, базирани на методи за наблюдение на процедури по публични назначения.
