Изграждането, утвърждаването и отстояването на независимостта на съдебната власт е невъзможно без подкрепата на държавата чрез законодателната и изпълнителната власт. Изключително важно е и  участието на гражданското общество. Независимостта на съдебната власт е висша обществена ценност и достижение на демокрацията, която следва да се уважава и защитава. Устройството и функциите на Висшия съдебен съвет са конституционната гаранция за структурната независимост на съдебната власт от другите власти в държавата. За отстояването на независимостта на този орган от политическата власт в КРБ (чл.130) и в ЗСВ (чл.16, ал.2-ал.4) са очертани структурата, условията и редът за избор на неговите членове. Съставът и структурата на ВСС, както и съотношението при избора на членовете му от магистратската и парламентарната квота целят да осигурят в най - голяма степен самостоятелност при вземане на решения, съобразно спецификата в дейността на съдиите, прокурорите и следователите.

От друга страна, наличието на парламентарна квота от единадесет члена, избирана от Народното събрание (шестима в съдийската и петима в прокурорската колегии), води до твърде значително влияние на политическите партии в съдебната власт и в известна степен нарушава баланса в разделението на властите. С оглед по-нататъшното укрепване на независимостта на съдебната власт, би било разумно членовете на парламентарна квота да бъдат седем, от които четирима в съдийската и трима в прокурорската колегия. Така би се подобрил балансът между  отделните власти при управлението на съдебната система.

Независимостта на прокурорите е необходима, за да им позволи да изпълняват своята мисия. Тя обаче не е прерогатив и привилегия, създадени в техен интерес, а е гаранция за съществуване на честно, безпристрастно и ефективно правосъдие, което защитава, както публичния интерес, така и интереса на всеки един гражданин.

Пленумът на ВСС изготвя и оповестява годишен доклад за независимостта и прозрачността на дейността на органите на съдебната власт и на собствената си дейност, който предоставя за обществено обсъждане. Ще работя за това, докладът да се превърне в истински индикатор на състоянието на независимостта.

Всеки един български прокурор и следовател трябва да знае, че ще бъде защитен в случай на неправомерно засягане на неговата независимост и добро име. В тази насока е от голямо значението съществуването на разписаната в Механизма за публична реакция на Прокурорската колегия на ВСС в случаи на засягане независимостта и доброто име на прокурори и следователи процедура.

Необходимо да се полагат усилия за гарантиране и отстояване на независимостта на съдебната власт. В най-голяма степен това се очаква от ВСС. То обаче не означава, че членовете на този орган трябва да се оттеглят в  съдебно-прокурорска „абаносова кула” и възприемайки независимостта като спестяваща рискове институционална самоизолация да откажат участие в разумно, оперативно и насочено към решаване на проблеми сътрудничество с другите власти.

Основните лични принципи, ценности и разбирания, които ще отстоявам в работата си да отстоявам независимостта, професионалната чест и достойнство на прокурорите като част от магистратската общност с ясното разбиране, че независимостта не може да служи като параван, зад който могат да се скрият безпринципност и неефективна дейност. Към подобни прояви ще реагирам безкомпромисно, но като държа на обективно изясняване в детайли на фактите и  обстоятелствата, имащи отношение към допуснатото нарушение.

Правилата за определяне и изплащане на допълнителни възнаграждения на прокурори и следователи по реда на чл.233, ал. VI, изречение първо от ЗСВ бяха приети от Прокурорската колегия набързо и породиха  определено недоволство относно възприетите критерии за натовареност, както и до колко те дават обективна картина на реалното положение. Считам, че въпросният регламент следва обстойно да бъде преразгледан и усъвършенстван, като бъдат утвърдени ясни, прозрачни и обективни критерии.

Решение на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет от 26.04.2017 г. е приет унифициран модел за оптимизиране на районните прокуратури.

Този унифициран модел в голяма степен изравни натовареността в рамките на районната прокуратура в съдебния район на окръжната прокуратура, но не реши проблема с натовареността между отделните районни прокуратури. Един от начините за решаване на въпроса е чрез преместване на свободни щатове от една прокуратура в друга, но на базата на обективни критерии и не само въз основа на данните за съответната година за натовареността на прокуратурата от която се взема прокурорския щат.

Вариант за справяне с натовареността в отделните прокуратури е институтът на прокурорските помощници, но само в случаи на изрично уреден статут (включително и нормативно) на техните права и задължения. Не е тайна, че в много случаи, независимо че се касае за квалифицирани кадри с юридическо образование, същите изпълняват дейност от компетентността на администрацията.

Освен дисциплинарната дейност следва да се оптимизира и механизма за поощрения и награждаване на магистратите при изключително професионално постижение или за цялостен позитивен принос към органа на съдебната власт, където същия работи. По този начин ще се повиши личната мотивация на магистратите за личностно и професионално изграждане, и същевременно ще се утвърди увереност, че не само нарушенията им ще бъдат санкционирани, но и положителните им прояви ще бъдат оценени.

В правомощията на Прокурорската колегия на ВСС е да налага дисциплинарни наказания. Към настоящия момент тази дейност се регулира от Вътрешните правила за дисциплинарната дейност на Прокурорската колегия на ВСС /приети с Решение на ПК на ВСС по Протокол № 43 от 08.12.2021 г./, като са възприети следните водещи принципи:

а)законоустановеност на нарушенията и наказанията;

б) съразмерност и справедливост при определяне на наказанието и др.

Дисциплинарната практика на ВСС задължително трябва да се базира на горепосочените принципи, на еднакви критерии за сходни случаи и на обективност, като дисциплинарните процедури трябва да приключват в разумни срокове.

Следва да се прецизират и сроковете на дисциплинарните производства, тъй като разтеглянето във времето от една страна играе роля на наказание, а от друга поставя въпроса за възможна зависимост на магистрата за един продължителен период от време.

Дисциплинарните състави от прокурорската колегия следва стриктно да спазват сроковете за разглеждането на производствата. Следва практиката по налагане на наказанията да бъде последователна и предвидима, което е гаранция за равнопоставеност на всички прокурори, независимо от тяхната длъжност.

Дисциплинарната дейност следва да се осъществява с ясното разбиране, че правораздаването като дейност по дефиниция поражда много врагове. За това всеки дисциплинарен казус следва да се изяснява изключително детайлно и задълбочено, за да не се допусне необоснована институционална репресия срещу колега.

Личното ми мнение, че следва да се оптимизира планирането на свободните брой за длъжностите на съдиите, прокурорите и следователите за всяка следваща година. Това ще доведе до въвеждане на ритмичност при провеждането на конкурсите за повишаване и преместване. Същевременно ще повиши увереността и личната мотивация на магистратите относно тяхното кариерно израстване в предвидими срокове.

През последните години броят на съдебните служители значително се увеличи. Това изглежда неоправдано, защото същият обем работа преди бе извършван от много по-малък брой хора. Вследствие на това се увеличиха разходите, но без да има видимо подобрение в извършваните дейности. Намаляването на броя на служителите, обаче, трябва да стане след внимателна преценка на тяхната натовареност и след становище от съответния административен ръководител.

Атестирането е гаранция, че всеки магистрат ще получи справедлива и безпристрастна оценка за извършената от него работа. Направените до момента атестации, обаче, наложиха на практика една уравниловка, която до голяма степен ги обезсмисля. Преодоляването на този формализъм ще е дълъг и сложен процес. Атестационните комисии към съдийската и респективно към прокурорската колегии следва да гарантират единния подход и прозрачност при оценяването. В тази връзка е нужно да бъдат осъвременени съществуващите критерии за оценяване, като по този начин се преодолее субективността в съществуващите  наредби за показателите и методиката на атестиране и критериите за отчитането на натовареността на магистратите.

От ръководството на ПРБ беше изготвена подробна съдебна карта за структурна реформа, която беше успешно проведена поетапно в районните и отчасти по отношение на управлението на бюджета и финансите в окръжните прокуратури. С този подход бяха успешно преодолени диспропорциите по отношение на натовареността и правилното разпределение на човешкия, материалния и финансов  ресурс в ПРБ.

За подобряване дейността на съдилищата, прокуратурите и следствените отдели към тях, както и резултатността от работата им, считам че мога да се обобщя следните предложения:

По отношение на атестирането на магистратите, практически се наблюдава огромен формализъм и стандартизация, като не се подхожда с индивидуална преценка на спецификите на конкретния случай.

Статистиката показва, че в огромния процент от случаите определяната крайна оценка е „Много добра". Огромен проблем е масовото забавяне при провеждането на атестационните процедури, продължаващи месеци, което има негативен ефект.

Считам, че централизираните конкурси за младши магистрати и за първоначално назначаване в органите на съдебната власт са правилно регламентирани и принципно трябва да останат в сегашния им вид. Не така стои обаче въпросът с т.н „вътрешни" конкурси- за преместване и за повишаване. Особено конкурсите за повишаване са изключително тромави, като практиката показа, че част от тях продължават дори години.

Личното ми мнение е, че провеждане на конкурс за повишаване на база единствено на документи, не е най- добрият възможен вариант. Намирам, че в подобна процедура е задължителен елемент на състезателност и лично изслушване на кандидатите под някаква форма /например интервю, или събеседване, което  да включва и обсъждане на въпроси по съответната правна материя/.

Категорично считам, че една от първите задачи на следващия ВСС трябва да бъде създаването на комисия от членове на съвета, с работна група от магистрати с широко представителство, която да извърши анализ и да излезе с предложения за усъвършенстване на механизмите за атестиране

и провеждане на конкурси. Дейността на комисията трябва да е обвързана с конкретен срок, за да не се допусне забавяне и размиване във времето.

В момента процедурата по атестирането и конкурсите е прекалено бавна и често продължава с години. Командироването на магистрати не решава проблема, а по скоро създава нов с оглед продължаващото също с години командироване. От една страна, командированият магистрат няма достатъчно сигурност за позицията, която заема, а от друга се увеличава натовареността на органа, в който е постоянното трудово правоотношение на магистрата. Отделно възниква въпроса за потенциалния риск за независимостта на командирования по отношение на решенията, които взема и дали те са обективни и безпристрастни.

В тази насока, считам за удачно да се работи в две направления  премахване на формализма при атестиране и децентрализация на конкурсите. Опростяването на атестационните формуляри ще ускори този процес. Факт е, че независимо от многобройните критерии за оценяване, крайната оценка в почти всички случаи е „Много добра" и по изключение е „Добра".

В този ред на мисли, считам за целесъобразно да се представи на дискусия системата за „точкуване", като оценка за работата на магистратите.

За удачно решение считам и децентрализация на конкурсите - обявяването на такива за съответния орган. При този вариант, в повечето случаи, ще се увеличи броя на кандидатите и съответно ще се ускори процедурата.

Продължава да съществува тенденцията към формализъм при провеждане на атестирането и „уравниловка„ при поставяне на оценките по отделните критерии, и крайната обща оценка от атестациите. На практика повече от 90 % от прокурорите са с оценка от атестацията ,,Много добра”, въпреки различията в количеството и качеството на положения от тях труд.

Тук е и основната и важна роля на централизираното атестиране от съответните комисии по атестирането и конкурсите към колегите на ВСС. Не само формално да разглеждат и възприемат изготвените от ПАК атестации, а при необходимост да коригират същите съобразявайки ги с установените от практиката по атестиране единни за цялата страна критерии.

Личното ми мнение е, че основните резерви за постигане на обективни и справедливи оценки от атестирането и избягването на т.нар. ,,уравниловка", са в изключително точно и прецизно поставяне на цифровите оценки по всеки един от общите и специфични критерии за атестиране.

Споделяното от широк кръг от колегите усещане е, че липсва прозрачност, яснота и обоснованост относно мотивите, поради които всеки един член от конкурсната комисия е поставил своята оценка за отделен участник.

Личното ми мнение е, че премахването на  събеседването" като елемент от конкурсната процедура беше неправилно. Намирам, че елемент от конкурсната процедура като „събеседване с всеки един участник, който категорично не следва да придобива формата на устен изпит по материално и процесуално право, а по скоро на свободен разговор и без същият да е от водещо значение за формиране на крайната оценка.

Не е нормално един конкурс за повишаване, независимо от броя на участниците в него да протича повече от две, а дори и три години.

В тази връзка считам за уместно въвеждането в закона на разумни

дисциплиниращи срокове, в които един конкурс да следва да приключи от момента на обявяването му до неговото финализиране.

Бюджет: Чл. 117, ал.3 от Конституцията предвижда изрично обособяването на самостоятелен бюджет на съдебната власт като условие за нейната независимост и нормалното й функциониране. Това изискване никога от създаването на ВСС не беше изпълнено от законодателната власт в РБ.

Това налага осигуряването на достатъчно средства за нормалната им дейност в рамките на цялата бюджетна година, а липсата им представлява неизпълнение на конституционната повеля за самостоятелност на бюджета на съдебната власт.

Конституционният съд е създал трайна и непротиворечива практика при решаването на редица подобни проблеми в предходни години, като е постановил, че всеки закон за годишен държавен бюджет, който допуска финансово необезпечен бюджет за съдебната власт, създава опасност за блокиране на дейността й, водещо до неравнопоставеност на разделените власти и влизащо в противоречие с установения в чл.8 от КРБ принцип.

Размерът на приходите и разходите по бюджета на съдебната власт, както и взаимоотношенията с Централния бюджет, субсидиите и вноските, се определят със закона за държавния бюджет за съответната година.

Възнаграждения: Висшият съдебен съвет най-сетне дължи ефективно разрешаване на стоящия с годините въпрос за несправедливото определяне на възнагражденията на магистратите от различните нива на съдебната власт и преодоляване на големия размер на „ножицата" между тези нива. Следва да бъде изготвен ефективен алгоритъм за определянето им.

Бюджет: Категорично застъпвам виждането, че бюджетът на съдебната власт следва да бъде самостоятелен чл.117, ал.П/ от КРБ и чл.361 ал./ от ЗСВ/ и в размер- достатъчен да гарантира нормалното осъществяване функциите на съда, прокуратурата и останалите части на системата, както и провеждането на реални политики за усъвършенстване дейността на цялата система. Неприемливи са опитите за създаване на внушения в публичното пространство, че бюджетът на съдебната система е твърде раздут или, че се разходва по нецелесъобразен начин. Самият бюджет на съдебната власт се състои от бюджетите на ВСС, на Инспектората към ВСС, на органите на съдебната власт, които са юридически лица, и на Националния институт на правосъдието /чл.361 ал.П от ЗСВ/.

Необходима е и адекватна публична и медийна стратегия, за да бъде обяснено на обществото, че финансовото осигуряване на системата не е самоцел, а гарантира бързо, качествено и ефективно правосъдие.

Следва реално да бъде въведено т.н."програмно бюджетиране", което да се базира на съответни прогнози и целеви политики, не само в краткосрочен, но и в средносрочен и дългосрочен план.

Ако бъда избран за член на ВСС, ще предложа изготвянето на дългосрочна програма за обновяване на сградния фонд на съдилищата и прокуратурите, която да бъде с хоризонт целия мандат на съвета. Ще работя ежегодно в бюджета на съдебната власт да залегне определена перо, което да бъде използвано целево именно за построяването на модерни и функционални съдебни сгради, които да отговарят на съвременните европейските стандарти.

Възнаграждения: Към настоящия момент моделът за определяне на възнагражденията в съдебната система е спорен.

В началото на настоящата година на вниманието на професионалната общност беше представено изследване, проведено от Българския институт за правни инициативи, съвместно с ВСС. Реакциите към изготвените три модела и проведеното публично обсъждане на резултатите от изследването, бяха ясен индикатор, че мненията са много полярни и дискусията остава открита.

Ако ми бъде гласувано доверие, поемам твърд ангажимент да работя в посока изработване на нов модел на възнагражденията. Модел, който ще доведе до намаляване на дисбаланса, ще даде усещане на колегите от по-долните нива, че техният труд е справедливо оценен и в същото време няма да се изрази в намаляване възнагражденията на магистратите от върховните нива. Този въпрос трябва да бъде поставен във фокуса на вниманието на ВСС още в началото на неговия мандат, като се даде ясен срок за провеждането на широко обсъждане сред магистратите от всички нива, изработването на съответен модел, публичното му обсъждане и приемане от Пленума на ВСС.

Наличието на т.н. "допълнителни възнаграждения" е удачен механизъм за стимулиране на магистратите и съдебните служители, който има и своеобразен „антикорупционен" ефект.

Бюджет: Считам, че програмното бюджетиране следва да замени досегашното, основано на принципа на ресурсното, защото без ясното разпределение на бюджета по програми и реформи, не може да бъде направен какъвто и да е било анализ на ефективност или ефикасност на разходването и отчитането на бюджета в съдебната система. Наличието на програмен бюджет би позволило адекватно планиране и управление на човешките ресурси и необходимите за това средства, обвързаност на финансирането със заложените цели и дейности, обективна оценка на разходите по видове преписки и дела.

Следва да се посочи, че бюджета на съдебната власт трябва да се обсъжда публично и това ще бъде още една гаранция за независимостта на съдебната власт.

Възнаграждения: Разработените от настоящия състав на Висшия съдебен съвет модели, изпратени за съгласуване на съдилищата и прокуратурите в страната,  не получиха одобрението на магистратската общност и в крайна сметка нито един от тях не успя да се наложи. Считам, че е необходим много широк професионален дебат, съчетан с експертни становища и естествено съобразен с бюджета на съдебната власт. За мен лично най-удачен вариант е определяне на една основна заплата, която се допълва от възнаграждение за съответния достигнат ранг от всеки магистрат. Така стимул за работа и съответно възнаграждение ще има всеки магистрат, независимо от нивото на съдебния орган и населеното място, където работи.

По този ще се избегне и „ножицата" между възнагражденията за най-ниската и най-високата длъжност, а тази „ножица" ще се разтваря все повече при запазване на  актуализирането на заплатите с едни и същи проценти за всички нива.

Бюджет: Доброто, прозрачно и ефективно управление на бюджета на съдебната власт е гаранция за нейната независимост.  Очевидни са опитите чрез бюджета да се упражнява недопустима намеса в работата на съдебната власт, като по този начин се застрашава независимостта и. Ако бъде избрана за член на все твърдо ще се противопоставям на тези опити като изразявам ясно позицията си, както при приемането на проект за бюджета на съдебната власт, така и при отстояването му пред Народното събрание.

Or години от страна на все се правят неуспешни до момента опити за преминаване от т.нар. ,,историческо„ към  .,програмно/проектно„ бюджетиране.

Възнаграждения: Категорична съм на първо място, че тенденцията за увеличаване на ,,ножицата" между възнагражденията следва да бъде прекъсната и ограничена до разумни предели.

Струва ми се разумно като идея, да бъде определен и възприет като база за формиране на възнагражденията, един обективен критерий - най-ниска или най-висока заплата и тези на  останалите инстанции, да бъдат определени в справедливо процентно съотношение от него. Така при актуализация на това служещо като основа възнаграждение няма да се получава прогресираща разлика в заплащането между отделните нива.

Други принципни идеи по темата възнаграждения, за реализирането, на които възнамерявам да работя за: отпадане на ограничението от 40 %, въведено относно допълнителното възнаграждение за прослужено време /чл.219 от ЗСВ/, както и на това относно предвиденото обезщетение при напускане на системата /чл.225 ал.1 от ЗСВ/.

-

ВСС носи отговорност да представи достиженията, съответно да обясни нуждите и проблемите на българските съдии, прокурори, следователи и съдебни служители пред Европейската комисия в рамките на механизма за оценка на състоянието на върховенството на закона в отделните държави- членки.

Задължително е поддържането на постоянни работни контакти с такива структури като Европейската прокуратура, Евроджъст, Европейската мрежа за съдебно обучение, Европейската комисия за демокрация чрез право към Съвета на Европа /т.н „Венецианска комисия"/ и др.

Висшия съдебен съвет извършва своята дейност при действащата законова рамка, очертаваща голяма динамика в нормотворчеството. Това нормотворчество е както в позитивен, така и в отрицателен аспект. Макар и без формално право на законодателна инициатива, мисля че следва да се търсят пътища по инициатива на съвета, в т.ч. и чрез участие в експертни съвети и комисии към парламента.

Тук е ролята и активното участие в Гражданския съвет към все, който е добро място и пълноценен форум за изразяване и популяризиране на идеи, препоръки, мнения. Участието в него на професионални съсловни организации и НПО ще допълни капацитета на самия все.

ВСС трябва да търси разширяване на  сътрудничеството и взаимодействието с неправителствения сектор и със структурите на гражданското общество. Много добра база за това са Съвета по партньорство към ВСС и Гражданския съвет към ВСС. Съществуването на двата съвета е отлична възможност за провеждане на работни контакти и диалог със съсловните организации на българските магистрати и с неправителствени организации, които осъществяват дейност на полето на подобряване работата на правосъдната система.

Приоритет в дейността на ВСС следва да бъде и запознаването на учениците и младите хора с правото и правосъдната система, което със сигурност.

Основните лични принципи, ценности и разбирания, които ще отстоявам в работата си са следните:

Провеждане на проактивна медийна политика, свързана с отразяване на работата на ВСС, която да повиши доверието на гражданите в съдебната система при спазване на принципите на обективност, безпристрастност и навременност при информиране на обществото за дейността органите на съдебната власт.

Въпреки, че ВСС няма законодателна инициатива, неговата роля и функции го поставят в позиция да бъде катализатор на идеите и предложенията на българските съдии,  прокурори и следователи за усъвършенстване на законодателството.

Смятам, че е налице  значително поле за оптимизиране на взаимодействието на ВСС с другите власти, като се вземе поука от всички досегашни примери за недобра комуникация, отсъствие на чуваемост за разумни доводи и дори неконструктивна конфронтация.

До настоящия момент е постигнат значителен напредък в дейността на Висшия съдебен съвет по осигуряване и отстояване на независимостта на съдебната власт, който следва да бъде продължен.

Отстояването на независимостта обаче изисква друг подход - на ежедневно проследяване и бърза реакция в случаите на накърняване на авторитета на съдебната власт или на засягане на независимостта на конкретни магистрати. Защитата на независимостта е дълг на всеки от членовете на Висшия съдебен съвет и следва да служи за обединяване на целите и усилията им.

Напоследък сме свидетели на зачестили законопроекти, актове,

доклади и анализи на органите на законодателна и изпълнителна власт, чрез които се засяга функционирането на органите на съдебната власт; на публични изказвания, внушения от политици и обществени дейци за неправилна дейност на съдебната система (...). Мълчаливото подминаване на подобни форми на засягане на независимостта на съдебната система е недопустимо и не отговаря на утвърдените стандарти за независимост.

Чрез своите управленски решения Висшият съдебен съвет следва да гарантира максимална степен на публичност и прозрачност при изпълнение и спазване на очертаните аспекти на независимостта на съдебната власт. Отчетността е предпоставка за независимост. Функция на ВСС е да осигурява професионалната независимост на всеки орган на съдебната власт, и на всеки магистрат от политическо или друго външно на системата вмешателство в работата.

Според КСЕП концепцията за независимост означава, че прокурорите не са подложени на незаконно вмешателство при изпълнението на задълженията им, така че да се осигури пълно зачитане и прилагане на закона и принципа на върховенство на закона, и че не са подложени на никакъв политически натиск или незаконно влияние от какъвто и да е характер. Независимостта се прилага не само спрямо прокуратурата като цяло, но и спрямо  конкретните й органи и спрямо отделните прокурори.

Отстояването независимостта на съдебната система следва да намери проявление в дейността на Висшия съдебен съвет и на плоскостта на активната пряка комуникация с магистратите, органите на законодателната и изпълнителната власт, обществото и медиите.

Независимостта на всеки съдия, прокурор и следовател е не само част от длъжностната характеристика (в широк смисъл) на всеки магистрат, но и нещо повече - функция от работата на един експертен, работещ, мотивиран и авторитетен Висш съдебен съвет (ВСС). От изключително голямо значение е членовете на ВСС да бъдат личности, чиято почтеност и високи нравствени качества са извън всякакво съмнение.

Финализирането на процеса на оптимизиране на структурата на районните прокуратури е изключителен успех за настоящия състав на Прокурорската колегия.

Приетите правила за измерване на натовареността на прокурорите и на индивидуалната натовареност на всеки прокурор и следовател, отчитайки общите и специфичните критерии в дейността на магистратите, ВСС приема, че натовареността не може да се отчита с формални и произволни цифри, а следва да се има предвид обективен фактор - времето, необходимо за извършване на всички дейности от магистратите по възложените им дела и преписки.

С осъществената структурна реформа на прокуратурата - обединяването на районните прокуратури е стъпка в правилната посока за уеднаквяване и намаляване на натовареността. Считам, че друга необходима стъпка за намаляване натовареността на прокурорите е премахването на несвойствените за прокурорите дейности. Трябва да се извършат необходимите промени в НК и НПК, с които да се премахне ненужния формализъм, както и да се декриминализират деянията, за които успешно може да бъде реализирана административно-наказателна отговорност.

Въпросът с натовареността на прокурорите следва да бъде решаван и на плоскостта на вече подетата инициатива, свързана със създаването на конкретни правила за натовареност на отделните магистрати с оглед постановените от тях актове.

Актуалните към момента критерии, залегнали в правилата за натовареност, позволяват в някои случаи необективно и неотговарящо на реалното положение отразяване на произнасянията от прокурори по места, като по този начин изкуствено се завишават статистическите стойности. Този подход следва да бъде елиминиран, доколкото действителното отчитане на натовареността е ключово за кадровото обезпечаване.

Натовареността на прокурорите, на следващо място, се завишава значително и чрез редица неприсъщи на същинската работа на един държавен обвинител дейности, които следва да бъдат извършвани от магистратите.

Факт е, че натовареността на отделните прокурори и прокуратури се следи от години с интерес от колегите, доколкото се създава впечатление, че статистическите данни не отговарят на реалната ситуация. За измерване на натовареността са разработвани през годините различни  правила и критерии, вкл. единен формуляр, който поставя коефициент в зависимост от обема на делото и някои други признаци (брой на деянията, на обвиняемите лица и т.н.). Този формуляр, по мое мнение, единствено създава допълнителна работа на наблюдаващите прокурори.

ВСС, наред със обобщаването на статистически данни за натовареността на магистратите, трябва да продължи да планира, развива и прилага стратегии за оптимизиране на натовареността. Тези стратегии трябва да включват пакет от мерки, вкл. законодателни и административни. Последните следва да гарантират, че кадровата обезпеченост отговаря на тяхната средна  натовареност и не създава дисбаланс сред магистратите на национално ниво.

Въпреки първоначално постигнатия напредък, при въвеждането на електронното правосъдие в прокуратурата се наблюдава известно забавяне.

В изпълнение на чл. 36O от ЗСВ, Пленумът на Висшия съдебен съвет след съгласуване с министъра на правосъдието изгражда и поддържа Единен портал за електронно правосъдие. Ползите от тази система за е-правосъдие вече са видни. За да се спести загуба на време и човешки ресурс свързването към деловодните системи на МВР, Прокуратура и Съд, и използването на електронни документи не само от органите на съдебната власт, но и при взаимодействието с други административни органи и организации се постига максимален ефект при постигането на целта, за граждани, бизнеса и държавата.

Безспорно дигитализирането на правосъдието е тема от първостепенно значение за съдебната власт. Тя е и огромен тест за всеки член на ВСС. Тук не говорим за електронни деловодни системи или единна база данни за съдебни актове и/или измерване на натовареността, а за изцяло нова концепция за правораздаване. Тази нереализирана все още в страната ни реалност, вече е практика в повечето европейски държави.

Възможността гражданите да подават искове и да комуникират по електронен път със съдилищата и компетентните органи, както и възможността да участват в устни изслушвания чрез видеоконферентна връзка или друга технология за комуникация от разстояние, ще гарантират по-добър достъп до правосъдие при трансграничните процедури, след като  последните бъдат цифровизирани.

Налице са всички условия за ефективна дисциплинарна дейност, но въпреки това усещането за справедливост не се е повишило, както в самата система, така и извън нея. Глава шестнадесета от ЗСВ се нуждае от редица промени от значение за повишаване на ефективността на дисциплинарните производства, включително и детайлизация на процедурата с цел избягване на субсидиарното приложение на други нормативни актове.

Един от основните проблеми на съдебната система е липсата на механизъм за своевременно дисциплинарно освобождаване на магистратите, извършили тежки нарушения на служебните задължения или сериозно засягане на престижа на съдебната власт. Като отрицателен фактор не следва да се пренебрегва и отражението на криворазбраната колегиалност, поради която в редица случаи нарушенията остават ненаказани.

Конкретно, във връзка с дисциплинарната дейност на следващия състав на ВСС считам, че полезно би било да се направи задълбочен анализ на дисциплинарната практика на съответните колегии на ВСС през последните три години, да се изведат най - често повтарящите се нарушения и да се предвидят мерки с превантивен ефект. Подобен анализ ще даде възможност и за извеждане на проблемите в нормативната база или в прилагането й от страна на дисциплинарно - наказващия орган.

Липсата на конкретна регламентация не прави невъзможно реализирането на дисциплинарна отговорност при продължително забавяне на произнасянето.

Формалното неспазване на процесуалния срок не води автоматично до извод за извършено дисциплинарно нарушение, тъй като за всеки конкретен случай следва да бъде установено дали същото е било обусловено от обективни фактори, като фактическа и правна сложност на делото или висока лична натовареност. Не е за пренебрегване и факта, че честото забавяне на наказателните производства в досъдебната фаза се дължат на проблеми с вещите лица и преводачите.

Като най-важна гаранция за обективността, безпристрастността и законосъобразността при реализиране на дисциплинарното производство остава възможността за съдебен надзор върху актовете на дисциплинарно наказващия орган.

Липсват, обаче, ясни правила, единен и последователен подход при дисциплинарните наказания, напр. при идентични казуси - един път се налага наказание, друг - не. Често не се използват за подобряване на процеса на правораздаване, а за разрешаване на междуличностни конфликти, което създава несигурност и предпоставки за зависимост.

Важно е да се преустанови публичното обявяване имената на магистрата при образуване на дисциплинарно производство, като следва да бъде оповестено единствено решението на дисциплинарната комисия и то тогава, когато същото влезе в сила.

Време е да се преустанови отправянето на въпроси, запитвания и становища само до административните ръководители, които трябва, от своя страна, да обобщават становищата на редовите прокурори. По този начин се губи време, натоварват се с несвойствени дейности адм. ръководители, създават се предпоставки за субективно отношение към определени непопулярни възгледи и се опосредява връзката между прокурорите и членовете на ВСС. Прокурорската колегия започна противоречива реформа, като закри районни прокуратури и ги трансформира в териториални отделения. Дори към настоящия момент не е ясно и липсва пълен, конкретен, обективен и общодостъпен анализ на резултатите и ефекта от тези действия.

Централно място в дефинирането на основни понятия, определящи обхвата на тази тема, заема Кодексът за етично поведение на българските магистрати. Този акт е приет през с Решене на ВСС от 2009г. и изменен през 2011г.

Може би е време да бъде направен анализ на дисциплинарната практика на все в годините на действие на Кодекса за етично поведение на българските магистрати, като анализът обхване и съдебната практика на ВАС по обжалване на актове по дисциплинарни производства. Този анализ трябва да има за основна цел да даде оценка за ефективността на етичния кодекс и да провокира дискусия за неговото актуализиране. Крайната цел трябва да бъде само една - да създадат ясни и недвусмислени критерии, по които да се реализира дисциплинарна отговорност, които по безспорен начин да гарантират, че едни и същи прояви (нарушаващи етичните правила) ще се обследват по единни правила и стандарти и в крайна сметка няма да водят до дисбаланс в решенията за налагане (или не) на дисциплинарни наказания.

Особено актуална тема в последните месеци е темата за създаване на „работещ механизъм" за отстраняване от длъжност на ръководителите на съдебната власт - председателите на Върховния Касационен съд и Върховния Административен съд и на главния прокурор. Аз съм на мнение, че такива правила трябва да съществуват. Необходимо е тези правила да отговарят на високите стандарти, които се изискват от заемащите съответните длъжности. В същото време правилата не бива да позволяват да бъдат използвани за цели, които да оставят след себе си съмнение за оказване на натиск върху съдебната власт.

На 01.12.2021г. Европейската Комисия представи законодателно предложение (проект) за Регламент на Европейския Парламент и на Съвета относно цифровизацията на съдебното сътрудничество и достъпа до правосъдие при трансгранични граждански, търговски и наказателноправни въпроси и изменение на някои актове в областта на съдебната система сътрудничество.

В момента, в който тези правила станат реалност, страната ни ще бъде задължена да ги приложи незабавно. Доколкото законопроектът вече е факт, то лесно би могло да се предположи, че в рамките на мандата на следващия ВСС, тези правила ще бъдат факт.

Това означава само едно - ВСС следва да предприеме спешни действия за създаване на необходимата среда, паралелно с преговорите между ЕК, ЕП и Съвета на ЕС по приемане на регламента.

Ефектът от дигитализирането (наред с бързина, спестяване на разходи, по-бърз достъп до правосъдие), неминуемо ще се отрази и на натовареността на магистратите.

Към днешна дата е наложително да се направи анализ на дейността на колегиите по атестирането и конкурсите и на  резултатите от прилагането на ЗСВ в тази материя.

Провеждането на конкурсите за повишаване обаче започна да се забавя, а оценителният процес да се формализира значително. Това забавяне обективно доведе до възвръщане на продължителното командироване, блокиране на конкурсите за по - ниските степени и понижаване на мотивацията. Въпреки това, категорично смятам, че не бива да се възстановява старият модел, който доказа непригодността си.

В тази връзка от съществена важност е поставянето на задължителни срокове за провеждане на конкурсните процедури за повишаване в съчетание със съответни изменения при атестирането и методите за достигане до обща оценка за кандидата, които могат да бъдат значително опростени.

Все още остава неясно защо в комисиите при конкурсите за повишаване и преместване участва хабилитиран учен по правни науки по съответната материя, при положение че се преценява същинската работа на магистратите, а не теоретичните им знания, с изключение на редките случаи на смяна на професията.

Не е удачен и принципът на равнопоставеност на оценките от казуса и от теста за проверка на знанията по право на Европейския съюз и в областта на правата на човека при конкурсите за младши магистрати и за първоначално назначаване. Би могло да се помисли за вариант, при който резултатът от теста да е само с положителен или отрицателен знак, без цифров израз, и така да е само условие за допустимост до устния изпит.

Една от основните идеи за утвърждаване на постепенното кариерно развитие чрез принципа на уседналостта има за цел последователно натрупване на знания и умения, и свеждане до минимум на „миграцията" на магистратите.

Не трябва да се забравя и възникващото напрежение и несигурност у младшия магистрат, чието оставане в съответния орган на съдебната власт не е гарантирано. Предвид това считам, че би следвало да се обмисли вариант за връщане към отдавна забравения модел на трансформиране на длъжността на младшия магистрат в длъжност, съответно за съдия, прокурор или следовател, и назначаване на тази длъжност.

Премахването на външните конкурси за апелативно и касационно ниво, и свеждането им до минимум на окръжно ниво, също е израз на принципа за последователно кариерно развитие чрез формиране на квалифицирани кадри с предвидими и справедливи възможности. Винаги съм споделяла тезата, че назначаването на по - високо от районното ниво на юристи, които не са работили в съдебната система от най - ниското й ниво, независимо от опита им като юристи в други правни сфери, е недопустимо.

Следващата изключително важна дейност на колегиите на ВСС е атестирането на магистратите, в която бих участвала активно, в случай че получа възможност.

Независимо от значителния напредък, все още се забелязват следи на формализъм, строго придържане към изчисленията в Единния атестационен формуляр, без аналитична и задълбочена преценка на качеството на прокурорската работа.

Натовареността продължава да е един от водещите критерии при атестирането. Винаги съм смятала, че показателите за натовареността не следва да се абсолютизират и да са в основата на изводите за работата на конкретния магистрат.

От съществено значение са функциите на Висшия съдебен съвет по отношение на организацията на работата на органите на съдебната власт с оглед недопускане на продължаването на наказателните производства извън разумния срок.

Един от основните обективни фактори за забавяне на досъдебните производства е проблемът с вещите лица, който въпреки дългогодишното му съществуване и положените до момента усилия остава неразрешен. Считам, че от съществено значение е ангажирането на Висшия съдебен съвет с този въпрос по всички възможни начини съгласно действащото законодателство. В случай, че бъда избрана за член на ВСС ще работя активно за разрешаването му.

Независимо от предприетите мерки от наблюдаващите прокурори и разследващите органи, несвоевременното изготвяне на експертизите е довело до прекомерна продължителност на досъдебните производства, което води до нарушаване принципа на НПК за разумен срок на разглеждане и решаване на делата.

Предвид това ВСС чрез своите представители в Управителния съвет  на НИП следва да участва активно във вземането на решения за дейността на института, за да гарантира качествено и отговарящо на нуждите професионално обучение на различните нива в съдебната система и в различните периоди от развитието на магистрата. Обученията следва да са изцяло с практическа насоченост и да се осъществяват чрез съвременни методи.

Постоянно действащата Комисия по атестиране и конкурси подпомага дейността на Прокурорската колегия, като в състава си включва членове от колегията и избрани членове от Общите събрания на прокурорите от ВКП и ВАП, а за следователите от Общото събрание на НСлС с едногодишен мандат и с възможност за преизбиране еднократно.

В положителна посока е премахването на външните конкурси за апелативно и касационно ниво, а тези за окръжно ниво се сведоха до 10%. Окръжното ниво е изключително важно звено от правораздавателната дейност, защото то съчетава и първа и въззивна инстанция, като първата инстанция е за значително по-обществено значими и очертаващи се с фактическа и правна сложност дела.

Реално назначените от външни конкурси магистрати на окръжно ниво се произнасят по отношение на актове на колеги от районните нива, без да са натрупали необходимия опит, за да осъществят правомощията на горестоящи магистрати. Промяната в този смисъл ще гарантира на съдебната система логичното й и устойчиво развитие чрез формиране на квалифицирани кадри.

Въвеждането на практиката за планиране на свободните длъжности за прокурорите и следователите за всяка следваща година дава възможност на ВСС да се ангажира с конкретна ритмичност при провеждане на конкурсите за повишаване и преместване. Предварителното планиране дава значителни резултати относно личната мотивация за кариерно израстване на магистрата в условията на прозрачна и честна процедура. На конкурсите следва да се обявяват не само освободените, но и бъдещите свободни длъжности /с цел да се противодейства на бавното протичане на конкурсите и нуждата от командироване/.

Изискването за уседналост доведе до ситуации, при които спечелили конкурс за едно ниво не могат да се явят на следващ в определения срок, а неназначени кандидати в предходен конкурс за по-ниско ниво имат формалното право да участват в последващ, доколкото в закона не е установена забрана за прескачане на съответните нива по чл. 163 ЗСВ при кариерното развитие, т.е. липсва изискване за кариерна последователност.

Друг акцент се поставя върху отпадане на разделянето на конкурсите на такива за повишаване и такива за преместване. Налага се поради практическа липса на конкуренция в конкурсите за преместване /обикновено участниците са малко на брой, може и по-малко от местата/.

Необходимо е да се · даде възможност на  административните ръководители да участват активно в подбора и избора на магистратите в съответната структура на съдебната власт. От една страна административните ръководители са пряко отговорни за работата на структурата, която управляват, а от друга нямат никаква възможност да участват в определянето на състава на тази структура.

Смятам за целесъобразно, конкурсите да не се  провеждат общо за всички районни, респ. окръжни или апелативни прокуратури/съответно съдилища/, а само за конкретната структура, в която има свободни места. По този начин, ще се улесни и ускори процедурата.

Ефективното атестиране изисква приложение на единен комплексен стандарт за оценка, който да се основава на аналитична проверка на качеството на всички постановени от магистрата съдебни актове и на цялостната му професионална дейност и поведение. Подходът на формализмът обезсмисля атестирането, защото се стига до уравняване на професионалните качества на отделните магистрати, което се разминава изцяло с целите на атестационната процедура за диференциация на качествата на всеки отделен магистрат и конкретна персонална преценка на квалификацията, достиженията и професионалната му пригодност към конкретната длъжност.

В приетата Наредба №3/23.02.2017r. са разширени компонентите и източниците, участващи при реализацията на методите за атестиране. Наблюдава се разминаване с духа на целите на закона, тъй като е предвидено преброяване на всички постановени актове по видове, вместо съсредоточаване върху конкретно установени показатели и е даден приоритет на количественото оценяване на работата въз основа на математически изчисления и коефициенти. Не рядко се наблюдава субективизъм и формиране на местни практики в дейността на постоянните атестационни комисии в съответните апелативни райони, както и стереотипност и отсъствие на аналитичност при извеждане на комплексните оценки. Следва да се сведат до минимум възможностите за формално атестиране за да се даде обективна оценка на работата на атестирания магистрат, както и възможност да се дадат препоръки и предписания за подобряване на дейността му.

Необходимо е подобряване на системата за атестиране чрез опростяване на критериите, методите и субектите на атестирането. На административния ръководител е дадена възможност да налага дисциплинарни наказания на прокурорите от съответната структура, но не му е позволено да ги атестира.Това е диспропорция, която няма логично обяснение.

Намирам за напълно излишно изготвянето на утвърдените до момента сложни формуляри, които се попълват от помощните атестационни комисии формално и забавят изключително много процеса на атестирането.

Смятам, че би било целесъобразно да се предвидят щатове към окръжните прокуратури за назначаване на вещи лица. Това е практика във Федерална Република Германия. Предимствата на това решение са много. Вещото лице ще бъде на заплата, а не на хонорар. Ще бъде ангажиран единствено и само с изготвянето на експертизи, а не и с други странични дейности. Прокурорите ще могат да бъдат в постоянен контакт с вещото лице.

Наредба № 1 от 9 февруари 2017 г. за конкурсите за магистрати и за избор на административни ръководители в органите на съдебната власт набляга основно на процедурни въпроси. Необходимо е същата да бъде прецизирана в частта и относно въведените критерии , визирани в чл . 40а от Наредбата, включително и в насока въвеждане на различна тежест на същите, която да се взима предвид при оценяването.

Несвоевременното приключване на конкурсните процедури за заемане на освободените щатни длъжности, за които няма друг ред /изключение са окръжните прокуратури, за които все още е налице възможност за провеждане на конкурс за първоначално назначаване/, неминуемо води до кадрови дефицит по места, а оттам и до неравномерно натоварване на прокурорите, което на свой ред се отразява върху тяхната работа. Командироването на прокурори от други прокуратури, най-често долустоящи такива, не следва да изземва функцията на конкурсите като способ за повишаване, каквато тенденция се наблюдава през последните години.

Въвеждането на обективни критерии и конкретни разумни срокове, в рамките на които да бъдат провеждани конкурсите за повишаване и преместване, е решение на гореописания кадрови проблем, което трябва да бъде взето приоритетно. Естествено, при въвеждане на конкретен срок за провеждане на конкурсите , членовете на комисиите трябва да бъдат максимално улеснени. Те могат да се командироват за целите на конкурса и в този период да се освобождават от разпределение и съдебни заседания.

Необходимо е да има предвидимост и ясен ред при обявяване на конкурсите, които трябва да се обявяват ежегодно с фиксиран дата през годината, подобно на конкурсите за младши магистрати.

Към момента е премахната  възможността за провеждане на конкурс за първоначално назначаване на по-високо от окръжно ниво. Тази концепция следва да се преосмисли и да остане единствена възможност за провеждане на този вид конкурси за районните съдилища и прокуратури.

Съществен момент в дейността на Висшия съдебен съвет е свързан с избора на административни ръководители и техни заместници. Действащата към настоящия момент нормативна уредба е ненужно разширена и създаваща предпоставки за непрозрачни назначения, които, от своя страна, нагнетяват усещане за несправедливост и необективност на работещите в съответната структура прокурори.

Разумен и обективен подход в тази връзка би било  заимстването, ако не на законодателно, то поне на вътрешноведомствено равнище в рамките на прокуратурата, на правилата, разписани в чл . 85 от ЗСВ, касаещи Общите събрания на съдиите. Въвеждането на общо събрание на прокурорите от съответната прокуратура за целите на обсъждане на организационни въпроси, вкл. такива, свързани с издигането на кандидатури за административни ръководители и техни заместници.

Прокурорската работа не е счетоводна и не следва да бъде възприемана, респ. оценявана за целите на атестационните процедури, като математически сбор на върнати от съда актове, постановени оправдателни присъди и решения, отменени постановления за отказ и прекратяване, уважени и неуважени протести. Този подход не отразява редица съпътстващи обстоятелства, оказали съществено значение върху конкретния акт на съответния прокурор и последващото произнасяне на съда или горестоящата прокуратура.

За да се избегне всякакво съмнение по отношение на обективност при оценяването, намирам, че то не трябва да се фокусира в цифровото изражение и точковата система следва да отпадне.

Следва съвместно с НИП да се изгради регистър за участието на магистратите в обучения и на всеки прокурор да се изпращат персонални предложения за участие в обучения като се постави акцент на непреминалите обучение предходната година.

На първо място съм на мнение, че все следва концептуално да промени правилата за провеждане на тези конкурси. За целта трябва да бъдат разработени различни варианти, базирани на опита в други държави със сходна система на съдебната власт.

На първо място съм на мнение, че все следва концептуално да промени правилата за провеждане на тези конкурси. Разработването на минимум три варианта, които да бъдат предложени за обсъждане на вниманието на магистратите, ще бъде до някаква степен гаранция, че техният личен принос ще допринесе за личните им очаквания за реда, по който следва да се случва професионалната им реализация.

Пример: обявяване на конкурс - три варианта 1) по сегашния ред; 2) децентрализирани (всяка АП, ОП или РП обявява конкурси за съответния съдебен район, окръжен район или районна структура); З) премахване на конкурсите и даване на възможност на административните ръководители да правят предложения за повишаване и преместване. Всеки един от тези три варианта се обсъжда поотделно и аргументите „за" и „против" носят различна тежест при взимането на окончателното решение. Който и вариант да бъде избран обаче, той неминуемо ще доведе до промяна (или запазване - в първия случай) на следващата фаза.

Крайната цел трябва да бъде да се предложат поне два варианта, които наред със съществуващите днес правила, да бъдат предложени на магистратите, които да имат думата при крайния избор. Тези варианти трябва да бъдат създадени след анализ на съществуващи практики в държави от ЕС, при адаптиране към националното законодателство и най-вече при спазване на основни критерии като обективност, прозрачност и независимост.

Личното ми мнение е за децентрализиране на конкурсите. Това би било предпоставка за по-бързото им провеждане, съобразно конкретните нужди на отделните нива (регионални структури) в съдебната власт.

Задължителен елемент в работата на всеки магистрат и неизменна част от условието за професионално развитие, е неговото атестирането. В годините назад се направиха много промени, приеха се конкретни критерии, принципно същите работят добре и това личи от сравнително малкия брой възражения срещу комплексните оценки. Атестирането трябва да се провежда от помощни атестационни комисии в рамките на фиксирани срокове (срок за изготвяне на статистически данни, срок за запознаване с кадровото досие, срок за непосредствено запознаване с работата на магистрата, срок за оценяване). Давам си сметка, че всяка ПАК има за задача атестиране на голям брой магистрати, а и наред с това изпълняване на служебни задължения като магистрат, планирани или не отсъствия поради ползване на отпуск, болничен, служебни ангажименти и др.

И още нещо, струва ми се за удачно, магистратите да имат възможност (подчертавам, по собствено желание) да дават собствена оценка за работата си (в европейските институции се ползват. нар. se/f-assessment form).

Правилата за избор на административни ръководители трябва да стимулират конкуренцията на идеи и концепции за управление на органи на съдебната власт. Участието на повече кандидати (когато това е възможно), при равни условия и осигуряване на динни критерии и подход в хода на самото изслушване, следва да се провежда под формата на открит дебат.

Повишаването на квалификацията на  магистратите също следва концептуално да залегне в дневния ред на ВСС. В ежедневието на магистрата се предлагат множество възможности за допълнително обучение.

Бюджет: Всеки закон за държавния бюджет, който не гарантира средства за органите на съдебната власт може да бъде обявен за противоконституционен, защото би препятствал дейността им. До настоящия момент Висшият съдебен съвет винаги е изготвял обосновани проекти на бюджетите на съдебната власт и е имал активна позиция за приемането им във вида, в който са предложени.

Възнаграждения: Обвързването на възнагражденията за най - ниските магистратски длъжности със средномесечната заплата в бюджетната сфера и ненавременното им актуализиране пораждат негативизъм, обусловен от формираната голяма разлика с  възнагражденията за останалите длъжности в органите на съдебната власт, които се определят от Пленума на Висшия съдебен съвет, а не от статистическите данни.

Необходимо е да се предприемат съответните действия, за да се увеличи възнаграждението на най ниските магистратски длъжности, но това в никакъв случай не бива да става за сметка на възнагражденията за по - високите длъжности, нито чрез липсата на актуализация на тези възнаграждения до намаляването на разликите им с най - ниските.

Намаляването на достигнатите възнаграждения е немислимо, а „замразяването" им, освен че е несправедливо и  несъответно на инфлационните процеси, би било и противозаконно.

Убедена съм обаче, че възнагражденията на магистратите на нито едно от нивата не следва да са обвързани с възнагражденията в законодателната или в изпълнителната власт. Подобен подход би довел до нестабилност, зависимост от другите власти и би засегнал гарантираната от Конституцията самостоятелност на бюджета на съдебната власт.

Бюджет: Дейността на кадровия орган следва да бъде насочена към помощ и създаване на подходящи условия за работа в прокуратурите, защото качеството на работа е определящо за крайния изход от наказателното производство.

С цел прозрачно разходване на средства от бюджета е необходимо ежегодно изготвянето на анализ на техническата база на всички органи на съдебната власт, който да покаже разходите за софтуер, хардуер и техническа поддръжка, както и до каква степен те отговарят на нуждите на системата.

Възнаграждения: Материалната обезпеченост на магистратите намира отражение както при институционалната, така и при личната независимост.

Изменението на размера на основното възнаграждение би следвало да настъпва ех lege, а не да бъде опосреднено от един или друг орган. Магистратите са силно ограничени от гледна точка на упражняване на допълнителни платени длъжности по трудово правоотношение, поради което следва да се гледа на заплащането в съдебната система като единствен и основен източник на доходи за издръжка.

Намирам за уместно, да се предвидят стимули за магистратите, които работят продължителен период от време в една и съща структура на съдебната власт и които имат положителна оценка за работата си. Възможно е съответният магистрат да не желае да кандидатства за повишаване в длъжност, но изпълнява стриктно и отговорно своите служебни задължения. В тези случаи, следва да бъде предвидена възможност, тези магистрати да бъдат стимулирани ( или чрез увеличаване на класа прослужено време или чрез повишаване в допълнителен ранг за дългогодишна служба в една структура на съдебната власт. Това от една страна е справедливо, а от друга ще намали натиска при конкурсите / доколкото заплащането е мотив за повишаване в длъжност/.

Бюджет: Висшият съдебен съвет е необходимо да участва активно и в рамките на компетентността си в дейността по одобряването на проекта на бюджета на съдебната власт. Отговорност и задължение на членовете на ВСС към магистратите, като техен кадрови орган, е да вземат пряко участие при обсъждането на проекта на бюджета в рамките на неговото приемане от Народното събрание, като изложат и обосноват конкретната необходимост от осигуряване на материалните и финансовите ресурси, нужни за правилното функциониране на съдебната власт.

Възнаграждения: Твърде големите разлики във възнагражденията имат и силно демотивиращ ефект за магистратите от по-ниските нива. В тази връзка при определяне размера на възнагражденията в съдебната система следва да се отчита обстоятелството, че същинската прокурорска работа преимуществено се осъществява от първоинстанционните съдилища и прокуратури.

Считам, че възнагражденията трябва да се изравнят съобразно с ранговете и нивата, в които работят магистратите. Ранговете трябва да са равни на заплатата, която получава магистрат, работещ в съответното ниво, т.е. прокурор в районна прокуратура с ранг „прокурор в окръжна прокуратура" трябва да получава същото възнаграждение, което получава прокурор в окръжна прокуратура и т.н.

Необходимо е и да се премахне таванът на възнагражденията за придобит трудов стаж и професионален опит, фиксиран в чл. 219 от ЗСВ.

Идентично трябва да се подходи и при предвидените обезщетения при напускане на системата /чл. 225, ал. 1 от ЗСВ/. Неоправдано се дискриминират магистратите, които работят повече от 20 r. и буквално са посветили живота си на съдебната власт и в т.ч. на прокуратурата.

Възнаграждения: Възнагражденията на магистратите трябва да имат за основа конкретна стойност, подлежаща на актуализиране, по подобие на настоящата. Тя обаче не трябва да нараства с преминаване на по-висока длъжност. Разлика в нивата може да бъде постигната с ,добавките' за ранг и придобит стаж.

За основа на трудовите възнаграждения на магистратите на районно ниво биха могли да бъдат определени не както сега две, а три средни заплати на заетите лица в бюджетната сфера съгласно данните на Националния статистически институт. Разликите със следващите нива трябва да се формират единствено от ,добавки' за ранг и стаж, каквито разлики обаче трябва да се полагат и за  притежаващите съответните ранг и стаж магистрати, работещи в районни съдилища и прокуратури. Равната основа обаче трябва да е еднаква за всички нива.

На последно място, но не и по - важност, следва да се спра на взаимодействието на Висшия съдебен съвет с международните организации. От съществено значение е да продължи активното сътрудничеството в рамките на дейността на Международната асоциация с идеална цел „Европейска мрежа на съдебните съвети", чиято основна цел е постигане на независима съдебна власт, която да формира базата на демокрацията в Европа и да бъде предпоставка за поддържане и засилване на взаимното доверие между съдебните власти на различните държави членки за подпомагане на безпроблемното трансгранично сътрудничество в общото пространство на правосъдието.

Определящо е и взаимодействието с европейските институции във връзка с ежегодната информация по линия на Европейския механизъм за върховенството на закона, който замени Механизма за сътрудничество и проверка.

-

-

Повишаването на квалификацията на магистратите също следва концептуално да залегне в дневния ред на ВСС. В ежедневието на магистрата се предлагат множество възможности за допълнително обучение.

Националният институт на правосъдието (НИП) има календар с планирани обучения. Европейската съдебна мрежа (EJN - European Judicial Network)  и Европейската мрежа за съдебно обучение (EJTN - European Judicial Training Network) предлагат същото в условията на международна среда. Тук ролята на все трябва да бъде на свързващо звено, което активно, в партньорство с НИП да разработва и предлага програми и правила за обучения на магистратите на базата на конкретни нужди - актуално европейско законодателство, права на човека, международно сътрудничество и т. н.

Важно условие за повишаване на доверието към дейността на Висшия съдебен съвет и на прозрачността на  управлението на съдебната система е диалогът с гражданското общество. Създаденият граждански съвет към ВСС и неговата активност е пример за изграден устойчив механизъм за консултиране и взаимодействие със структурите на гражданското общество, ангажирани с реформата в съдебната система при разработване на политики и оценката на тяхното въздействие.

Макар и да не разполага със законодателна инициатива Висшия съдебен съвет има възможност да влияе върху законодателния процес. Правомощия в този смисъл са предвидени и за колегиите, които могат да предлагат на Пленума на ВСС становища по законопроекти в обхвата на своята компетентност, и за Пленума на ВСС, който дава становища на Министерски съвет и на Народното събрание по законопроекти, които се отнасят до съдебната власт. Поради това от изключителна важност е активната позиция на членовете Висшия съдебен съвет по относимите законопроекти.

Прозрачното и обективно отразяване на информацията, свързана с дейността на кадровия орган и работата на магистратите, неминуемо ще доведе до повишаване доверието в съдебната система и усещането за сигурност в обществените нагласи. От една страна, това е необходимо с оглед информираността на обществото, а от друга, е продиктувано от нуждата за заявяване на категорична  позиция на кадровия орган във всички случаи на пряко или косвено медийно засягане на личността на конкретен магистрат по повод изпълнение на служебните му задължения.

Сред магистратите се създава впечатление, че Висшият съдебен съвет не предприема адекватни действия за защита на авторитета на съдебната власт.

По мое мнение такива действия са вече закъснели и към днешна дата са необходими неимоверни усилия на всички колеги магистрати, съдебни служители, членове на ВСС за изграждане на нов, европейски имидж на съдебната ни система, който не само да повиши доверието в работата на магистратите сред обществото, но и сред европейските институции. Висшият  съдебен съвет трябва да влезе активно в ролята си на свързващо звено между съдебната власт от една страна и изпълнителната и законодателната власти - от друга.