Търгаши в храма на демокрацията

Търгаши в храма на демокрацията

Д-р Теодор Славев

Батак. Така с една дума може да се определят процесите в сглобката от последните дни и опитите й да кадрува през парламента в регулаторите.

Винаги сме знаели, че местата в независимите (на хартия) органи са били обект на задкулисна договорка, попълване с лоялни партийни кадри, корупционни практики, опъване на чадър върху "нашите" хора и създаване на среда на ненаказуемост, превръщането на институциите в бухалка срещу неудобни фирми и граждани. Донякъде дори политическият процес сам изисква скрита съгласуваност, защото става въпрос за живи хора, а партиите имат собствени интереси, но такова морално разслоение не сме виждали. "Пакетни договорки" и "списък с имена в лаптопа" са само част от фразите, от които лъха на грозно търгашество в парламента - святото място за демокрацията на всяка държава.

През дългите години на управление на ГЕРБ Бойко Борисов умело се криеше зад "процедурите" и безпроблемно запълваше важни управленски позиции в съдебната власт, банковия и финансов сектор, енергетиката, медиите и др. С "кадифена ръкавица" се раздаваха места и за коалиционни партньори, а дори и за (формалната) опозиция. Антагонизмът между партиите в момента обаче до такава степен изкарва на показ грозната реалност, че едва ли някой може да претендира в момента да държи моралната карта. Когато депутати свиркат от парламента на избрания само преди дни управител на НЗОК да подаде оставка и той вземе, че го направи, то вече не можем да говорим дори за минимална независимост на регулаторите, а за послушание. Разбира се, оставка може да се поиска на всеки на държавна служба, но това трябва да бъде съобразено единствено с оценка на работата и поведението му, а не плод на претенции на партийни деятели с наднормено его. Съвсем естествено възниква въпросът при това положение как професионалисти, с доказана почтеност и експертиза, биха се съгласили да участват в театър на абсурда и дали няма да гледаме трагикомедийно, марионетно шоу при избора на хора за регулаторите.

До такава степен през последните две години се влоши положението, че Конституционният съд създаде практика, в която последователно посочва на депутатите, че при провеждането на процедурите влизат в противоречие с принципа за правовата държава. Конкретните казуси са свързани с Комисията за енергийно и водно режулиране (КЕВР) и Сметна палата. Конституционният съд донякъде предотврати тотален институционален колапс с решението си за т.нар. вечни мандати в органите, избирани от Народното събрание. Към момента 17 органа и над 80 човека са извън мандат. Някои изкарват втори и ще започнат трети извън установения в Конституцията и законите срок. Един мандат е между 4 и 7 години. Да си представим обаче, че утре президентът или главният прокурор също кажат, че няма да спазят мандата и ще си стоят на поста, докато решат.

"На път сме от (формална) парламентарна република да се превърнем в тоталитарна държава."

Какво да се прави? В приетия на 8 декември на първо четене проект за изменение и допълнение на Конституция е предвиден текст, който въвежда на конституционно ниво правомощието на парламента да избира органи при спазване на публична процедура и с участие на обществеността. Може да се каже, че текстът е бланкетен и има нужда от прецизиране, но той е важен елемент, въвеждащ рамка, по която да се осъществяват назначенията. Конституционната гаранция за публична процедура при избора на еднолични или колективни органи ще е завоевание за обществения интерес и следва да се насърчи.

В цитирания проект за конституционни промени обаче се предвижда и част от тези органи да се избират с квалифицирано мнозинство. В Конституцията квалифицираните мнозинства са изключение от принципа за вземане на решения (с обикновено мнозинство) и се прилагат в определени случаи. В мотивите за промените не става ясно дали квалифицирано мнозинство (и какво) е предвидено само за институциите, които са посочени в Конституцията или ще може да се прилагат и за други органи. Ако приемем, че с повишаване на изискването за парламентарна подкрепа се търси по-широко национално съгласие и представителство на интереси за органи, натоварени с държавнически функции, то те трябва да бъдат изрично изброени или да се въведе някакъв категориален принцип. Висящ ще остане въпросът защо Висшият съдебен съвет се избира с квалифицирано мнозинство, а БНБ, Съветът за електронни медии (СЕМ) или Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) - не. Обратното би породило интерпретации, които възникнаха като реакция на изказването на Десислава Атанасова, че ДПС ще определя една трета от местата в регулаторите, че тези промени се правят, за да бетонират правото на ДПС да бърка в кацата с меда.

Конституционните абстракции в проекта за промени на Конституцията за "разумен срок за внасяне на предложения" и за "възможност на представители на обществеността да наблюдават процеса" не са достатъчни. И те не са достатъчни, защото пореден парламент продължава да прави отрицателна селекция на кадри за регулаторните и контролни органи. Наложително е да се сложат повече механизми, които ако не изчистят малфункционирането на парламента, то поне максимално да го затруднят.

"В България разговорът за ценностите, за морала, за доброто и злото изчезна. Много бързо трябва да се върнем към него, за да центрираме общата посока, по която ще вървим като общество. Няма по-подходящ момент за това от промени в Основния закон."

Всяка една процедура по избор има три основни фази: 1) номинация; 2) проверка на качествата на кандидатите и изслушването на идеите им (концепцията) за управление на органа и 3) избор. Трябва изцяло да се отнеме възможността на народните представители да номинират, а това да се прави от външни субекти; да се подобри работата им във втората фаза чрез унифициране на подхода и да имат единствените и пълни правомощия да правят финалния избор. И в момента, според българското законодателство, има предвидена ексклузивна възможност външни за парламента структури да правят номинации. Така например за членове на Сметната палата, чрез нейния председател, се избират предложени по един член от Института на дипломираните експерт-счетоводители и Института на вътрешните одитори. Организации на професионални общности съществуват в почти всички сфери, подлежащи на регулация и надзор, а там, където няма такива, биха могли нормативно да се структурират. При тези общности, както казва Бурдийо, действат механизми на "познаване и разпознаване", техните членове имат изградено общо разбиране за авторитети сред самите тях. Тези организации на практика ще извършват една първоначална селекция, те ще правят "краткия списък", ще задействат вътрешна конкуренция и ще излъчат кадри, зад които застават самите обекти, които ще подлежат на регулация и надзор. Това означава в институционализираната процедура по избор да се въведат елементи на саморегулация.

Като общество няма да имаме никога гаранция, че тези професионални общности не са също корумпирани (в широкия смисъл) или че народните представители няма да намерят начин да развратят процеса по номиниране. Но това е един предпазен механизъм, който ще обогати системата ни на взаимен контрол и баланс, овластявайки по-широки слоеве от обществото и е форма на участие в процеса на вземане на решения. Процесът по проверка и оценка на професионалните и моралните качества на кандидатите, трябва да е унифициран от Народното събрание. Трябва да се създаде постоянна комисия по изборите на регулаторите, която да е съставена на паритетен принцип между партиите. Тя да следи за сроковете на мандатите и да организира процедурните правила. Съвместно с други комисии да провежда публичните изслушвания. Към нея може да съществува и граждански борд с консултативни функции. Комисията да може да иска становища от институции, за да подготви всеобхватно становище за профила на всеки от кандидатите. Задължително Комисията по избора трябва да прави обсъждане върху концепциите за управление на кандидатите, за да може последващият избор от Народното събрание да е обвързан с конкретен мандат какво точно ще трябва да свършат тези хора докато управляват.

В България разговорът за ценностите, за морала, за доброто и злото изчезна. Много бързо трябва да се върнем към него, за да центрираме общата посока, по която ще вървим като общество. Няма по-подходящ момент за това от промени в Основния закон.

Статията е публикувана и на сайта на Дневник

Следвайте ни