За етичните измерения на извънредното положение
Автор: Биляна Гяурова-Вегертседер
Пандемичната обстановка и извънредното положение у нас поставят на изпитание физиката и психиката ни. Много се изписа и изговори по темата, както и за накърняването и защитата на основни права и свободи. Сякаш не се обърна внимание обаче, на един друг не по-маловажен въпрос – етичните и морални аспекти на сегашната ситуация. А те също са поставени на изпитание, както физиката и психиката ни.
Едно понятие, което до момента не беше използвано много често в политическата реторика, сега се наложи като норма – понятието безалтернативност. Сякаш всичко, в името на здравето, е разрешено и може да бъде пропускано и приемано без критика и коментар. Всеки дебат е излишен, предприетите мерки са… безалтернативни. Подобен начин на мислене е не само извън демократичните разбирания, но и доста опасен, защото ни връща към времената, в които да се мисли, че има алтернатива беше равно на престъпление. И докато политици, министри, кметове и др. смятат, че трупат положителен политически рейтинг с безалтернативността на действията си, на заден план остана разговорът за моралната и етична оценка на мерките и нуждата от такъв разговор.
А има държави, в които се търси отговор на тези въпроси и то на институционално ниво. Такава държава е Германия, в която съществува т.нар. Етичен съвет или Съвет по етични въпроси (Ethikrat). Той е създаден през 2007 г. с нарочен закон. Съветът е независим орган към председателя на парламента, който в работата си се подчинява единствено на закона. Задачите на Съвета са свързани с наблюдение на етичните, обществените, научните, медицинските и правните въпроси и произхождащите от тях последствия за индивида и за обществото, особено в контекста на научните изследвания и развитие. По-конкретно задачите му се свеждат до:
- Информиране на обществеността и стимулиране на обществена дискусия, в която да бъдат включени различни обществени групи;
- Изработване на становища и препоръки насочени към предприемане на определени политически и законодателни действия;
- Сътрудничество със сходни национални органи и международни организации
Освен тези задачи, Етичният съвет е длъжен всяка година да организира поне едно публично мероприятие на тема отнасяща се до етиката в областта на естествените науки. Съветът може да изработва становища и препоръки по своя собствена инициатива, както и по възлагане от страна на парламента и/или правителството.
Интересна е и структурата на Съвета. Той е съставен от 26 члена като половината са предложени от парламента, а другата половина от правителството. Членовете трябва да са изключителни представители от сферите на естествените науки, медицината, теологията, философията, етиката, социологията, икономиката и правото. Това могат да бъдат и хора, които са признати и които са се занимавали с етични въпроси в науките за живота. В закона изрично е записано, че в Етичния съвет трябва да има представителство на различни етични подходи и плурализъм на мненията.
Мандатът на членовете е 4 години с възможност за еднократно преизбиране. Съветът провежда редовни заседания един път в месеца. Новият състав на Съвета трябваше да се конституира в края на месец април, но извънредната ситуация отложи това за 28 май.
Глобалната пандемия и обсъжданите в Германия и други държави членки възможности за разхлабване на мерките, връщане на свободното придвижване, но чрез евентуално изготвяне на специални паспорти и други подобни дават основание на Съвета да обърне внимание и на неглижираната етична страна на тези теми. Наскоро настоящият му председател теолога-евангелист Петер Даброк изрази мнение, че дебатът за вида на мерките и тяхното отхлабване не трябва да спира. По думите му „Всичко друго би било мислене на авторитарна държава, което не трябва да се допуска и чрез което няма да се засили така необходимото обществено доверие“.
Германия не е единствената държава членка, в която има подобен орган. Такива са създадени в Италия през 1990 г., в Белгия през 1996 г., Франция през 1983 г.
В България нямаме аналог на подобен орган. Президентът Румен Радев създаде Стратегически съвет, но паралел не може да бъде направен. А и някакси е трудно да си представим, че такъв съвет би проработил тук, най-малкото, защото от десетилетия обществото ни е в тежък етичен вакуум. Безкрайният преход, корупцията, непотизма, постоянното разделение и хроничният дефицит на правосъдие извадиха от координатната система на социалните ни отношения ценности като хуманизъм и етика. Същевременно определено имаме нужда от някакво тяло, институция или нещо подобно, което да бъде етичен коректив и да напомня за най-важното – във времена на криза и несигурност комуникацията и открият разговор са от изключително значение и не трябва да бъдат пренебрегвани, защото задават общите цели и посока, в която се движи едно общество.
В материала е използвана информация от официалната интернет страница на Етичния съвет, както и от интернет страници на немски медии.
