За смисъла и безсмислието на прокурорската колегия във ВСС – разсъждения върху една неслучваща се процедура
Биляна Гяурова-Вегертседер
Едно от първите неща, които направи главният прокурор, след като започна мандата си, бе да определи своите заместници. Сред посочените и по-късно назначени беше Пламена Цветанова. До деня на назначаването й – 29.01.2020 г. Пламена Цветанова е член на ВСС от Прокурорската колегия /а преди това следовател от Столична следствена служба/ и по-конкретно от парламентарната квота. През 2017 г., когато се проведе избора за нов състав на Висшия съдебен съвет, тя е предложена от парламентарната група на ДПС.
Така, от януари 2020 г. Прокурорската колегия е с човек по-малко. По-късно през годината /юни/, още един член на ПК, а именно нейният говорител – Даниела Машева, също излиза от колегията и то по същата причина – да стане заместник на главния прокурор. Така от края на юни, Прокурорската колегия всъщност е без двама членове и оперира в състав от 9 души с главния прокурор включително. Не можеше ли главният прокурор да определи свои заместници от прокурорските среди и не е ли това своеобразна благодарност за избора му? Въпроси, които едва ли ще получат публичен отговор, но са важни, защото нямат друг отговор. Сегашният състав на ВСС е в средата на своя мандат и още е относително рано за търсене на професионална реализация.
За разлика от Цветанова, Машева е избрана от професионалната квота и към настоящия момент е в ход процедура за избор на нов член на прокурорската колегия. Очаквано кандидатът е само един – Евгени Иванов, прокурор от Военно-апелативна прокуратура и дългогодишен председател на Асоциацията на прокурорите в България – професионалната организация на прокурорите, която от години безкритично подкрепя всички действия и политики зададени от главния прокурор, независимо от неговото име. Иванов е номиниран от седем свои колеги и се очаква през следващия месец, съответно на 19 и на 26 септември /поканата вече е публикувана на интернет страницата на ВСС/ да се проведе Общо събрание на прокурорите в България за извършване на избора. Най-вероятно изненади няма да има и самото Общото събрание ще е по-скоро формален акт за спазване на законовите изисквания, а не форум, от който да се очакват реални дискусии или критики.
По-интересен е въпросът относно избирането на член на Прокурорската колегия от парламентарната квота. Вече повече от половин година от парламента няма никаква информация, нито дори намек за стартиране на процедура за провеждането на този избор. Няма и никаква индикация това да притеснява прокурорската колегия във ВСС и самия парламент.
В Закона за съдебната власт няма изрично разписана процедура за тази ситуация, но може да се приеме, че действа принципа на симетричност и при това положение се прилагат правилата за редовен избор на член на ВСС от парламентарната квота. Според тях предложения за кандидати могат да се правят от народните представители не по-късно от 2 месеца преди провеждането на избора пред съответната специализирана комисия в Народното събрание, в случая, това е Комисията по правни въпроси. От 29 януари до сега парламентът е имал достатъчно време да излъчи кандидатури и да проведе избора, за да запълни собствената си квота във Висшия съдебен съвет. Въпросът, който е нормално да се зададе в такъв случай е, защо това не е направено?
От БИПИ наблюдаваме процедурите в парламента за ключовите позиции в държавата от почти 10 години и тенденцията не е положителна. Обикновено лицата, които Народното събрание избира на тези длъжности, са резултат не на прецизна селекция въз основа на качества, професионализъм и почтеност, а по-скоро на задкулисни договорки. Процесът на подбор е изцяло в сенчестата страна на политическия живот на парламента и то до степен, която подлага на съмнение съществуването му. В случая обаче, не става въпрос за избор на ръководство на НЗОК, БНБ или КЗК, а кадруване на парламента във висшия административен и кадрови орган на независимата съдебна власт – Висшия съдебен съвет. Непопълването на състава на Прокурорската колегия повече от половин година поставя под въпрос легитимността на нейната работа, но и доверието в дейността на този орган изобщо. Въпросът защо парламентарната квота стои непопълнена е още по-интересен и на фона на това, че макар и в опозиция, ДПС не са във враждебни отношения с управляващото мнозинство и лесно биха могли да постигнат компромис около конкретна кандидатура/и. Възможно е разбира се, ДПС напълно съзнателно да не номинират никой, защото теоретично това ще увеличи влиянието им в съдебната система – излиза човек на ДПС, влиза човек на ДПС. Има и друг вариант – това да се прави нарочно, за да се покаже, че прокурорската колегия работи добре и в състав, при който мнозинството е от магистратите избрани от своите колеги. Подобно заключение обаче, също не е издържано логически, защото веднага може да му бъде противопоставен аргумента за „историческия компромис“ , в резултат на който съотношенията и в двете колегии на ВСС станаха други. Освен това, в Прокурорската колегия рядко се провеждат каквито и да било дебати, поради което и самото съществуване на някакво съотношение между парламентарна и професионална квоти там няма особено значение.
Остава още един вариант, депутатите да нямат кандидат/и, които да номинират, защото никой не желае или тези, с които вече е говорено са отказали. Подобен вариант би показал, че в гилдията има останали етика и морал, и някакви съпротивителни сили, които не могат да бъдат изкушени от висока заплата и други облаги. От началото на своя мандат, стартирал октомври 2017 г., този ВСС успя да надмине предишния състав по безпринципност и налагане на двойни стандарти. Върхът на тази антимагистратска дейност беше достигнат с избора на нов главен прокурор, който макар и процедурно безпроблемен, от морална и професионална гледна точка, показа сериозни дефицити и липса на качества у мнозинството от членовете на ВСС.
България в момента е в криза – институционална, парламентарна, ценностна. За тази криза допринесоха ВСС и самата Прокурорска колегия чрез избора на главен прокурор, чиито действия изведоха хората на улицата. Парламентът може да започне излизането от тази криза чрез провеждането на прозрачна процедура за попълване състава на прокурорската колегия във ВСС. Независимо дали ще е този или следващият парламент.
