I. Общ коментар

Планът за възстановяване и устойчивост /ПВУ/ е инструмент създаден от ЕК насочен не само към реформи свързани директно с преодоляване на последствията от пандемията, но и към такива, които да стимулират развитието на съответната държава в области, в които тя има дефицити или изостава с важни промени. В тази връзка е и обвързаността на Плана със специфичните за държавите препоръки от Европейския семестър, както и с други конкретни за дадената държава препоръки и документи.

Конкретно за България това са ключовите приоритети /т.нар. индикативни показатели/ посочени в Механизма за сътрудничество и оценка /макар и да няма писмени доклади по механизма, de jure, той продължава да действа и поради това е обвързващ за страната ни/, които се отнасят към:

• - Независимост и отчетност на съдебната власт;
• - Реформиране на съдебната система;
• - Реформи в съдебната власт насочени към повече прозрачност;
• - Въвеждане на ефективни мерки за справяне с корупцията по високите етажи на властта;
• - Справяне с корупцията на ниво местна власт, и
• - Справяне с организираната престъпност.

Ето защо в частта, която има относимост към съдебната власт Планът следва да предлага реформи насочени към пълното изпълнение на описаните приоритети.

В допълнение е важно да се отбележи, че от страна на ЕК са дадени насоки, в които са определени обема на реформите и какво те могат да включват. Отделно от това са предоставени и „сламки“ за начина, по който документите следва да бъдат създадени и информацията, която да съдържат.

Специално по отношение на реформите в насоките е казано, че „Реформата е действие или процес, който осъществява промени и подобрения със значително въздействие и дългосрочни ефекти върху функционирането на пазар или политика, функционирането или структурите на институция или администрация, или върху прогреса на относими цели на определени политики като растеж, работни места, устойчивост и преход към зелена икономика“. ^[1]

По нататък в същите насоки се обяснява, че целта на предлаганите реформи е да бъдат структурно променени съответни параметри като за това е възможно да бъдат отстранени съответни пречки или други препятствия. Предлаганите реформи е необходимо да водят да подобряване на цялостната рамка на функциониране на публични институции и услуги и да осигуряват ефикасно и ефективно използване на направените инвестиции.

На практика това означава, че към Плана трябва да се подходи смело, амбициозно и с нагласа за изпълнение на реформи, които са отлагани отдавна по една или друга причина /най-често политическа/.

Екипът на МП трябва да бъде поздравен за положените усилия и изработването на предложенията. От друга страна обаче, трябва откровено да се каже, че нито едно от горните определения не може да бъде дадено за повечето от включените в настоящия вариант на ПВУ 11 мерки в част 10 – Бизнес среда – Достъпно, ефективно и предвидимо правосъдие. Промените, които се предлагат могат да бъдат отнесени в голямата си част към категорията „меки мерки“, които могат да доведат до подобрения в предлаганите сфери, но не и до устойчиви и необратими реформи. Това усещане бе затвърдено и по време на дискусията с представители на МП, която се проведе в МС на 16.07.2021 г.

Трябва да се отчете разбира се, аргументът за високия политически риск, особено когато става въпрос за законодателни промени, но в крайна сметка този риск съществува винаги, а целта на една предлагана сериозна реформа е да търси начини за преодоляване на рисковете и довеждане на реформата до край.

II. Конкретни предложения

1. По отношение на мярка 6 Приемане на Национална стратегия за превенция и противодействие на корупцията и на пътна карта за изпълнението й (2021-2027) – мярката следва да се промени на Изпълнение на националната стратегия, защото както е известно тя беше приета в началото на настоящата година и акцентът трябва да бъде насочен върху реализирането на разписаните в нея и в пътната карта към нея дейности.

2. По отношение на мярка 8 насочена към транспонирането на Директива 2019/1937 относно защитата на лицата, които подават сигнали за нарушения на правото на Съюза. Мярката може да бъде разширена в посока засилване на ефективната защита на подаващите сигнали, като най-важна предпоставка за борба с нередностите, т.е. възможността за възприемане на единен и самостоятелен орган за защита и подкрепа на лицата, които подават сигнали.  Това може да стане чрез създаването на изцяло нов орган, или чрез възлагане на нови компетенции на вече съществуващ такъв. Преосмисляне в този контекст на съществуването и функционирането на десетките подобни органи, които оперират в момента.   

3. Нова мярка свързана с провеждането на реформата в съдебната карта – смятаме, че тази мярка е напълно необходима и следва да бъде включена в ПВУ. Настоящият състав на Министерство на правосъдието заяви по категоричен начин ангажимента си към този въпрос и интегрирането му в Плана е естествено продължение на този ангажимент. Въпросът за съдебната карта не е само въпрос на съдебната система и на ВСС /който трябва да кажем, че се провали в решаването му/. Това е въпрос на синхронизирана и структурирана държавна политика с относимост към икономика, демография, общност и развитие на бизнес средата в страната. Необходимо е въз основа на вече направеното да се обсъди задълбочени какъв би бил най-ефективния и ефикасен подход за провеждане на такава сериозна реформа.

4. Нова мярка свързана с пълното транспониране на Директива 1371/2017 г. относно борбата с измамите, засягащи финансовите интереси на Съюза, по наказателноправен ред (т.нар. PIF Директива). За целите на Директивата се прилагат следните определения:

Чл.2 „финансови интереси на Съюза“ означава всички приходи, разходи и активи, включени във, придобити чрез или дължими на: бюджета на Съюза; бюджетите на институциите, органите, службите и агенциите на Съюза, създадени съгласно Договорите, или бюджетите, пряко или косвено управлявани и контролирани от тях.

В българският НК липсва дефиниция. Има твърдения, че дефиницията е идентична с тази в чл. 2, параграф 1 от Регламент № 883/2013, която се прилага директно. Това обаче, е неприложимо, защото този Регламент касае дейността на ОЛАФ / и междувременно е ревизиран/,а  и се отнася до т.н. административни разследвания. Прокурорите не могат да правят препращане с ОА.

Няма транспониране и по отношение на обществените поръчки, а чл. 3 от Директивата урежда финансова измама свързана директно с обществените поръчки. Към момента у нас се приема, че на текста на Директивата от чл. 3 съответства чл. 212 от НК.Този текст обаче, се отнася за случаи на  документна измама и е от 1975 г. с последна редакция, когато имуществото е от фондове  на ЕС приета  през  2002 г. / близо 10 години преди Директивата/. Има и други проблеми свързани с транспонирането на тази Директива като част от тях наскоро бяха засегнати и от преюдициалното запитване на ОкрС – Бургас. ^[2]

5. Нова мярка насочена към реализиране докрай на реформата в юридическото образование – модернизиране на университетското образование по право през въвеждане на практически насочени дисциплини, реално и пълноценно провеждане на стажовете, изпълване със съдържание на практико-теоретичния изпит и релевантните за това промени в законови и подзаконови нормативни актове.

Планът за възстановяване и устойчивост трябва да бъде разглеждан като възможност за страната ни да навакса в ключови области като отчетност в съдебната система /в частност на прокуратурата и фигурата на главния прокурор/, ефективно справяне с корупцията по високите етажи на властта, други реформи, които по една или друга причина не са били във фокуса на управляващите до момента /съдебната карта, юридическото образование и т.н./. Ето защо, един по-агресивен подход би бил по-подходящ в случая. В противен случай рискуваме да се окажем в ситуация, в която огромният финансов ресурс, който ще бъде отпуснат, ще бъде изхарчен по един неефективен и неефикасен начин и реформите ще бъдат отново парцелирани без да превърнат процесите на демократично развитие на страната в необратими.

[1] https://ec.europa.eu/info/sites/default/files/document_travail_service_part1_v2_en.pdf /преводът е на БИПИ/ 

[2]https://news.lex.bg/%D0%BD%D0%B0%D0%BA%D0%B0%D0%B7%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5-%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%B8-%D0%B4%D0%BE%D0%BA%D0%B0%D0%B7%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-%D0%BF%D1%80%D0%B5%D1%81%D1%82%D1%8A%D0%BF/