В услуга на на командированите. Как ВСС се опитва да провали конкурса за съдии в апелативните съдилища?
Едно вероятно решение, което може да отвори широко вратата за провал на всеки следващ конкурс в системата
Галина Гиргинова
Заседанието на Съдийската колегия (СК) към Висшия съдебен съвет (ВСС) на 24.09.2024 г. беше нажежено до краен предел. Причината бе опитът на мнозинството да провали и върне отначало обявения през 2022 г. конкурс за съдии в търговските отделения на апелативните съдилища. В края на заседанието кворумът падна и казусът остана висящ, но вероятно още на следващото заседание мнозинството ще прокара меко казано скандално решение.
В търговските отделения на апелативните съдилища – място, където се гледат дела с икономически интереси за милиони, не са назначавани титулярни съдии поне от 7 години. На мястото на незаетите щатове правораздават огромен брой командировани съдии. В мандата на този ВСС веднъж вече подобен конкурс се провали. Сега в него участват над 200 съдии, които се борят за 18 места в апелативните съдилища – в София (9 места), Пловдив (4 места), Бургас (2 места) и Варна (3 места). Логично е да се запитаме защо СК опитва да провали двугодишно усилие на толкова хора и да рестартира конкурса? Ако заявеното решение, анонсирано от председателя на Върховния административен съд (ВАС) Георги Чолаков, който изглежда контролира мнозинството в колегията, стане факт, то ще има изключително негативен ефект върху системата.
Хронологията или как с изсмукани от пръстите аргументи се прави опит за провал на конкурса
Индикацията, че нещо необичайно ще се случи дойде в самото начало на разглеждане на точката. И това бе фактът, че първи в дискусията взе думата Георги Чолаков. Той неведнъж е обвиняван от опозиционно настроените членове в колегията, че се меси твърде много в съществените въпроси, касаещи управлението на общите съдилища. Това твърдение не е голословно – в последните години Чолаков даваше тон на мнозинството със свои изказвания и предложения в избори за председатели на съдилища и други ключови казуси. А то неизменно се съобразяваше с неговото мнение и игнорираше обоснованите становища на председателя на Върховния касационен съд (ВКС) Галина Захарова.
Предложението на Чолаков беше следното – заради съществени процесуални нарушения при провеждане на конкурса, той да се върне на фазата за определяне на нов състав на конкурсната комисия. Действие, което би забавило с поне още две години финализирането на конкурса и би осигурило комфорта на близо 23 съдии, които ще продължат да правораздават в ключовите търговски отделения на апелативните съдилища без да са се преборили в състезателна процедура за титулярното място.
Аргументите за предложението на Чолаков бяха два и изцяло преповтарят възраженията на петима магистрати, участвали в конкурса. Те биха могли да озадачат дори и външните наблюдатели, които не познават в детайли системата. Първото от двете възражения се отнася до участието на доц. д-р Венцислав Петров в конкурсната комисия, който според петимата магистрати и Чолаков, не би следвало да изпитва участниците в конкурса, тъй като не преподавал по търговско право. „Ние трябва да отговорим на въпроса този хабилитиран учен, който ние сме определели да участва – доц. д-р Венцислав Петров, е ли хабилитиран учен по съответната материя, в случая тя е търговско право. Това означава, че този преподавател следва да бъде хабилитиран учен по търговско право. Моят отговор е, че това не е така. Доц. Петров е добил правото да води лекции въз основа на научен труд. Видно от биографията му на сайтовете на СУ и на ВТУ той води лекции по гражданско, семейно, наследствено, облигационно и вещно право. Доц. Венцислав Петров е преподавател в материята на гражданското право, има право и води лекции само в тази област. Странно ми е как сме го определили в конкурса за търговските отделения. В случая сме допуснали съществено процесуално действие, което води и до незаконосъобразност на решенията“, казва Чолаков, цитиран от Lex.bg.
Вторият аргумент на Чолаков бе, че комисията не се е мотивирала по един от трите критерия, по които се оценяват кандидатите – кадровите досиета на магистратите. По думите му всички кандидати са получили отлични оценки, но без мотиви. „В кадровото досие се съдържа важна информация – освен данни за наложени наказания или липсата на такива, там са всички обучения, които са провеждани – семинари, колоквиуми и т.н., което има значение при оценяването на тези магистрати. Ако няма нито един семинар по търговско право, това следва да се отчете при определянето на оценката, както и да се отчете, когато магистрати са участвали активно. Ние не може да преценим доколко комисията е действала законосъобразно“, казва Чолаков. И допълва, че поради тази причина СК не може да прецени как е действала комисията.
Със становището на Чолаков категорично не се съгласиха четирима членове на колегията – председателят на ВКС Галина Захарова, Цветинка Пашкунова (преди това съдия от ВКС), Олга Керелска (преди това съдия от ВКС) и Атанаска Дишева (преди това съдия от ВАС). Всички те изтъкнаха, че нито един от двата аргумента на Чолаков не представляват съществено процесуално нарушение, което налага конкурсът да бъде върнат.
На първо място тезата на Чолаков, че доц. д-р Петров не е специалист по търговско право бе оборена категорично от Галина Захарова и е подкрепена от становищата до Комисията по атестиране и конкурси (КАК) към СК, Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий“, където доц. д-р Петров е хабилитиран преподавател. От СУ отговарят, че доц. д-р Венцислав Петров е преподавател в Катедра „Гражданскоправни науки, а именно в нея се осъществява преподаването по търговско право“. Преподавателят води занятия по Семейно и наследствено право, Гражданско право-обща част и Облигационно право. От университета сочат, че търговското право не е обособено в отделно професионално направление, а попада в направление „Гражданско и семейно право“ и преподавателите там са компетентни да преподават търговско право и да участват в комисии за провеждане на държавни изпити по гражданскоправни науки.
Подобен е отговорът до КАК и от ВТУ – там доц. д-р Венцислав Петров е преподавател в Катедра „Частно правни науки“ в Юридическия факултет, като останалите две катедри са „Наказателноправни науки“ и „Публичноправни науки“. В университета няма самостоятелна катедра по търговско право. От университета подчертават, че преподаването и научното разработване на търговско право според законодателството не се обособяват в отделно професионално направление, а попадат в направление „Гражданско и семейно право“ и преподаватели там са компетентни да преподават и търговско право.
Бърза справка в интернет показва, че специализирани катедри по търговско право не съществуват нито в Университета по национално и световно стопанство, нито в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“. А това означава, че ако се приеме аргументът на Чолаков, то всички конкурси досега за търговските отделения са били нелегитимни, защото в конкурсните комисии за тях не са участвали преподаватели по търговско право.
В становището си по казуса и изказването си по време на заседанието Галина Захарова също застъпва тази теза – в Наредбата за единните държавни изисквания за придобиване на висше образование по специалността „право“ и професионална квалификация „юрист“ е предвидено, че в състава на държавната изпитна комисия за полагане на държавен изпит се включват хабилитирани преподаватели „от областта на публичноправните, гражданскоправните или наказателноправните науки“. В нея не е обособена самостоятелна област търговскоправни науки. И това е така, защото търговското право е част от гражданскоправните науки. Освен това отделна хабилитация по търговско право няма.
Захарова твърди, че след като университетите са зачели компетентността на доц. Петров, тя не може да бъде оспорвана от СК.
Цветинка Пашкунова прави и друг паралел – ако аргументът на Чолаков е верен, то тогава и конкурсите за наказателните отделения могат да бъдат оспорвани, защото в конкурсните комисии там участват преподаватели по криминалистика. Олга Керелска припомня, че през 2018 г. в конкурсите за гражданските и търговските отделения на апелативните съдилища за редовен член е избран също преподават по гражданско право.
По вторият аргумент на Чолаков – че конкурсната комисия не е дала мотиви по един от критериите за оценяване – кадровото досие на магистратите, възражения има отново съдия Захарова. Става дума за компонента от конкурса, в който конкурсната комисия оценява професионалните качества на кандидатите като разглежда шест техни акта по конкретни техни дела. „Но отчитането на някои обстоятелства изцяло и единствено по усмотрение на комисията, без насоки и указания, дадени от СК или поне от КАК, граничат със субективизъм. Много трудно бихме могли да дадем обоснована оценка на възражения във връзка с участието в обучение и семинари и съответното оценяване, защото сам по себе си броят участия в обучения е субективен като критерий за оценяване. Още по-субективен е въпросът какъв е резултатът от проведените обучения и квалификации и как се изчислява той. И ненапразно до момента в никой от конкурсите няма някакви указания и разлики с резултата в настоящото мотивирано становище на комисията за назначаването на класираните кандидати. По същия начин и в конкурса за наказателните отделения отново липсват подробности и детайлизация по критерия „данни от кадровото досие“, сочи Захарова.
Председателят на ВКС казва, че нито Закона за съдебната власт (ЗСВ), нито Наредбата, която регулира конкурсите, се предвиждат обсъждане и отразяване в мотивите към протокола на комисията на правилността на разгледаните актове или законността на процесуалните действия на съдиите. С други думи – конкурсната комисия не се явява институционен контрол на съдебните актове и би надхвърлила компетенциите си, ако изложи съображения по конкретните дела. И в този смисъл нито КАК, нито членовете на СК са давали указания за обученията. По правило СК няма правомощия да дава нова оценка на участващите в конкурса. Ето защо мотивите на конкурсната комисия не могат да бъдат предмет на обсъждане пред ВСС, защото това е изключителна компетентност на изпитващите и няма как кадровият орган да изземе тази функция или да преценява как те са се мотивирали.
Атанаска Дишева многократно пита в какво се изразява нарушението в процедурата. „Съществено процесуално нарушение в работата на нашия помощен орган – конкурсната комисия“, отговаря той.
И тъй като до този момент подобни възражения в конкурси не са правени, Дишева предлага на колегията да събере детайлна информация по поставените въпроси и да прегледа практиката си по конкурсите. Дишева иска да се събере информация от всички юридически факултети как се определя специализацията на преподавателите, съществуват ли отделни катедри по търговско право, как се осъществява взаимната заменяемост на преподавателите, на какъв принцип и от значение ли е темата на хабилитационните трудове на преподавателите. И още – да се предостави справка за хабилитираните лица, участващи в конкурсите за повишаване за периода 2018-2023 г. – как са определяни, кога и при какви обстоятелства, извършвана ли е проверка на квалификацията на хабилитираните учени. Да се предостави систематизирана информация и аргументи по проведените в този период конкурси, касаещи съдържанието на мотивираните предложения за повишаване на магистратите. Aдминистрацията на ВСС да провери начина, по който е взето решение за определяне на доц. Венцислав Петров и за включването му в списъка на хабилитирани лица, измежду които се провежда избор за член на конкурсна комисия. Да се отложи заседанието на СК, за да може всички нейни членове да присъстват и да се чуе тяхното мнение, съобщава Lex.bg.
Очаквано нито едно от тези предложения не събира мнозинство. А изказването на Драгомир Кояджиков е емблематично, защото разкрива механизма, по който се взимат решенията в колегията. Кояджиков казва, че исканата информация няма да доведе до друг извод, извън този на председателя на ВАС. След което заявява, че на него доказателства не са му необходими, защото те нямало да оборят мотивите на Георги Чолаков.
Така решението по този въпрос предстои, но отсега е ясно, че мнозинството около Чолаков едва ли ще преосмисли позицията си. Един от сериозните проблеми в едно такова разрешение на казуса е, че ако конкурсът бъде върнат на етап – избор на комисия, никой от участниците в него няма да има пълноправна възможност да възрази, тъй като при евентуално обжалване е твърде вероятно ВАС да се позове на факта, че това е въпрос по процедурата, а не краен акт. С други думи – усилията на над 200 магистрата, както и на конкурсната комисия, които са участвали в конкурса за повишаване, ще бъдат изтрити като с гумичка. И тук идва резонният въпрос – защо?
Изроденият институт на командироването или за кого са запазени местата
Източници на „Съдебни репортажи“ в съдебната система сочат, че една от основните причини мнозинството в СК да се опитва да провали настоящия конкурс се корени в класирането. И по-точно в това, че сред класираните за титулярните места няма от командированите съдии, които правораздават в търговските отделения на апелативните съдилища в София, Пловдив, Бургас и Варна.
Проверка на „Съдебни репортажи“ в регистъра на командированите магистрати показа, че към юни 2024 г. в Софийския апелативен съд (САС) работят 21 командировани в съдии, в Пловдив – петима, във Варна – петима, в Бургас – шестима, а във Велико Търново – шестима. Или общо 43 съдии правораздават в по-висока инстанция без да са спечелили конкурс. От тях командированите съдии в търговските отделения на апелативните съдилища са най-малко 27. Само в САС – най-големия апелативен съд, който е ключов заради концентрацията на икономически интереси в столицата и областта, в Търговското отделение са командировани 15 съдии от общо 21 магистрата там.
Това на практика означава, че част от делата се решават от съдебни състави, в които преобладават командировани магистрати. Защо това е проблем? Защото единствено от волята на председателя зависи положението на конкретния командирован. В системата отдавна се знае, че командированите магистрати могат да бъдат зависими от благоволението на председателя на съда, а редица журналистически разследвания в годините показаха, че щекотливи дела, в които се очаква точно определен краен акт, се падат именно на командировани съдии и прокурори. Председателите могат да командироват еднолично избрани от тях съдии без мотиви, а това много е практика, която води след себе си корупция. Не случайно в докладите относно върховенството на закона на Европейската комисия този проблем е отбелязван, а най-отчетливо – в последния документ за България.
Показателно е, че за разлика от други конкурси в този за 19 места се класира само един от командированите магистрати – съдия от Окръжен съд – Варна, която правораздава от близо 2 години в апелативната инстанция. Почти всички командировани съдии (независимо дали в търговското или гражданското отделение) участват в конкурса, други предпочитат да се състезават в конкурса за гражданските отделения, в който класирането също излезе. Там от 24 налични места се класират 9 командировани съдии. Само за сравнение – в наскоро приключилия конкурс за ВАС за 17 места във върховния съд само двама от спечелилите не са командировани там (четирима от спечелилите съдии са административни ръководители и не могат да бъдат командировани, така съотношението става 13 към 2).
И още една нелицеприятна и тревожна статистика. Средно в САС един съдия е командирован от 63 месеца или повече от пет години. Рекордьорът по продължителност на командировката работи в САС от 115 месеца или над 9 години и половина. И тук отново трябва да се каже, че това са съдии, които не са спечелили конкурс за тези места.
Източници на „Съдебни репортажи“ от системата обясниха, че между съдиите усилено се коментира, че е имало опити да се въздейства на членовете на конкурсната комисия за определени кандидати. Индикации, че провалът на конкурса се готви отдавна може да се открият и в други косвени обстоятелства. Още през април тази година в сайта „Факти“ излиза публикация без автор, в която се твърди, че има съществено процесуално нарушение в конкурса. Подобни материали излизат и в Народ.бг и Блиц.
Така, на практика, ако конкурсът бъде върнат до ниво – избор на конкурсна комисия, то командированите съдии ще продължат да правораздават в по-горна инстанция за неопределено време, а и ще получат втори шанс да „завоюват“ титулярните места. От друга страна съдии поставят въпроса – ако командированите от години магистрати не успяват да се преборят за първите места в конкурсите, то по какви критерии председателите на съдилища правят предложения за командироване на точно тези конкретни съдии.
Съюзът на съдиите в България (ССБ) публикува остра позиция в края на седмицата. Съсловната организация изразява “искреното си възмущение от предложението за връщане на предходен етап на конкурса за повишаване на съдии в Търговските отделения на апелативните съдилища”. От съюза припомнят “значението на този конкурс за търговските отделения в апелативните съдилища, които са последна инстанция по някои спорове за спиране на т.нар. „кражба на фирми“ и други обезпечителни мерки”. Излагайки подробни аргументи от ССБ стигат до извод, че предложението за връщане на конкурса е свързано с “нежеланието на членовете на Съдийската колегия да се съобразят с предложеното класиране и опит за налагане на алтернативно класиране”.
От съсловната организация призовават СК да отправи публично извинение към доц. д-р Петров “за изказаните съмнения за това, че му липсва компетентност, освен ако не бъдат изложени конкретни мотиви кои точно качества и познания се смята, че не притежава” и към всички висши училища в България. От ССБ искат още колегията да разгледа по същество въпроса с повишаването на класираните кандидати или да изложат конкретни съображения за всеки един от тях, както и да преработят така правилата за избор на членове на конкурсните комисии, че в бъдещете да не се допуска “под съмнение на качествата на някой от избраните членове ex post facto – след обявяване на резултатите”.
Най-малко три катастрофални последици
На първо място с подобно решение на СК би се отворила широко вратата за бламиране на всеки следващ конкурс с юридически необосновани аргументи. Предстои СК да гласува решения по отношение на конкурса за гражданските отделения в апелативните съдилища, както и по конкурса за Гражданска колегия на ВКС.
На второ място, ако конкурсът за търговските отделения бъде върнат, това ще затлачи и всички останали конкурси надолу по веригата чак до районните съдилища поне за две години напред (ако се съди по продължителността на настоящата процедура). А това означава, че районните съдилища ще продължат да са донори за командироване за окръжните съдилища, а те респективно – за апелативните. В системата основният механизъм за справяне с незаетите щатове ще продължи да бъде единствено институтът на командироване, а той е порочен, защото заобикаля конкурсното начало и компрометира естественото израстване на съдиите по веригата нагоре.
И на трето място – хабилитирани преподаватели могат да започнат да отказват да участват в конкурсните комисии, защото ще стои притеснението, че във всеки един момент по целесъобразност, а не по закон, членовете на ВСС ще могат да поставят под съмнение квалификацията им. По време на заседанието на СК във вторник се видя, че кадровият орган не се притеснява да използва унизителни аргументи, когато цели определен резултат. Пример в тази посока бе изказването на Боян Новански, който изброяваше множество трудове на доц. Петров, за да докаже, че нямал компетенции в търговското право.
Едно е сигурно, обсъждането по този въпрос в СК за пореден път показа кой диктува решенията в колегията и как кадровиците са склонни да дестабилизират цялата система в името на цели, които за далеч от принципа за прозрачно управление на съдебната власт.