От адв. Цветомир Тодоров, БИПИ и Георги Шуманов, стажант в БИПИ

Докато в България реалната съдебна реформа изглежда по-непостижима от всякога, а правосъдието все по-често се превръща в карикатура, заклещено в криминално-политически зависимости, в недалечна Молдова, страна, доскоро синоним на корупция, тече съвсем истинска промяна. Десетки съдилища бяха закрити. Стотици магистрати напуснаха системата или са на път да го направят. Действащ главен прокурор бе арестуван и разследван. Висшият съдебен съвет бе деполитизиран и дори отворен за неюристи.

Контекстът

Изминалите парламентарни избори в Република Молдова насочиха международното внимание към Кишинев. Причината за това е не само войната в съседна Украйна, но и забележителният процес на скъсване на Молдова с имиджа на пост-съветска страна, управлявана на ръчен режим от свързани със статуквото в Москва олигарси и престъпни кланове. Молдова върви към интеграция с Европейския съюз с ентусиазъм, какъвто не сме виждали от години. Залогът е голям и за това на последните молдовските избори за парламент имаше всички елементи на добрия политически трилър: арест и екстрадация на знаков олигарх; забрана за участие на ключови проруски ориентирани партии в деня преди гласуването; непропорционален брой изборни секции в различните диаспори; сериозна намеса на местни и чуждестранни служби; непризнаваща резултатите опозиция.

Молдова засега успява. Про-европейското движение спечели парламентарния вот, с което доказа, че поне някъде на Стария континент европейската идея е жива; че ЕС все още може да очарова, въпреки икономическите, идеологическите и институционални кризи, през които преминава. Резултатите от изборите там показаха и нещо друго – за Руската федерация става все по-трудно ефективно, без да използва оръжие, да налага своя контрол върху чуждестранни територии, които отколешно приема за свои традиционни сфери на влияние.  

Промяната за Молдова започна преди около пет години и в нейната основа застана изпълнението на обещание за съдебна реформа и борба с корупцията. Имено заради него молдовците избраха за свой президент Мая Санду – политик от кариерата, с диплома от Харвард и професионален опит в централата на Световната банка във Вашингтон. Долу-горе по същото време в България също се роди протестно движение, което издигна за свое знаме подобни послания – нулева толерантност към корупцията, съдебна реформа и ревизия на предходните управления. Но всички паралели между реформаторските процеси в България и Молдова спират тук. Докато у нас искрата на промяната изглежда угаснала, удавена в блатото на дребнави битово-политически спорове, непреодолими зависимости и откровена политическа глупост, в Молдова реформите продължават и до днес. Началото на войната на Русия срещу Украйна единствено ги задълбочи и ускори. Уплашени от опасността огънят на войната да запали и техните къщи, молдовските граждани през последните пет години четири пъти дадоха своята подкрепа на избори за про-европейските сили, препотвърждавайки отново и отново курса на излизане от руската орбита на влияние.

Разбира се, огромната роля за промяната на външнополитическия курс на Молдова има съседна Румъния, другата държава в региона, с отколешни интереси в страната. Румъния, освен своята явна подкрепа за новите управляващи в Кишинев, успя да наложи темата за бъдещето на Молдова сред приоритетите в дневния ред на ЕС и Великобритания. България никога не успя да постигне нищо подобно по отношение на Западните Балкани и най-вече – Северна Македония.

Резултатите от съдебната реформа в Молдова станаха видими на изборите през септември, когато Върховният съд на страната потвърди недопускането на две от проруските партии до тях, непосредствено преди вота. По-рано Централният апелативен съд изключи от изборния процес трета партия, предвождана от бившия президент на страната Адриан Канду, поради информация на разузнавателните служби за „възможни подривни дейности“ от лица, обект на международни санкции. На фона на това трябва да се припомни, че през 2019 г. настоящият президент на страната Мая Санду, не бе допусната да стане премиер на страната, имено чрез съдебно решение.

Завладяната държава

За да се разбере колко фундаментално и дори невероятно е случващото се в Молдова, трябва да се държи ясна сметка каква беше бившата съветска република до скоро и колко тежко корумпирани бяха молдовските съдилища. Десетилетия след краха на СССР Република Молдова бе символ на провалена държава в Европа. Молдовското общество, разделено по всички възможни линии – етнически, езиково, географски, политически, геополитически и дори църковно, бе станало идеалната почва за развитие на гигантска, по своята всеобхватност корупция от постсъветски тип. В нея организираната престъпност и олигархичните интереси се преплитаха с властовите структури на всички нива, като реално управляваха държавата. Не случайно точно Молдова бе първата европейска държава, която Световната банка даде за пример за завладяна (от корупцията) държава (state capture) в докладите си в далечната 2004 г. За сравнение България получи тази „титла“ едва през 2014 г.

Молдова доказа, че славата ѝ на първата завладяна държава в Европа не е случайна, когато между 2010 и 2014  г. стана плацдарм за осъществяване на най-голямата разкривана някога схема за пране на пари в историята. Чрез така наречената схема „Руска перачница“ (още „Руска тройка“) около 80 млрд. евро (точната оценка е невъзможна), „мръсни“ пари от корупция и криминални дейности, с произход Русия, са се влели във финансовия и стопански оборот на ЕС, Великобритания и САЩ. Впоследствие тези изпрани руски капитали са използвани за инвестиции в недвижими имоти, луксозни стоки и купуването на политическо и медийно влияние в полза на Руската федерация и отделни нейни граждани. Работата на руската перачница в Молдова е проста и едновременно с това, гениално ефективна. Руски компании сключват фиктивни договори с фирми фантоми, регистрирани в офшорни зони, след което не изпълняват своите задължения. Това става причина измислените им офшорни партньори да заведат искове за неизпълнение и неустойка. Ключов фактор за успеха на измамата се оказва участието на молдовските съдилища, като точно те, съгласно клаузите на договорите, следва да разглеждат въпросните търговски спорове. В резултат десетки корумпирани молдовски магистрати постановяват решения, с които задължават „неизправните“ руски компании да изплатят милиарди  евро неустойки на техните фиктивни офшорни контрагенти. Парите „за неустойки“ по неизпълнените договори идват от Русия, като минават през молдовски банки, след което по искане на офшорните фирми се прехвърлят към сметки в десетки банки в ЕС и Великобритания (все още част от Съюза към онзи момент). След края на тези трансфери мръсните руски пари напълно легално се вливат в икономиката на Запада (в това число и на България, макар проблемът никога да не е бил във фокуса на нашите власти), тъй като транзакциите са де юре изпълнение на съдебно решение на молдовски съдилища.

Скандалите в Молдова, свързани с огромна стратегическа корупция следват един след друг. През 2014 г. от 3 банки в страната са източени над 1 млрд. евро. Схемата, зад която прозират имената на двама ключови местни олигарси, нанасят общи щети на държавата, равняващи се на 12 % от нейния брутен вътрешен продукт за същата година. Този случай прилича на фалита на КТБ в България, не само защото става в една и съща година с него, а и защото както в България, така и в Молдова, правоохранителните, контролните и разследващите органи проспиват схема, а впоследствие източените капитали успешно са реинвестирани в политическия процес. В Молдова това превръща един от замесените  в банковите фалити – олигархът Владимир Плахотнюк, в некоронован цар на страната. Без някога да е бил премиер или президент, а единствено депутат, през следващите пет години Плахотнюк ефективно контролира парламента, правителството и съдебната власт в страната чрез бизнес империя, в която ключово място заема неговата мрежа от медии и лоялни политици и магистрати. По думите на гагаузкия журналист с българско гражданство Михал Сиркели, в интервю за русенската медия „Мостът на приятелството“ [1], в периода 2015 - 2019 г. Плахотнюк е фактически това, което е в момента Делян Пеевски за българския политически и икономически живот. Но и тук приликите между България и Молдова спират, тъй като през 2019 г. Плахотнюк, обект на санкции от страна на САЩ и Великобритания, е принуден да напусне Молдова, в резултат на започналите реформи. Олигархът е арестуван през лятото на 2025 г. в Гърция, с шест румънски паспорта, като през септември, в навечерието на президентските избори, е предаден на молдовските власти, въпреки желанието на Москва да бъде екстрадиран в Русия.

Повече от всички други малки държави в региона, Молдова е заложник на своята география. Разположена едва на 40 % от едноименната историческа област, лишена от излаз на Черно море, със замразен конфликт между столицата и непризнатата от никого (освен от Москва), де-факто независима сепаратистка държавица Приднестровие, която е и дом на забравена от времето на Студената война руска армия, Молдова десетилетия изглежда орисана да бъде сива зона, между лелеяния от Москва „Руски свят“ и Европа, и поради това, плацдарм за криминални дейности и руски хибридни атаки в региона. Не случайно се смята, че голяма част от откраднатите в България луксозни автомобили, поемат цели или на части, по пътя към Приднестровието, където се рециклират и подготвят за вторичния пазар на север и изток от Черно море. Знакови за Молдова са и „инвестициите“ на Игор Чайка, син на бившия генерален прокурор на Руската федерация Юрий Чайка (последният познат в България от официалната си визита в София през 2017 г. по покана на тогавашния главен прокурор Сотир Цацаров), в „мини за криптовалута“ и „ферми за тролове“, като последните активно заливат общественото пространство с фалшиви новини в целия регион, включително и България[2].

Реформата

Първият сигнал за това, че в Молдова започва реална реформа е арестуването през есента на 2021 г. на тогавашния главен прокурор Александър Стояноглу. Дни преди неговия арест парламентът в Кишинев гласува промени в Закона за прокуратурата, съгласно които става възможно отстраняването на главния прокурор от специална комисия за оценка на дейността му, в случай че той получи отрицателна оценка на своята работа или е уличен в дисциплинарно нарушение. Стояноглу е отстранен от поста от президента Мая Санду, след което получава и 5 обвинения. Въпреки че по-късно е оправдан, през 2023 г. окончателно спира да е главен прокурор, след което се впуска в политическия живот и става основен опонент на Мая Санду на изборите през 2024 г. Стояноглу е обвиняван в съмнителни връзки с Русия, тъй като партията му е финансирана от родения в Израел молдовски олигарх Илон Шор, един от двамата виновници за източването на 1 млрд. евро от молдовските банки през 2014 г., който бяга от молдовското правосъдие в Москва и получава руско  гражданство.

Паралелите с България отново се набиват на очи. През  юни 2023 г. в българския Наказателно-процесуален кодекс за пръв път е приет механизъм за разследване на главния прокурор. Сигналите срещу и. ф. Борислав Сарафов валят (само за първите 6 месеца на 2025 г. срещу него има 12 искания за разследване). През юли 2023 г. чрез жребий за ad hoc прокурор е избрана Даниела Талева – съдия в СГС. На практика обаче тя встъпва в длъжност едва 6 месеца по-късно, след спънки от „битово-устройствен“ тип, предизвикани от ВСС. Две години по-късно и след ред съмнения за зависимости на Талева, се оказва, че този механизъм у нас е превърнат в поредния фарс и пародия на реформа.

Молдовската правосъдна реформа би била немислима без процеса на интеграция на страната към ЕС. На 3 март 2022 г., само седмица след руското нахлуване в Украйна, Кишинев официално подава заявление за членство в ЕС. На 22 юни 2022 г. страната получава статут на кандидат-членка, а на 14 декември 2023 г. Европейският съвет взема решение за откриване на преговори за присъединяване, нещо, което само няколко години по-рано изглеждаше невъобразимо далеч в бъдещето. Във връзка с процеса на хармонизиране на своето законодателството с правото на ЕС Молдова приема ключовите норми за укрепване на върховенството на правото и независимостта на съдебната власт. През април 2022 г. влизат в сила промени в Конституцията в посока изключване на политическите фактори, които влияят върху избора на членове на Висшия съвет на магистратурата на Република Молдова (еквивалент на българския Висш съдебен съвет). Новите правила изключват от състава на Съвета членовете по право, каквито до този момент са министъра на правосъдието, главния прокурор и председателя на върховния съд, като определят, че Съветът се състои от 12 члена. 6 от тях са професионална квота – т.е. съдии, избирани от Общото събрание на съдиите в страната. Другите 6 трябва да не са съдии, да не са част от изпълнителната, съдебната или законодателната власт и да нямат партийна принадлежност, като поне 4 от тях следва да имат опит в областта на правото. Членовете от непрофесионалната квота на Съвета се избират от Парламента с квалифицирано мнозинство от 3/5 от всички депутати.

През същата година е приет и Закон  №26/2022 относно някои мерки, свързани с подбора на кандидати за членове на самоуправляващите се органи на съдиите и прокурорите. Той въвежда така наречения pre-vetting, или ако подходим описателно – процес на предварителна, преди назначаване, проверка за финансова и етична почтеност на всички кандидати за Висшия съвет на магистратурата (CSM) и Висшия съвет на прокурорите (CSP). Тя включва начина на им живот, разходите им (както и на техните близки) през последните 15 години. Целта е да се идентифицират конфликти на интереси, незаконно обогатяване или връзка с корупция, преди дадено лице да бъде дори разгледано като потенциален кандидат за такава висша длъжност. Оценката за почтеност се извършва от специална външна комисия, съставена от национални и международни членове. Много от кандидатите за двата съвета на съдебната власт в Молдова не преминават тази оценка, заради проблеми с имуществото, несъответствие между доходите и начина си на живот или просто заради непопълнени в срок декларации. Конституционният съд разглежда жалби срещу закона, но потвърждава неговата конституционност.

Успехът на тази предварителна оценка за почтеност и професионални качества провокира жива дискусия за нейното разширяване в посока всички действащи магистрати, по подобие на албанския модел. В този контекст са  приети два закона – №65/2023 г. и №252/2023, които дават началото на същинската проверка на работещи магистрати. Въз основа на тях е създаденанарочна Комисия за проверка, която има задача да извърши еднократна външна оценка на професионалните качества, етичната и финансовата почтеност, на определени категории съдии и прокурори, които заемат, или са заемали, ключови ръководни постове. Законът предвижда реални последици: магистратите, които не преминат проверката, могат да бъдат освободени от длъжност и да получат забрана за заемане на публични постове за срок от 5 до 7 години.

Комисията се състои от шестима членове, назначени от парламента с мнозинство от 3/5. От тях трима следва да са граждани на Република Молдова, предложени от парламентарните партии (с гарантирано представителство на управляващи и опозиция), и трима международни експерти. Членовете са назначени на 15 юни 2023 г. и разполагат със собствен независим секретариат, който подпомага организационно и технически дейността им. Сред правомощията на комисията са събиране и проверка на информация от всички допустими източници, достъп до държавни информационни системи, изискване на данни от публични и частни институции, включително банки, изслушване на проверяваните лица и свидетели, както и изготвяне и одобряване на доклади с резултатите от проверките. В последствие процесът за проверка на магистратите се води паралелно от две структури: комисия за съдиите и такава за прокурорите, които поемат работата на първоначалната обща комисия.

Разбира се, процесът на оценка на магистратите се сблъсква със сериозна съпротива в системата. Показателен пример от практиката е случаят с прокурор Владимир Адам, бивш член на Антикорупционната прокуратура. През ноември 2024 г. Комисията за проверка постановява, че той не отговаря на критериите за етична и финансова почтеност, предвидени в Закон №65/2023. Решението е потвърдено от Висшия съвет на магистратурата през декември 2024 г., а през май 2025 г. – и от Върховния съд на правосъдието. В резултат на това, на 5 юни 2025 г. Висшият съвет на прокурорите уведомява Генералната прокуратура за предприемане на процедура по освобождаването му от длъжност. Случаят ясно показва, че ветингът не е формалистична процедура, а инструмент с реални правни последици – от проверка на имуществото и етичната почтеност до окончателно освобождаване от системата.

Молдова все още е далеч от всеобхватната проверка за почтеност, която се провежда в Албания. Въпреки това вече над 140 магистрата са напуснали системата, поради проблеми с почтеността или професионализма си. Албанският опит показва, че временната кадрова криза, след процеса на прочистване на системата по такъв начин, е неизбежна. Въпреки това, опитът на Албания се смята за успешен, поради което много вероятно Молдова ще продължи по този път.

Успоредно с усилията за кадрово прочистване на системата, Молдова предприема и други важни структурни промени. Реорганизира Върховния си съд, като го превръща в чисто касационна инстанция. Очакването е, че така ще намалее неговата натовареност, поради което е редуцирана и бройката на върховните съдии от 33 на 20. Любопитно е, че 11 от съдиите в него следва да са магистрати от кариерата, докато останалите трябва да са представители на други правни професии – адвокати, прокурори, университетски преподаватели.

Молдова е положителен пример и за успешна реорганизацията на своята съдебна карта, нещо, което в България продължава да бъде химера и реална тема табу, въпреки многомилионния проект, изпълнен от ВСС преди няколко години. За разлика от България, в периода 2016 - 2024 г. Молдова два пъти реорганизира своята съдебна карта, с цел да отговори на актуалната демография на страната, ефективното концентриране на ресурсите в системата и най-вече да се избегнат съдилища с 2 или 3 съдии, което препятства възможността за случайно разпределение. През 2017 г. първоинстанционните съдилища от 44 са намалени на 15, а през 2023 г. тяхната бройка става 14. Апелативните съдилища от 5, през 2016 г. са намалени на 4, а през 2024 г. са редуцирани до 3.

Комбинацията от институционално-структурни реформи и външна проверка на магистратите е възприемана като ключов елемент от възстановяване на доверието на обществото и приближаване на страната до европейските стандарти. Резултатът е, че Европейската комисия вече подчерта, че Молдова разполага със стабилна институционална основа и „разумно стабилни“ макроикономически политики, с напредък във финансовия сектор и бизнес средата, макар и с оставащи ключови икономически реформи. Затова на 23 юни 2022 г. Съветът предостави кандидатски статут, а на 14 декември 2023 г. одобри откриването на преговори.

Процесът на интеграция не се развива във вакуум. Войната в Украйна, зависимостта от руската енергия и контролираната от проруски сили територия на Приднестровието поставят сериозни предизвикателства. Русия използва хибридни атаки, пропаганда и икономически лостове, за да дестабилизира страната. Въпреки това, на референдум през октомври 2024 г., молдовците подкрепиха включването на членството в ЕС в конституцията, макар и резултатите да бяха оспорвани заради мащабна руска дезинформационна кампания.

ЕС отговаря с активна подкрепа. През март 2025 г. Европейският парламент одобри Механизма за реформи и растеж за Молдова на стойност 1,9 милиарда евро – най-големият пакет помощ за страната досега. Средствата имат за цел ускоряване на социално-икономическите реформи, намаляване на енергийната зависимост и засилване на устойчивостта срещу външни заплахи. Допълнителни 250 милиона евро са насочени конкретно към енергийната независимост.

Молдова доказва, че когато има автентична политическа воля, промяната е възможна. България, въпреки че е част от ЕС вече почти две десетилетия, продължава да търпи най-високото ниво на корупция и зависимости в ЕС. Къде ще бъдат двете страни след време и дали ние ще се превърнем в догонващи – предстои да видим.

[1] Михаил Сиркели: Молдова има икономически проблеми, но с помощта на ЕС ще ги решим , Мостът на приятелството, 03.10.2025 .г

[2] “Меката сила на Кремъл“ и три сценария з завземане на Молдова, bird.bg, 8.11.2022 г.