Политическа игра с пешки
Теодор Славев, Български институт за правни инициативи
Докато от Брюксел тупат управлението по рамото, а Борисов пази стабилността, българският парламент прави поредните си назначения. По добре изпитаната практика на квотното разпределение, скоростно обсъждане и на принципа: има човек – има процедура за избор. През последните години у нас се наложи метафората за политиката като футболно игрище. Случващото се в парламента обаче показва, че имаме политическа партия шах, в която на ключови позиции в независимите контролни, надзорни и регулаторни органи се поставят удобни за властта и ДПС хора. Начинът, по който те се избират и отстраняват ни навежда на мисълта, че играят ролята на пешките в държавното управление.
Комисията за регулиране на коалицията
Комисията за регулиране на съобщенията е орган, който се конструира от законодателната и изпълнителната власт, и от президента. Квотата на Народното събрание в 5-членния орган е от трима души. Тъй като депутатите са оставили вратичка в закона, членовете на КРС остават на позициите си и при изтичане на мандата. По този начин, вместо предвидените по закон 5 години, комисарите в КРС останаха на позициите си близо два мандата, без да бъдат гласувани. Така се стигна до ситуацията, при която на 21 февруари тази година, управляващата коалиция от ГЕРБ и патриоти (без Атака) беше на път да се взриви, още повече, че представители на ВМРО намират акциите на прокуратурата срещу техни хора във властта за целенасочени. При гласуването на парламентарната квота, Народното събрание избра Кристина Андонова-Хитрова (ГЕРБ) за заместник-председател, а за членове - Анна Хаджиева (ГЕРБ) и Ердинч Хайрула (ДПС). Тази процедура е една от малкото, при които имаше повече кандидати, отколкото са местата. БСП, които също бяха излъчили кандидат, показаха затворен плик, в който предварително бяха написали кои ще са избраните. Кандидатът на патриотите – Пеньо Пенев получи едва 16 гласа, което доведе до скандал и обвинения от коалиционния партньор на ГЕРБ, че предпочитат кандидата на ДПС. В крайна сметка, това не доведе до разваляне на коалицията, но породи напрежение. Самият избор е много добра илюстрация за наличието на плаващо мнозинство по интереси в Народното събрание. И когато става въпрос за регулирането на сектори в икономиката, в които оперират милиарди левове, очевидно ДПС е незаобиколим фактор.
Здравната каса – всички са доволни
Малко преди да изтече мандатът на Дечо Дечев (12 март 2020 г.), настоящият управител на НЗОК изнесе в публичното пространство скандални данни за цените на лекарствата и обвини в лобизъм ресорният министър Ананиев. Самият д-р Дечев довършва мандата на проф. Плочев, който напусна НЗОК отново след скандал с управляващите, макар да се ползваше с тяхната подкрепа при избора му. След изнасянето на данните от д-р Дечев, БСП и ДПС поискаха той да бъде изслушан в парламента, а изнесените от него данни бяха повод за остри нападки между управляващи и опозиция. На 11 март Комисията по здравеопазване в парламента ще изслуша единствения кандидат да поеме Здравната каса – проф. Петко Салчев. Очакванията са това отново да е безпроблемен избор, включително и от опозицията приеме. Дори и БСП, които през 2018 г. внесоха вот на недоверие за политиката в здравеопазването, и на фона на ескалиращи протести на медицински сестри, не са сметнали за нужно да задават въпроси. В този случай е трудно да се каже кой е пешката – дали това са народните представители или избираните от тях висши служители, които трябва да отговарят на най-високите критерии за морални и професионални качества.
Предупреждения към гражданите: внимавайте с Омбудсмана
На 4 март Народното събрание прие Процедурните правила за избор на Омбудсман, а само един ден по-късно ГЕРБ внесоха номинацията на Диана Ковачева. Въпреки че, чл. 10 от Закона за Омбудсмана дава право на неправителствени организации да правят предложения за кандидати до ресорната комисия по избора, единодушно депутатите са решили това да става опосредено чрез народни представители или парламентарни групи. Сигналът е ясен – след като Манолова успя да натрупа изключителен рейтинг, заемайки позицията, депутатите се притесняват да не изберат някой, който да им хвърля сянка. Народното събрание бърза, защото още на 5 март е внесена номинацията на действащия Омбудсман, Диана Ковачева. Тя е близка до ГЕРБ и беше правосъден министър на Борисов. Показала е, че не създава проблеми и може да се предположи с висока степен на вероятност, че тя ще е новият Омбудсман. Процедурните правила са критикувани и от Обществения съвет към Комисията по взаимодействието с неправителствените организации и жалбите на гражданите, като в писмо те казват, че невъзможността за директно издигане на кандидати от граждански организации е дискриминационна, противоречи на закона и поставя в зависимост организациите.
ИВСС – в политически капан
Главният инспектор и инспекторите в Инспектората към ВСС се избират изцяло от Народното събрание. Това е изключително важен орган, който извършва проверки за работата на магистратите, дава становища за тяхната етична пригодност, а след промените в закона – вече и проверява имотните и имуществените декларации на магистратите. Мандатът на инспекторите изтича на 14 март, а на главният инспектор, Теодора Точкова – на 9 април. По закон, процедурата трябваше да е започнала не по-късно от два месеца преди края на мандата, което очевидно няма как да се спази, тъй като Народното събрание дори не я е отворило. Причината за това може да е само една – не е подреден пасиансът от пешки, които да гарантират, че съдебната власт ще продължи да бъде в зависимост от политиците, каквито обществени съмнения съществува.
Поведението на депутатите, при избора на хора в регулаторите, е част от причините за ниското доверие към институциите. Зависимостта, която се създава чрез самия акт на избор, е сигнал към гражданите, че институциите са овладени и че техните права и интереси зависят от милостта на силните на деня. Европейската съдебна практика описва състояние на изпреварващо послушание (anticipatory obedience) – това е поведение на вземащите решения от името на независими органи, което се ориентира спрямо волята на тези, които трябва да регулират. Такова послушание се осигурява именно чрез държане в неведение на висшите държавни служители за техния мандат – дали и кога той ще бъде предсрочно прекратен или пък оставен неограничено във времето, какъвто е случаят с Комисията за защита на личните данни. Единствено гражданският натиск е този, който може да принуди депутатите да следват правилата. В противен случай ни очаква още от същото – пробойни в големите обществени системи и задълбочаващи се кризи. Докато почтените професионалисти не заемат местата на спуснатите политически назначения в регулаторите, на политическите пешки, то ние ще се намираме в състояние на овладяна държава, която работи в интереса на малка по численост група от хора.
