НА ВНИМАНИЕТО НА

МИНИСТЕРСТВО НА ПРАВОСЪДИЕТО

МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ

С Т А Н О В И Щ Е

Относно: Проект на Стратегия за превенция на престъпността (2021 – 2030)

Приветстваме изготвянето и приемането на Стратегия за превенция на престъпността, защото страната се намира в ситуация на застъпващи се кризи, които неминуемо ще доведат до повишаване на престъпността. На следващо място, дългосрочната времева рамка на предложения за обществена консултация документ предполага изработването на политики, апробирането им и наблюдение на тяхното изпълнение. Едновременно с това, периодът позволява и анализиране на изпълнението и съответно надграждане, адаптиране или промяна на съответната политика.

Конкретните ни бележки по проекта са в следните посоки: 

1. От гледна точка на структуриране на Стратегията следва да се държи сметка за нейната кохерентност. В началната аналитична част е представено състоянието и динамиката на едни видове престъпност, а по-нататък в Стратегията се адресират други видове престъпност, които не са засегнати в анализа.

2. Стратегията търпи подобрение и по отношение структурата на престъпността – отделните видове престъпност. До това заключение достигаме, обръщайки внимание на обстоятелството, че са засегнати основни видове престъпност – престъпленията против личността и собствеността, младежката и рецидивната престъпност, но не са обособени други специфични самостоятелни групи – организираната престъпност, трафика /като негови разновидности се адресират хаотично на места в стратегията/, икономическата престъпност /която проектът не третира като ясно обособена група, а обръща внимание на част от престъпленията, които я съставляват – например престъпленията против финансовата система на ЕС и против митническия режим, като така се изпускат останалите престъпления, които накърняват нормалното функциониране на икономиката – данъчните, безстопанствеността и т.н./. Оставя се впечатлението, че макар и озаглавен Стратегия за превенция на престъпността, документът не я третира в цялост, което противоречи и на първото изречение от Въведението, където изрично е казано, че това е „… дългосрочен документ за единно планиране, координиране и контрол на политиката за превенция на престъпността …“.

3. Необходимо е да се направи и допълнителен системен анализ на основните криминогенни фактори на макро- и микросредата. В проекта не са изброени или няма препратка към отделните криминогенни и виктимогенни социални групи и не е извършен анализ на потребностите на всяка от тях /малцинства, жени, възрастни хора, освободени престъпници/ и съответно приложимите към тези групи специални превантивни мерки. Изготвянето на такъв анализ би бил от полза при разпределянето на дейностите по осъществяване на заложените в стратегията цели – определяне на това коя институция за осъществяването на кои мерки и по отношение на кои лица /спадащи към определена криминогенна или виктимогенна група/ отговаря. Понастоящем в стратегията прецизно разпределение на тези дейности не е изготвено, което затруднява търсенето на отговорност и последващ преглед на недостатъците при изпълнението на стратегията на един по-късен етап – годишните доклади и планове и т.н. Би могло като конкретна мярка свързана с ефективното изпълнение на стратегията да се предвиди изготвянето именно на такъв системен анализ.

4. По отношение на домашното насилие, смятаме, че трябва да се преосмисли начина, по който то да е включено или не в Стратегията. Към настоящия момент то de iure не е криминализирано като самостоятелно престъпление. Не е достатъчно убедителен аргументът, че признакът „в условия на домашно насилие“ е възприет като квалифициращ за други видове престъпления като убийствата и телесните повреди, тъй като ако се следва този подход, то трябва да се анализират и адресират и останалите квалифициращи признаци като самостоятелни явления – например признаците „с особена жестокост“ и „по особено мъчителен начин“ да се изследват и за тях да се търси превенция извън убийството като престъпление. Българският законодател понастоящем не е уредил самостоятелна наказателноправна защита на физическия, психически и емоционален интегритет на личността от посегателства на нейните близки и роднини, когато последните не са свързани с друго престъпление. От предходното следва, че явлението домашно насилие не би могло да бъде обект на традиционните форми на борбата с престъпността – репресивната и профилактичната, тъй като поради отказа да бъде криминализирано, спрямо него не се прилагат с пълна сила репресивните мерки, с които обичайно се дава отговор на извършеното престъпление. Поради това и значението на профилактиката по отношение на домашното насилие е в пъти по- голямо, тъй като тя остава основният инструмент за противодействие на явлението. За българският правен мир съществува специален закон по темата – Закон за защита от домашното насилие и съответно полезно и рационално е мерките за подпомагане на пострадалите от това явление и за работа с извършителите на актове на домашно насилие да бъдат адресирани самостоятелно и целево, а не като част от единната стратегия за превенция на престъпността. Смятаме, че по начина, по който в момента са разписани в Стратегията, се намалява ефективността им поради конкуренцията с други мерки, адресиращи други видове престъпност, за ресурсно обезпечаване. Оптимално би било да се осъществи специализация на лицата, ангажирани с прилагането на мерките за противодействие на домашното насилие – специализирани служители на МВР, които да правят проверките по сигнали за такова, обособяване на специални състави в съдилищата за разглеждане на дела от този вид, както и на адвокати, които да специализират в процесуално представителство на жертви на домашно насилие, психолози, социални работници и др.

5. Положителен елемент в Стратегията е обособяването на ранната превенция като приоритетна. Предходното разбиране за приоритизирането на ранната профилактика е в противоречие обаче, с приоритетността на институциите, на които се възлага изпълнението на стратегията – очевидно е, че приоритетната структура за това е МВР. По-логично би било водещите структури да са пробационните служби, на които да се възлага осъществяването на ранната превенция, както това се прави в други държави. У нас потенциалът на тези служби остава неоползотворен, като не се цели тяхното доразвиване и поставянето им на водещо място по отношение на реализирането на профилактичните мерки за противодействие на престъпността, особено на ранните етапи.

6. Във връзка с точка 5 от настоящото становище трябва да се отбележи и необходимостта в Стратегията да се отдели внимание на нуждата от засилено и задължително гражданско образование като част от ранната превенция. Въпреки че е спомената ролята на Министерство на образованието, никъде в проекто- документа не се говори за гражданското образование. Необходимо е да се предвиди то да се въведе като задължителен елемент от училищното образование, но не само за ученици в последните класове на гимназията, а за всички ученици от 4-ти до 12-ти клас. Гражданското образование дава базова информация за организацията на държавата, взаимодействието между отделните власти в нея, структурата на различните институции от държавния апарат, разделението на властите и взаимното им възпиране. Наред с това, то дава знания и за правата и задълженията на гражданите, значението на тяхното активно участие в обществения живот и последиците от едно неправомерно поведение. В тази връзка е ключово то да бъде отбелязано изрично в проекта на Стратегия, защото на престъпността може да бъде оказана сериозна превенция от хора, които са информирани и критично мислещи, а тези качества се формират още от ранна възраст.

7. Необходимо е да се помисли в Стратегията да се включи приемането на законови промени по отношение на възпитателните мерки, които се прилагат към малолетните и непълнолетните. Значителна част от съществуващите към момента мерки в ЗБППМН – забрана на непълнолетния да посещава определени места и заведения; забрана на непълнолетния да се среща и да установява контакти с определени лица; забрана на непълнолетния да напуска настоящия си адрес; задължаване на непълнолетния да отстрани със свой труд причинената вреда, ако това е в неговите възможности; задължаване на непълнолетния да извърши определена работа в полза на обществото; настаняване в социално-педагогически интернат; предупреждаване за настаняване във възпитателно училище-интернат с изпитателен срок до 6 месеца; настаняване във възпитателно училище-интернат са прекомерно репресивни, като не малко от тях са de facto наказания – ограничаването на предвиждането и полагането на труд присъстват в съдържанието на наказанието пробация по НК, а настаняването във възпитателни училища и интернати е прекомерно доближаващо лишаването от свобода. По отношение на извършилите обществено опасни прояви малолетни и непълнолетни мерките трябва да са закрилящи, а не репресиращи, като по този начин ще бъде спазен и европейския стандарт за търсене на най-добрия интерес на детето. Изготвянето на становище за законодателни промени в тази посока може да бъде осъществено от НСПП и то да бъде адресирано до МС, като тази дейност следва да намери място като цел по отношение на превенцията на престъпността на малолетните и непълнолетните.

8. На последно място намираме, че в документ какъвто е Стратегията за превенция на престъпността трябва да намери място и ролята на органите на съдебната власт и в частност на съдилищата при реализиране целите на стратегията. Тук в частност бихме искали да засегнем концепцията за общностния съд като възможност, която може да има много силно превантивно и възпитателно влияние, особено върху малолетни и непълнолетни лица. Чрез тази концепция се разширява значението на съда и на съдиите като те биват разбирани и възприемани като институция, която не само правораздава, но и е в състояние да решава проблемите на хората в дадена общност. Това се вижда като един по-продължителен ангажимент от страна на съда като формата и начина на ангажиране могат да бъдат обособени в зависимост от особеностите на съответния съдебен район, включително и като престъпна картина. Като минимум това би могло да включва организирането, участието и провеждането на мероприятия за информиране и други дейности свързани с предотвратяване /превенция/ на престъпления и закононарушения.