Публикуваме становище на БИПИ по т. 1 от Резюме на предложенията за изменения и допълнения на Методиката за атестиране: "Да се отмени разпоредбата на чл. 73, ал. 3 от Методиката за атестиране, съгласно която резултатите от атестирането се обявяват на интернет страницата на ВСС", публикувано на интернет страницата на ВСС. Обсъждането на резюмето ще се състои на 20.02.2015 г. на заседание на работна група към Комисията по предложенията и атестирането за подобряване и промяна на начина на атестиране.
ДО
УЧАСТНИЦИТЕ В РАБОТНА ГРУПА ЗА ПОДОБРЯВАНЕ И ПРОМЯНА НАЧИНА НА АТЕСТИРАНЕ ПРИ ВИСШИЯ СЪДЕБЕН СЪВЕТ
УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА,
Представяме Ви становището на БИПИ по т. 1 от Резюме на предложенията за изменения и допълнения на Методиката за атестиране: „Да се отмени разпоредбата на чл. 73, ал. 3 от Методиката за атестиране, съгласно която резултатите от атестирането се обявяват на интернет страницата на ВСС.”
Публикуването на резултатите от атестирането (както самият формуляр, така и окончателната комплексна оценка) е практика, която е редно да бъде запазена. Към момента ВСС полага видими усилия да представя в уебстраницата си достатъчно информация за дейността и инициативите, които предприема, което е позитивна тенденция в посока отчетност на върховния административен орган на съдебната власт. Наистина, една от основните препоръки на Консултативния съвет на Европейските съдии в цитираното Становище 17 (2014)* е, че: „принципите и методите за атестация в съдебната система трябва да бъдат публично достояние. Независимо от това процесът и резултатите на индивидуалните атестации трябва принципно да бъдат поверителни с цел гарантиране на спазването на принципа на независимост на съдебната власт и гарантиране на сигурността на съдията.”. Понастоящем ВСС публикува резултатите от атестирането. Същевременно процесът на провеждането му остава поверителен, като по този начин се гарантира неговата обективност. В действащата Методика за атестиране на съдия, прокурор, следовател, административен ръководител и заместник на административен ръководител е постигнат добър баланс между публичност и независимост, който следва да бъде запазен. В допълнение на това, Част 1, т. 2 на Становището изрично пояснява: „Въпреки че засяга връзката между дисциплинарните производства и атестациите, становището не поставя акцент върху дисциплинарната или наказателната отговорност и не си поставя за цел да оцени цялостното функциониране на съдебните системи в отделните държави и в частност на съдилищата като техни съставни компоненти.” Публичността, както неведнъж сме заявявали, действа преди всичко в защита на магистратите. Наличието на коректно представена и навременна информация за работата им, на практика служи да парира недобросъвестни опити за изопачаване и спекулации с данни. И обратно, капсулирането и недостигът на информация обикновено са основание за повдигане на съмнения. Подкрепяме извода, че именно в индивидуалния процес по атестиране трябва да се утвърди безспорно доверието на магистратите и същият да бъде поверителен с цел осигуряване сигурността на съдията.
Независимостта на съдебната власт е конституционно установена в чл. 117, ал. 2 от Конституцията на Република България (КРБ), както са предвидени и други гаранции като несменяемостта и т.нар функционален имунитет на магистратите – чл. 129, ал. 3 и чл. 132, ал. 1 КРБ. Въпреки това, вече 8 години България е под наблюдението на Европейската комисия по Механизма на сътрудничество и проверка и е повече от очевидно, че има далеч по-притеснителни фактори, които биха застрашили независимостта на съдебната власт и могат да дискредитират съдиите в очите на обществеността, отколкото обявяването на резултатите от тяхното атестиране.
19.02.2015 г.
С уважение,
Български институт за правни инициативи
*http://www.judgesbg.org/images/CCJE-Opinion_17.pdf
