Елегантното предупреждение на Меркел
Анализ на Биляна Гяурова-Вегертседер, Директор на Български институт за правни инициативи:
В последните няколко дни българските медии широко отразиха /за разлика от немските/ посещението на делегацията, ръководена от министър-председателя Бойко Борисов във Франция и в Германия. Особено внимание беше обърнато на посещението в Германия и срещата с бундесканцлерката на страната г-жа Ангела Меркел.
Преобладаваше изцяло позитивното представяне на посещението и безусловната подкрепа за България. Това безспорно е така, но на заден план останаха няколко важни елемента от съвместната пресконференция, които г-жа Меркел спомена и които не биват да бъдат подминавани.
На първо място, в своите встъпителни думи тя изрично подчерта, че страната ни стои пред много предизвикателства що се отнася до изпълнението задачите и условията свързани с върховенството на правото. Това всъщност преповтаря една от най-често използваните фрази и в последния доклад по Механизма за сътрудничество и оценка на ЕК от началото на годината. Неполитическият превод на тази фраза означава, че страната ни не се справя дори и в задоволителна степен с една от носещите стени на европейската къща и очакванията остават високи и търсещи адекватен отговор от българска страна.
На второ място, на въпрос на журналист за голямото желание на страната ни да бъде приета в Шенгенското пространство и т.нар. чакалня на еврозоната и българската позиция против Европа на две скорости, г-жа Меркел дава отново много ясен сигнал. Идеята за Европа на две скорости е обвързана с избора на всяка една държава към коя скорост иска да се присъедини. С други думи „ако държави искат да участват в нещо, няма да има изключване на държави“ /преводът е мой/. Конкретно за България това означава следното – „ …. ако България изпълни предпоставките за Шенген – и това също индиректно е свързано с въпросите за върховенството на правото и справянето с корупцията - , тогава Германия е за това, че е постигнато нужното за включване в зоната на Шенген. В тази връзка ще продължаваме много решително да работим“ /преводът е мой/.
Може би най-важните изречения в отговора на г-жа Меркел са „Ние не искаме да принуждаваме никого. Но който иска да участва, може, разбира се, да участва, ако условията за това за изпълнени“ /преводът е мой/.
Намекът , че в България не са изпълнени условията за върховенство на правото и справяне с корупцията е повече от ясен и усилията ни за решаване на проблемите по границата с Турция не са достатъчни, за да го омаловажат до степен, че да бъде игнориран и от важните ни партньори в ЕС.
Пресконференцията приключи с един много интересен въпрос, който не беше отразен от нито една българска медия. Немски журналист попита министър председателят какво мисли за предложението на немското правителство от 2020 година кохезионните фондове да бъдат обвързани не само с осъществяването на реформи в икономическата сфера, но и с такива в сферата на върховенството на правото. Конкретен отговор нямаше, което би могло да се изтълкува или като неразбиране на въпроса или като възприемане на немското предложение като периферно на фона на сериозните въпроси за геополитическото положение на България и сигурността на ЕС.
Едно нещо, обаче, е изключително ясно. Германия показва последователност в позицията си по отношение на Шенген и по отношение на сценариите за Европа. И тази позиция е също толкова ясна – от значение е не само външната сигурност на съюза; от също толкова голямо значение е и спазването на правилата и то не само в рамките на съюза, но и в рамките на конкретното национално пространство. За България това минава през реално осъществяване на върховенството на правото и справяне с корупцията. Ако искате/ме страната ни да бъде фактор в рамките на съюза и възприемана като надежден партньор при формирането на важните за съюза политики, а защо не и при формиране на глобални такива, то за това е необходимо реално с действия и факти, а не бутафорно, да се покаже, че в България има работещи институции, има върховенство на правото и прословутите реформи не се реализират само с приемане на закони и стратегии.
