Висшият съдебен съвет... в една алтернативна реалност

Висшият съдебен съвет …. в една алтернативна реалност

Народното събрание ще избере половината от състава на ВСС през есента. Този акт на парламента следва да отговаря на обществените очаквания и изискванията на гражданите към управлението на съдебната власт, а именно – прозрачност и липса на тясно-партийно мислене. Основа за задълбочена, безпристрастна и конкурентна селекция може да бъде само и единствено политическият консенсус около необходимите качества на бъдещите членове на ВСС.  По-долу  предлагаме модел за оценка на качествата на кандидатите, който е израз на виждането ни за  администрирането на съдебната власт в държава, основана на върховенството на правото. Изброените характеристики не претендират за изчерпателност, но почиват както на постиженията на българската демократична традиция, така и на европейски и международни стандарти за избор от законодателни органи.

Критериите и оценката на номинираните могат да се разглеждат в два аспекта – персонален /качества и умения на кандидата/ и институционален /нуждата от хора с различни качества, което е свързано с факта, че ВСС не е статичен орган, а такъв, който се развива и определя до голяма степен политиките в съдебната власт/.

 

Възможни критерии:

 

1)      Безусловна професионална и личностна почтеност. Всеки член на ВСС следва да въплътява всичко, каквото се включва в принципа за върховенството на правото в една демократична държава. Това е така, защото в много голяма степен от работата и решенията на ВСС зависи колко отговорно, ефективно, ефикасно, независимо и безпристрастно съдебната власт осъществява своите конституционни функции, а именно – да защитава правата и законните интереси на гражданите, юридическите лица и държавата.

 

2)      Отлично познаване на правната рамка, свързана не само с организацията и дейността на ВСС, но и с организацията и дейността на отделните структури в съдебната власт. Тук се включва и познаването на правните традиции, които биха могли да се вземат под внимание при осъществяване на дейността на ВСС.

 

3)      Умение за удържане на всякакви форми на натиск. Предвид важните правомощия на ВСС с оглед администрирането на системата, композирането на неговия състав и интересите на отделните колегии, указването на нерегламентиран натиск е  с висок риск. Членовете на ВСС /независимо от коя квота са избрани/ следва да имат висока морална и лична ценностна система, която да не позволява поддаването на подобен натиск. Във всяко едно действие за тях винаги следва да бъдат водещи принципите, уредени в Конституцията на РБ и в Закона за съдебната власт, а именно, че ВСС осигурява и отстоява независимостта на съдебната власт без да се намесва в нейното осъществяване.

 

4)  Осъзнато желание за служба в полза на магистратите, а в по-широк контекст и в полза на цялото общество. Всички съдии, прокурори и следователи, както и всички членове на ВСС, са част от българското общество. Всички те изпълняват една особена и отговорна задача, с която са свързани и много по-високите изисквания към тях, като специалисти и като личности. Членовете на ВСС следва да са готови да поемат тази роля и да я изпълняват с ясната мисъл, че работата им е публична, че се наблюдава под лупа от техните колеги в съдебната власт и от обществото, и че чрез нея те могат да се превърнат както в модел за подражание, така и в обект на критика или лош пример.

 

5) Отвореност към нови идеи и възможности. Съдебната власт е консервативна, разместването на пластовете в нея става трудно, отнема време и усилия. Това не следва да се отчита като негатив, а по-скоро като защитен механизъм срещу прекалено резки и често необмислени промени. Същевременно членовете на ВСС като хора, които определят политиките в нея, следва да бъдат отворени за предложения, механизми и процеси, които биха направили съдебната власт още по-независима, отговорна и отворена към своите колеги и към обществото. ВСС следва да избягва необосновано затваряне и отдалечаване от магистрати и общество, тъй като подобен подход би имал само негативни последици върху двете групи.

 

6) Умение за работа под голямо напрежение. ВСС разполага с широки правомощия и работата в него може да бъде изключително натоварваща, изтощаваща и затормозяваща. Ето защо членовете на ВСС следва да бъдат хора с висока издръжливост /както психическа, така и физическа/, способност за овладяване за кратко време на големи обеми от информация, дисциплинираност и изключителни умения за организация на времето.

 

7) Комуникативност и умение за общуване с представители на различни общности. Работата на ВСС е публична и част от нея е свързана с образоване на хората извън съдебната система за това как тя работи и какво на практика представлява. Ето защо, всеки един член на ВСС следва да може адекватно да комуникира с широката общественост както своята работа, така и тази на съд, прокуратура и следствие. Това умение е от изключителна важност, защото както всеки един съдия, прокурор и следовател е представител на своята гилдия и може да говори за собствената си работа, така всеки един член на ВСС е представител на съдебната власт като цяло и трябва да може разбираемо, изчерпателно и обективно да може да обясни какво представлява съдебната власт и защо е толкова важно тя да бъде реално независима и отчетна пред обществото.

 

8) Умение за изслушване, уважаване мнението на другите и вземане под внимание на различните гледни точки. Съветът е колективен орган, съставен от съдийска и прокурорска колегии и пленум. В него има ежедневен обмен на мнения и становища. Всеки един от 25-те члена на ВСС следва да си дава сметка, че не винаги работата ще протича гладко и всички ще бъдат на едно мнение. Именно в сблъсъка на различни позиции и аргументи могат да се родят най-подходящите решения за системата по даден въпрос. Всеки един член на ВСС следва да отчита това и да се въздържа от невъзпитани нападки, обиди и епитети по отношение на своите колеги – както вътре във ВСС, така и извън него.

 

9) Яснота на мисълта, изразена чрез логически/логични и недвусмислени послания. Това изискване се отнася до решенията и всички други  документи, които представят ВСС пред хората от съдебната власт и пред обществото. Когато те не са достатъчно ясни, позволяват разнопосочно тълкуване и манипулативна интерпретация, това отправя лош сигнал към системата и е признак за ниско качество на работата. Изявленията, становищата и всички писмени материали на ВСС следва да утвърждават висок институционален стандарт в начина на изразяване и отстояването на независимостта на съдебната власт и в защитата на всеки един от работещите в нея.

 

10) Възможност за обработване и синтезиране на информация в контекста на социалните, обществени и политически процеси в страната. Членовете на ВСС не трябва да се изолират от обществените събития, напротив, те трябва активно да ги следят, анализират и обсъждат, пречупвайки ги през рамката на съдебната власт. Съдебната власт не съществува самостоятелно, а чрез ВСС и политиките, които той може да провежда, тя може да влияе в посока на демократизиране на обществото и отстояване на основни европейски ценности.

 

11) Умение за справяне със сложни  административни въпроси.  Дейността на ВСС не е заключена единствено и само в управлението и кадруването в съдебната власт. Неговата работа се разпростира и върху това как обществото възприема или следва да възприема съдебната власт; как тя може по-добре да работи в полза на обществото – безпристрастно и в името на общото благо,  и как следва съдебната власт да си взаимодейства с останалите две власти.

Следвайте ни