Материали за съдебния заседател - от избора до съдебната зала

СЪДЕБНИЯТ ЗАСЕДАТЕЛ ПОД ЛУПА

Трилогията късометражни филми „Съдебният заседател” представя института на съдебните заседатели в България през погледа на гражданите, професионалните юристи и самите заседатели. Филмите имат за цел да запознаят на популярен език обществото за ролята и мястото на съдебните заседатели в българския наказателен процес, както и да насърчат гражданите към тази форма на участие в правораздаването.

Филмите дават отговори на въпроси като: Има ли съдебни заседатели в България?; Какво точно правят те?; Кой може да бъде съдебен заседател?; Защо е важно участието на съдебните заседатели в правораздаването?; Какво е да си съдебен заседател?; Как се чувства човек, когато е принуден да взема решения за съдбата на други хора? Как това го променя?

Късометражните филми от поредицата „Съдебният заседател” са заснети по проект „Съдебните заседатели – активни граждани за реално участие в правосъдието”, финансиран в рамките на Програмата за подкрепа на НПО в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009 – 2014 г. Цялата отговорност за съдържанието на филмите се носи от Фондация „Български институт за правни инициативи“ и при никакви обстоятелства не може да се приема, че филмите отразяват официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Програмата за подкрепа на неправителствени организации в България.

НОРМАТИВНА БАЗА

Съществуването на института е заложено в Конституция на Република България и е допълнително уредено в Закона за съдебната власт и Наказателно-процесуалния кодекс. Организационните въпроси на института имат уредба на подзаконово ниво. Важно отношение към уредбата на института на непрофесионалните съдии имат и някои решения на Конституционния съд.

Конституция на Република България (извадка)

Закон за съдебната власт (извадка)

Наказателно-процесуален кодекс (извадка)

Решение на Конституционния съд №10 от 2011 г. (Обн. в ДВ, бр. 93 от 2011 г.)

Изтеглете брошурата в pdf формат оттук.

МЕТОДОЛОГИЯ ЗА ОБУЧЕНИЕ НА СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ

Настоящата методология за първоначално обучение на съдебни заседатели е резултат от съвместните усилия на фондация „Български институт за правни инициативи” (БИПИ) и Националния институт на правосъдието (НИП). Изготвена е в началото на 2016 г. в рамките на проект „Съдебните заседатели – активни граждани за реално участие в правосъдието”, финансиран чрез „Програмата за подкрепа на НПО в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009 – 2014 г.” Нейни автори са г-жа Анелия Щерева, съдия в Наказателно отделение на Софийски районен съд и преподавател в Националния институт на правосъдието, г-жа Калина Георгиева, съдебен администратор на Окръжен съд Велико Търново, г-н Цветомир Тодоров и г-жа Боряна Христова, Български институт за правни инициативи.

Методологията отчита и стъпва върху достиженията на предхождащите я помагала. Методологията дава възможност на съдилищата да проведат обучение на своите съдебните заседатели, в резултат на което те да получат основните познания, които ще им бъдат необходими за качествено и ефективно изпълнение на техните отговорности. Предимствата ѝ се изразяват в следното:  

- Позволява на съда сам да организира и проведе обучение на съдебните си заседатели, без да е необходимо съдействието на външни обучители и други помощни материали;

- Предвиденото в нея обучение е сравнително кратко (между 2 и 4 часа);

- Застъпва интерактивни методи на представяне на информацията;

- Дава познания върху най-важните понятия на наказателното право, принципите на наказателния процес и етичните правила за поведение на съдебните заседатели;

- Позволява адаптиране спрямо установените практики във всеки съд;

Методологията подлежи на постоянно усъвършенстване. При коментари, допълнения, предложения или въпроси, свързани с нея, моля, пишете на office@bili-bg.org.

Методология за обучение на съдебни заседатели (pdf)

МОДЕЛИ НА ВЪТРЕШНИ ПРАВИЛА ЗА ДЕЙНОСТТА НА СЪДЕБНИТЕ ЗАСЕДАТЕЛИ

Вътрешните правила за организация на работата и поведението на съдебните заседатели се приемат от общото събрание на заседателите във всеки съд. В тях най-често са посочени правата и задълженията на заседателите, начините за комуникация със съда, както и някои етични правила за тяхното поведение.

Предложените тук вътрешни правила са селектирани измежду всички съществуващи към момента подобни документи. Критериите по-които са подбрани именно тези могат да бъдат видени в публикувания по-долу документ „Преглед на вътрешните правила и правилници за дейността на съдебните заседатели”.

Преглед на вътрешните правила и правилници за дейността на съдебните заседатели

Вътрешни правила за организацията на работа и правилата за поведение на съдебните заседатели при Софийски градски съд, приети на общо събрание на съдебните заседатели (актуални към април 2016 г.)

Правила за организацията на работа на съдебните заседатели в Районен съд – Карнобат

Вътрешни правила за работа със съдебни заседатели на Районен съд-Благоевград

Законодателство на Колорадо, САЩ по въпросите на възстановителното правосъдие (restorative justice)

На 22 ноември 2016 г. в гр. София бе проведена лекция на тема "Възстановително правосъдие – възможности за България". Лектори на събитието, проведено дистанционно чрез видео конференция, бяха Спиро Коинис, народният представител Пийт Лий и Мег Уилямс – специалисти, професионално ангажирани с въвеждането и развитието на възстановителното правосъдие в щата Колорадо. По-долу са публикувани нормативните актове, които лекторите цитират и представят в своето изложение, както и аудиозапис на пълната презентация от събитието в София.

Нормативни актове с превод на български език:

Законопроект на Долната камара 07-1129, с който в Дял 64, Въпроси на децата и семейството, в Кодекса на законодателството на Колорадо се въвежда съвет по възстановително правосъдие.

Законопроект на Долната камара 08-1117, с който се приема дефиниция на понятието възстановително правосъдие и се регламентира къде в хода на наказателния процес може да се пристъпи към възстановително правосъдие.

Законопроект на Долната камара 11-1032 и Законопроект на Долната камара 13-1254, с които се разширява приложното поле на възстановителното правосъдие, регламентира се информацията, която ще се събира във връзка с приложението на възстановителното правосъдие, и се уреждат някои въпроси относно финансирането му.

Законопроект на Долната камара 15-1094, с който се разширява съставът на Координационните съвети по възстановително правосъдие.