Висшият съдебен съвет (ВСС) е върховен кадрови и административен орган на съдебната власт. Той я представлява, осигурява и отстоява нейната независимост, определя състава и организацията на работата на съдилищата, прокуратурите и следствените органи и обезпечава финансово и технически тяхната дейност, без да се намесва в нейното осъществяване. ВСС е постоянно действащ орган и се представлява от един от членовете му. Важно е да се отбележи, че представляващ не значи управляващ. Съветът взима решения като колективен орган – заседавайки в пленум и в колегии. Главният прокурор, Председателят на Върховния Административен съд (ВАС) и Председателят на Върховния касационен съд (ВКС) са членове на съвета по право. Мандатът на членовете на ВСС е 5 години, без право на последователно подновяване. Изборните членове на ВСС следва да бъдат с високи професионални и нравствени качества и най-малко 15 години юридически стаж.
Как се формират колегиите?
Колегиите във ВСС се формират от две квоти, т.нар. професионална квота (магистрати избрани от магистрати) и парламентарна квота (юристи избрани от Народното събрание). Колегиите са съдийска и прокурорска. Съдиите избират от своя състав 6 членове на ВСС за съдийската колегия. Прокурорите избират от своя състав 4 членове на ВСС за прокурорската колегия. Следователите избират от своя състав 1 член също за прокурорската колегия. Парламентарната квота ще се избира за първи път с мнозинство, т.е. поне 2/3 (160 души) от народните представители трябва да подкрепят определен кандидат. Народното събрание избира 11 членове, от които 6 - за съдийската колегия, и 5 - за прокурорската колегия. Изборът по колегии се извършва между съдии, прокурори, следователи, хабилитирани учени по правни науки, адвокати и други юристи с високи професионални и нравствени качества, съобразно тяхната професионална квалификация и насоченост. На практика, двете квоти са „присъствено изравнени” в съвета. Затова е важно да се гарантира безпристрастен и обективен избор, основан на качествата на кандидатите, а не на предварителни договорки и задкулисни цели.
Защо ни е този часовник?
Най-голямата загуба, която може да ни постигне, е загубата на време.
Теофраст, ученик на Аристотел
В практиката си Народното събрание нерядко е внасяло номинации по различни изборни процедури в последния момент. С „внезапни номинации” могат да се дискредитират и самите кандидати. Часовникът е напомняне, че времето се движи само напред и народните представители следва да мислят в перспектива, когато посочват своите кандидати. Около една кандидатура е важно да има не политически консенсус и квотно политическо разпределение, а обективност и избор, основан на качествата на кандидатите. Това, според нас, означава да се изпълнят не само предписанията, но и духът на закона – така се градят здрави институции.
