След 21 юли 2025 г. България де юре няма действащ главен прокурор, твърди Върховният касационен съд (ВКС). Причината – изтичане на максималния 6-месечен срок за временно изпълнение на длъжността, регламентиран в Закона за съдебната власт. Според закона, в сила от януари 2025 г., никой не може да бъде и.ф. в системата повече от шест месеца – дори при прекъсване.

В интервю за ФАКТИ, Биляна Гяурова-Вегертседер, директор на Българския институт за правни инициативи, подчерта, че решението на ВКС ясно показва – мандатът на Борислав Сарафов като и.ф. главен прокурор е изтекъл и няма правно основание за удължаването му.

Въпреки това, прокуратурата отговори с неподписано становище, в което заяви, че Сарафов е в „заварено положение“ и може да остане на поста. Гяурова определя тази реакция като политическа, не юридическа, и подчерта, че подобно поведение не подхожда на институция от съдебната власт.

Създалата се ситуация повдига въпроси за легитимността на подписаните от Сарафов документи след 21 юли – те могат да бъдат оспорвани и обявени за нищожни, което поражда правна несигурност.

Според Гяурова България е на прага на конституционна криза, в която съдът, прокуратурата и Висшият съдебен съвет (ВСС) си противоречат. Изход от кризата може да има – чрез избор на нов и.ф. главен прокурор, оттегляне на Сарафов, започване на процедури за избор на редовни титуляри или подновяване на състава на ВСС.

Дали институциите ще проявят политическа и професионална воля за действие, остава отворен въпрос. Засега обаче върховенството на правото е поставено под съмнение.