Биляна Гяурова-Вегертседер: Прокурорите са започнали да мечтаят в позитивен смисъл
В прокуратурата искат повече самоуправление и възможност сами да изчистят къщичката си, не с натиск отвън, смята директорът на Българския институт за правни инициативи.
Автор: Мирела Веселинова Капитал, 21 октомври 2026 г.
Българският институт за правни инициативи (БИПИ) следи процедурата по избора на нов Висш съдебен съвет (ВСС) от самото му начало. Организацията е специализирана в наблюдение на публичните назначения в държавата.
БИПИ изготви и публикува профили на всички кандидати за членове на ВСС от професионалната и парламентарната квота, зададе въпроси в рамките на процедурата и проследи изслушването на първата порция кандидати - от прокуратурата, което се проведе на 17 октомври. А на 24 октомври предстои гласуването на прокурорите за нови членовете на Прокурорската колегия от професионалната квота.
Какво се случва с прокурорските избори за ВСС и каква е разликата с предишните избори - с оглед кандидатури, концепции, изказвания? Чуват се коментари, че се демонстрира една съвсем различна култура и отношение към процеса.
Ние следим целият процес от началото, от излъчването на номинациите. За първи път от 2012 г. насам имаме най-много играчи за прокурорската колегия - 25 кандидати за 4 места. Това на практика е реална конкуренция - повече от шестима се състезават за едно място. За сравнение - при предишните избори през 2022 г. (които бяха отменени от парламента), номинираните бяха само 8 за същия брой места - 4.
Интересно е, че трима от тези, които бяха избрани през 2022 г. сега отново участват. Това са бившият зам.-главен прокурор Красимира Филипова, бившият окръжен прокурор на Плевен и бивш председател на прокурорската асоциация Владимир Николов и Добринка Калчева от Пловдивската апелативна прокуратура. Тогава Филипова беше избрана с най-много гласове - над 750.
Има три основни теми, които присъстват буквално във всички концепции на номинираните прокурори - конкурсите, командироването и възнагражденията. Това впрочем важи и за номинираните за Съдийската колегия, очевидно това са болните теми, защото настоящият ВСС за девет години трайно се проваляше точно с тези проблеми.
По темата за възнагражденията основно се говори за голямата ножица между различните нива в съда и прокуратурата и това, че ВСС не е успял по никакъв начин до момента да предложи работещо решение за справяне с този проблем.
Ще отворя една скоба - през февруари 2022 г. година от БИПИ представихме на ВСС 4 икономически разработени модела точно за затваряне на тази ножица, като преди това обиколихме почти цялата страна и се срещахме и с прокурори и съдии, за да говорим за проблема с възнагражденията. Но ето, вече сме почти в края на 2026 г. и този проблем не е решен, а той доведе до изключително негативни настроения в системата. Не случайно, във всички концепции, съществуват най-различни предложения.
Другите теми, които преобладават в концепциите на прокурорите, макар и не във всички, са свързани с програмно бюджетиране, с медийната политика и това, че ВСС трябва да бъде по-близо до редовите прокурори. Интересно е, че по отношение на медийната политика се усеща от една страна някакъв негативизъм към медиите. В много от концепциите се предлага ВСС да разработи механизъм за незабавна реакция на очернящи публикации или на медийна кампания, която е насочена срещу конкретен прокурор или дори срещу прокуратурата като такава. Проблемът е, че концепциите не казват каква трябва да е незабавната реакция, какви трябва да са критериите, по които да се определи, че една публикация е очерняща, каква трябва да е комуникацията с ответната медия, с журналисти и т.н.
А когато има критични материали, които са основателни, когато се говори за сериозни проблеми в работата на конкретни прокурори или прокуратури, това засяга ли се като тема? Казва ли се каква трябва да е задължителната институционална реакция?
На всички кандидати зададохме въпрос за реакцията на сегашния ВСС по тези казуси, които взривиха и обществото, и системата. Тук отговорите са почти единодушни, че настоящият състав на ВСС не е реагирал адекватно нито по отношение на казуса с изнудването и заплахите срещу съдия Владислава Цариградска, нито за натиска върху съдия Ивайло Йосифов и върху прокурор Ивайло Занев. Но те правят разграничение между необходимата реакция, когато сигналът идва отвътре в системата, и реакцията, която трябва да има ВСС по сигнал отвън, а медиите са нещо, което е отвън.
В хода на изслушванията на 17 октомври имаше и още по-резки изказвания. Някои от кандидатите например твърдяха, че прокуратурата не е "бюро информация" и "няма нужда да се обясняваме толкова много на медиите" - почти буквално го цитирам. На няколко пъти в рамките на изслушването се чуха въпроси от рода на: "Не може ли да сме като съдиите, които говорят само с актовете си? Защо трябва някой от прокуратурата да се изправя и да обяснява?" И т.н.
Правилно ли разбирам, че мнозинството от прокурорите не осъзнават, че те са отговорни не пред медиите, а пред обществеността по този начин и че, примерно, да речем, за прокурорски актове, като тези на Йордан Петров по производството за "джуджетата" се дължат не просто обяснения, а институционална реакция?
Част от тях наистина мислят по този начин. Има една натрупана ненавист към медии, включително и към гражданското общество. Практически никой не говори за работата с гражданското общество в концепциите, това отсъства и в голяма част от концепциите на съдиите.
Моето усещане от концепциите на прокурорите е за едно затваряне и насочване навътре. Иска се членовете на ВСС да се срещат с прокурорите, членовете на прокурорската колегия да дават отчет за своята работа и т.н. Липсва обаче идея, че системата трябва да се отваря към медии и към обществото.
Т.е. стремеж към капсулиране?
Не точно капсулиране, а желание да работят отвътре за подобряване на своя имидж. Но те не се занимават с въпроса какви послания трябва да отправят към обществото. Хем искат да се вдигне доверието в прокуратурата и във ВСС, но ако може да не се налага толкова много да се обясняваме пред медиите.
Добре, все пак как се съвместява това с търсене на някаква алтернатива към професионализъм и етични стандарти?
От голяма част от концепциите и изслушванията може да се направи извод, че има някакво осъзнаване за дефицитите в прокуратурата в момента. В събота беше казано: колеги, ние трябва да започнем сами да се оправяме, стига сме чакали това от организации, медии, политици да ни натискат какво да правим, ние трябва да започнем сами да си чистим къщичката, т.е. отвътре навън. Това беше доминиращото говорене по време на изслушванията.
Това ме изненадва, защото досега схващането е, че съдебната система и специално прокуратурата не е в състояние сама да се почисти без натиск и помощ отвън.
Очевидно има промяна в тази нагласа. Другият аспект на тази нагласа е, че те искат повече възможности за самоуправление по начина, по който са уредени те за съдиите. Искат общи събрания, искат да могат да се събират и да обсъждат повече въпроси. И това присъстваше в многото изказванията - "ние трябва да покажем, че можем да самоуправляваме".
Аз мисля, че това е възможно, ако в прокуратурата се натрупа критичната маса от хора, които разсъждават по този начин. Една такава критична маса ще започне да променя практиката по места. Имаше няколко души по време на изслушването, които казаха: аз моята независимост и самостоятелност съм си я извоювал и смятам, че това е възможно да го направите и вие.
Да, но това при всички положения зависи първо от способността и от нагласата да посочат черните овци сред тях, защото има огромен проблем с една, може би малка група, но силно зависими, корумпирани, дискредитирани вече хора. И вторият важен фактор, разбира се, е изборът на главен прокурор.
Точно това щях да кажа, зависи най-вече от новия главен прокурор. Настоящото отваряне на системата отвътре за реформаторска дейност за мен до голяма степен се дължи на факта, че в момента начело на прокуратурата няма лидер. Повече от три години - от юни 2023 г. - няма избран по процедура и назначен с указ на президента главен прокурор.
Липсата на такова силно лидерство даде глътка въздух в прокуратурата, едно осъзнаване, че може и по друг начин. А не с навеждане на главата, със съобразяване с устни заповеди, разпореждания по телефона и т.н. В хода на изслушванията почти всички кандидати много говориха за бъдещия главен прокурор. Имаше изказвания, че той трябва да е с поне 30 години стаж в системата, да я познава в дълбочина, да е с безупречен интегритет.
Стигна се дори до идеи да има инициативни предложения за главен прокурор, както имаше такива за членове на ВСС от парламентарната квота. Тоест има едно усещане за свобода, нагласа да се мисли, че може и по друг начин.
Прокурорите са започнали да мечтаят в позитивен смисъл.
Как оценявате тяхната реакция на скандалите в съдебната система и специално в прокуратурата?
Към всички беше зададен въпрос, свързан със скандалното решение на Прокурорската колегия от миналата седмица с преназначаването на сина на члена на колегията Йордан Стоев от следствения отдел на Софийската градска прокуратура в по-ненатоварената Военно-окръжна прокуратура - въпреки законовите ограничения и възражението на професионалната общност.
Всички без изключение казаха, че това е срамно, цинично, безотговорно, безпринципно, аморално и т.н. Беше посочено дори, че всъщност решението е незаконно, защото законът не допуска преместване на младшите магистрати.
Мисля, че това взриви прокурорите и може би ще рефлектира и при предстоящия избор в събота, на 24-ти. Защото беше направено по един абсолютно безпардонен начин, всъщност Прокурорската колегия показа среден пръст на собствената си гилдия. Защото малко преди това, през юни, те отказаха на друг кандидат, който имаше много по-сериозни основания да иска преместване, с аргумента, че следственият отдел на военно окръжната прокуратура не е толкова натоварен.
В този контекст държа да отбележа, че на мен ми направи изключително негативно впечатление, че нито един от членовете на сегашната Прокурорска колегия на ВСС не присъства на общото събрание на прокурорите. Това е въпрос на уважение и на елементарно възпитание от страна на тези, които кадруват в прокуратурата вече 9 години.
А по темата за схемите за влияние в съдебната система на Петьо Петров Еврото и на Мартин Божанов Нотариуса? Все пак ние имаме публични признания от бившите и.ф. главни прокурори - и от Сарафов, и от Ваня Стефанова, че ако тези схеми не се разплетат, нищо в прокуратурата няма да се оправи.
Това е въпрос, който също беше поставен, и всички кандидати смятат, че ВСС се е провалил в това отношение. Както и че новият състав на ВСС дължи аргументиран отговор - в пленарния си състав, не от отделните колегии.
Част от прокурорите казват, че самата система не може да се освободи от това ниско доверие и тази неприязън към нея, ако не даде детайлен, институционален отговор на тези казуси. Някои използваха много силни думи, че изключително недостойно е било поведението на сегашния състав на ВСС и че е имало сериозно очакване да се реагира по-отговорно. Почти във всяка от концепциите, а и в отговорите при изслушването има заявка, че това трябва да бъде доведено до край.
Как ще стане това, при положение, че имена на замесени в тези схеми ръководят градска прокуратура, са в апелативната и върховната прокуратура?
Имаше споменаване за почистване на системата, аз го тълкувам като очакване за дисциплинарни производства. Усеща се една сериозна решимост в кандидатите да се казват нещата в прав текст, а не да се върви на принципа гарван гарвану око не вади.
Ако прокурорите мислят позитивно, дали подобна нагласа ще се прояви при съдиите? Защото там нещата са като че ли са с обратната тенденция.
При съдиите има няколко неща, които са различни - ако се съди по концепциите.
Първо, те искат да видят повече използване на механизмите за самоуправление. Стигат дотам, че предлагат да има общи събрания, които да вземат решения, свързани с кариерното израстване. Включително и с организационни въпроси по места на съответния съд.
Съдиите искат ограничаване на работата и на правомощията на ВСС, нещо което не видях да присъства до такава степен в концепциите на прокурорите.
Другата тема, която много ги засяга е съдебната карта. Когато Сотир Цацаров беше главен прокурор, той буквално с един замах направи реформата на съдебната карта по отношение на прокуратурите, като бяха създадени тези териториални отделения. Но при съдиите не се случи.
В крайна сметка остана проблема с неравномерното натоварване на съдиите.
Темата за натовареността присъства много по-силно в концепциите на съдиите. Има един съдия, номиниран от парламентарната квота - Калин Баталски, който например в концепцията си предлага, вместо да се стига до закриването на съдилища, да се помисли дали има и други категории дела, които както заповедните производства да бъдат преразпределени.
На финала - какви са вашите прогнози за избора на парламентарната квота, където интригата като че ли е най-сложна?
От "Прогресивна България" предложиха точно 11 кандидати, колкото е парламентарната квота. Те обаче не могат да ги изберат сами, защото имат само 131 гласа, а им трябват 160. От друга страна, от ГЕРБ буквално си сложиха подписа на празен лист, като още лятото заявиха - вие предлагайте и ние ще ви гласуваме. А гласовете на ГЕРБ са напълно достатъчни, за да стане изборът. От ДПС запазиха сериозно мълчание, може би защото техните кандидати всъщност са в професионалната квота.
От друга страна, обаче, "Прогресивна България" очевидно не желае да има такава директна връзка с ГЕРБ. И то по темата за съдебната власт, която се вижда, че е от изключително значение, и то не за партията, защото според мен тя е още в насипно състояние, а за премиера. Единствената по-сериозна пресконференция на Радев беше направена по тази тема заедно с министъра на правосъдието. И е въпрос на имидж как ще бъде оркестриран изборът на ВСС от парламентарната квота.
Другият въпрос е, че ако те не желаят ГЕРБ да ги подкрепи, както и ДПС, и така те да предрешат избора, тук се стига до една нова опция в закона, която дава 7-дневен срок след изслушването на кандидатите, за да се оттеглят някои кандидатури. Аз не очаквам сериозен провал на някой от кандидатите по време на изслушването, така че ще е очевидно, че отеглянето е заради някаква договорка.
Това трябва да бъде честно обяснено на обществеността и се надявам след изслушването да има някакъв разказ в тази посока.
