ВСС в кривото огледало на медийния популизъм

Април 2018. Съдия Катерина Енчева от СГС изпраща преюдициално запитване до Съда на ЕС в Люксембург с въпрос дали българският закон за гражданската конфискация не противоречи на правото на ЕС. Запитването е във връзка с делото за конфискация срещу собственика на фалиралата КТБ Цветан Василев. Последва изявление на председателя на новата антикорупционна комисия Пламен Георгиев, в което той намеква, че българският съд е некомпетентен, зависим, обвързан. От ВСС няма никаква институционална реакция срещу тези намеци. Подкрепа има единствено от част от гилдията в лицето на Съюза на съдиите в страната (ССБ), който излезе с отворено писмо, изпратено и до ВСС.

Май 2018. Съдия Силвия Хазърбасанова от Софийския районен съд (СРС) осъжда на първа инстанция "Пик Нюз" ЕАД за обида и клевета по иск заведен от Емил Джасим. Медиите, които влизат в дружеството, започват ожесточена атака срещу съдийката, която е подложена на сериозен психически тормоз, включително и следена. Поради липса на институционална реакция от страна на ВСС ръководството на СРС излиза с безпрецедентна открита декларация в защита на съдийката, в която се припомня и голямата отговорност, която медиите носят. Това принуждава съдийската колегия при ВСС да разгледа въпроса, но отново няма решение/становище или каквато и да било друга форма на реакция. Напрежението расте, следват нови открити декларации, този път от съдии от СРС и други съдилища в страната, също и от ССБ. В крайна сметка на 14 май съдийската колегия на ВСС приема становище, в което нейните членове заявяват, че "ще реагираме при всеки опит за въздействие и посегателство срещу независимостта на съдебната власт, съда и всеки български съдия" и призовават всички да "ни подкрепят в противопоставянето на системните публични атаки и обругаването на съда"1.

Юли 2018. Съдия Полина Якимова-Илиева от Административен съд София град (АССГ) се произнася с решение, с което се признава правото на пребиваване в страната на еднополова съпружеска двойка, сключила брак в друга държава, на основание на това, че един от членовете на това семейство е гражданин на държава - член на ЕС. Отново следва груба медийна атака срещу съдийката. Съдийската колегия на ВСС този път изрично отказа институционална реакция, след като председателят на Върховния касационен съд (ВКС) Лозан Панов предложи да се излезе със становище или декларация в защита на магистрата. Отново гилдийната реакция беше от страна на ССБ, който в открито обръщение призова ВСС да огласи публично критериите и правилата, по които упражнява задължението си да отстоява независимостта на съдебната власт, когато се появят публикации, засягащи отделни съдии и съдебната власт като цяло.

Абсурдна реакция с прозаично обяснение

Реакцията на ВСС беше повече от абсурдна – на 20 юли съдийската колегия излезе със съобщение, че проблемът при формулиране на позиции на съвета като колективен орган, е, че " изразяването на реакция - позиции, становища или декларации, изисква одобряването им след проведени дебат и гласуване от Пленума на ВСС или съответните колегии", а "законово определената структура и функции на ВСС като колективен орган са причина в конкретни случаи, след проведени дискусии и гласуване да няма приети решения". Затова съдийската колегия е осъзнала необходимостта от "изготвяне на критерии, въз основа на които да се очертаят елементите на конституционните гаранции за "независимостта на съдебната власт", както и стандартите, при които се счита, че авторитетът и независимостта на съда, и на магистратите са накърнени". Парадоксално е, че членовете на съвета тепърва ще си изясняват тези базисни стандарти, а става въпрос за магистрати с дългогодишен опит, чиято основна функция е да вземат решения по прилагане на закона за далеч по-заплетени казуси.

Далеч по-прозаичното обяснение е, че съветът просто си "купува" време и се кани да изготви поредния документ като обяснение защо не реагира на кристално ясни ситуации, при които съдии биват обругавани заради решения, без да се сочат аргументи по същество.

А иначе правила за действие в такива случаи има

През 2015 г. ВСС прие т.нар. Комуникационна стратегия на съдебната власт 2014-2020 г., в която изрично се казва, че тя "надгражда комуникационните документи, политики и практики на органите на съдебната власт" и "представлява платформа за синхронизиране на комуникационните политики на отделните органи на съдебната власт". Специално място в този документ от 130 страници е отделено на "Противопоставяне на негативни кампании, водени срещу съдебната власт", като изрично е посочено, че "дългосрочната неспособност за ефективно противопоставяне на негативните кампании заплашва да задълбочи кризата на общественото доверие в съдебната власт и да увеличи политическия и обществения натиск срещу нея." И случилото се със съдийките от СГС, СРС и АССГ е доказателството, че натискът върху съдебната власт се увеличава. Стратегията не се задоволява само с посочване на проблемите и реалните рискове, а в т. 3.2.8. са изброени конкретни дейности, които могат да се предприемат, за да се реагира в кризисни ситуации и да има реално противопоставяне на негативните кампании срещу правосъдието, за да се стигне до "излизане на съдебната власт от спиралата на каскадни скандали". Преведено това означава, че съдебната власт и нейното лице – ВСС, следва да действат проактивно, а не реактивно и да бъдат постоянно в ролята на догонващи и обясняващи се.

Сред конкретните мерки и дейности документът предлага:

"Създаване на краткосрочен план за комуникиране на дейностите на съдебната власт по реформирането и подобряването на процесите в нея с цел утвърждаване на нейната независимост.

Създаване на унифициран кризисен план за комуникация на съдебната власт, интегриращ комуникационни действия на всички засегнати органи.

Повишаване на уменията на представителите на съдебната власт да използват ефективно конкретни комуникационни решения за комуникацията в условия на криза."

Още преди Комуникационната стратегия да бъде изготвена, през 2013 г. ВСС приема и комуникационна политика (изменена през 2016 г. от този ВСС). Член 2.7. от този документ е озаглавен "Комуникация в кризисни ситуации" и в него се предвижда обучение на членове на ВСС и представители на администрацията за действия при кризисна комуникация, създаване на кризисен план за комуникация, както и изработване на механизъм за оценка на кризата и "пораженията" върху публичния образ на ВСС, включително на негови членове, на ефекта от предприетите действия и др.2

И това не е всичко. Отново през 2013 г. е приет План за действие за изпълнение на комуникационната политика на ВСС 2014 – 2018 г., последно също изменен през септември 2016 г. от този ВСС. В него ангажиментите са още по-конкретни: повишаване на капацитета на пленума, колегиите, комисиите и членовете на ВСС за действие при кризисни ситуации, като ВСС да приеме план за кризисен пиар, да бъде изработен механизъм за оценка и управление на кризата, за "пораженията" върху публичния образ на ВСС, както и на ефекта от предприетите действия. Пак се предвижда членовете на ВСС и администрацията да бъдат обучени да действат при кризисна комуникация.

С изявлението на съдийската колегия от 20 юли става ясно, че сегашният състав на ВСС знае за горните документи. Опасението в случая е, че въпреки това очевидно няма желание за прилагане на правилата.

Вместо да търси "стратегически съюзници", ВСС се изолира все повече от системата, за чието администриране и образ е отговорен и това води до всичко друго, но не и до вече загубилия значение израз "повишаване на доверието и авторитета на съдебната власт".

Отстрани изглежда сякаш нещо принуждава върховния административен орган на съдебната власт да толерира подобни атаки. А това повдига въпроса - защо? Един възможен отговор е, че може би органът, длъжен да защитава независимостта на съдебната власт, не успява или не иска да прави това просто защото той самият не е независим.
-----------

1 Пълният текст на становището е наличен тук
2 Документът е наличен тук, последно видян на 12.07.2018 г.

Следвайте ни