Поредно спечелено дело от БИПИ за отказ от предоставяне на декларации за конфликт на интереси

На 19 септември 2017 г. 44 Народно събрание избира със 183 гласа „за“ Ивайло Иванов за управител на Националния осигурителен институт. В хода на процедурата по номиниране, изслушване и избор, в която Иванов бе единствен кандидат, от Български институт за правни инициативи положихме усилия да създадем т.н. „профил“ или публично представяне на г-н Иванов. Изготвянето на публични представяния на кандидатите е елемент на публичността и прозрачността на процедурите за избор на ръководителите на контролните, надзорни и регулаторни органи, които Народното събрание избира. Многократно сме предлагали на народните представители да предприемат стъпки, с които да правят задълбочени проверки за професионалните и морални качества на кандидатите и да осигурят условия за равнопоставено, честно и конкурентно състезание. Тъй като това продължава да не се случва, въпреки настояването на гражданския сектор, от БИПИ систематично извършваме мониторинг на тези назначения – както в законодателната власт, така и в съдебната.

Профилите съдържат общодостъпна публична информация за кандидатите, която се извлича от публични източници. При съставянето на профилите извличаме и информация от декларациите по чл.12, т. 2 във връзка с чл. 14 от вече отменения Закон за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси.[2], които се подават пред органа по назначаване. Тези декларации съдържат информация дали и къде държавният служител, преди назначаването, си е участвал в търговски дружества, неправителствени организации, кооперации и дали е развивал дейност като едноличен търговец. Отделно от това се декларират задължения над 5 000 лв., както и дали държавният служител има договори с лица в областта на дейността, с която се занимават, или някакъв частен интерес. Отмененият закон съдържаше и изискване държавните органи да поддържат регистър на тези декларации и да ги публикуват при спазване Закона за защита на личните данни (чл.17, чл. 18 от ЗПУКИ - отменен)[3]. По закон институциите са длъжни да качват на уебсайтовете си тези декларации.

През септември месец 2017 г., за да получим декларациите на г-н Иванов, тъй като не бяха публикувани на сайта на АСП, изпратихме искане по Закона за достъп до обществена информация до Агенцията за социално подпомагане и получихме отказ. Възползвайки се от дадените ни права и убедени, че гражданите имат право да получават информация за лицата, упражняващи публична власт обжалвахме отказа. с решение 3021 от май 2018 г. на АССГ, по делото срещу отказа на изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане, съдът отмени отказа на АСП и връща преписката на агенцията. В решението се казва, че: „В случая се констатира безпротиворечиво, че исканата информация попада в обхвата на чл. 2, чл. 9- чл. 11 от ЗДОИ, поради което и на изследване подлежат предпоставките на чл. 37, ал. 1 от ЗДОИ, чиято липса, по аргумент на противното, обуславя осигуряване на достъп до нея.

АСП обжалваха решението на АССГ пред ВАС в 14-дневен срок.

С решение 4479 от 26 март 2019 г. Върховният административен съд потвърждава решението на по-долната съдебна инстанция. Процесуалният представител на БИПИ и по двете дела, адв. Александър Кашъмов, Директор на Правната програма на Програма „Достъп до информация“ при оспорване жалбата на АСП заявява, че: „администрацията в страната трябва да се дисциплинира, да спазва закона, да бъде прозрачна и почтена. Това е съгласно международните правни изисквания, валидни и за България, но за съжаление продължава да има упорство и съпротива срещу тези толкова важни за гражданското общество и правовата държава изисквания“ Жалбоподателят, Изпълнителният директор на АСП, не се явява и не изпраща процесуален представител. В решението на съда се казва ясно, че: [в] „поисканата от фондация "БИПИ" декларация се съдържа служебна обществена информация и предвид характера на информацията с нея се цели повишаване на прозрачността на задължения субект по ЗДОИ, поради което няма ограничение за предоставяне на съдържаща се в декларацията обществена информация, като задълженият субект не е изпълнил законовото си задължение да я публикува на интернет страницата си“.

От Български институт за правни инициативи сме удовлетворени, че в страната се постига устойчива съдебна практика, отнасяща се към публичността на декларациите на висшите държавни служители. От друга страна, съдопроизводството отнема значително време, а забавянето на предоставянето на информация за потенциален конфликт на интереси към кандидати, които ще бъдат избрани да управлява милиарди бюджетни средства, в определена степен обезсмисля получаването. Не на последно място, сме озадачени, че въпреки политическите заявки за публичност и прозрачност на държавното управление, администрацията продължава не само да не спазва закона, но и да не разбира смисъла на достъпа до информация и за необходимостта от почтеност, публичност и прозрачност. Припомняме, че БИПИ осъди и Кмета на Столична община, която отказа да ни предостави декларациите за конфликт на интереси на настоящата председателка на Комисията за защита от конкуренция, Юлия Ненкова, която беше заместник-кмет на СО преди да бъде избрана от Народното събрание за тази позиция.

Публикуваме декларациите за конфликт на интереси на Ивайло Иванов и ще продължим да полагаме усилия за граждански контрол върху начина, по който се избират висшите държавни служители в страната.

Декларации за конфликт на интереси на Ивайло Иванов

 [1] Повече за парламентарния мониторинг и нашата работа може да научите на специализирани уебсайт, поддържан от БИПИ: www.appointmentsboard.bg

[2] Задължението за деклариране на имущество и интереси на лица, заемащи висши държавни длъжности вече произтича от чл. 35, ал. 1 от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество.

[3] Чл. 41, ал. 1 от ЗПКОНПИ предвижда органите по назначаване да поддържат регистри.

Следвайте ни