Неправителственият сектор още чака политиките на държавата в своя подкрепа

Дали е симптоматично, че Министерският съвет забави с около година и половина приемането на правилника и създаването на Съвета за развитие на гражданското общество?


Дали е симптоматично е трудно да се каже, защото досега не е съществувал такъв инструмент. По-скоро забавянето показва отношението на държавата към неправителствения сектор, а то не е положително. На хората, заети в този сектор, се гледа като на неудачници, които не са успели в живота и защитават измислени каузи. Отношението често е пренебрежително, а в немалко случаи секторът бива използван, за да легитимира конкретни политически и конюнктурни цели.

Законът предвижда съветът да разработва и прокарва конкретни политики в подкрепа развитието на гражданското общество, както и да определя приоритетите в тази посока. За целта той ще има възможност да дава становища по проекти на нормативни актове, които засягат дейността на гражданските организации; да предлага на МС план за действие за изпълнение на Стратегията за подкрепа на развитието на гражданските организации в България; да събира информация за необходимостта от финансиране на гражданските организации с публични средства и др. В тази връзка ролята на съвета би била важна, особено във времена, когато представители на гражданското общество стават обект на подигравки, нападки и дори заплахи. Добре развито и силно гражданско общество е мерило за добре развита и силна демокрация. Държавата не трябва да се притеснява да го насърчава, дори и когато представители на гражданското общество я критикуват. Признак на институционална зрялост и мъдрост е, когато се търси и подкрепя подобен коректив. В противен случай пътят към самозабравата е много къс.

Кой ще влезе в съвета и по какви критерии ще стане този подбор? Имате ли притеснения в това отношение?


Съгласно закона съветът се състои от 15 членове, представители на юридически лица с нестопанска цел за осъществяване на дейност в обществена полза. В това число влиза и председателят на съвета в лицето на ресорния вицепремиер, който в случая е Томислав Дончев.

Личното ми мнение е, че съветът трябва да бъде председателстван от лице от неправителствения сектор, което да бъде избрано чак след като се сформира съставът на този орган. Това щеше да даде по-добър баланс между изпълнителната власт и гражданския сектор. Законът обаче казва друго.

По отношение на процедурата за избор на членове на съвета бяха водени сериозни дискусии в рамките на работната група, която изготви правилника. Нашето притеснение беше, че както законът, така и правилникът не гарантират по никакъв начин разнообразно представителство на неправителствения сектор в състава на съвета. Единственото изискване към организациите, които кандидатстват за членове на съвета, е да опишат и представят доказателства за 5 години опит в извършването на дейности в подкрепа на развитието на гражданското общество. Ето защо нашето основно предложение в рамките на работната група, което по-късно изразихме и в становище на БИПИ при общественото обсъждане, беше, че в процедурата по кандидатстване и избор на членове на съвета трябва да бъдат изброени областите на работа на неправителствените организации, които трябва да са представени в него. Не виждам пречка за това, защото тези области са посочени в закона заедно с уредбата на основните елементи от конструирането на съвета. За съжаление в приетия правилник такова изброяване отсъства. Това създава реален риск в бъдещия състав на съвета като членове да влязат представители на еднотипни организации, които обаче могат да консолидират вот, защото разполагат или с голяма членска маса, или с голяма мрежа.

Извън този дефицит създава ли правилникът необходимите условия за ефективно функциониране на съвета?


По мое виждане липсва и важно изискване към организациите, които ще участват само като избиращи, а не за членове на съвета. От тях не се изисква да опишат опит или да докажат по какъвто и да е начин, че работят в полза на гражданското общество. В последно време се наблюдава подмяна на неправителствения сектор с т.нар. GONGOs (government NGOs, или проправителствени неправителствени организации) и рискът от "напълване" на съвета с такива организации е реален. Имам притеснения и относно дадените в правилника определения за свързани лица. Не е изведен докрай принципът, че става въпрос за лица, едното от които е член на съвета, а така се позволява нееднозначно тълкуване.

Като цяло в работната група се опитвахме през правилника да оправим несъвършенствата на законовите текстове, но това нямаше как да стане. Смятам, че по начина, по който е разписан, съветът ще работи трудно, защото е натоварен с много отговорни задачи, а същевременно технически и организационно ще бъде подпомаган от служители от администрацията на МС, които ще съвместяват основната си работа с тази за съвета. В правилника е записано, че "дейността на съвета в информационно, аналитично, административно и техническо отношение" ще се "осигурява" от секретариат, който ще има и правомощия, свързани със събиране, анализ и обобщаване на доста голяма по обем информация. Същевременно законът казва, че администрацията на МС ще осигурява само административното обслужване на работата на съвета.

Съветът няма да разполага със собствен бюджет (или поне до момента няма индикации за това), поради което е трудно да се предвиди до каква степен ще има възможност за качествено осъществяване на всички правомощия.

В публичното пространство основната функция на съвета се свързва с разпределението на 1 млн. лв. всяка година между неправителствените организации. Как ще става това?


Тезата "съветът ще раздава пари" е напълно погрешна. На първо място, съветът е консултативен орган към МС и по тази причина неговите правомощия са силно ограничени и концентрирани единствено върху наблюдение, анализ и предоставяне на експертно мнение. Съветът не е разпоредител с бюджетни средства. И на второ място, самият закон казва, че съветът определя приоритетите и приема правила и процедури, по които да се разпределят средствата, които държавата отпуска за неправителствения сектор. Няма как съветът да раздава някакви пари. Той само изработва съответните критерии и условия и ги предоставя под формата на предложение на МС, а окончателното решение се взема от кабинета. В този контекст е важен и фактът, че за организациите, които ще бъдат избрани за членове на съвета (чрез свои представители), има изрично записано в закона ограничение – те както и свързаните с тях лица не могат да участват в проекти за финансиране с публични средства.

Същевременно от всичко, което казвате дотук, остава едно впечатление, че предложенията на съвета за финансиране могат да са отлично алиби за МС да раздава бюджетни пари на проправителствени НПО, като на свой ред тези предложения ще са изготвени от "генетично модифицирани" НПО, създадени да служат само като фигуранти. Основателно ли е едно такова опасение?


Липсата на механизъм, който да предотврати монополизирането на съвета от организации, близки до властта в конкретния момент, прави едно такова опасение напълно основателно. Гражданският сектор включва в себе си много разнообразни по своя интерес и посока на дейност организации и конструиран по този начин, съветът създава опасност това многообразие да не бъде обхванато. Затова и не следва да се поставя знак на равенство между съвета и сектора.

Смисълът да се отделя публичен ресурс за развитие на гражданското общество е да се стимулира плурализмът и да се ограничи монополът на управляващите в налагането на един или друг обществен дискурс. Иначе този монопол заедно с дефицита на независими медии има потенциал да се превърне във взривоопасна смес за демокрацията в страната.

Следвайте ни