Мнозинството от магистратите искат промени в Конституцията

През лятото на 2019 г. агенция за маркетингови и социологически проучвания и анализи "Глобал Метрикс", по поръчка на Български институт за правни инициативи, проведе изследване на тема: "Нагласи на магистратите към създаване на механизъм за търсене на дисциплинарна и наказателна отговорност на главния прокурор, председателя на ВКС и председателя на ВАС." Изследването обхвана 612 магистрати от цялата страна. 

Основна цел на проучването бе да изследва нагласите на магистратите по един от ключовите въпроси на съдебната реформа. След постановяване на решението по делото "Колеви" през 2009 г. (ЕСПЧ), българската държава все още не успява да въведе ефективен механизъм за разследване на главния прокурор. България продължава да бъде критикувана пo различни поводи от европейските институции, наблюдаващи изпълнението на решението. Критики имаше и в някои от докладите по Механизма за сътрудничество и проверка

На 14 юни 2019 г. министърът на правосъдието предложи промени в Наказателно-процесуалния кодекс, инкорпориращи такива и в Закона за съдебната власт. Промените описват процедура за временно отстраняване и предсрочно прекратяване  на правомощията на "тримата големи" в съдебната власт. В този смисъл изследването акцентира на три основни въпроса: 

1. Къде трябва да бъдат уредени промените, свързани със създаване на механизъм за търсене на дисциплинарна и наказателна отговорност на главния прокурор?

2. Кой следва да привлича под наказателна отговорност и да повдига обвинение на главния прокурор?

3. Необходими ли са промени в чл. 126, ал. 2 от КРБ по отношение на функциите на главния прокурор?

Отговорите на магистратите показват разделение в професионалната общност. По отношение на първия въпрос (къде да бъдат уредени промените) повечето съдии смятат, че това следва да бъде или в конституцията (43.2%), или в ЗСВ (42%). Прокурорите, от друга страна, подкрепят промени по-скоро в ЗСВ (36.4%). 16.4% от тях са на мнение, че са необходими конституционни промени. Същевременно, 1/4 от прокурорите считат, че няма нужда от такъв механизъм, докато на това мнение са едва 4,5% от съдиите:


Пряко свързан с горния въпрос е този за необходимостта от въвеждане на такъв механизъм за председателите на върховните съдилища. Както е видно от графиката по-долу, според 54.5% от съдиите и 49.1% от прокурорите, сегашните законови възможности за временно отстраняване и привличане под наказателна отговорност са достатъчни.Следва да се отбележи, че 41.8% от прокурорите смятат, че е необходим нов механизъм и за председателите на ВКС и ВАС:


Друг интересен резултат от изследването е отговорът на въпроса кой следва да привлича под наказателна отговорност и да повдига обвинение на главния прокурор. Видно от графиката, няма ясно изразено предпочитание. Съдиите и прокурорите са обединени в своята несигурност коя институция би могла да бъде най-подходяща за това. Все пак, 40% от прокурорите смятат, че това може да бъде комисия, съставена от прокурори от ВКП. Това е и единственият отговор, който представлява възможността колективен орган да бъде натоварен с тази изключително специфична и чувствителна задача. Може да се предположи, че магистратите предпочитат да се избегне вариант, в който една-единствена личност ще бъде натоварена с този спектър от правомощия:


В контекста на дискутираните  промени за въвеждане на механизъм за търсене на дисциплинарна и наказателна отговорност на главния прокурор е поставен и въпросът за промяна на чл. 126, ал. 2 от КРБ по отношение на функциите на главния прокурор (главният прокурор осъществява надзор за законност и методическо ръководство върху дейността на всички прокурори). Отговорите и тук показват различие в мненията на съдии и прокурори, но е видно, че 67% от съдиите и 54.5% от прокурорите са "за" такава промяна:

Проучването показва нуждата от задълбочена дискусия сред магистратите по този чувствителен за професионалната общност въпрос. Може да се каже, че липсата на подобен разговор се отразява в колебливите и разнородни отговори на съдии и прокурори. Предложенията за промени в НПК, представени по-рано тази година от министъра на правосъдието, са противоречиви и се нуждаят от аргументи и повече яснота. Отговорът на въпроса за промените в Конституцията дава възможност за интерпретации, но и ясно показва, че необходимостта от преразглеждане на позицията и функциите на главния прокурор е назряла.

Следвайте ни