Биляна Гяурова-Вегертседер: Словашкият президент забави указа за главен прокурор две години

Интервю на Мартин Георигиев с Директора на БИПИ, Биляна Гяурова-Вегертседер. Достъпно е онлайн ТУК.

Според Вас Иван Гешев даде ли задоволителни отговори на въпросите, които му бяха поставени по време на изслушването му във ВСС?

Първо да благодаря на господин Гешев, че отговори на всичките ни 17 въпроса. Задоволителни отговори в случая не мисля, че е подходящо определение, защото част от въпросите бяха ключови за реформата на прокуратурата и за нейното развитие и предполагаха задълбочен отговор с визия за напред минаваща дори отвъд мандата от 7 години. За мен в отговорите липсваше именно тази дълбочина. Те бяха по-скоро плъзгане по повърхността на проблемите. Към това трябва да се добави и честото повтаряне, че концепцията няма академични претенции и не е нужно да бъде отегчавана аудиторията с детайли. В крайна сметка за мен не стана ясно от цялото 10-часово изслушване какво точно иска да прави господин Гешев като главен прокурор, освен, че иска постоянно присъствие на прокуратурата в медиите и че проблемите на прокуратурата са извън самата нея.

Трябваше ли процедурата по избор на нов главен прокурор да започне отначало след върнатия указ?

За мен самата процедура е опорочена в частта си с всички тези становища в подкрепа на кандидата. Законът дава възможност за това само за юридически лица с нестопанска цел, регистрирани в обществена полза, професионални организации на магистратите, висши училища и научни организации. Правилата за избор на „тримата големи“, които са приети от ВСС обаче дописват закона и дори му противоречат, защото в тях се казва, че въпроси и становища за нравствените и професионални качества на кандидата „могат да представят и техни колеги, както и органи и институции, с които е работил“ /т. 4 от правилата/. Това е недопустимо и най-малкото всички тези становища, които сякаш като по команда бяха изпратени от органи на изпълнителната власт не трябваше да се публикуват и зачитат.  Пак в правилата, ВСС е приел, че когато президентът откаже да назначи /главен прокурор в случая/, то тогава „се провежда нова процедура за избор“ /т. 7 от правилата/. Виждаме, че ВСС проявява избирателен подход в собствените си правила – някои приема да спазва, а други – не.

Защо според Вас ВСС така бърза да прегласува кандидатурата на Гешев?

Това е въпросът за 1 млн.долара. Ако трябва да се спекулира, то се бърза, защото преди 10-на дена парламентът прие правилата за избор на председател на Антикорупционната комисия /КПКОНПИ/. А това означава, че вече има човек за поста. В медиите вече се появи информация, че този човек най-вероятно ще е настоящия главен прокурор. Следователно бързането е, за да може в четвъртък господин Гешев да бъде прегласуван и след като президентът подпише указа, господин Цацаров да може предсрочно /мандатът му изтича на 10.01.2020/ да го прекрати, за да може да бъде номиниран за председател на КПКОНПИ.

Отвъд тази спекулация няма логично обяснение за бързането. Още повече, че при друг подобен случай – когато президентът отказа да назначи съдия Чолаков за председател на Върховния административен съд, процедурата продължи в три поредни заседания на пленума на ВСС. Това бързане и претупване на нещата може да се тълкува и като неуважение към президента и към институцията и едва ли не казване „Вашият отказ да назначите е проформа, така или иначе решението е вече взето“. В държава, която претендира да е демократична, това просто не е ок.

Какви са следващите възможни стъпки на президента Румен Радев, ако изборът на Гешев бъде потвърден от ВСС? 

Президентът има законовата възможност да сезира КС с питане, най-малкото, за да разбере дали формулировката в ЗСВ не е твърде директна до степен, че да обезсмисли неговото право да откаже да назначи. Същевременно отправянето на такова питане няма да спре изпълнението на решението на ВСС. Между другото, пленумът на ВАС мисля септември беше, отправи питане към КС именно в тази посока – дали решенията на КС могат да имат обратно действие, т.е. да действат назад във времето, а не само за напред. Все още КС не се е произнесъл по питането.

В какъв срок може да забави подписването на указа? Трябва ли президента да зададе същия въпрос на Конституционния съд?

Президентът не е обвързан със срокове. Той обаче даде заявка, че ще действа спрямо правомощията предоставени му от Конституцията и че това ще бъде в „обозрим срок“. При отказа да назначи видяхме, че този обозрим срок беше около две седмици. Възможно е да се очаква подобна реакция и в момента. На теория обаче, той може да бави подписването на указа колкото иска. Случилото се в Словакия, където моделът е подобен е показателно /там президентът бави подписа си повече от 2 години и така довежда нещата до нов избор/. Трябва да е наясно обаче, че с всеки изминал ден натискът върху него ще се увеличава.  

Какво ще се случи, ако Гешев не бъде назначен до края на мандата на настоящия главен прокурор Сотир Цацаров?

Мандатът на господин Цацаров изтича на 10.01.2020. След тази дата той повече няма право да бъде главен прокурор, което означава, че ВСС трябва да избере изпълняващ функциите главен прокурор. Това най-вероятно би бил някой от заместниците му в момента – примерно господин Гешев. След това ВСС следва да вземе решение за откриване на нова процедура. Интересният момент тук е, че ВСС не е обвързан със срокове за това решение, което може да означава, че прокуратурата може да се управлява от изпълняващ функциите главен прокурор примерно 7 години.

Считате ли, че законодателните предложения на Данаил Кирилов за изменения в НПК и Закона за съдебната власт ще създадат ефективен механизъм за разследване и търсене на наказателна отговорност на главния прокурор? Може ли да се създаде подобен механизъм без конституционна промяна?

Много се изписа и изговори по темата. Фактите са следните – за първи път въпросът за липсата на ефективен механизъм за разследване на главния прокурор е повдигнат в решението по делото „Колеви“ от 2009 г. След него, в механизма за сътрудничество и проверка в 4 от докладите се говори по темата и че България не изпълнява решението на ЕСПЧ. В доклада на европейските прокурори, който направи функционален анализ на прокуратурата, тази тема също е засегната и са направени конкретни препоръки. По-рано тази година, в страната бяха на посещение представители на Съвета на Европа и отдела за изпълнение на решенията на ЕСПЧ, които на международна конференция тук обсъждаха продължаващия отказ на страната да изпълни решението точно в тази му част. Крайният срок за показване на напредък беше 1.10.2019 г. Към днешна дата такъв механизъм все още липсва, но пък МП отправи питане към Венецианската комисия за предложените законодателни изменения. Така че в случая по-важният въпрос е защо вече 10 години държавата някак упорства в това неизпълнение и защо сега, когато всички срокове са изтекли председателите на двете върховни съдилища биват опаковани заедно с главния прокурор? Аргументът на министерството е, че изборът на „тримата големи“ се осъществява по една и съща процедура, ерго, разследването и временното им отстраняване също следва да става по една и съща процедура. Пропуска се обаче важният момент, че статутът на председателите на ВКС и ВАС не е като на главния прокурор. При последния има субординация на всички останали прокурори, което на практика е сериозна пречка пред започване на едно разследване. В тази връзка предложенията за законодателни промени олекват и няма да доведат до така търсената ефективност.

В изследването, което се проведе по наша поръчка сред магистратите ясно се вижда, че съдии и прокурори са обединени в съгласието си за нуждата от промяна в Конституцията по отношение на функциите на главния прокурор. Смятам, че тяхното мнение не бива да бъде пренебрегвано и времето е дошло за отваряне на един по-широк, професионален /не политически/ дебат по темата.  

Проучване, поръчано от БИПИ, показа, че магистратите нямат единно мнение кой трябва да получи правомощието да разследва главния прокурор. Какво е вашето мнение по така поставения въпрос? Трябва ли този орган да бъде колективен? Или да се последва румънския модел?

Както казах и по-горе, необходим е широк професионален разговор включително и по-тази тема. За мен предпочитанието на магистратите това да е колективен орган се обяснява с факта, че виждаме докъде води концентрацията на прекалено много власт и правомощия в един човек. Ако този човек е отговорен, с високи професионални и нравствени качества, не се поддава на натиск и най-важното – почтен е, тогава не би трябвало да има проблем разследването да се води и от един човек. Реалността в страната обаче показва друга картина и за това мисля, че магистратите дават такъв отговор.

Моделите не трябва да се следват сляпо. Един модел дава насока за размисъл и за страничен поглед, но не трябва да бъде дублиран едно към едно. Всяка държава има своите специфики и механизмът за разследване на главния прокурор в България трябва да отразява българските специфики. Безспорно е обаче, че за да бъде този модел ефективен лицето или органът, който ще осъществява разследването трябва да разполага с независимост или поне относителна автономност от главния прокурор, за да може да върши работата си обективно, безпристрастно и без натиск. И отговорът на въпроса дали това е възможно зависи от всички нас – доколко сме активни като общество, доколко магистратите са непримирими към случващото се в системата и могат да отстояват своята независимост.

Следвайте ни