Поставянето на Иван Гешев на позицията главен прокурор и изборът на Сотир Цацаров за ръководител на КПКОНПИ много напомнят на руския модел на споделяне на властта. В България като че ли се очертава особен тип политически режим на тандемокрация. Тя не трябва да се бърка с изграждането на нова номенклатура и трудоустрояването на народните „богатства“ и „радости“ в правоприлагащите органи. Залогът е много по-голям: Цацаров да поеме Върховния касационен съд след 2022 г., а в тандем с Гешев да управлява прокуратурата –  цикълът ще е затворен.

„Тандеморакция“ е политически неологизъм, който придоби популярност след 2008 г., когато Владимир Путин инсталира като номинален президент Дмитрий Медведев, а той временно пое министър-председателския пост. Този ход, на ръба на руската конституция, позволи на Путин да управлява Русия повече от 20 г. Тандемокрацията се различава от двувластието, където има два центъра на власт с ясен периметър на правомощия, които работят в сътрудничество или конфликт. При тандемокрацията имаме формално споделяне на властта, размиване на политическата отговорност и  единен център за вземане на решения.

Тук е направен опит да се опишат някои от характеристиките на българската тандемокрация:

1) Изместване на основанията за легитимност на властта

България е демократична държава, при която като минимум следва да има честни и свободни избори и легитимно избрано управление. Освен това, България е република с парламентарно управление – освен че Народното събрание дава законовата рамка на обществените отношения, то контролира правителството. Излишно е да споменаваме, че това въобще не отговаря на действителността – както се изрази президентът Румен Радев – парламентът е гумен печат за решенията на правителството. Няма обаче законодателни идеи, които за 7-годишния си мандат Цацаров да е предложил и те да не са срещнали подкрепата на управляващите. Необезпокояваното законодателстване на Цацаров е изместване на легитимността на властта – макар че той няма суверенно право да определя законовата рамка на своите действия, на практика това се случва. Като добавим и липсата на ефективен механизъм за независимо разследване и контрол над главния прокурор и, че прокуратурата държи „папки из чекмеджета” срещу висшите политически и административни лица, всичко това я превръща в най-силния властови център, който може да мотивира всякакво политическо решение.

2) Контрол върху службите за контрол

Като главен прокурор през годините Цацаров методично премахваше свои противници и обезсмисляше формални органи, които все пак имаха някакви минимални механизми за проверка върху работата на прокуратурата. Едно от първите действия на Цацаров беше да отстрани ръководителката на Инспектората на прокуратурата, след което не е станало обществено достояние този орган да е свършил каквото и да е. Цацаров имаше и конфликт с Бойко Рашков, ръководителят на Бюрото за контрол над СРС, след като той изкара данни, че има злоупотреба с права от страна на прокуратурата. Това са само два примера, показателни, че тандемокрацията не понася каквато и да е форма на взаимно възпиране на властите.

3) Изграждане на образа на врага

Скоро след като стартира мандата си, Цацаров започна да рисува образ на врага, състоящ се от медии, олигарси, политически партии, неправителствени организации. Това е подходяща „боксова круша“, която да служи за оправдание/отклоняване на вниманието от липсата на успехи на прокуратурата при борбата с корупцията по високите етажи на властта. Критикуващите тандемокрацията се посочват като врагове на народа – те са сведени до джендъри и соросоиди, които не се борят за върховенство на правото, а клепат държавата навън. Гешев яхна патриотарската вълна, обобщавайки показанията на свидетел до: „И циганите така правят!“

4) Единен център за пропаганда и задушаване на медиите

Всеки път, когато някой си позволи да критикува прокуратурата, в редица медии започват да се подготвят опорни точки. Следващата фаза на пропагандата, от която се ползва тандемокрацията, се случва в телевизионните студия, където се канят едни и същи защитници и глашатаи на опорните точки. Комбиниран с уволнения на разследващи журналисти и концентрация на медийна собственост, съществуващият медиен похлупак сочи, че има единен център за пропаганда, който рисува тандемокрацията в розови краски: всичко е прекрасно, има стабилност и няма корупция.

Този списък може да се разширява още, но това са основните му черти, чрез които в железен хват се държат институции, разпределят се публични средства и се насочва общественото мнение.

Въпросът, който напира и остава без отговор, е къде в тази, оформяща се по руски образец, тандемокрация, в която главният прокурор Гешев и председателят на КПКОНПИ – Цацаров ще разполагат със съвсем реални лостове за контрол над всички власти в страната, стои премиерът Борисов? Докъде се простира неговата власт и наистина ли образът му на човек, който взема сам всички решения в държавата е действителен? Борисов ли е реалния носител на легитимността на властта, или все по-често ще му се налага да влиза в ролята на лице, което просто бива уведомявано в крачка за ключовите назначения в държавата?