Какво означават атаките срещу неправителствения сектор

Препечатано от в-к "Капитал". Може да прочетете целия материал ТУК

Биляна Гяурова Вегертседер, директор на Български институт за правни инициативи

Не трябва да се залъгваме, процесът е политически

Атаката срещу неправителствения сектор е един процес, който се разгърна постепенно. Най-общо той започна няколко години след присъединяването на България към ЕС. Усилията са насочени основно към овладяване на сектора, защото той остана от малкото елементи на българското общество, които са относително независими и си позволяват да бъдат критични към процеси в държавата, които рушат значението на институциите, върховенството на правото, демократични принципи като добро управление, отчетност и прозрачност на процесите на вземане на решения и не на последно място - свободата на медиите и свободното развитие на бизнес и предприемачество. Нападките срещу гражданския сектор се развиват в посока на обвинения в прокарване на чужди политики, защита на чужди интереси, зависимости и др. Освен постоянното оплюване в определени медии атаките идват и от представители на определени партии, които търсят политически дивиденти, за да ги капитализират предимно на предизборни кампании. През последните години негативното отношение започна да се облича и в законодателни инициативи, маскирани като желание за повече отчетност и прозрачност (които и без това са изключително високи още от самото начало на съществуването на неправителствени организации в България). Целта всъщност е да се задуши, обезличи и унищожи дейността на организациите и критичните гласове, които задават неудобни въпроси и търсят отговори с всички възможни законово позволени средства и чиято експертиза е търсена от партньори на България в рамките на ЕС и извън него.

Отговорно може да се каже, че преди присъединяването на България към ЕС български и чуждестранни неправителствени организации както от ЕС, така и извън него работеха изключително интензивно с българските правителства и парламенти на прехода и успяха да поставят голяма част от институциите в страната и съдебната ни система на една демократична основа. Тогава управлението на страната (в голяма степен) и неправителственият сектор гледаха в една посока и бяха постигнати много добри и устойчиви резултати. Присъединяването към ЕС беше върхът на тези общи усилия, след което обаче започна, по мое мнение, едно постепенно "отпускане" най-вече в институционално и управленско ниво. Това до голяма степен се дължи и на паричните потоци, които започнаха да постъпват директно към институции и управление, което доведе до занижен контрол върху тяхното харчене и оттам до злоупотреби, които достигнаха уродливи размери. В тази ситуация гражданският сектор остана може би единственият коректив, който опитва да представя една обективна картина на ситуацията в страната и да бъде критичен към конкретни политики и управленски действия. Това, смятам, е една от водещите причини за нестихващата антигражданска кампания.

За добро или за лошо това не е ситуация, която се наблюдава единствено в България. Интересно обаче е, че се наблюдава в държави - членки на ЕС, които също показват "отклонения" по отношение свобода на медии, защита независимостта на съда и върховенството на правото. Говоря за Чехия, Словакия, Полша и Унгария, като специално в Унгария атаката стигна дотам, че беше закрит университет и голяма организация беше принудена да напусне страната и да прекрати дейността си. Не трябва да се самозалъгваме, а съвсем директно да кажем, че процесът е политически. Политиките, прокарвани в тези държави, директно рефлектират и върху развитието на гражданското им общество. Атаката е особено концентрирана върху т.нар. think tanks - организации, които са насочени към анализиране на конкретни процеси в държавата и предлагане на политики и решения, базирани на емпиричен анализ, добри практики и сравнителноправни съпоставки. В голяма степен тези организации са в състояние да формулират и предложат конкретни законодателни промени и използването на други правни инструменти за разрешаване на даден проблем. И това е, което много боде очите на управляващите в тези държави. Защото приликата между всички тях е една - постепенното концентриране на власт в определена личност или партия и по този начин обезсмислянето на регулаторни и контролни институции, постепенното превземане на медийното пространство и не на последно място - яростни атаки срещу съда, който е независим и може да въздаде справедливост.

Така, от една страна, имаме изпразване на управлението от експертиза, защото то не разчита на принципа на меритокрацията при назначения на ключови позиции, а само на партийна лоялност и, от друга страна, концентрация на експертиза в организациите, превръщайки ги в естествен враг на управления, които искат да останат на власт на всяка цена. За съжаление тези процеси не бяха овладени навреме и на ниво ЕС, който поради своята структура, бюрокрация и политики позволява тяхното развитие и разпространение. Новият хоризонтален механизъм може да бъде крачка в правилната посока, но той е само началото на един много по-сериозен разговор

Следвайте ни