Съдебната карта - тема по-голяма от Съдийската колегия

СЪДЕБНАТА КАРТА – ТЕМА ПО-ГОЛЯМА ОТ СЪДИЙСКАТА КОЛЕГИЯ

Биляна Гяурова-Вегертседер

Преструктурирането на съдебната карта е обявявано за приоритет в работата на ВСС поне от 6-7 години. Темата определено е чувствителна, защото е свързана с евентуално закриване на съдилища, преместване на хора и други ресурси и последващите от това финансови и инфраструктурни промени. Прокуратурата вече започна този процес и към момента вече са закрити над 30 районни прокуратури. Процес, който беше съпроводен от протести на хората от населените места, където се закриваха прокуратури и на които не станаха ясни критериите за закриване.

Изглежда, че работата по реформиране на съдебната карта ще последва тази на прокурорската, но ще стигне и още по-далеч. От проведено на 15.10.2020 заседание на Съдийската колегия (СК) стана ясно, че членовете на ВСС, които участват в проекта за реформа в съдебната карта, очевидно ще лобират за най-радикалния вариант. А той включва преформатиране на родовата подсъдност из основи като окръжните съдилища станат първа инстанция по същество, а не по изключение, а настоящите районни съдилища /по-голямата част поне/ ще се превърнат в нещо като административни единици от типа „услуги на едно гише“. Кои са някои от притеснителните моменти:  

1.      Доколкото става ясно /самият доклад с разработените варианти не е публично достъпен/, в тези районни секции ще работят само млади и младши съдии. Къде отива при това положение изискването за 2-годишен стаж в окръжен съд в състав, където се натрупва съответния професионален и дори житейски опит? Какво ще стане с фигурата на съдията-наставник, който трябва да подпомага младшия/първоначално назначен съдия в работата му? Направените предложения за драстично намаляване на стажа на 6 месеца и също толкова за обучението в НИП /между другото, когато беше създаден НИП първоначалното задължително обучение беше 6 месеца, но се оказа недостатъчно и беше увеличено на 9/, са по-скоро индикатор за реформа само по отношение на количеството без да се държи сметка за качеството.

2.      Не е известно какви анализи са направени, за да се стигне до този фаворизиран 4-ти вариант. В хода на заседанието на СК бяха споменати и останалите 3, но акцентът беше определено върху последния. Въпросът за съдебната карта трябва да се разглежда на ниво държавна политика, а не да остане „заключен“ само в съдебната власт. Същото, между впрочем, важи и за прокуратурите. Преструктурирането трябва да е резултат на анализи, емпирични изследвания и статистически данни по отношение не само на натовареност, но и на социална и демографска информация, икономически фактори, мобилност на населението и възможност за ползване на услуги, включително и електронни. И всичко това за поне 3 години назад, за да се открият тенденции и проблемни елементи.

Подобен анализ е правен само веднъж[1] преди повече от 5 години и няма информация дали той е бил ползван от ВСС за нуждите на оптимизиране на съдебната карта. Към настоящия момент информацията има нужда от обновяване, но тя е абсолютно необходима за вземането на информирано решение за вида реформиране на съдебната карта.

Едни от най-успешните промени на съдебни карти /в Белгия, Испания, Швеция, Бразилия, Румъния и др./ залагат на модели, които анализират ефикасността на процесите в даден съд. Т. нар. анализ  на обхващането на данни е математически модел заимстван от програмирането и приложен във всички горепосочени държави. При него освен натовареността се разглежда и оптималното съотношение между съдии и съдебни служители като всеки съд се съпоставя с другия /съдилища от една и съща инстанция/. Към тази информация се прибавя и такава свързана с демография, икономика и стопанско развитие, за да се получи пълната картина за даден съд. Моделът не е идеален, но дава възможност за балансиран подход при определяне на релокацията на съдии, съдебни служители и съотнесен към натовареността.

Освен това, анализът започва от окръжните и апелативни съдилища, за да се види какво е съотношението към момента там и какво те биха могли да поемат като допълнително натоварване ако се наложи откриването/преместването на районни съдилища там.

3.      Оптимизирането на съдебната карта би трябвало да води след себе си и съответните финансови параметри. Това обаче, отново е неизвестна в цялото уравнение. Излиза, че се предлага създаване на 5 нови апелативни съдилища, което неизбежно ще доведе до увеличаване на бюджета, но не става ясно дали е изчислено колко ще струва това /не само като финанси/ и откъде ще дойдат парите /повишаване на съдебни такси, съкращаване на щат или друго/. Възникват и други въпроси. В хода на изготвяне на моделите участва ли Министерство на финансите, участва ли МВР, представители на местната власт, участва ли Министерство на регионалното развитие и благоустройството, представители на местните общности и граждански организации? Независимо от това какво ще е окончателното решение по отношение на модела, представители на тези институции следва да са включени или най-малкото информирани за работата на ВСС, за да не се забави още повече процеса и да се стигне до недоволство и протести. Като минимум срещу всеки модел трябва да стои прогнозна финансова рамка, която да показва най-добрия и най-лошия сценарий.

4.      Не на последно място трябва да бъде споменат и социалният/общностен елемент. В по-малките населени места съдът не се възприема само като такъв, а има много по-широка социална функция. В единственото по рода си изследване за „Ролята на районните съдилища в живота на местните общности“[2] е споделено от респондентите, че закриването на всякакви по рода си държавни структури се възприема като че се „ …руши социалната тъкан, генерират се процеси на необратимост и декласация на малките общности и стотици хиляди български граждани.“ И тук въпросът не опира само до достъп до правосъдие, но също и до активно участие на гражданите в процеса и осигуряването от съдията на процедурна справедливост, чийто ефект в малкото населено място е много по-голям отколкото в големия град.

Въпросът за съдебната карта не е толкова еднозначен и не може да бъде предмет на изпълнението на определен проект и вземането на прибързани решения под натиска на изтичащи срокове. Не означава и механично затваряне на структури и откриването на нови. Не трябва да означава и многобройни промени в релевантните закони, защото така част от работата се прехвърля върху парламента, а това е рисков индикатор в целия процес. Безспорно е, че нужда от преначертаване на картата има. Дали Съдийската колегия ще се справи, много зависи от това как ще подходи не само към съдиите, но и към другите институции, които имат отношение към темата.

[1] http://www.vss.justice.bg/root/f/upload/5/t8-doklad.pdf

[2] http://judgesbg.org/wp-content/uploads/2019/07/BJA_The_Role_of_District_Courts_Sep-Oct_2016_Portrait.pdf

Следвайте ни