Гешев се позиционира като политически играч, ГЕРБ си избират втори главен прокурор

Гешев се позиционира като политически играч, ГЕРБ си избират втори главен прокурор

"Дневник" се обръща по традиция в края на всяка година към философи, политолози, социолози и наблюдатели да оценят политическата 2020 г. и да направят прогнози за 2021 г. Отиващата си година вече беше оценена от списание "Тайм" като най-ужасната досега за съвременните хора. Беше ли възможна за прогнозиране преди 12 месеца? Успя ли някой да предвиди политическата криза? Четете равносметката за 2020 г. в дните до Новата година, а очакванията за 2021 г. - след 1 януари. Днес ви предлагаме отговорите на Теодор Славев от Българския институт за правни инициативи. 

- Каква е вашата равносметка в края на 2020 г. за съдебната власт? Промени ли се нещо и сбъднаха ли се очакванията и прогнозите?

Като всяка останала система, съдебната власт беше силно повлияна от пандемията. При първото затваряне през март, извън много малък тип дела, на практика съдилищата бяха затворили. Повдигна се въпросът дали не се ограничават правата на гражданите така. ВСС се забави изключително много и чак през май месец прие правила за работа на съдилищата по време на кризата. Много ясно си проличаха проблемите от липсата на електронно правосъдие. Появи се напрежение, защото много дела бяха отложени и се получи особена форма на натоварване.

Съществени промени и реформи отсъстваха, но това може би е за добро, защото сегашното управляващо мнозинство показа не само, че не е способно да проведе ефективни промени, но публично представяните идеи (за „нова конституция“ и за разследващ главен прокурор) са меко казано плашещи. Продължаваме да наблюдаваме популизма на главния прокурор и липсата на резултати в борбата с корупцията във властта и злоупотребата с публични ресурси – прокуратурата не видя нищо незаконно в записите на премиера. Очакванията на гражданите за законност и справедливост отново не се удовлетвориха. Съдът и прокуратурата са на дъното по институционално доверие. Това не попречи на ВСС да раздаде над 20 млн. лева коледни бонуси, като за специализираните органи – това са до 3 заплати, без оглед на постигнатите резултати.

- Кои са най-важните промени, които се случиха и кои са важните проблеми, за които все още няма решение?

Съществени промени в положителна посока от страна на управляващото мнозинство отсъстваха. На този фон, през лятото избухна обществено недоволство с искане на оставката на главния прокурор. В Европейския парламент беше проведена дискусия и приета резолюция, която с хирургическа точност посочва проблемите с върховенството на правото и борбата с корупцията в България. България получи критична оценка и в първия доклад по общия Европейски механизъм за върховенство на закона. Продължават да стоят проблеми като липса на механизъм за ефективно наказателно разследване на главния прокурор, електронното правосъдие, съдебната карта и т.н., и т.н. Така че, може би е за добро, че нямаше съществени промени, защото е ясно, че намеренията не са за подобряване на системата, а за осигуряване комфорта на политическата класа. Още през март месец изтече мандатът на инспекторите в ИВСС, а на главния инспектор – през април тази година. Очевидно е, че парламентът няма намерение да си спази задължението и да проведе процедурата по избор. Продължаваме да живеем с добре познатото статукво, замитане на проблемите и нискокачествено законодателство.

- В края на 2020 г. отбелязваме и една година откакто Иван Гешев е главен прокурор. Накъде бе поведена прокуратурата през този период? Каква е вашата оценка за действията му и за работата му през годината?

Главният прокурор продължава да се държи като популист и през цялата година води странна медийна политика. Липсват резултати в борбата с корупцията по високите етажи на властта, но макар и да е необходимо време за тях, обществото е уморено и обезверено, че този главен прокурор ще е независим. За съжаление той ясно се позиционира като политически играч и поведе открита война срещу президента, който е основният критик на управляващите, а от друга страна прокуратурата не видя нищо незаконно в изтеклите записи и снимки на премиера, както и в твърдяното от Васил Божков и отказа да образува разследване. Нямаме информация за пробив по знаковото за Гешев дело по сагата „КТБ“.

- Едни от най-големите акции на полицията и прокуратурата бяха свързани с бизнеси за милиони – обвинения получиха Васил Божков и братята Пламен и Атанас Бобокови. До какво доведоха пряко и косвено тези акции?

Доведоха единствено до медийна шумотевица. Тепърва трябва да се докаже в съда обвинението срещу тях. Ако те наистина са нарушили закона, то обществото очаква това да бъде доказано по безспорен начин и да има възмездие. При провал на прокуратурата ще се затвърди усещането, че тя действа като бухалка и не е безпристрастна.

- Демонстрациите на прокуратурата – с влизането в президентството, както и показните арести на действащи министър и зам.-министър и обвиненията срещу бизнесмени според вас използвани ли са като инструмент за влияние и притискане или предупреждение към други политици, държавници и бизнесмени?

Както споменах, прокуратурата под ръководството на Гешев се позиционира като политически субект, което е притеснително. Действията й доведоха дотам, че се разпали гражданско недоволство през летните месеци. По традиция, очаквам активизация на прокуратурата по време на предизборната кампания.

- Станахме свидетели на много законодателни промени, включително и един провален опит за приемане на нова Конституция. Как тълкувате опита за пренаписване на основния закон?

Като фарс за печелене на политическо време, като опит за вентилиране на общественото напрежение. Но пък може би постигна целта си и отклони общественото внимание от важните теми, като в същото време поставя във фризера дебата за необходимостта от конституционни промени, който е наложителен.

- Равносметката показва и че все още остават неизпълнени препоръки на Венецианската комисия и на Съвета на Европа и липсва механизъм за ефективно разследване на главния прокурор. Ще станат ли факт в обозримо бъдеще тези промени или са по-скоро предизборна активност?

България продължава да не изпълнява ангажиментите по международни препоръки, които е поела. В края на годината, група депутати внесоха по бързата законодателна писта безумно предложение за създаване на фигура на разследващ главния прокурор с мандат от седем години, който беше приет на първо четене. Времевата рамка, която посочват за номиниране и избор от ВСС съвпада с края на този парламент. За мен това сочи, че ГЕРБ се опитват да си изберат втори главен прокурор, като по този начин диверсифицират риска от евентуално наказателно преследване срещу правителство, ако не е на власт след изборите. Това прилича на създаване на още един инструмент, чрез който да се индуцира влияние върху съдебната власт от страна на изпълнителната.

- Кои са големите събития и промени, които можем да очакваме през 2021 г. в съдебната система?

Трябва да се види дали и по какъв начин ще се приеме механизма за наказателно преследване срещу главния прокурор. Със сигурност, темата за съдебната реформа ще бъде предмет на предизборната кампания и в този смисъл е важно какви са политическите заявки за следващия парламент. Трябва да се види и ВСС какво ще предприеме с реформата на съдебната карта, защото там също може да има проблеми. Но като че ли най-важното събитие е, че догодина трябва да започне процедурата за избор на председател на ВКС, защото мандатът на Лозан Панов изтича в началото на 2022 г.

- Как бихте определили годината с една дума?

Хаос

Източник: Дневник

Следвайте ни