Новите любимци на главния прокурор

Новите любимци на главния прокурор

Биляна Гяурова-Вегертседер, Български институт за правни инициативи

От миналата година главният прокурор осъществява една интересна и по-скоро нетипична дейност за прокуратурата – подписването на меморандуми за сътрудничество с представители на различните бизнес, работодателски и синдикални организации в страната.

Хронологията:

На 28 февруари 2020 г. е подписан първият такъв меморандум с Конфедерацията на независимите синдикати в България /КНСБ/. Предисторията на този меморандум датира от септември 2019 г., когато на среща между ПРБ и КНСБ, конфедерацията връчва своя годишен доклад за нарушени права и получава уверение от прокуратурата за подкрепа за необходимите законодателни промени „ … за засилена защита на правото на синдикално сдружаване“.

В края годината /декември 2020 г./ ПРБ подписва подобни меморандуми за сътрудничество последователно с КТ „Подкрепа“ /на 2.12.2020 г./ и с КРИБ /на 9.12.2020 г/. А само преди няколко дена /на 12.04.2021 г./ такъв документ е подписан и с Асоциацията на индустриалния капитал в България /АИКБ/.

Общото във всички меморандуми е, че в тях се урежда сътрудничество между прокуратурата и организации, които са частно-правни субекти, в голямата си част са членове на Съвета за тристранно сътрудничество и техни членове евентуално могат да станат „клиенти“ на прокуратурата. Същевременно за обществеността остава неясно защо главният прокурор подписва меморандуми за сътрудничество с точно тези организации,  както и по какъв начин се е стигнало до такива споразумения. Подобни неясноти оставят и усещането, че определени организации стават едва ли не „приближени“ до прокуратурата, а това директно поставя други в неравностойно положение от гледна точка на достъп до публични институции.

Най-мекото определение за тази дейност на главния прокурор е странно. Прокуратурата е страна в един наказателен процес и като такава не е на равно отстояние като съда от другите участници в процеса, а напротив, повдига обвинение и доказва извършването на конкретно престъпление. В тази връзка може да се каже, че прокуратурата и главния прокурор имат интерес от сътрудничество с посочените субекти, но то би следвало да е в рамките на досъдебното производство или в наказателния процес  и по законово регламентиран начин. Меморандумите не са такъв и като цяло не може да бъде намерено легално основание за сключването им. Освен това прокуратурата и главният прокурор, който е самостоятелен орган в нея, са част от съдебната власт, която по Конституция е независима, а това като минимум за главния прокурор означава автономност и безпристрастност по отношение на представители на останалите власти и на частния сектор. Би могло да се спекулира, че чрез меморандумите главният прокурор се опитва да преодолее един дефицит в нашето наказателно право, а именно липсата на правна регламентация на т.нар. институт на недоносителството, а именно, когато едно лице знае, че нещо ще се извърши или не, но не предприема действия по сигнализиране на компетентните органи. Дори това да е така, то пак е недопустимо, защото ще представлява дописване на закона чрез меморандумите. 

И докато подписването на подобен вид документи е разбираемо за органи и институции, които се намират в изпълнителната власт /например КПКОНПИ има такава практика/, то по отношение на орган, който се намира в съдебната власт, подобен подход буди меко казано недоумение. В конкретната ситуация, тя много напомня и предизборната кампания на главния прокурор, в която ВСС беше затрупан от писма за подкрепа идващи буквално от всички сфери на обществения, културен и академичен живот в страната. Възможността органи от съдебната власт да сключват споразумения,  разбира се, не е изключена, но те обикновено се подписват с други подобни институции или с организации на гражданското общество по конкретен проект и за осъществяването на конкретна дейност. В този контекст, партньорството на прокуратурата с различни организации и субекти трябва да се насърчава както от гледна точка на разширяване на общественото участие, така и заради необходимостта от „отваряне“ на прокуратурата и популяризиране на нейната дейност. Сътрудничеството обаче трябва да става на база на ясни правила и най-вече публичност и прозрачност, за да не се оставя усещането, че има „правилни“ и „неправилни“ организации, с които прокуратурата си сътрудничи.

Меморандумите за сътрудничество, които сключва главния прокурор, могат да бъдат анализирани и при хипотезата на текстовете на Директивата за защита на лицата, които подават сигнали /Директива (ЕС) 2019/1937 относно защита на лицата, които подават сигнали за нарушения на правото на Съюза/. В нея изрично е посочено, че лицата подаващи сигнали могат да бъдат както от публичния, така и от частния сектор. Самата Директива все още не е транспонирана в българското законодателство /срокът за това е до края на 2021 г./, но главният прокурор очевидно задава тона като сключва подобни меморандуми. Така например в последно подписания меморандум с АИКБ е казано, че „АИКБ ще сигнализира /подчертаването мое/ Прокуратурата при констатирани нередности, пораждащи съмнение за извършването на противозаконна дейност като корупция, безстопанственост в публични предприятия, които са държавна или общинска собственост, пазарни манипулации при търговията с електроенергия, кражби на предприятия, източване на обществените фондове чрез злоупотреби с инвалидни пенсии, получаване на наследващи се обезщетения за безработица и болнични, издаване на решения на органите на медицинската експертиза при установяване на работоспособността, вида и степента на увреждане на лица в нарушение на нормативната уредба и др.“ /текстът е взет от официалната страница на АИКБ/. Липсата на законови текстове, които да регламентират процедурата за такъв вид сигнализиране и последствията от това, поставят подписаните меморандуми в една сива зона, където не е ясно кой на кого прави услуга и как тя се връща.

Тъй като текстовете на самите документи не са публично достъпни може само да се спекулира какво точно се има предвид под сътрудничество и дали то включва и някакъв вид защита от страна на прокуратурата при евентуално предоставяне на информация за осъществяване на потенциални престъпни деяния. Информацията в медиите и от официалната страница на прокуратурата ни казва още, че синдикалните и работодателски организации ще подпомагат експертно прокуратурата и ще проучват и прилагат добри европейски и световни практики в противодействието на корупцията. Тук следва да се припомни, че през 2018 г. министерство на правосъдието предложи законопроект за промени в Наказателния кодекс, който най-общо казано да криминализира корупцията в частния сектор. След сериозни критики от професионалните и бизнес средите, законопроектът не беше реализиран. Независимо от това, темата със сигурност пак ще дойде на дневен ред и тогава практиката, която създава главния прокурор със сключването на подобни споразумения няма да работи в полза на обвинението.

Подписването на меморандуми за сътрудничество с представители на частния сектор както от страна на работници и служители, така и от страна на работодатели, повдигат резонния въпрос – търси ли си прокуратурата доносници или търси разобличители на лоши практики, които обаче следва да подават сигналите по ясно и точно регламентиран начин и при изчерпателно посочени ситуации. Меморандумите за сътрудничество определено не са такъв начин. От комуникационна гледна точка, към този момент прокуратурата се проваля да обясни целите и резултатите от сътрудничеството с организациите, с които е подписала меморандуми.

Текстът е публикуван и в Дневник

Следвайте ни