Теодор Славев: Главният прокурор доказва за сетен път, че действително е недосегаем

Интервю на Петя Владимирова с Теодор Славев за Дневник

Главният прокурор Иван Гешев обяви изпреварващо в понеделник, 16 август, че искането да бъде изслушан в парламента, както и да внесе доклад за действията на прокуратурата във връзка с полицейско насилие, е нарушение на прокурорската независимост и противоречи на конституцията. Ден по-късно /17 август/ парламентът все пак гласува, при това единодушно, Гешев да внесе доклад по темата, и то със срок до петък (20 август). Днес /18 август/ той отказа и поканата на Временната комисия за подслушванията на протестиращи граждани и за образуваните дела срещу тях с председател Николай Хаджигенов. А междувременно днес получи още една покана - от току-що сформираната Постоянна правна комисия да отиде на заседанието й утре, 19 август. На тази покана Гешев предстои да отговори.

По темата разговаряме с Теодор Славев, доктор по политология, старши анализатор в Българския институт за правни инициативи /БИПИ/. Занимава се с провеждане на количествени и качествени изследвания и анализи в областта на политическата система и процес, правосъдието и съдебната реформа. Отговаря за мониторинга на парламентарните назначения. Специализирал е в Полша и САЩ. Участва в подготовката и провеждането на застъпнически кампании и изграждането на граждански коалиции по различни теми. Преди да се присъедини към екипа на БИПИ, е бил експерт в Министерство на правосъдието (2011- 2012), където работи по Механизма за сътрудничество и проверка.

За конфликт между законодателната власт и прокурорската институция ли можем вече да говорим при тази поредица от покани откъм парламента към главния прокурор и неговите откази да се отзове на поканите?

- Няколко неща трябва да се изведат на преден план. Първо, впечатление прави абсолютното единодушие, с което решението за внасяне на доклад от главния прокурор за действията на прокуратурата бе прието от народните представители. Рядко сме виждали такава подкрепа в българския парламент.

Най-логичното обяснение е, че е срамно да не подкрепиш подобно решение на фона на бруталните клипове и жертвите, които присъстваха на балкона на залата в Народното събрание. Друго обяснение за този парламентарен консенсус е, че няма как да застанеш в подкрепа на полицейското насилие, защото това ще донесе имиджови щети, макар че имаше опити от страна на ГЕРБ да размият темата като говорят за насилието по принцип, включително и на това срещу силите на реда. За решението гласуваха дори и най-устойчивите защитници на главния прокурор в парламента - ДПС.

Има една носеща линия, която не трябва да се забравя в нито един момент. Протестът имаше две основни искания - оставка на правителството на Борисов и оставка на главния прокурор, защото в обществените очи това са скачени съдове, които запушват нормалното функциониране на държавата. В момента имаме ясно парламентарно мнозинство от "Има такъв народ" (ИТН), БСП, "Демократична България" (ДБ) и "Изправи се БГ! Ние идваме" (ИБГНИ), които явно са се обявили за оставка на Гешев, като по този начин протестните искания се пренесоха на най-високо политическо и институционално ниво.

Но на въпроса ви, да, има усещане за свиреп институционален конфликт. Нека не забравяме, че служебният министър на правосъдието внесе във Висшия съдебен съвет искане за отстраняване на главния прокурор, което не беше гледано по същество, а заобиколено със спорни процедурни аргументи, като сега думата имат Върховният административен и Конституционният съд.

Какви проблеми разкрива това разминаване във вижданията на главния прокурор и на парламента по въпроса какво може и какво не може да се иска от институцията, която той ръководи?

- Не е разминаване, а опит на Гешев да продължи линията си на снишаване, каквато той демонстрира с началото на разместването на политическите пластове у нас. От един свръхактивен Батман с каскет, обикалящ села и паланки и раздаващ справедливост, сега имаме един скрил се главен прокурор, който не се появява в медиите и отказва да отиде в парламента.

Конституцията, Правилникът на Народното събрание, нормативната уредба, включително и тълкувателните решения на Конституционния съд, са ясни в това отношение - главният прокурор може да внася, по решение на парламента, доклади и извън годишния доклад за дейността на прокуратурата, и по други въпроси, когато това не се отнася до конкретни наказателни производства. В решението на Народното събрание не се иска изнасянето на подобна информация, свързана със следствената тайна.

Какъв може да бъде реалният мотив на Гешев да не иска да отговаря на въпроси, и доколко конституционните пречки се използват да бъдат прикрити истинските причини за отказа му?

- Най-вероятно главният прокурор наистина има притеснения да не бъде подложен на политически натиск. Истината обаче е, че точно в такива моменти си проличава доколко един главен прокурор може да е устойчив, каквото изискване е същностно за заемане на длъжността. От друга страна обаче, да не забравяме, че при доминираното от ГЕРБ 44-то Народно събрание Гешев отиде на изслушване, и то в пленарна зала, където представи частичен отчет. Да не би да се чувства по-комфортно в един състав на парламента, отколкото в друг?...

Но най-същественият извод е, че, отказвайки да отговаря на въпроси в парламента, Гешев доказва за сетен път, че главният прокурор е действително недосегаем. Разделението на властите и техните възпиращи функции са от изключителна важност. Но при определени ключови за обществото въпроси властите трябва да си сътрудничат и да си взаимодействат. Евентуален отказ на Гешев да внесе доклад до 20 август би подбудил сериозни съмнения в обществото, че се опитва да прикрие полицейско насилие или някакви неправомерни действия на конкретни прокурори, върху които той осъществява методическо ръководство.

Можете ли да прогнозирате как ще се развие тази тема - дали Гешев ще преосмисли отказа си и ще се появи в парламента, или поне ще изпрати доклад?

- Не очаквам главният прокурор да отиде в това Народно събрание. Може и да се окаже в отпуск - все пак сезонът е летен. Има и писмен отговор, че прокуратурата е спазила закона, положила е всички усилия и всичко е наред и че парламентът едва ли не нарушава разделението на властите, като иска да разбере какво върши един държавен орган по въпрос, който потресе цялото общество.

От своя страна, Народното събрание пък ще получи пореден аргумент в посока към нормативни промени, които да доведат както до повече контрол и отчетност от главния прокурор, така и да се заложат възможности за неговото предсрочно освобождаване.

Следвайте ни