Пресконференция: Aнализ на дейността на прокуратура в условията на извънредно положение и Корупцията в здравеопазването: къде са проблемите. Гледната точка на гражданите

На 5 ноември 2021 г., БИПИ проведе една необичайна пресконференция (2 в 1) в Пресклуба на БТА, на която представи национално представително проучване, проведено от социологическа агенция "Глобал Метрикс"„Здравноосигурителният модел: от проблеми към решения. Гледната точка на гражданите“ и Анализа  на дейността на прокуратурата по време на извънредното положение и дейността на прокуратура в условията на извънредно положение и извънредна епидемична обстановка и анализ на административнонаказателните и наказателните дела, свързани с пандемията от COVID-19, с автор Галина Гергинова. И двата анализа получиха широко медийно отразяване, което доказва значимостта на посочените теми в дневния ред на обществото.

Общото между двата анализа е задълбочаването в темата за общественото усещане за корупция, за институционална неправомерност и отдалечаване на гражданите от институциите. Адвокат Цветомир Тодоров определи темата за корупцията като безкрайна. “Това е море, в което често се давят държавите". Той припомни, че заради пандемията от COVID-19 погледът на обществото е прикован именно към случващото се в сферата на здравеопазването.

„Здравноосигурителният модел: от проблеми към решения. Гледната точка на гражданите“

Д-р Радостина Ангелова представи социологическото проучване, според което усещането за корупция в различни институционални сфери е изключително силно застъпено в обществото. Според гражданите нейните проявления се наблюдават не само по отношение на изпълнение и възлагане на обществени поръчки, а и под други форми.

Поставяйки фокус върху здравната система, анкетираните посочват ръководството на здравните заведения като най-силно свързано с подобни неправомерни дейности. Тези тенденции са идентични както при частните, така и при държавните болници, макар да съществува по-силно разпространено мнение, че това е обичайно за държавния сектор. Силното недоверие в ръководствата на болниците би могло да се отдаде на относително силно разпространените нагласи сред обществото, че болниците не се финансират прозрачно, не дават достатъчно публична информация за получените и разходваните средства от здравната каса, както и това, че се приемат с предимство „пациенти с връзки“.

Акценти от проучването:

- Предпочитанията за лечение в частни болници са силно изразени сред българските граждани – над 70% от тях биха избрали частно лечебно заведение в случай че имат нужда да се лекуват;

- В страната е относително популярно поднасянето на подарък или пари на лекар, извършил лечение, но това се случва предимно по инициатива на гражданите като жест за свършената работа. Тази тенденция е около два пъти по-силно разпространена в държавните 37 болници, спрямо частните. В същото време, 10% от пълнолетните българи посочват, че са им били поискани пари в държавна болница, докато в частна в тази ситуация са попадали едва 3% от пълнолетните българи;

- Над 60% от гражданите определят здравната система като една от сферите с най-високи нива на корупционни практики;

- 10% от пълнолетните българи посочват, че са им били поискани пари извън регламентираните такси за лечение в държавна болница, докато в частна болница, в тази ситуация са попадали едва 3% от пълнолетните българи;

Анализ  на дейността на прокуратурата по време на извънредното положение и дейността на прокуратура в условията на извънредно положение и извънредна епидемична обстановка и анализ на административнонаказателните и наказателните дела.

Авторът на анализа, Галина Гергинова, е обобщила данни от 300 съдебни производства, приключили на ниво районен съд, където санкционирани българи от началото на пандемията са обжалвали наложените им парични санкции. Според анализа, от проучени 400 наказателни дела, 381 приключват с осъдителна присъда. Най-често налаганите наказания са "пробация" или условна присъда, а едва седем от делата са завършили с наказание "лишаване от свобода" за подсъдимия.

Освен за огромния брой от делата за неспазване на противоепидемичните мерки, които завършват с отмяна на наложените глоби, Галина Гергинова посочи, че пандемията беше и остава тест за консолидацията на обществото, начертаването и спазването на общи приоритети, защитата на основните права на гражданите и защитата и укрепването на демократичния и правов ред. 

Изведените от прокуратурата приоритети и анализът на дейността ѝ показват, че държавното обвинение избира подход за работа по време на пандемията, който може да се окачестви като „най-ниското“ сцепление – фокус върху осъществяването на проверки с неясен резултат, засилена наказателна репресия към гражданите и преследване на обществени личности, подаващи сигнали за нередности при справяне с последиците от пандемията. Същевременно през целия период липсват разследвания по сериозни корупционни престъпления, а именно те са тези, които ощетяват бюджета и които, ако бъдат ефективно проведени, биха имали реални икономически измерения и биха довели до подобряване имиджа на прокуратурата и повишаване на доверието в работата на правоохранителните органи като цяло.

За да прочетете социологическото проучване, изберете тук.

За да прочетете анализа за дейността на прокуратурата, изберете тук.

Следвайте ни


  • Начало
    • Новини и медийно присъствие
      • Пресконференция: Aнализ на дейността на прокуратура в условията на извънредно положение и Корупцията в здравеопазването: къде са проблемите. Гледната точка на гражданите